Емоционална пластичност
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ненадежден разказвач – спомнете си за Хъмбърт Хъмбърт в Лолита и Ейми Дън в Не казвай сбогом. По примера на тези двама персонажи, чиято преценка за събитията не вдъхва безкрайно доверие, нашият вътрешен разказвач също може да се окаже предубеден, объркан и дори въвлечен в съзнателното изнамиране на самооправдания и самозаблуди. Но най-лошото е отказът му да млъкне. Дори да си в състояние да се владееш и да не изричаш гласно всяка мисъл, която ти хрумне, как би могъл да спреш потока от мисли в главата си? Пожелавам ви успех. Много често възприемаме като безспорен факт констатациите, които изплуват от потока на този несекващ брътвеж, но в действителност повечето от тях са сложна смесица от мнения и субективни преценки, оформени под въздействието на емоциите. Част от тези емоции са позитивни и полезни, други са негативни и вредни. И в двата случая обаче вътрешният ни глас рядко е неутрален и безпристрастен. 21 Ето, сега например седя на бюрото, пиша тази книга и напредвам доста бавно. „Седя на бюрото.“ Това е една проста мисъл и неоспорим факт. Същото важи за твърдението „Пиша книга“. Както и за констатацията „Аз съм муден писател“. Дотук добре. Но от този момент нататък наблюденията ми, почиващи на обикновени факти, биха могли с лекота да се хлъзнат по наклонената плоскост на субективното мнение. А историята, която си разказвам, неусетно ще прерасне в зарибяване и тогава ще увисна на въдицата на една съмнителна, непроверена идея, мятайки се като риба на сухо, която скоро ще послужи за вечеря на някой рибар. Твърдението „Аз съм муден писател“ бързичко може да бъде последвано от самокритичното „Аз съм твърде муден писател“. От друга страна, изречението „Аз съм по-мудна от повечето писатели“ превръща в сравнение подкрепената от реални факти мисъл. „Изоставам от графика“ добавя елемент на безпокойство. И накрая, за капак на всичко, финалната обвинителна присъда: „Заблуждавала съм се относно това колко страници мога да напиша преди крайния срок. Защо не мога да съм честна със себе си? Свършено е с мен.“ Което е доста далече по смисъл от основаното на факти предисловие: Седя на бюрото си и бавно пиша книга. За да се убедите колко неусетно става преминаването от неутралния факт към мнението, субективната оценка и накрая безпокойството, направете следното упражнение за мозъчен пинг-понг. Замислете се последователно върху всяка от следните теми: Вашият мобилен телефон Вашият дом Вашата работа Родителите на половинката ви Вашата талия При свободните асоциации част от мислите ти вероятно ще отговарят на фактите от действителността. „Миналата седмица вечерях с родителите на жена ми“ или „Трябва да завърша този проект до понеделник“. Но забележете колко бързо тези банални мнения, преценки, сравнения и тревоги ще се развият в определена посока: 22 Клетъчният ми телефон... се нуждае от ъпгрейд. Домът ми... е винаги разхвърлян. Работата ми... е Стрес ООД. Родителите на мъжа ми/жена ми... разглезват децата. Талията ми... дава ясно да се разбере, че трябва да подновя онази диета. На практическите семинари казвам на участниците да изброят писмено ситуациите, които намират за трудни, и свързаните с тях мисли и емоции. Ето част от вредните „лични сценарии“, описани наскоро от група свръхамбициозни служители на ръководни длъжности, и ситуациите, които ги предизвикват: Някой друг постига успех: „Не ме бива достатъчно. Защо не бях аз?“ Целодневна работа: „Животът ми е провал. Около мен е пълен хаос, а близките ми негодуват срещу навика ми да пропускам всички хубави семейни моменти.“ Изпълнение на трудна задача: „Защо това ми отнема толкова време!? Ако изобщо имах талант, щях да се справя по-бързо.“ Неполучено повишение: „Аз съм идиот и мекотело. Оставих се да ме изиграят.“ Възлагат ти нещо ново: „Какъв ужас! От това нищо няма да излезе.“ Публична изява: „Ще изгубя ума и дума и всички ще си помислят, че съм хванат от гората.“ Получаване на отрицателна оценка: „Ще ме уволнят.“ Среща със стари приятели: „Аз съм неудачник. Всички живеят по- вълнуващо от мен. И изкарват повече пари!“ Опитваш се да отслабнеш: „Аз съм отвратително прасе. Най-добре да се откажа. Всички тук изглеждат по-добре от мен.“ Ето една подсказка защо тази прогресия от неутралната мисъл до пълното зарибяване протича толкова лесно: „Тихо се сипе първият __________.“ „Сняг“, нали? Не беше особено трудно. Думата изскочи автоматично в съзнанието ви. Почти неизбежно е да не захапеш въдицата, тъй като голяма част от реакциите ни са най-обикновен рефлекс. Обикновено зарибяването е свързано със ситуация, която се повтаря всекидневно в живота ни. Това може да е тежък разговор с шефа, неприятни 23 отношения с роднина, предстояща презентация, свързано с пари решение, което трябва да вземете с половинката си, слабото представяне на детето в училище и дори трафикът в натоварените часове на деня. В такива моменти се задейства вътрешният ни автопилот, който реагира на съответната ситуация. Бихме могли да отвърнем с нещо саркастично, да се затворим в себе си, потискайки чувствата си, да започнем да отлагаме, да си тръгнем, да затънем в мрачни мисли или да изпаднем в пристъп на ярост. Винаги, когато реагираме автоматично по някакъв вреден за нас начин, значи сме зарибени. А резултатът е също толкова предсказуем, колкото беше и думата „сняг“, която изскочи в съзнанието ви в края на изречението „Тихо се сипе първият...“. Виждате кукичката със стръвта да се поклаща точно пред вас и мигновено я захапвате, без дори да се поколебаете. Зарибяването започва, когато приемаме мислите си като факти. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|