Електронно издание
СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА
Изтегляне 395.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- 8. ДРУГИ ПРАВА ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67
Имена, лица и лични връзка са от огромно значение, когато се изнасят факти за политическата и икономическата отговорност за огромните финансови загуби на банка. Не е възможно да се направи смислена статия по такъв въпрос, без да се споменат имената на всички замесени. Като е осъдил собственик на вестник за това, че е цитирал името на банков служител, който не е публична фигура, но е замесен в скандала, националният съд е нарушил свободата на изразяване на жалбоподателя. Решение на Съда по делото Standard Verlags GMBH v. Austria (No. 3) (no. 34702/07) Фактите: Компанията-жалбоподател е собственик на вестника Der Standard. През април 2006 г. във вестника била публикувана статия относно претърпени от банка Hypo Alpe-Adria огромни загуби и започнатото от прокуратурата разследване срещу ръководството на банката за финансови злоупотреби. В статията се казвало и: „Волфганг Култерер от изпълнителния борд на банката и Йорг Хайдер, който представлява акционерите, по-рано хвърлиха вината за спекулативните загуби от 328 милиона евро върху един единствен член на финансовия отдел на банката – Кристиян Раушер, син на бившия член на управлението на Провинцията, който отговаряше за финансите. През 2004 г. г-н Раушер не беше уволнен, а само понижен и преместен … „ Г-н Раушер завел дело срещу компанията-жалбоподател за вреди, причинени му от разкриване на самоличността му в нарушение на чл. 7а от Закона за медиите. Той твърдял, че не е публична фигура и че позицията му в банката не е била такава, че да изисква цитирането на името му. Окръжният съд на Виена приел, че от статията може да се направи извод, че ищецът е заподозрян в извършването на престъпление и че това наистина би могло да урони авторитета му. Въпреки това той отхвърлил иска. Националният съд приел, че наистина ищецът не е бил публична фигура и „не е имал обществено положение” по смисъла на закона, което да е налагало разкриването на името му, а фактът, че баща му е бил с такова положение също не оправдавало разкриването на името му, но въпреки това е имало връзка между професионалния живот на ищеца и обществения живот, тъй като Провинцията притежавала 45% от банката и следователно данъкоплатците са тези, които са щели да понесат значителен дял от загубите. Тъй като ищецът е бил на висока позиция в отдела, носещ най-голяма отговорност за загубите, следователно интересът на данъкоплатците от това да знаят името на лицата, отговорни за вредите, има по-голяма тежест пред интереса на ищеца от ненамеса в личния му живот. Апелативният съд отменил обаче решението и осъдил жалбоподателя да заплати на ищеца обезщетение за вреди. Съдът приел, че разкриването на името на ищеца не добавяло нищо към статията, а целяло единствено да се направи връзка с името на баща му и по този начин да се създаде „история”, която да задоволи любопитството на публиката и апетита й за сензации. Решението: Съдът посочва, че не се спори между страните, че решението на апелативния съд представлява намеса в правата на жалбоподателя по чл. 10, че тя е преследвала легитимна цел и е била предвидена в закона. Основният въпрос е била ли е тя „необходима в едно демократично общество”. Разглеждайки съдебните решения на националните съдилища Съдът приема, че мотивите на решението на апелативния съд са безспорно „относими” за целите на теста за необходимост от намесата, който се прави по чл. 10, § 2. За Съда остава да прецени дали те са „достатъчни”. Съдът е съгласен с приетото от съдилищата, че г-н Раушер не е бил публична фигура, но това е само един от елементите при преценката. Друг важен фактор при съпоставянето на интересите по чл. 10 и по чл. 8 е какъв е приносът на статията към някакъв значим обществен дебат. Не се спори, че статията касае въпрос от обществен интерес – банков скандал, довел до значителни финансови загуби за банка, от която Провинцията притежава 45 %. Освен това не се твърди, че фактите изнесени в статията, са неверни. Апелативният съд е придал сериозно значение на факта, че в статията се изнася информация за образувано наказателно производство и че цитирането на името на ищеца го представя като заподозрян в злоупотреба с огромни суми. Съдът приема изводите на съда, че разкриването на идентичността на заподозрян в ранните етапи на наказателното производство може да е особено проблематично, но подчертава, че необходимостта от намесата следва да се преценява с оглед на целия текст на статията. Съдът подчертава, че статията е фокусирана основно върху политическите измерения на скандала, а не върху новината за започналото наказателно разследване. Фокусът е върху степента, до която са преплетени политическите и банковите среди и за политическата и икономическата отговорност за внушителните финансови загуби на банката. Споменават се г-н Хайдер, който представлява акционерите, т.е. и Провинцията, и който е имал надзорни функции в банката, както и г-н Култерер от изпълнителния борд, които са се опитвали да прехвърлят вината върху г-н Раушер и в този контекст се препраща към баща му, който е член на Социалистическата партия и бивш член на управата на Провинцията, като така се прави намек за възможни мотиви на политиката на партията. Имена, лица и лични връзка са от огромна значение в тази сфера. Трудно е да се разбере как компанията жалбоподател би могла да направи смислена статия по такъв въпрос, без да спомене имената на всички замесени, включително и това на ищеца. Така Съдът достига до извода, че мотивите за решението на апелативния съд са били относими, но не са били достатъчни и че по този начин съдилищата са излезли извън свободата на преценка, която имат по отношение на ограничаването на дебатите от обществено значение. Следователно намесата в правото на компанията-жалбоподател на свобода на изразяването не е била „необходима в едно демократично общество”. Разкриването на самоличността на дете, жертва на системен физически и сексуален тормоз в медиите, е недопустимо и осъждането на издателските компании да заплатят на детето обезщетение за причинените вреди не представлява намеса в правата им на свобода на изразяването. Решение на Съда по делото Krone Verlag Gmbh and Krone Multimedia Gmbh v. Austria (no.33497/07) Фактите: Жалбоподателите са три австрийски издателски компании. През 2005 г. те отразили дело срещу мъж и жена (А. и Б.) за упражнено сексуално насилие и тормоз спрямо 10-годишната С. – дъщеря на А. и доведена дъщеря на Б. В статиите били подробно разказани издевателствата, на които е било подложено детето, били цитирани пълните имена на А. и Б. и малкото име на С., а към едната от публикациите била прикачена и снимка в близък план на детето. По иск за вреди от името на С. жалбоподателите били осъдени да й заплатят обезщетение, тъй като били нарушили правото й като жертва на престъпление да не се разкрива самоличността й. Решението: Прилагайки аналогичен тест на проверка, като този по делото Standard Verlags GMBH v. Austria (No. 3) (no. 34702/07) Съдът намира, че не е имало нарушение на правата на жалбоподателите по чл. 10. Съдът приема, че статиите разглеждат въпрос от обществено значение – упражняване на брутално насилие срещу дете в семейството му, който може да инициира обществен дебат по темата как да се предотвратяват подобни престъпления. Отчитайки обаче, че нито извършителите, нито жертвата са били публични фигури или по някакъв начин да са ставали известни, Съдът не може да приеме, че самоличността на тези лица е била от съществено значение за разбирането на подробностите по случая. В тази връзка Съдът отбелязва, че на компаниите-жалбоподатели не е било забранено да отразяват въобще случая, а само не е трябвало да изнасят информация, разкриваща самоличността на жертвата. На последно място Съдът преценява, че намесата в правата на жалбоподателите е била пропорционална, тъй като те са били осъдени да платят разумно обезщетение на С. и не са били осъдени да заплатят глоба. Съдът преценява, че, макар и високи, присъдените обезщетения са съобразени с дължината на статиите, широкото им разпространение и изнесените подробности в тях, които са довели до влошаване на психическото състояние на С. и повторното й