Емоционална пластичност

32

Някои интуитивни реакции са резултат на практика и умение. Пример за това е майсторът по шах, който само да хвърли поглед на играеща се от други партия и може да изрецитира следващите дузина ходове; или сестрата от отделението по сърдечно-съдови болести, която разпознава инфаркта от километри; или пък пожарникарят, който знае кога е настъпил моментът за евакуация – сега!
Но интуитивните реакции от Първи тип имат и тъмна страна. Когато евристичният подход започне да доминира в начина, по който преработваме информацията и пристъпваме към действие, възниква опасността от неуместно прилагане на шаблонните реакции, което ни пречи да забелязваме необичайните промени и новите възможности. Липсва ни пластичност.
Когато е погълнат от действието на филма, обикновеният кинолюбител би могъл да пропусне някои детайли и грешки в сюжета или в последователността, като например актьор, който в близък план държи чаша за кафе, но не и в общия кадър секунда по-късно. Участниците в едно изследване били помолени да изгледат кратки видеоклипове, съдържащи нарочно допуснати грешки в последователността. Така например в една сцена, в която двама от персонажите разговарят и камерата се мести между тях, облеклото на единия непрекъснато се променя. Или пък героят се изправя, за да вдигне телефона, ъгълът на камерата се променя и в следващия кадър ролята се играе от съвсем различен актьор. Общо взето, две-трети от участниците в изследването не забелязали тези грешки, дори в случая с подмененото главно действащо лице.
Същите изследователи провеждат и друг експеримент, в който един от организаторите спира различни студенти в кампуса на университет и моли да го упътят. Докато разговарят, други двама членове на изследователския екип минават между тях, носейки дървена врата. С изключителна ловкост, достойна за Пен и Телър
(Американски фокусници и комедианти, които
излизат заедно на сцена от края на 70-те години, известни с
представленията си, включващи елементи на комедията и магията. – Бел.
пр.), членовете на екипа използват възможността да разменят местата си и когато визуалната бариера (вратата) изчезва, мястото на лицето, което първоначално търси упътване, е заето от друг човек. Изумително е, че половината от студентите, въвлечени в експеримента, не забелязват размяната и подновяват разговора сякаш нищо не се е случило.
Един трагичен действителен пример на този феномен се разиграва в
Бостън в часовете преди изгрев слънце на един януарски ден през 1995 година, когато полицай на име Кени Конли преследва заподозрян в стрелба,

33
прехвърляйки се през телена ограда. Конли бил толкова съсредоточен върху хващането на лошото момче, че останал сляп за сцената, която се разигравала наблизо: други униформени нанасяли жесток побой на човек, когото взели за заподозрян, но който се оказал полицай под прикритие. По- късно в показания пред съда Конли потвърдил, че е минал точно покрай мястото, където е станало бруталното нападение, но не забелязал нищо поради силно стесненото си зрително поле, ограничено до собствената му задача.
Изводът: превключи ли веднъж на режим по подразбиране, умът се нуждае от голяма доза гъвкавост, за да излезе от това състояние. Тъкмо затова често пъти специалистите са последните, които забелязват най- логичното решение на най-обикновен проблем – недостатък, който икономистът Торстайн Велбен нарича „школуваната некомпетентност на експертите“. Прекомерната самоувереност кара „ветераните“ да пренебрегнат контекстуалната информация и колкото по-добре запознат е един експерт с определен проблем, толкова по-вероятно е да извади готово решение от хранилището на професионалния си опит, вместо да вземе предвид особеностите на конкретния случай.
В едно изследване специалисти по психология са помолени да наблюдават интервю с човек, за когото им казват, че е или кандидат за работа, или пациент на психиатрията. Въз основа на своята квалификация експертите трябва да поставят оценка на интервюирания. Когато вярват, че човекът е кандидат за работа, професионалистите го определят като нормален и трудоспособен; а когато смятат, че става дума за пациент, описват същото лице като неуравновесено и непригодно. Вместо да вникнат в личността на този конкретен човек, психолозите се предоверяват на външните признаци, които поради богатия им професионален опит им позволяват да поставят диагнози в стил „на сън да те бутнат“. А в този случай май наистина е било така.
По принцип експертите – или хората, които се ползват с авторитет в дадена област – често се хващат на въдицата на собствената си значимост.
Понякога обаче славата и постиженията в една сфера са неприложими в друга. Така например групата борсови агенти, които срещнах на една конференция, изразиха общото мнение, че хирурзите са пословично некадърни инвеститори, защото приемали финансови съвети само от други хирурзи. (Иронията е, че в единодушието си за слабите борсови успехи на хирурзите брокерите също се ръководят от един доста глупав шаблон.)
Подобна е ситуацията с корпоративните шефове, които решават, че трябва

34
да поемат лидерската роля по време на тийм билдинг сред природата и дори не им хрумва, че младокът, преминал наскоро военна служба, който работи в деловодството, по всяка вероятност е по-подготвен за водач, когато става дума за катерене по скали и висене от въжета.
Реално погледнато, хората, които са обсебени от определен начин на мислене или поведение, не възприемат света обективно. Те проявяват безразличие към контекста – какъвто и да е той. Според представите им светът е организиран в точно определени категории, които може да имат ясна или никаква връзка с конкретната ситуация.
Хората често умират при пожари или самолетни катастрофи, защото се опитват да избягат през същата врата, през която са влезли. В паниката си те често разчитат на установените модели, вместо да помислят за друг изход.
Докато разсъждаваме по стария, автоматичен начин, би било почти невъзможно да намерим решение за страданията, които изпитваме, за чувството на безразличие, за предизвикателствата в отношенията ни или за други житейски трудности. Да си емоционално пластичен, означава да бъдеш чувствителен към контекста и да реагираш на външния свят такъв, какъвто е в момента.
Със сигурност ние не искаме да сложим край на мислите и емоциите, които преминават през нас, защото това би означавало нашият край. Но пак повтарям – въпросът е: кой командва: мислещият или мисълта? Живеем ли според собствените си ценности и важните за нас неща или се носим по течението?
Когато не сме господари на живота си, когато не действаме според собствената си осъзната воля и с цялата палитра от възможности, които предлага сетивната интелигентност, тогава сме зарибени.

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: