Елена Вайт " Познаването на Светия е разум."



страница10/27
Дата28.02.2018
Размер2.72 Mb.
#59851
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   27

Науката и Библията




“От всички тия кой не разбира, че ръката на Господа е сторила това?”




Хармония между науката и природата


Тъй като книгата на природата и книгата на Божието откровение носят отпечатъка на един и същ велик Разум, те не си противоречат. Чрез различни методи и различни езици свидетелстват за същите велики истини. Науката постоянно открива нови чудеса, но разбрани правилно, те не са в противоречие с Божественото откровение. Книгата на природата и Библията се осветяват взаимно. Те ни запознават с Бога и ни учат на нещо относно законите, чрез които Той работи.

Еволюцията на земята


Погрешните заключения от фактите, наблюдавани в природата, създало впечатлението за конфликт между науката и откровението. В старанието да бъдат съгласувани са били възприети тълкувания на Писанието, които подкопават и унищожават силата на Божието слово. Някои мислят, че геологията е в противоречие с буквалното тълкуване на Мойсеевите писания за сътворението. Твърди се, че за развитието на Земята от хаоса са били нужни милиони години и за да се нагоди Библията към това предполагаемо откритие на науката, се прибягва до заключението, че дните на сътворението са били дълги, неопределени периоди, обхващащи хиляди, а дори и милиони години.

Библейски доклад за сътворението


Такова заключение е съвсем неуместно. Библейският доклад е без противоречия и в хармония с учението за природата. За първия ден на сътворението се казва: “И стана вечер, и стана утро, ден първи” (Бит. 1:5). Същите думи се повтарят и за всеки от последователните шест дни на първата седмица на сътворението. Писанието открива, че всеки един от тези периоди е съставлявал един завършен ден от вечер и утро, както всеки друг ден оттогава насам. А относно самото съзидателно дело Божественото свидетелство гласи: “Той каза и стана: Той заповяда и затвърди се” (Пс. 33:9). За Този, Който е могъл така да създаде неизброимите светове, колко време е било нужно да развие земята от хаоса? За да обясним Неговите дела, трябва ли да насилваме Словото Му?

Промени при потопа


Вярно е, че намерени в земята останки свидетелстват за съществуването на хора, животни и растения, много по-големи от сега познатите. Те се смятат като доказателство, че и преди Мойсеевия доклад е имало растения и животни. Но Библейската история дава обширни обяснения за това. Развитието на животинския и растителен живот преди потопа е било много по-висше от известното оттогава насам. При потопа, повърхността на земята е била пропукана, настъпили забележителни промени и при образуването наново на земната кора са били запазени много доказателства за съществуването на живот преди потопа. Просторните гори, затрупани в земята по време на потопа и превърнали се оттогава на каменни въглища, образуват грамадните каменовъглени и петролни залежи, които служат за нашето удобство днес. Когато бъдат открити, те свидетелстват мълчаливо за истинността на Божието слово.

Еволюцията на човека


Най-близо до теорията за еволюцията на земята е учението, което свързва развитието на човека, венецът на сътворението, с един възходящ ред от зародиши, мекотели и четвероноги животни.

Когато вземем предвид възможностите на човека за изследване: колко кратък е животът му; колко ограничена е сферата му на действие, както и неговото зрение; колко са чести и големи грешките в неговите заключения, особено що се отнася до предполагаемите събития, обозначени с дата, по-ранна от Библейската история! Колко често предполагаемите заключения на науката биват поправяни или отхвърляни! С каква леснота понякога се намалява или увеличава с милиони години предполагаемият период, нужен за развитието на земята! И колко са противоречиви теориите, поддържани от мъжете на науката! Като знаем всичко това, ще продължаваме ли само заради “привилегията” да произхождаме от зародиши, мекотели и маймуни, да отхвърляме така величественото по своята простота обяснение на святото Слово: “И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде...” (Бит. 1:27). Ще отречем ли родословния доклад – по-благороден от всякакъв друг, съхраняващ се в царски палати – в който е отбелязано: “Сит Адамов, а Адам Божий?”



Действието на Бога в природата


Разбрани правилно, откровенията на науката и житейските опитности са в съгласие със свидетелството на Писанието за непрекъснатото действие на Бога в природата.

В записаната от Неемия духовна песен левитите пееха: “Ти Си Господи, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, що е на нея, моретата и всичко, що е в тях и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства” (Неемия 9:6).



Всеобхващащото провидение


Що се отнася до Земята, Писанието обявява делото на сътворението за завършено. “...ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света” (Евр. 4:3). Но Божията сила продължава да поддържа обектите на Неговото творение. Пулсът не бие и дишането не се поддържа поради това, че веднъж пуснатият в действие механизъм продължава да работи чрез собствена енергия. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е доказателство за грижата на Онзи, в Когото живеем и се движим. Всяко живо създание, от най-малкото насекомо до човека, е зависимо всеки ден от Божието провидение.
Кой може да разумее?”

Всички тия от Тебе очакват,



да им дадеш навреме храната.

Каквото им даваш, те го събират;

отваряш ръката Си и те се насищат с блага.

Скриеш ли лицето Си, те се смущават.

Прибираш ли лъха им, те умират

и връщат се в пръстта си.

Изпращаш ли Духа Си, те се създават;

и подновяваш лицето на земята” (Пс. 104:27-30).
Простира севера върху празния простор;

окача земята на нищо.

Връзва водите в облаците Си,

но облакът не се продира изпод тях.

Покрива лицето на престола Си

като простира облака Си върху него.

Обиколил е водите с граница

дори до краищата на светлината и на тъмнината.”
Небесните стълбове треперят и ужасяват се от смъмрянето Му.

Развълнува морето със силата Си;

и с разума

Си поразява Рахав.

Чрез Духа Си украсява небесата;

ръката Му пробожда бягащия змей.

Ето, тия са само краищата на пътищата Му;

и колко малко шепнене ни дават да чуем за Него!

А гърма на силата Му кой може да разбере?”

(Йов 26:7-10; 26:11-14).
Пътят на Господа е във вихрушка

и облаците са праха на нозете Му” (Наум 1:3).
Личен Бог

Мощната сила, която действа в цялата природа и поддържа всички неща, не е просто един всепроникващ принцип, една действаща енергия, както твърдят някои мъже на науката. Бог е дух, но е и лично същество, защото човекът е направен по Негов образ. Като лично същество, Бог е открил Себе Си в Своя Син. Исус, Който е сияние на славата на Отца “и отпечатък на Неговото същество” (Евр. 1:3), имаше на земята образа на човек. Той дойде на света като личен Спасител и като личен Спасител се възнесе в небесните дворове. Пред престола Божи за нас служи “един като Човешки Син” (Даниил 7:13).

Пишейки чрез Светия Дух, апостол Павел заявява следното за Христа: “Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото..., всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:16,17). Ръката, която поддържа световете в космоса, която поддържа реда и неуморимата дейност на всички неща в Божията вселена, е ръката, която бе прободена на кръста заради нас.

Вездесъщност; всезнание


Величието на Бога е непонятно за нас. “Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето” (Пс. 11:4). Но чрез Духа Си Той присъства навсякъде. Запознат е основно с всички дела на ръцете Си и лично се интересува за тях.
Името Господне е за хваление.

Пак се снизхождава да приглежда

небето и земята.”
Къде да отида от Твоя Дух?

Или от присъствието Ти къде да побягна?

Ако възляза на небето, Ти си там;

ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

Ако взема крилата на зората

и се заселя

в най-далечните краища на морето,

и там ще ме води ръката Ти

и Твоята десница ще ме държи”

(Пс. 113:3,6; 139:7-10).
Ти познаваш сядането ми и ставането ми;

разбираш помислите ми отдалеч.

Издирваш ходенето ми и лягането ми

и знаеш всичките ми пътища...

Ти си пред мен и зад мен

и турил си върху мене ръката Си.

Това знание е пречудно за мене;

високо е, не мога да го стигна!”

