Електронно издание
По отношение на оплакването по чл. 3
Изтегляне 395.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕСПЧ намира и нарушение на чл. 6 на Конвенцията
- Нарушението на чл. 6 заради задочното производство спрямо жалбоподателя не е доказано в случая да е довело непременно до неоправдано лишаване от свобода по смисъла на чл. 5 § 1 (a) от Конвенцията.
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- Налице е накърняване правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 заради изтръгване на самопризнания чрез физическо насилие.
- Налице е нарушение на чл. 6 и чл. 13 на Конвенцията, заради прекомерната продължителност на едно от производствата срещу жалбоподателя.
- ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
- Налице е нарушение на чл. 8 относно тайната на кореспонденцията на затворник с неговия адвокат.
По отношение на оплакването по чл. 3 ЕСПЧ напомня, че след като е намерил, че настаняването на жалбоподателя в дома в с. Пастра представлява лишаване от свобода, за която ситуация са отговорни властите, то тогава и чл. 3 е приложим към тази ситуация. Съдът напомня, че при лишаване от свобода независимо дали е в контекста на наказателно производство или с цел запазване здравето и живота на лицето националните власти са длъжни да осигурят условия, които да не са унизителни по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Именно унизителни са били битовите условия в дома, в които жалбоподателят е бил принуден да живее против волята си в продължение на седем години и тъй като правителството не е предприело никакви мерки до 2009 г., като се оправдава с липсата на финансови средства, Съдът установява нарушение на чл. 3. Дори и да не се твърди, че властите умишлено са третирали г-н Станев по унизителен начин, условията, в които е бил принуден да живее през един продължителен период от време, представляват унизително третиране. Във връзка с това нарушение и невъзможността според вътрешното ни законодателство да се търси обезщетение за лошите условия в дома (разпоредбите на ЗОДОВ не са били намирани досега за приложими за лоши условия в социални домове) е установено и нарушение на чл. 13 на Конвенцията. ЕСПЧ намира и нарушение на чл. 6 на Конвенцията заради липсата на достъп до съд. Г-н Станев не е имал възможност със собствени действия да поиска възстановяване на пълната си дееспособност – той е можел да направи това само чрез неговия попечител или органите, посочени в ГПК. Недееспособните лица не са изрично посочени в закона, а и правителството не е представило никаква съдебна практика, която да показва, че тези лица могат директно да се обръщат към съда с тази цел. Относно достъпа до съд българският закон не прави разлика между лица под ограничено и под пълно запрещение, нито се предвижда някакъв автоматичен периодичен контрол дали основанията за поставяне под запрещение са все още валидни. Същевременно мярката по отношение на г-н Станев не е ограничена по някакъв начин във времето. Съдът още подчертава, че макар правото на достъп до съд да не е абсолютно, правото на засегнатите лица да поискат от съда да извърши последващ преглед върху основанията за налагане на запрещението е основно процесуално право за защита на тези, поставени под ограничено запрещение. Следователно такива лица следва по принцип да имат директен достъп до съда в тази сфера. Не е неразумно да бъдат въведени някакви ограничения, за да не бъдат претоварени съдилищата например с постоянни неразумни искания в тази област, но този въпрос може да бъде решен с по-малко драстични средства от автоматичния отказ да се даде достъп до съд – например чрез ограничение в интервалите, през които могат да се правят такива искания или чрез система за предварителна преценка на допустимостта им на базата на документите по делото. ЕСПЧ в тази връзка отбелязва резултатите от проучване, според което 18 от 20 национални системи на държави членки на Съвета на Европа предоставят пряк достъп до съд на лица с ограничена дееспособност за преразглеждане на техния статус, а в 17 държави такъв достъп имат дори и пълно запретените. Тези данни показват тенденция към предоставяне на директен достъп до съд на такива лица относно преразглеждане на техния граждански статус. Съдът още подчертава нарастващата значимост на международните механизми за защита правата на лица, които страдат от психични разстройства с цел предоставянето им на възможно най-широка автономия (например Конвенцията на ООН от 13 декември 2006 г. за правата на хората с увреждания). Поради тези съображения Съдът заключава, че чл. 6 трябва да бъде тълкуван така, че гарантира по принцип на всеки в позицията на г-н Станев със статут на ограничено запретен директен достъп до съд за преразглеждане на неговия статус и възстановяване на дееспособността му. Тъй като такъв достъп не е гарантиран по българското право, това е достатъчно за Съда да заключи, че е налице нарушение на чл. 6 по отношение на г-н Станев. За намерените нарушения България е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 евро. По решението има изразени частични особени мнения на четирима съдии във връзка с мнението на мнозинството, че не е необходимо да се разглежда отделно оплакването за нарушение правото на личен живот по чл. 8 на Конвенцията. Нарушението на чл. 6 заради задочното производство спрямо жалбоподателя не е доказано в случая да е довело непременно до неоправдано лишаване от свобода по смисъла на чл. 5 § 1 (a) от Конвенцията. Решение на Съда по делото Stoyanov v. Bulgaria (no. 39206/07) – виж раздел 4
Член 5, § 3 не е приложим към период на изтърпяване едновременно на присъда лишаване от свобода и на наложена по друго наказателно производство мярка за неотклонение задържане под стража. Това е период, който представлява „законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда” и жалбоподателят не може да твърди, че е имал „право на … освобождаване преди гледане на делото му в съда”. Решение на Съда по делото Borisenko v. Ukraine (No. 25725/02) Фактите: С присъда от 30.12.1999 г. жалбоподателят бил осъден на четири години лишаване от свобода. Срокът на присъдата следвало да изтече на 18.07.2003 г. По време на изтърпяването на присъдата на жалбоподателя било повдигнато друго обвинение и му била наложена мярка за неотклонение задържане под стража. С присъда от 1.06.2005 г. той бил осъден на лишаване от свобода и по второто обвинение. Решението: По чл. 5, § 3 от Конвенцията жалбоподателят се оплаква от продължителността на предварителното си задържането по второто производство. Страните по делото не спорят относно приложимостта на чл. 5, § 3 към периода между 18.07.2003 г., когато е изтекъл срокът на наказанието, наложено с първата присъда и 1.06.2005 г., когато е била постановена втората присъда. Спорът е относно приложимостта на чл. 5, § 3 за периода между 1.02.2001 г. и 18.07.2003 г., когато задържането на жалбоподателя попада едновременно и по чл. 5, § 1 (а), и по чл. 5, § 1 (с). В тази връзка Съдът отбелязва, че постановлението на прокуратурата за задържането на жалбоподателя не е суспендирало изпълнението на присъдата. Това е видно както от текста на прокурорския акт, така и от приложимото законодателство. Следователно не може да се твърди, че на 1.02.2001 г. жалбоподателят е спрял да изтърпява присъдата си и че в периода до 18.07.2003 г. е било необходимо допълнително обосноваване на продължаващото му задържане. Допълнителното тълкуване, дадено от съдилищата на законовите основания за задържането на жалбоподателя не може ретроактивно да създаде задължение да се мотивира лишаването от свобода на жалбоподателя, тъй като той вече е бил „законосъобразно лишен от свобода от компетентен съд”. Следователно задържането на жалбоподателя през този период е било оправдано по чл. 5, § 1 (a). И наистина, при обстоятелствата по случая Съдът не вижда практическа полза държавните власти да мотивират задържането на жалбоподателя по чл. 5, § 1 (c) и § 3, щом лишаването му от свобода е било оправдано по чл. 5, § 1 (a). Разглеждането на всяка молба за освобождаване би било ограничено до чисто хипотетичния въпрос дали лицето можеше да бъде освободено, ако не излежаваше присъда лишаване от свобода. Следователно, дори ако задържането по буква (с) вече не е било оправдано, то нямаше да спре автоматично да бъде законно и оправдано по чл. 5, § 1 (a). Съдът припомня, че целта на чл. 5, § 3 е да осигури освобождаване на лицето, когато продължаващото му задържане спре да бъде вече оправдано. Жалбоподателят обаче не може да твърди, че докато търпи изтърпяването на присъда лишаване от свобода в рамките на друго наказателно производство, несвързано с първото осъждане, е имал „право на … освобождаване преди гледане на делото му в съда.” Следователно чл. 5, § 3 не е приложим към задържането на жалбоподателя в периода от 1.02.2001 г. до 18.07.2003 г., който е представлявал „законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда.” Така Съдът приема, че оплакването на жалбоподателя по чл.5, § 3 за прекомерна продължителност на предварителното задържане касае единствено периода от 18.07.2003 г. до 1.06.2005 г. и намира, че е имало нарушение на посочената разпоредба, тъй като в актовете си по мярката съдилищата са се ограничили единствено да посочат, че наложената по-рано мярка е правилна, без да са посочили основания за продължаване на задържането, което те са били длъжни да направят по силата на чл. 5, § 3. Освен това не само че не са посочили конкретни основания за продължаващото задържане, но съдилищата са и отхвърлили искането за освобождаване като необосновано. Съдът критикува подхода на съдилищата да искат от жалбоподателя да обосновава правото си на освобождаване, тъй като това засяга самата същност на правото по чл. 5, § 3, което създава презумпция в полза на освобождаването и изисква съответно продължаващото задържане да бъде оправдавано от страна на властите.
Нарушено е правото на справедлив процес поради липсата на пряк достъп до съд на ограничено дееспособни лица да бъде преразгледан техния граждански статус. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Stanev v. Bulgaria (no. 36760/06) – виж раздел 3 Провеждането на задочно наказателно производство и последвал отказ за възобновяване на делото представляват нарушение на правото на справедлив процес и е пречка за ефективно упражняване правата на обвиняемия в процеса. Решение на Съда по делото Stoyanov v. Bulgaria (no. 39206/07) Фактите: През 2002 г., когато жалбоподателят бил издирван във връзка с други престъпления, било образувано и производство срещу него за убийство на приятелката му. След инцидента жалбоподателят се укрил. Органите по разследването, след като не намерили жалбоподателя на постоянния му адрес и установили, че той не се намира в затвора и не е напускал страната, му назначили представител. На съдебната фаза на производството окръжният съд се опитал да го призове на постоянния му адрес, но призовката се върнала с отметка от бащата на жалбоподателя, че той от 2 години не живее там. След проверка отново било установено, че той не е напускал страната. Окръжният съд осъдил жалбоподателя на 16 години лишаване от свобода, а назначеният му представител не обжалвал присъдата. Жалбоподателят бил намерен и арестуван през 2006 г. и тогава научил, че за убийството срещу него е воден задочен процес. Той поискал възобновяване на производството, но ВКС отказал с мотива, че жалбоподателят е напуснал местопрестъплението и не е уведомил властите за адреса си, като по този начин фактът, че не е бил уведомен за последвалото производство е в резултат от неговото поведение и така се е отказал от процесуалните си права по своя воля. Пред ЕСПЧ г-н Стоянов повдига оплаквания за нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията заради задочното му осъждане и отказа на националните власти да възобновяват делото, както и на основание чл. 5 от Конвенцията с твърдения, че изтърпяването на присъдата в резултат на задочния процес представлява незаконно лишаване от свобода. Решението: ЕСПЧ припомня практиката си по делото Sejdovic v. Italy и подчертава, че информирането на лице за наличието на наказателно преследване срещу него представлява материалноправно и процесуалноправно изискване, което гарантира ефективно упражняване правата на обвиняемия. Той отбелязва, че при липса на официално уведомяване за производството срещу лицето определени факти могат да дадат недвусмислена индикация, че обвиненият е наясно с производството срещу него и причините за него и не възнамерява да вземе участие в него или желае да избегне правосъдието. Бягането от местопрестъплението заради страх от наказателно преследване не е достатъчно, за да се приеме, че лицето е наясно с образувано производство срещу него и че се е отказал от правото си да присъства на процеса. Според Съда простият факт на отсъствие на жалбоподателя от дома му не е достатъчен, за да се смята, че той, уведомен за производството срещу него, се е укрил от властите. Жалбоподателят не е знаел за образуването на производството, нито за конкретните обвинения срещу него и за да не е налице „отказ от правосъдие”, той следва да е разполагал с възможността делото да бъде възобновено и повторно разгледано с негово участие (вж. делото Стоичков срещу България). Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 от Конвенцията и приема това за достатъчно обезщетение. ЕСПЧ припомня практиката по делото Стоичков относно задържането на база присъда, постановена в задочно производство. Съдът обаче отхвърля оплакването по чл. 5, § 1 (a) от Конвенцията, тъй като не счита, че нарушението на чл. 6 е доказано в настоящия случай да е довело непременно до неоправдано лишаване от свобода по смисъла на посочената разпоредба. В конкретния случай жалбоподателят е бил задържан през 2006 г. заради предишни осъждания и впоследствие е била извършена кумулация на няколко наказания, сред които и това по задочното производство, като не може да се заключи, че изтърпяването на кумулираното наказание щеше да е приключило към настоящия момент, ако не беше наказанието по задочното производство. България следва да заплати на г-н Стоянов 1200 евро за направените разноски. Налице е накърняване правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 заради изтръгване на самопризнания чрез физическо насилие. Решение на Съда по делото Iordan Petrov v. Bulgaria (no. 22926/04) – виж раздел 2 Налице е нарушение на чл. 6 и чл. 13 на Конвенцията, заради прекомерната продължителност на едно от производствата срещу жалбоподателя. Решение на Съда по делото Shahanov v. Bulgaria (no. 16391/05) – виж раздел 2 Съдът заличава от списъка с делата жалбата на жалбоподателите за прекомерна продължителност на гражданския процес, по който те са били ищци във връзка с вещноправен спор, тъй като страните са постигнали приятелско споразумение. Правителството ще изплати 5700 евро за причинените имуществени и неимуществени вреди, както и за разноските. Решение на Съда по делото Kiurkchian v. Bulgaria (no. 45661/05)
Изричното посочване в присъдата, че обвиняемият по делото, починал преди приключването на производството, е бил престъпник и е извършвал престъпления, е в нарушение на чл. 6, § 2 от Конвенцията. В решението си по иска за вреди от непозволено увреждане срещу наследниците на жалбоподателя съдилищата не са извършили своя собствена независима преценка налице ли е вина, а са се позовали на мотивите на решенията по наказателното дело и така решението им, с което се отнема собствеността на жалбоподателя, е било без процесуални гаранции и в нарушение на принципа за мирно ползване на собствеността. Решение на Съда по делото Vulakh and others v. Russia (no.33468/03) Фактите: Жалбоподателите са родителите и децата на г-н Vulakh, срешу когото било образувано наказателно производство по подозрение, че е ръководител на престъпна групировка. През март 2002 г. г-н Vulakh се самоубил и на това основание наказателното производство срещу него било прекратено. През октомври 2002 г. другите обвиняеми били осъдени за извършването на тежки престъпления. В присъдата на първоинстанционния съд се посочвало, че г-н Vulakh бил ръководителят на групировката и финансирал престъпната й дейност. В последвало гражданско производство, заведено от жертви на групировката срещу жалбоподателите, съдилищата, позовавайки се на присъдата, присъдили на ищците като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди сериозен дял от частта, наследена от жалбоподателите от г-н Vulakh в млекодобивен комбинат. Решението: Съдът отбелязва, че презумпцията за невиновност по чл. 6, § 2 обхваща не само висящото наказателно производство, но и съдебните решения, постановени след прекратяването на наказателното преследване. В присъдата си по делото срещу другите подсъдими съдът е изразил безусловното си становище, че г-н Vulakh е извършвал престъпна дейност. Изводите му са били пренесени в решенията на гражданските съдилища по исковете за вреди срещу жалбоподателите. Съдът подчертава, че има фундаментална разлика между едно твърдение, че някой е заподозрян в извършването на престъпление и недвусмисленото съдебно деклариране, при липсата на окончателно осъждане, че лицето е извършило въпросното престъпление. Тъй като в решенията си наказателните съдилища са използвали изрични и безусловни изрази Съдът намира, че това представлява произнасяне по вината на г-н Vulakh преди тя да е доказана в съответствие със закона. На тези основания Съдът намира нарушение на чл. 6, § 2 от Конвенцията. Оплакването на жалбоподателите по чл. 1 от Протокол 1 (защита правото на собственост) Съдът разглежда в светлината на първото правило на разпоредбата – принципът за мирно ползване на собствеността. Като начало Съдът отбелязва, че по делото няма факти или доказателства, че делът на г-н Vulakh в комбината е бил придобит по незаконен начин или чрез средства от престъпна дейност. Правното основание на иска срещу жалбоподателите е непозволено увреждане – твърди се, че в резултат на неправомерно поведение на техния наследодател на ищците били причинени финансови загуби. Съдът напомня, че една оправдателна присъда или прекратяването на наказателното производство на процесуално основание не следва да преклудира възможността въз основа на същите факти да бъде ангажирана гражданската отговорност на твърдения извършител. Този иск може да се предяви и срещу имуществото на починалия подсъдим. По руското законодателство иск за вреди от непозволено увреждане следва да бъде отхвърлен, ако ответникът докаже, че не е действал виновно или че липсва причинно-следствена връзка между действията му и причинените вреди. Тъй като г-н Vulakh очевидно не е можел сам да докаже, че няма вина за твърдените вреди, Съдът следва да прецени дали жалбоподателите, които са били ответници в производството, са имали тази възможност. От съдебните решения е видно, че гражданските съдилища не са направили своя независима оценка относно вината на жалбоподателите или на техния наследодател, а само са цитирани решенията на наказателните съдилища. Нито г-н Vulakh, нито жалбоподателите са били страна в наказателното производство и, както Съдът вече е приел, изричното посочване в присъдата, че той е виновен е в нарушение на презумпцията за невиновност. Следователно в нарушение на чл. 1 от Протокол 1 на жалбоподателите не са били предоставени нужните процедурни гаранции за защита на правата им на собственост. Няма нарушение на правото на справедлив процес, ако въпреки изричното изискване на законодателството за участие на адвокат в наказателното производство от самото начало на процеса, отсъствието му при провеждането на първите следствени действия не е имало последствия за общата справедливост на производството. Решение на Съда по делото Trymbach v. Ukraine (No.44385/02) Фактите: Жалбоподателят бил осъден за убийството на трима души, които крадели метал близо до дома му. Той се оплаква, че е било нарушено правото му на защита, тъй като през първите две седмици от разследването не е бил представляван от адвокат, макар по националното законодателство това да било задължително. Решението: Съдът най-напред напомня, че достъпът до адвокатска защита следва по правило да бъде осигурен от първия момент на разпита на заподозрения от полицията, освен ако в конкретния случай може да бъде установено, че са били налице непреодолими причини това право да бъде ограничено. Правото на защита по принцип би било невъзвратимо засегнато, ако са били направени уличаващи в престъпление изявления пред полицията без присъствието на адвокат, които са били използвани след това за осъждането. По настоящото дело Съдът констатира, че жалбоподателят е декларирал изрично отказа си да му бъде назначен адвокат и желанието да се защитава сам. Макар отсъствието на адвокат да е било в нарушение на закона Съдът посочва, че има за задача да разглежда твърдени фактически или законови пропуски на националните власти единствено и само, ако те са довели до нарушаване на правата по Конвенцията. Съдът разглежда подробно цялото наказателно производство и констатира, че справедливостта на процеса не е била накърнена от отсъствието на адвокат през първите две седмици. По-конкретно няма данни жалбоподателят да е направил самопризнания, които по-късно да е искал да оттегли или промени. От началото до края на производството жалбоподателят е поддържал своята версия за събитията, която не е променил от първия разпит до края на производството и която е била опровергана чрез редица съдебни експертизи, а не чрез използването на незаконни средства или методи. Не се твърди и че жалбоподателят е бил принуден да се откаже от правото си на адвокат. В жалбите си по делото жалбоподателят е поддържал, че е било нарушено правото му на защита, но не е посочил какви вреди са му били причинени, а такива не са били установени и от въззивния съд. Върховният съд също не е установил достатъчно сериозни процесуални нарушения, които да обосновават връщането на делото за повторно разглеждане. Следователно не е имало нарушение на чл.6, § 1 във връзка с чл. 6, § 3 (c) от Конвенцията.
Съдът заличава жалбата от списъка с делата, тъй като жалбоподателката е починала в хода на процедурата пред ЕСПЧ и нейните близки не са изразили желанието си да продължат делото. По делото са били твърдени нарушения на чл. 8, чл. 13 и чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията относно произволно прекратяване на договор за наем на държавно жилище, в което жалбоподателката живеела със семейството си от 1947 г. Решение на Съда по допустимост по делото Petrova v. Bulgaria (no. 42545/05) Налице е нарушение на чл. 8 относно тайната на кореспонденцията на затворник с неговия адвокат. Решение на Съда по делото Shahanov v. Bulgaria (no. 16391/05) – виж раздел 2
Заради неспособността на италианските власти да осигурят нормалното функциониране на събирането на битовите отпадъци жалбоподателите са били принудени през продължителен период да живеят при условия, които са засегнали тяхното право на зачитане на личния живот и дома. Решение на Съда по делото Di Sarno and Others v. Italy (no. 30765/08) Фактите: От февруари 1994 до декември 2009 г. било обявено извънредно положение в провинцията Неапол, Италия поради сериозния проблем с изхвърлянето на битови отпадъци. Жалбоподателите са 18 човека, които били принудени да живеят в среда на екологично замърсяване поради проблемите с боклука. Властите изработили план за справянето с проблема чрез изглаждането на различни съоръжения за обработка на отпадъци и осъществили търгове за осъществяването на дейностите по конструирането и управлението на съоръженията. През 2003 и 2006 г. били образувани наказателни производства във връзка с управлението на отпадъците срещу служители на провинцията и на компаниите, спечелили търговете, по обвинения в измами, злоупотреба със служебно положение, неизпълнение на концесионни договори, подправяне на документи, организиран трафик на отпадъци и др. През 2007 г. отново избухнала криза с боклука, като тонове отпадъци били натрупани по улиците на Неапол и други градове в провинцията. Били предприети нови мерки за изграждане на съоръжения за обработка на битовите отпадъци. Основавайки се на чл. 2 (право на живот) и чл. 8 (право на зачитане на личния и семеен живот), жалбоподателите се оплакват от бездействието на властите да предприемат необходимите мерки за правилното управление на отпадъците и прилагането на подходящи политики за това, както и да уведомят засегнатите лица за опасностите. Това положение е довело до сериозно засягане на околната среда в района и е поставило техния живот и здраве в опасност. Те се оплакват и от липсата на ефективни средства за защита. Решението: Най-напред ЕСПЧ отхвърля възражението на правителството за неизчерпване на местните правни средства за защита, защото жалбоподателите не били подали иск за вреди срещу отговорните институции, както били направили други жители в района. Съдът посочва, че правителството не е представило съдебна практика, показваща, че съдилищата са предоставяли такива обезщетения на други лица в района, а освен това тези искове могат теоретично да доведат само до присъждане на обезщетение, но не и до премахване на отпадъците от публичните места. Съдът разглежда оплакванията на жалбоподателите по чл. 8 от Конвенцията, като приема, че той е приложим, тъй като описаната ситуация е могла да доведе до влошаване на тяхното качество на живот и правото им на зачитане на личния живот и дома. Съдът разглежда повдигнатите въпроси през призмата на позитивните задължения на държавата по отношение на опасни дейности - да създадат подходяща правна рамка за регулиране на въпросната дейност и предприемат адекватни мерки за осигуряване на засегнатите лица на здравословна и защитена околна среда чрез нормално функциониране на третирането на битовите отпадъци, както и да осигурят информация на обществото относно рисковете, на които то е изложено. Съдът отхвърля аргументите на правителството, че ситуацията е била в резултат на форсмажорни обстоятелства и отбелязва, че заради неспособността на италианските власти да осигурят нормалното функциониране на събирането на отпадъците жалбоподателите са били принудени в рамките на един продължителен дългогодишен период да живеят при условия, които са засегнали тяхното право на зачитане на личния живот и дома. Поради това е било налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията. От друга страна властите са публикували през 2005 и 2008 г. информация относно ситуацията, поради което са изпълнили задължението си да информират обществеността. Следователно в това отношение не е налице нарушение на чл. 8. Съдът намира още и нарушение на чл. 13 поради липсата на адекватни средства за защита по италианската правна система в такива ситуации. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 395.5 Kb. Сподели с приятели:
|