Съдът установява нарушения на чл. 3 и чл. 13 от Конвенцията във връзка с лошите условия в затвора във Варна и ефективността на средството за защита по ЗОДОВ

• 
  ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
  

- подобри материалните условия, при които бива изпълнявана мярката „задържане под стража”, като постави прегради около тоалетните в килиите, премахне плътните мрежи от прозорците на килиите и увеличи броя на душовете;

- промени приложимата правна регламентация, както и практиките и отношението към задържаните;

- гарантира, че предварителното задържане се използва само при абсолютна необходимост;

- уточни максималния капацитет на всеки център за задържане и

- гарантира, че жертвите могат да се оплакват ефективно от неадекватните условия на задържане.

• 
  ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
  

Настаняването на жалбоподателя в социален дом за хора с психични разстройства, без неговото съгласие, без възможност законността му да бъде оспорена и без право на обезщетение водят до нарушения на различни аспекти на правото на свобода и сигурност по чл. 5 на Конвенцията.
Решение на Голямото отделение на Съда по делото Stanev v. Bulgaria (no. 36760/06)
Фактите: През 2001 г. жалбоподателят бил поставен под ограничено запрещение от съда, тъй като страдал от шизофрения. През 2002 г. назначеният му от съда попечител – общински служител, го настанил в дом за хора с психични разстройства в с. Пастра, община Рила, без да го уведоми и да се съгласува с него. След настаняването му в дома директорът станал негов попечител. Г-н Станев не можел да напуска дома освен с разрешение на директора, а ако се отклонявал от дома, бил довеждан обратно от служителите на дома с помощта на полиция.
Условията в дома били определени като нечовешки и унизителни от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията при посещенията им там през 2003 и 2004 г – сградите били порутени, липсвала течаща вода, тоалетните били в плачевно състояние, отоплението било крайно недостатъчно, храната също. Липсвала адекватна терапия, а настанените лица в дома не разполагали с лични дрехи. Подобрения в дома били правени едва през 2009 г.
През 2004 г. г-н Станев поискал пълната му дееспособност да бъде възстановена, като молил за това прокуратурата и кмета на Община Рила да инициират производство пред съда за отмяна на запрещението. Прокурорът му отказал, като се позовал на медицински заключения, че той не е способен да действа самостоятелно и да се грижи сам за работите си, поради което домът бил най-подходящото място за него. Неуспешни били и опитите му и чрез кмета, като отказът на кмета да сезира съда бил обжалван от адвоката на г-н Станев със съгласието на попечителя – директора на дома, но съдът отхвърлил жалбата, тъй като попечителят нямал правен интерес от обжалването на отказа на кмета, тъй като той можел самостоятелно да подаде искане до съда за отмяна на запрещението. Жалбоподателят бил отправял и няколко устни молби до попечителя си да поиска от съда възстановяване на дееспособността му, но без успех.
Според независима психиатрична експертиза от 2006 г. г-н Станев бил погрешно диагностициран като шизофреник, а всъщност страдал от алкохолно пристрастяване, но бил в добро психично здраве и годен да бъде реинтегриран в обществото. Същевременно се посочвало, че неговото психично здраве се влошавало от престоя му в дома заради развитието на „синдрома на институционализацията”.
Пред Съда г-н Станев твърди редица нарушения на Конвенцията: на чл. 3 и чл. 13 относно унизителните условия в дома за душевно болни; на чл. 5, §§ 1, 4 и 5 във връзка с твърденията му за незаконност и произволност на лишаването му от свобода поради настаняването му в дома без негово съгласие, без възможност да сезира съда или да потърси обезщетение; на чл. 6 заради липсата на достъп до съд, който да го освободи от попечителството, както и на правото на личен живот по чл. 8 и липсата на средство за защита по чл. 13 във връзка с ограниченията, които произтичат от режима на попечителството, включително настаняването му в дома.