(Пс. 139:2-6).
Ваш Баща”

Създателят на всички неща е Този, Който е наредил така чудно да се приспособят средствата към целта и резервите към нуждата. Той е, Който е предвидял в материалния свят да се задоволява всяко вродено желание. Той е, Който е създал човешката душа със способността да опознава и да люби. И не е такъв, че да не задоволява желанията на душата. Нуждите и копнежите на човешките същества в този живот на борба с грях и скръб не могат да се задоволят с никакъв неосезаем принцип, с никакво безлично същество или дух. Не е достатъчно да се вярва само в закон и сила – неща, които нямат никаква милост и никога не чуват викове за помощ. Ние имаме нужда да знаем за една всемогъща ръка, Която би ни крепила, за един вечен Приятел, Който би ни съжалил. Ние имаме нужда да улавяме една топла ръка, да се уповаваме на едно изпълнено с нежност сърце. И точно такъв ни се е открил Бог в Своето Слово.



Тайни в природата


Който изучава тайните на природата по-задълбочено, ще осъзнае по-пълно собственото невежество и слабост. Ще разбере, че съществуват дълбочини и височини, които не може да достигне, тайни, в които не може да проникне, обширни полета от истини, които лежат пред него. Той ще бъде готов да каже заедно с Нютон: “Изглеждам като дете, което търси по крайбрежието камъчета и миди, докато пред мене се простира океанът на неизследваните истини”.

“Чрез вяра разумяваме”


Най-задълбочените изследватели на науката са заставени да признаят, че в природата действа една безкрайна сила. За непросветения разум поученията на природата не могат да не изглеждат противоречиви и обезсърчителни, защото те могат да бъдат схванати правилно само в светлината на откровението; “С вяра разбираме” (Евр. 11:3).

“В начало Бог създаде...” (Бит. 1:1). Единствено тук жадният за познания ум, летящ като гълъба над ковчега, може да намери почивка. Отгоре, отдолу, отвъд пребъдва безконечната Любов, която действа, за “да изпълни всяко дело на вярата” (2 Сол. 1:11).



Божественият Учител


“...Това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията” (Римл. 1:20). Но тяхното свидетелство може да се разбира само с помощта на Божествения Учител. “Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух” (1 Кор. 2:11).

“А кога дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина” (Йоан 16:13). Само чрез помощта на онзи Дух, Който в началото “се носеше над водата”; на онова Слово, чрез което “всичко това стана”; на “истинската светлина, която осветлява всеки човек, що иде на света” – ЦП, може да се тълкува правилно свидетелството на науката. Само под тяхно ръководство могат да се схванат нейните дълбоки истини.

Само под ръководството на Всезнаещия при изучаване на Неговите дела, ще можем да разбираме Неговите мисли както ги разбира Той.

Бизнес – принципи и методи


Който ходи непорочно, ходи безопасно.”
Наръчник на безнесмена

Няма бранш на законна професия, за който Библията да не предлага нужната подготовка. Нейните принципи за прилежност, честност, пестеливост, въздържание и чистота са тайната на истинския успех. Тези принципи, както са изложени в книгата на Соломоновите притчи, съставляват съкровище на практическа мъдрост. Къде другаде търговецът, занаятчията или директорът на предприятие в каквато и да е област може да намери за себе си или за работниците си по-добри правила от съдържащите се в думите на мъдреца.



Максими за всекидневието


“Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора” (Пр. 22:29).

“От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните само оскъдност” (Пр. 14:23).

“Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити” (Пр. 13:4). “Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, и дремливостта ще облече човека с дрипи” (Пр. 23:21).

“Одумникът обхожда и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си” (Пр. 20:19).

“Който щади думите си е умен”, “а всеки безумен се кара” (Пр. 17:27, 20:3).

“Не влизай в пътеката на нечестивите”, “Може ли някой да ходи по разпалени въглища и нозете му да не се опекат?” (Пр. 4:14, 6:28).

“Злото преследва грешните” (Пр. 13:21).

“Човекът, който има много приятели, намира в това погубването си” (Пр. 18:24).

Целият кръг от задълженията ни един към друг се съдържа в следното изявление на Христос: “И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях” (Матей 7:12).

Мерки против финансов крах


Колко много хора биха избегнали финансов фалит и гибел, ако биха обърнали внимание на предупрежденията, така често повтаряни и подчертавани в Писанието:

“Който бърза да се обогати, не ще остане ненаказан” (Пр. 28:20).

“Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи” (Пр. 13:11).

“Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; които ги търсят, търсят смърт” (Пр. 21:6).

“Който взема на заем, е слуга на заемодавеца” (Пр. 22:7).

“Който поръчителства за чужд човек, зле ще пострада, а който мрази поръчителството, е в безопасност” (Пр. 11:15).

“Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата, защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.” “Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.” “Който копае ров, ще падне в него и който търкаля камък, върху него ще се обърне” (Пр. 23:10,11; 22:16; 26:27)

Основа на доверието


Това са принципи, с които е свързано благополучието на обществото, на съдружия както от светски, така и от религиозен характер. Това са принципи, които осигуряват имуществото и живота. За всичко онова, което прави възможно доверието и сътрудничеството между хората, светът е задължен на Божия закон, както е даден в Неговото Слово и както все още се забелязва, макар неясно и почти унищожено, в сърцата на хората.

Най-добрият капитал


Думите на псалмиста: “Законът на Твоите уста е за мене по-желателен от хиляди злато и сребро” (Пс. 119:72), изказват истина, вярна не само от религиозна гледна точка. Те обявяват една абсолютна истина, признавана и в деловия, и в търговския свят. Даже и в този век на страст за правене на пари, когато конкуренцията е толкова остра и методите са така безскрупулни, все още широко се признава, че за младежа, който се впуска в живота и започва някоя работа, честността, прилежанието, въздържанието, чистотата и пестеливостта съставляват по-добър капитал, отколкото каквото и да е количество пари.

И все пак, дори измежду хората, ценящи тези качества и признаващи Библията за техен източник, само малцина признават принципа, от който зависи успехът им.



Домакини


В основата на всяка честно водена търговия и на всяко истинско преуспяване лежи признаването на Бога като собственик. Първоначалният собственик е създателят на всички неща. Ние сме Негови домоуправители. Всичко наше ни е поверено от Него, за да бъде употребявано според нарежданията Му.

Това задължение е възложено на всяко човешко същество и се отнася за цялата сфера на човешката дейност. Независимо дали съзнаваме или не, ние сме стопани, снабдени от Бога с дарби и способности и поставени в света, за да извършим определена от Него работа.

На всеки човек е дадена “особената му работа” (Марко 13:34) – работата, за която е способен и работата, която ще даде най-добри резултати за него и неговите ближни и най-голяма почест на Бога.

“Не се безпокойте”


Така че нашата професия или призвание е част от Божия велик план и докато я упражняваме в съгласие с Неговата воля, Той Самият е отговорен за резултатите. Тъй като “сме съработници на Бога” (1 Кор. 3:9), нашата част е да се съобразяваме вярно с неговите нареждания. В такъв случай няма място за тревожене и загриженост. От нас се изисква прилежание, вярност, внимание, пестеливост и честност. Всяка способност трябва да се проявява до най-висша степен. И ние трябва да разчитаме не на успешния изход от нашите усилия, но на Божиите обещания. Словото, което хранеше Израиля в пустинята и Илия през време на глада, има същата сила и днес. “И тъй, не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием?... Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:31-33).

Даване на десятък


Този, Който дава на хората сили да придобиват богатство, ги задължава да Му връщат една определена част от всичко от придобитото. Десятъкът е Господен. “Всеки десятък от земята, било от посевите на земята или от плода на дърветата, е Господен... И всеки десятък от черда и от стада... да бъде свят на Господа” (Лев. 27:30,32). “И от всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе” (Бит. 28:22).

“Донесете всички десятъци във влагалището...” (Малахия 3:10), гласи Божията заповед. Не се апелира за благодарност или щедрост, защото това е въпрос на елементарна честност. Десятъкът е Господен и Той иска да Му връщаме собственото Нему.

“При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен” (1 Кор. 4:2). Ако честността е необходим принцип в търговския и в занаятчийския живот, колко повече трябва да съзнаваме своето задължение към Бога, което стои над всичко друго?

Служба


Условията на нашата служба като стопани ни задължават не само спрямо Бога, но и спрямо човека. За всички дарове на живота всяко човешко същество е задължено на вечната любов на Изкупителя. Храна, облекло и подслон, тяло ум и душа - всички те са изкупени с Неговата кръв. Но чрез нашата отговорност за благодарност и служба към Бога Христос ни прави отговорни и спрямо нашите ближни. Той ни заръчва: “...с любов служете си един на друг” (Гал. 5:13). “Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” (Матей 25:40).

“Имам длъжност”


Имам длъжност, заявява апостол Павел, към гърци и към варвари, към учени и към неучени” (Римл. 1:14). Така сме и ние. Чрез всичко онова, което прави живота ни по-благословен от живота на другите, ние сме задължени към всяко човешко същество, на което бихме могли да бъдем в помощ.

Тези истини не са повече валидни за частните отношения, отколкото за публичните. Стоката, с която търгуваме, не е наша собственост, и този факт никога не трябва за забравяме изпред очи. Ние сме само домоуправители и от изпълнението на нашите отговорности към Бога и човека зависи както благосъстоянието на нашите ближни, така и личната ни съдба на този и за бъдещия живот.



Печалба и загуба


“Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.” “Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!” (Пр. 11:24,25; Екл. 11:1).

“Не се старай да придобиеш богатство... Хвърляш ли на него очите си, то го няма! Защото наистина богатството си прави криле, като орел ще лети към небето” (Пр. 23:4,5).

“Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва (Лука 6:38).

Най-добрата инвестиция


“Почитай Господа от имота си и от първаците на всичкия доход. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще се преливат с ново вино” (Пр. 3:9,10).

“Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори и да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него. И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно... Всичките народи ще ви облажават. Защото ще бъдете желателна земя, казва Господ на Силите” (Малахия 3:10-12).

“Ако ходите по повеленията Ми и пазите заповедите ми и ги вършите, тогава ще ви дам дъждовете на времето им и земята ще даде плодовете си и полските дървета ще дадат плода си. Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята” (Лев. 26:3-6).

“Научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата”. “Блажен оня, който пригледва немощния. В зъл ден ще го избави Господ. Господ ще го пази и ще продължи живота му. Блажен ще бъде той на земята и ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му” (Исая 1:17; Пс. 41:1,2). “Който показва милост към сиромаха, заема Господу, и Той ще му въздаде за благодеянието му” (Пр. 19:17).

Който прави тази инвестиция, събира двойно съкровище. Освен онова, което трябва да остави след себе си, колкото и мъдро да е използвано, той събира богатство и за вечността - онова богато съкровище на характера, което е най-ценното притежание на земята или на небето.
Осигуряване, успешна кариера, венеца на почитта

“Господ знае дните на непорочните; и тяхното наследство ще бъде до века. Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити” (Пс. 37:18,19).

“Оня, който ходи незлобливо, който върши правда и който говори истина от сърцето си...; нито струва зло на приятеля си”; “който презира печалбата от насилствата, който отърсва ръцете си от дароприемство и който затуля очите си, за да не види злото; той ще обитава на високо. Хлябът ще му се даде, водата му няма да липсва. Очите ти ще видят Царя в красотата Му, ще видят широко разпространена земя” (Пс. 15:2-4; Исая 33:15-17).

В Словото Си Бог ни е дал картината на един много щастлив човек, чийто живот беше в истинския смисъл на думата успешен, почитан и от небето, и от земята. Сам Йов говори за своите духовни преживявания:

Както бях в дните на зрелостта си,

когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

когато Всемогъщият беше още с мене

и децата ми около мене;

когато миех стъпките си с масло,

и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

Когато през града излизах на портата

и приготвях седалището си на пазара,

младежите, като ме гледаха, се криеха,

а старците ставаха и стоеха прави;

първенците се въздържаха от говорене

и туряха ръка на устата си;

гласът на началниците замлъкваше...

Ухо, като ме чуеше, облажаваше ме,

и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

защото освобождавах сиромаха, който викаше -

и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Благословението от този,

който бе близо до загиване, идеше на мене;

и аз веселях сърцето на вдовицата.

Обличах правдата и тя ми беше одежда...

Аз бях очи на слепия

и нозе на хромия;

Бях баща на сиромасите;

изследвах делото на непознатия мене.”

Чужденецът не нощуваше вън;



отварях вратата си на пътника.”
Човеците чакаха да ме слушат

и мълчаха...

Не можаха да потъмнят

светлостта на лицето ми.

Избирах пътя към тях

и седех пръв помежду им

и живеех като цар всред войската,

като онзи, който утешава наскърбените” (Йов 29:4-16; 31:32; 29:21-25).

“Благословението Господне обогатява и трудът на човека не ще притури нищо” (Пр. 10:22).

“Богатството и славата са с мене, заявява мъдростта, Да! трайният имот и правдата” (Пр. 8:18).

Безполезно предприятие


Библията показва също така и последиците от отклоненията, от правите принципи в нашите отношения било към Бога, било към ближните. На онези, които са получили от Него блага, ала са равнодушни към изискванията Му, Бог говори:

“...Помислете за постъпките си. Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не му е топло; и надничарят приема заплатата, за да я тури в скъсан мешец... Очаквахте за много, а ето, излезе за малко; и когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него”. “...Когато някой отидеше при един куп, който е бил от двадесет мери, те излязоха само десет; когато отидеше при лина, за да източи петдесет мери, имаше само двадесет.” “Защо? – казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст...” “Ще краде ли човек Бога? Вие обаче Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите”. “И тъй, поради вас небето задържа росата си и земята възпира плода си” (Агей 1:5-9; 2:16; 1:10; Малахия 3:8).



Печалба, която обеднява


“Прочее, понеже угнетявате сиромаха..., ако и да сте построили къщи от дялани камъни, няма да живеете в тях. Ако и да сте насадили приятни лозя, няма да пиете виното им”. “Господ ще изпраща върху тебе проклятия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш... Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ и очите ти ще гледат и ще чезнат всеки ден, но нищо не ще бъде в силата на ръката ти да им помогне” (Амос 5:11; Втор. 28:20,32).

“...който придобива много богатство с неправда, в половината на дните му те ще го оставят и в сетнините си той ще бъде безумен” (Еремия 17:11).



Проверката


Сметките на всяко предприятие за печалба, подробностите на всяка сделка биват проверявани от невидими ревизори, представители на Онзи, Който никога не прави компромис с неправдата, не затваря очите Си през злото и не премълчава несправедливостта.

“Ако видиш, че сиромахът се угнетява и че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, да не се почудиш на това нещо, защото над високия надзирава по-висок и над тях има по-високи”, “Няма тъма, нито мрачна сянка, гдето да се крият ония, които вършат беззаконие” (Екл. 5:8; Йов 34:22).

“Издигат устата си до небето... и казват: “Отгде знае Бог? И: има ли знание у Всевишния?” “Понеже си сторил това – казва Господ, и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе. Но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти” (Пс. 73:9-11; 50:21).

Свидетел, който не замълчава


“Тогава пак като подигнах очите си, видях и ето, летящ свитък... Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще се изтреби, както се пише в него от едната страна, и всеки, който се кълне лъжливо, ще се изтреби, както се пише в него на другата страна. Аз ще я направя да излезе и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като пребъдва всред къщата му, ще я разори, както дърветата й, така и камъните й” (Захария 5:1-4).

В Божия закон е изречена присъда срещу всеки престъпник. Човек може да не обръща внимание на този глас, може да се опитва да заглуши предупреждението, но ще бъде напразно. Той го преследва. Издига гласа си, за да бъде чут. Нарушава мира му. Ако не бъде приет, гони го до гроб и в съда ще свидетелства против него. Като неугасим огън накрая унищожава и душата, и тялото му.


“Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а ощети душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?”

Въпросът на въпросите


Този въпрос трябва да бъде разгледан от всеки родител, учител и ученик, от всеки човек, бил той млад или стар. Никои търговски сметки или планове в живота не могат да бъдат добри и пълни, ако обхващат само кратките години на настоящия живот и не вземат никакви мерки за безкрайното бъдеще. Нека младите бъдат научени да включват в пресмятанията си и вечността. Нека бъдат научени да избират принципите и да търсят притежанията с вечна стойност – да събират за себе си “съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда”; да си спечелят “приятели посредством неправедно богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища” (Лука 12:33; 16:9).

Всички, вършещи това, се подготвят най-добре за живота в този свят. Никой не може да събира съкровище за небесата, без да открие, че още тук в земния си живот, се е обогатил и облагородил чрез тях.

“...Благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот” (1 Тим. 4:8).





Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница