Емоционална пластичност
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
КОЯ Е МИС?Точното назоваване на емоциите е толкова важно, защото веднага щом им дадем име, чувствата разкриват полезна за нас информация. Сигнализират за възможности и опасности. Насочват ни към източника на болката. Също така могат да ни подскажат с кои ситуации да се ангажираме и кои да избягваме, да се превърнат в пътеводна светлина, вместо да бъдат бариера, помагайки ни да разберем на какво държим най-много и ни мотивират за положителни промени. Пътувам много, тъй като имам клиенти от цял свят. И когато съм на път, често се оказвам в сходните разновидности на една и съща ситуация: намирам се в хубава хотелска стая с чудесен изглед, румсървис за вечеря и едно предателско чувство, което определям като „вина“. Чувствам се виновна, че не прекарвам достатъчно време с децата си, Ноа и Софи. Чувствам се виновна, че съпругът ми Антъни е у дома и аз не съм до него. Чувството изобщо не е приятно, но от време на време то е факт. Бях обсебена от все същата стара история: Аз съм лоша майка; изоставям хората, които обичам. Но с течение на времето се научих да се разкривам, като не просто разпознавах чувството за вина, а виждах с какво може да ми бъде полезно. Осъзнах, че то може да ми помогне да определя приоритетите си и в някои случаи да преосмисля действия си. В крайна сметка никой не изпитва вина за неща, за които не му пука. Има един хубав въпрос, който можем да си зададем, когато се опитваме да се учим от емоциите си: „Коя е мис?“ Не, това не е печатна грешка за по-голям ефект. „Мис“ е съкратено от „мисия“, ето защо „Коя е мис?“ е кратката форма на въпроса „Каква е целта на тази емоция?“. Какво ни казва? За какво намеква? Какво е скрито зад тъгата, безсилието или радостта? Вината ми „отново съм на път“ е сигнал, че децата ми липсват и че държа на семейството си. Напомня ми, че животът ми има смисъл, когато прекарвам повече време с тях. Вината ми е неонова стрелка, която указва пътя към любимите ми хора и към живота, който искам да водя. По същия начин гневът, който изпитваме, може да е знак, че в живота ни има нещо важно, което се намира в опасност. Изпитвал ли си гняв към колега, който е откраднал идеята ти, представяйки я на шефа като своя? На пръв поглед този гняв би могъл да изглежда като... ами, чиста проба гняв, но на по-дълбоко ниво може да е знак, че работата в екип е от голямо значение за теб или че не се чувстваш толкова сигурен в работата си, колкото си предполагал. В гнева няма нищо забавно, но осъзнаването, което носи, може да бъде стимул за конкретни действия. То може да е светещата табелка, която ти показва пътя към положителната промяна, като например нова работа или среща с шефа, на която ще го запознаеш с резултатите си. Престанем ли да се борим с опустошаващите ни чувства или да се опитваме да ги задушим с положителни утвърждения и рационални аргументи, ще можем да научим ценен урок от тях. Съмнението и самокритиката, а дори гневът и съжалението осветяват онези мрачни и сенчести, нерядко населени с демони ниши, които се опитваш да пренебрегваш – териториите на уязвимост и слабост. Ако застанеш с открито лице пред тези чувства, ще се научиш да предвиждаш капаните и да използваш по-ефективни начини за справяне в критични ситуации. Ако можеш да се изправиш и срещу чувствата си, и срещу външните обстоятелства (като същевременно ги разграничаваш), имаш много по-големи шансове да се чувстваш добре всеки ден, както и да си осигуриш пълноценен живот. Ще можеш да взимаш важните решения в светлината на много по-широк контекст. Но за тази цел е нужно да призовеш цялата си честност и цялостност и да свържеш преживяванията си в един общ разказ, който е уникален, лично твой, и който ще ти помогне да осъзнаеш откъде идваш. Тогава ще можеш да видиш и къде искаш да стигнеш. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|