Решението: Относно оплакването за незаконно и произволно лишаване от свобода ЕСПЧ най-напред разглежда въпроса дали е било налице „лишаване от свобода” по смисъла на чл. 5, § 1 при настаняването на г-н Станев в дома в с. Пастра. Съдът отбелязва, че няма да се произнася общо дали всяко настаняване на поставено под запрещение лице в социален дом е лишаване от свобода, тъй като съществуват разнообразни ситуации как това настаняване е извършено – често то е инициирано от семействата на лицето, които участват и в ангажиментите по настойничеството/ попечителството и е основано на гражданскоправни отношения между тях и институциите. В тези случай ограниченията върху свободата на лицата е резултат от действия на частни лица и ролята на властите е лимитирана до надзорни функции. За разлика от тези случай, по настоящото дело обстоятелствата са били други – членовете на семейството на г-н Станев не са били ангажирани в ролята по попечителството, а попечител е бил общински служител, който е сключил договора за настаняване на г-н Станев в дома, без да се консултира с него и без негово съгласие, противно на изискванията на Закона за лицата и семейството. Следователно настаняването му в дома не е било въз основа на доброволно частно-правно споразумение за предоставяне на социални услуги, а е било резултат от редица действия от страна на публичните власти и следователно властите са отговорни за него.
Това настаняване представлява „лишаване от свобода” поради следните фактори - в дома г-н Станев е бил подложен на ограничителен режим без свободна възможност да го напуска, личните му документи са стояли у директора на дома, когато се е отклонявал от даденото му разрешение да пътува извън района на дома е бил връщан от служителите на дома с помощта на полицията, срокът на престоя му там е бил неопределен, настаняването му там е било без негово съгласие. По отношение на съгласието Съдът отбелязва, че в определени ситуации желанията на хората с ментални и психични проблеми могат валидно да бъдат заместени от техните представители с цел защита на лицето и че понякога е трудно да се прецени какво е истинското желание на тези лица, но, както Съдът по други поводи е подчертавал, фактът, че лицето не е дееспособно не значи непременно, че не може да разбира ситуацията, в която се намира.
Съдът по-нататък приема, че задържането на г-н Станев в дома е било незаконно – първо, защото противоречи на националното право (договорът за настаняването му е бил сключен без негово съгласие, въпреки че такова се е изисквало по закона, и така той е бил настанен в дома противно на волята му) и второ, защото не попада в обхвата на някое от изключенията, посочени в чл. 5 на Конвенцията, по-специално на чл. 5 § 1 (е), тъй като липсват доказателства, че поведението му е опасно за него или околните и е налагало предприемането на подобна ограничителна мярка. Съдът подчертава, че защитните мерки, които могат да се взимат по отношение на лица с увреждания, трябва да се съобразяват доколкото е възможно с желанията на лицата, които са способни да изразят своята воля, като неспазването на това изискване може да доведе до злоупотреба с правата на уязвимите хора. Освен това в случая не е правена никаква скорошна медицинска преценка на жалбоподателя преди настаняването му в дома, а по закон няма и изискване за извършване на оценка на състоянието му дали все още страда от разстройствата, които са наложили първоначалното настаняване в дома.
Поради липсата на средство във вътрешното право, което да осигурява на жалбоподателя пряка възможност да оспорва законността на неговото настаняване в дома, както и липсата на периодично преразглеждане от съда на наложената му мярка, Съдът приема, че е налице нарушение на чл. 5 § 4. Той подчертава, че в България настаняването в институции за душевно болни не включва контрол от съда и не се третира като лишаване от свобода, което обуславя липсата на средство за оспорване законността на мярката. Тъй като вътрешното ни право не предоставя и възможност за претендиране на обезщетение за лишаване от свобода в случая на г-н Станев, Съдът постановява и нарушение на чл. 5 § 5.

Каталог: media -> documents
documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот
documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда
documents -> Media information
documents -> Бюлетин съдебна практика по
documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили
documents -> Бюлетин съдебна практика по

Изтегляне 395.5 Kb.

Сподели с приятели: