Емоционална пластичност
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
ВЪТРЕШНИЯТ КРИТИКВсички сме чували за „вътрешния критик“, но някои от нас си имат „вътрешен прокурор“, а може би безмилостен „вътрешен съдия“. Себесъстраданието предполага да се възприемаме като „недовършена творба“ (Е, добре, не влязох в отбора, но работя по въпроса“). В противен случай ние се самонаказваме и сами си приписваме пълни с ненавист определения като „лъжец“, „измамник“ и „неудачник“. Как ще реагирате, ако детето ви изостава в училище или прекалява със сладкото? Повечето хора, ако могат да си го позволят, ще наемат учител, ще заменят бонбоните с нарязана на парченца ябълка или цялото семейство ще тръгне на преходи в планината. Но ако ние, възрастните, преживяваме труден период в работата си или качим няколко килограма, първата ни работа е да започнем да трием сол на главата си. С което изобщо не си помагаме в намирането на мотивация за промяна. Ако сме разстроени, се обаждаме на човек, когото обичаме. Защо ли? Защото отношението на топла подкрепа и симпатия ни кара да се чувстваме в безопасност, ценени и готови да се справим с всичко. Тогава какво пречи сами да си бъдем тези любящи приятели и да насочим състраданието навътре в себе си? И защо взимаме толкова присърце случайните отрицателни забележки за поведението или работата си, а подминаваме с леко нехайство комплиментите, които често получаваме от приятели? Хората могат да бъдат жестоки, предубедени, груби, самодоволни, егоистични или просто гадни и затова е жизненоважно да не забравяме, че чуждата негативна оценка за нас рядко е обективна и че нямаме никакво основание да тълкуваме това отрицателно мнение като истина, а още по-малко да го добавяме към личната си самооценка. Историите, които съдържат някакъв елемент на истина, са от най-коварните, тъй като ние вярваме на „истината“, независимо колко избирателна или частична е тя. Може би навремето, когато си играл народна топка, децата от класа не са пропускали случай да отбележат, че не те бива в спорта. А дали не си бил слаб по физическо просто защото си предпочитал да рисуваш, да четеш и да пишеш компютърни програми, вместо да целиш другите с топка? Или може би си считал за по-важно да не влизаш в играта и да правиш компания на страдащ от астма приятел, вместо да бъдеш шампионът в часовете по спорт на четвърти клас. Коя „истина“ предпочиташ? Това си е твоята история и толкова. Трябва ти да я притежаваш, а не тя да притежава теб. Освен това трябва да се отнасяш към нея с разбиране. Свекърва ти може да те нарича „импулсивна“, а ти да си просто „спонтанна“. Съпругът ти може да казва, че си откачена на тема контрол, но ти решаваш дали ще приемеш това определение или ще мислиш за себе си като за „организирана“. Жена ти може да те дразни за паласките, но ти си на 50, по дяволите! Нормално е да имаш малко тлъстинки на коремчето. Във всеки случай въпросът е каква е ползата от тези оценки? Ако холестеролът ти е висок и не можеш да изкачиш стълбите, без да се задъхаш, явно е дошъл моментът да тръгнеш на фитнес. Ако имаш мигрена и редовно сгъваш пране до полунощ, може би трябва да намалиш „организираността“. И все пак не забравяй, че ти си този, който има последната дума за важните неща в живота ти. Да развиеш пълноценно състрадание към себе си не означава да се самозаблуждаваш. Трябва да си абсолютно наясно с това кой си – добър или лош, и да бъдеш в пълна хармония със заобикалящия те свят. И дори когато си имаш работа с „обективната“ действителност, разполагаш с огромната свобода да избереш как ще реагираш. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|