настаняване в болница. Отмяна на заповед на администрацията поради липса на пропорционалност означава, че наложената със заповедта мярка не е имала още първоначално основание в закона и следователно противоречи на гарантираната с чл. 11 свобода на мирни събрания. Решение на Съда по делата Szerdahelyi v. Hungary (no. 30385/07) и Patyi v. Hungary (No.2) (no. 35127/08) Фактите: Двете жалби са подадени от двама унгарци, планирали да организират, съответно през 2006 и 2007 г., демонстрации на площада пред Парламента в Будапеща. И в двата случая полицията отказала да разгледа исканията на жалбоподателите на основание, че площадът бил обявен за „оперативна зона за сигурност” и поради това е извън тяхната компетентност да дават разрешение за провеждане на демонстрация. Жалбоподателите неуспешно обжалвали отказите. В случая на г-н Szerdahelyi Върховният съд отменил постановените от по-долните съдилища решения и върнал делото за допълнително разглеждане пред окръжния съд, където след смъртта на жалбоподателя през 2009 г. делото е все още висящо. В случая на г-н Patyi жалбата му била оставена без уважение през януари 2008 г. През април 2011 г. статутът на площада пред парламента бил променен след успешно проведено дело, водено от трето лице и продължило над четири години, по оспорване на заповедта за определяне на статута му на зона за сигурност. Решението: И по двете дела Съдът е отхвърлил възражението на правителството, че жалбоподателите не са изчерпали вътрешноправните средства за защита. Правителството е поддържало, че жалбоподателите са обжалвали само полицейските откази, но не и решението за статута на площада. Съдът обаче не е убеден, че такова едно производство може да представлява ефективно средство за защита. Като се има предвид незабавния характер на една политическа демонстрация не би могло да се приеме за адекватно соченото от правителството правно средство, което видно от данните за делото, заведено от третото лице, е продължило повече от четири години, тъй като то явно би имало „смразяващ ефект” върху свободата на сдружаване. При преценката дали мярката е имала основание в закона Съдът отбелязва, че към днешна дата статутът на площада е променен след отмяна на решението за определянето му. След постановяване на съдебните решения компетентните власти са извършили дължимата преценка и са променили статута, като са приели, че досегашната мярка е била непропорционална. Според Съда тези решения ефективно, макар и ретроактивно, са отменили законовото основание на мярката. Това е достатъчно за Съда за да заключи, че забраната за демонстрации на площада пред парламента в Будапеща е била без законово основание и следователно не е необходимо да преценява дали мярката е имала легитимна цел и дали е била необходима едно демократично общество. Следователно е имало нарушение на правата на жалбоподателите по чл. 11 от Конвенцията и в двата случая. Правилата за конфиденциалност на обсъжданията на журито по присъдата играят важна роля за поддържане на авторитета и безпристрастността на съда; налагането на санкция заради публикуването в пресата на информация за тези обсъждания не нарушава свободата на изразяване. Решение по допустимостта на Съда по делото Seckerson and Times Newspapers Limited v. The United Kingdom (nos. 32844/10 и 33510/10) Фактите: Първият жалбоподател бил председател на журито по дело срещу детегледачка за насилие над дете. След осъждането на детегледачката председателят се свързал с в. Таймс (вторият жалбоподател), пред който изразил своите сериозни притеснения относно процеса и осъждането. Вестникът публикувал две статии, в които посочвал коментарите на председателя относно това как е протекло обсъждането сред журито и гласуването на присъдата (кога бил постигнат консенсуса, колко човека са били твърдо на позицията за осъждането), заедно с неговите критики спрямо другите членове на журито относно тяхната неточна и нелогична преценка на доказателствата. На жалбоподателите били наложени глоби за разкриване на тайната на обсъжданията по решаването на делото, като първият жалбоподател бил осъден да плати 500 британски лири, а вторият жалбоподател – 15 000 британски лири и 27,000 британски лири разноски. Решението: ЕСПЧ отхвърля оплакванията на жалбоподателите за нарушение на тяхната свобода на изразяването като недопустими (явно неоснователни). Съдът отбелязва, че правилата, налагащи изисквания за конфиденциалност на съдебните обсъждания по присъдата, играят важна роля за поддържане на авторитета и безпристрастността на съда чрез създаване на условия за свободно и открито обсъждане от страна на тези, които следват да вземат решение. Поради това е важно членовете на журито да бъдат свободни да изразяват своите мнения по всички аспекти на делото и доказателствата, без да цензурират себе си от страх възгледите или специфичните им коментари да бъдат разкрити пред пресата и критикувани. Дори пълната секретност на обсъжданията на журито не може да се приеме за неразумна, тъй като всяко ограничение в това отношение ще създаде съмнение, което може да подрони самата цел на това правило. В конкретния случай публикуваните коментари са разкрили мненията на членовете на журито от мнозинството и тяхното твърдо становище относно осъждането още от началото на продължителните обсъждания, техния подход към доказателствата, както и са осъдили изразените от тях становища като нелогични и некоректни. Поради това Съдът намира, че тези разкрития са засегнали изискването за конфиденциалност на обсъжданията на журито. Освен това наложените глоби и разноски не са били непропорционални на доходите на жалбоподателите и са били съобразени с необходимостта санкциите да имат възпиращ ефект.
В решението си по иска за вреди от непозволено увреждане срещу наследниците на жалбоподателя съдилищата не са извършили своя собствена независима преценка налице ли е вина, а са се позовали на мотивите на решенията по наказателното дело и така решението им, с което се отнема собствеността на жалбоподателя, е било без процесуални гаранции и в нарушение на принципа за мирно ползване на собствеността. Решение на Съда по делото Vulakh and others v. Russia (no.33468/03) – виж раздел 4 8. ДРУГИ ПРАВА
Жалбоподателите трябва да могат свободно да комуникират със Съда без каквато и да е форма на натиск от страна на властите; писмо от Регистратурата на Съда до жалбоподателя, отворено от затворническата администрация, е намеса в правото му на индивидуална жалба. Решение на Съда по делото Fetisov and Others v. Russia (nos. 43710/07, 6023/08, 11248/08, 27668/08, 31242/08 и 52133/08) Фактите: Един от жалбоподателите се оплаква, че писмата, адресирани до него от ЕСПЧ, са били отваряни от затворническата администрация, което е създало пречки за ефективното упражняване на правото му да подава индивидуална жалба до Съда. Правителството признава, че поне едно от писмата е било отворено и е бил поставен печат върху него, но твърди, че това не е попречило на жалбоподателя да упражни в пълна степен правото си на жалба. Правителството посочва, че отговорният служител е бил открит и наказан и е било предоставено подходящо обучение на служителите в пенитенциарната система в тази насока. Решението: Съдът намира нарушение на чл. 34 от Конвенцията (право на индивидуална жалба), като посочва, че жалбоподателите трябва да могат свободно да комуникират със Съда без каквато и да е форма на натиск от страна на властите и че е важно да се спазва конфиденциалността на тази кореспонденция, тъй като тя може да се отнася до оплаквания срещу затворническите власти и може да доведе до репресивни мерки от страна на служителите в затвора. В конкретния случай отвореното писмо е касаело допълнителни въпроси, отправени от Регистратурата на Съда към жалбоподателя относно условията на задържане, като отварянето му може да е довело до смущаване на жалбоподателя. То е било намеса в правото му на индивидуална жалба в противоречие с отговорността на държавата да не пречи на упражняването на това право. Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67 Тел./Факс: 02/980 66 33 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова и Милена Ванкова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз. Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София. 
 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 395.5 Kb. Сподели с приятели:
|