Елена Вайт " Познаването на Светия е разум."
Изтегляне 2.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Характерът е жетвата на живота
- Размножаване чрез посяване
- Практическо изучаване на природата
- Послушание спрямо закона, развитие на характера
ПростотаМалките деца трябва да бъдат възпитавани в детинска простота, доволни от малките, полезни длъжности, както и от удоволствията и духовния опит, съответстващи на техните години. Детството е представено със стъбълцето в притчата, а стъбълцето има своя особена красота. Децата не трябва да бъдат въвличани в преждевременна зрялост, но доколкото е възможно да запазят за по-дълго време свежестта и грацията на своята ранна възраст. Колкото по-спокоен и по-обикновен е животът на детето, колкото е по-освободен от изкуствени възбуждения и в по-голяма хармония с природата, толкова по-благоприятен е той за физическото и умственото развитие и за духовната сила. Чудото на жетватаИзвършеното от Спасителя чудо, когато нахрани петте хиляди люде илюстрира действието на Божията сила в произвеждането на жетвата. Исус отдръпва завесата от природния свят и ни открива творческата енергия, която се изразходва постоянно за нашето добро. Като размножава хвърленото в земята зърно, Този, Който умножи хляба, върши чудо всеки ден. И наистина, само по чудо храни Той безспир милионите живи същества от земните жетвени полета. Човеците са призвани да работят заедно с Бога за произвеждане на житото и за приготвянето на хляба. Но точно поради това изключват участието на Божествената сила, чието действие на се приписва на естествени причини или на човешки средства. Много често Неговите дарове се изопачават за себелюбива употреба и докарват проклятие вместо благословение. Бог се стреми да промени всичко това. Той желае нашите затъпели сетива да се съживят, за да чувстваме Неговата доброта и даровете му да бъдат за нас благословенията, които е възнамерявал да ни даде. Участници в Божия животБожието слово, придаването на Неговия живот – това е, което дава живот на семето; а ние, като го ядем, ставаме участници в този живот. Бог желае да разбираме това. Дори в приемането на ежедневния си хляб да схващаме действието Му и да идваме до по-тясна близост с Него. Жънем, което сме посялиСпоред Божиите закони в природата последицата следва причината с неизменна сигурност. Жетвата свидетелства за сеитбата. Тук не може да има лъжа. Хората могат да измамват ближните си, да получават похвали и възнаграждения за служба, която не са извършили. В природата обаче не може да съществува никаква измама. Над неверния земеделец жетвата произнася обвинителна присъда. А в най-висшия смисъл това е вярно и за духовното царство. Злото успява само привидно, а не в действителност. Детето, което бяга от училище, младежът, който е ленив в учението, чиновникът или чиракът, който не служи вярно на интересите на своя господар, човекът в каквато и да било област на бизнеса или с каквато и да е професия, който не е верен на своите най-висши отговорности, може да се ласкае, че докато неправдата му не е открита, той печели някакво предимство. Но не. Той мами себе си. Жетвата на живота е характерът, а характерът е, който определя участта за този живот и за бъдещия. Характерът е жетвата на животаЖетвата е възпроизвеждане на посятото семе. Всяко семе дава плод “според вида си”. Така е и с характерните черти, които подхранваме. Егоизмът, себелюбието, себеиздигането, себеугаждането се възпроизвеждат и краят е окаяност и гибел. “Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот” (Гал. 6:8). Любовта, съчувствието и добротата дават плод на благословение, богата жетва, която трае вечно. Размножаване чрез посяванеВ жетвата семето се умножава. Едно-едничко житно зърно, увеличено чрез повторни сеитби, би покрило цяла страна със златни снопове. Така обширно може да бъде и влиянието на един-единствен живот, а даже и на едно единствено дело. Какви дела от любов са били извършвани през вековете благодарение на спомена за алабастровия съд с благовонното масло, с което бе помазан Исус! Какви неизброими дарове са били давани за делото на Спасителя благодарение на примера на бедната вдовица, която пусна “две лепти”! (Марко 12:42). “Даром давайте”Урокът, който извличаме от сеенето на зърното е щедрост. “Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне” (2 Кор. 9:6). Господ казва: “Блажени вие, които сеете при всяка вода...” (Исая 32:20). Да сеем при всяка вода означава да даваме навсякъде, където има нужда. Това не води до бедност. “Който сее щедро, щедро ще и да пожъне”. Като хвърля зърното, сеячът го умножава. Така и ние, ако даваме благословения, ще получаваме благословения. Бог обещава да ни дава изобилно, за да можем да продължаваме да даваме. Нещо повече: когато даваме от благословенията на живота, в сърцето на получателя се поражда благодарност, а тя от своя страна подготвя сърцето да приеме и духовни истини. По този начин се произвежда жетва за вечен живот.
Живот чрез смъртЧрез хвърлянето на житото в земята Спасителят представя Своята жертва за нас. “...ако житното зърно не падне в земята и не умре то си остава самотно, но ако умре, дава много плод” (Йоан 12:24). Само чрез жертвата на Христос, Семето, можеше да се роди плод за Божието царство. В съгласие със закона в растителния свят, животът е резултат на Неговата смърт. Така е и с всички, които дават плод като съработници на Христос: себелюбието и себеугаждането трябва да изчезнат; животът трябва да бъде хвърлен в браздата на световната нужда. Но законът на себепожертвувателността е и закон на самосъхранението. Като го хвърля, земеделецът запазва живото си. Така ще бъде запазен и животът, който се посвещава доброволно и напълно в служба на Бога и човека. Символ на възкресениетоЗърното умира, за да поникне в нов живот. Това ни учи на урока за възкресението. За човешкото тяло, което се полага в гроба, за да изгние, Бог казва: “...сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила” (1 Кор. 15:42,43). Практическо изучаване на природатаКогато учители и родители се опитват да научат децата на тези уроци, трябва да им дават и практически познания. Нека на децата да се предоставя да обработват земя и да сеят семе. Когато те работят, родителят или учителят може да направи пояснения за градината на сърцето, за посятото в нея добро или лошо семе, че както градината трябва да се подготви за естественото семе, така и сърцето трябва да бъде подготвено за семето на истината. Когато зърното се хвърля в земята, те могат да учат децата на урока за Христовата смърт; а когато стръкчето поникне, да им обяснят истината за възкресението. По нататък при развитието на растението може да продължава да се прави паралел между естественото и духовното сеене. И младежите трябва да бъдат поучавани по същия начин. От обработването на почвата могат постоянно да се извличат уроци. Никой не очаква необработеното парче земя да му даде веднага жетва. Човек трябва да се труди прилежно и продължително както за обработването на почвата, така и за сеенето на семето и за събирането на реколтата. Така трябва да бъде и при духовното сеене. Градината на сърцето трябва да бъде обработвана, почвата - разкопана чрез покаяние. Вредните растения, които заглушават доброто семе, трябва да се изкоренят. Както обрасла с тръни земя може да се почисти само чрез прилежна работа, така и злите наклонности на сърцето могат да бъдат победени само чрез сериозни усилия в името и чрез силата на Христос. Послушание спрямо закона, развитие на характераПри обработването на почвата разсъдливият работник ще разбере, че пред него се откриват съкровища, за които не е и сънувал. Никой не може да успее в земеделието или градинарството, ако не внимава на съответните закони. Трябва да се изучат специалните нужди на всеки различен вид растение. Разните видове изискват специална почва и специално обработване, както и съобразяване със законите, които ги управляват. Това са условия за успех. Вниманието, което се изисква при разсаждането на растенията, та дори и влакънце от корените да не бъде притиснато или поставено не на място, грижите за младите от тях, кастренето и поливането, запазването им от сланата през нощта, от слънцето пред деня и от разни болести; отстраняването на плевелите, насекомите, както и предпазването им от болести и подреждането, не само ни учат на важни уроци за развитието на характера, но и самата работа е средство за развитие. Когато човек култивира в работата си прилежност, търпение, внимание към подробностите, послушание спрямо закона, той се сдобива с най-важното обучение. Постоянното съприкосновение с тайната на живота и с красотата на природата, както и нежността, която се поражда при отглеждането на тези красиви обекти на Божието творение, допринасят за развитието на ума и за облагородяването и възвишаването на характера; а научените уроци подготвят работника за по-успешна работа с други умове. Каталог: index.php -> files files -> Дарбата на светлина files -> Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение files -> Притчи христови files -> Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon files -> Свидетелства към църквата – том 9 files -> Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the files -> Притчи христови files -> За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи Изтегляне 2.72 Mb. Сподели с приятели:
|