Емоционална пластичност

138
четиригодишна възраст. Защо тогава толкова често изпадаме в ступор, увиснали в единия край на люлката, докато другият е забит в калта?
Главната причина е страхът. Освен порива да изследваме света, изпитваме и нуждата да се чувстваме в безопасност, само че мозъкът често бърка усещането за безопасност с комфорта, който ни прави зарибени. Ако изпитваме комфорт в дадена ситуация – намираме я за позната, приемлива
и удобна – мозъкът подава сигнал, че тук ни е добре (Много благодаря!). Но ако се сблъскаме с нещо ново, трудно и неудобно за нас, тогава страхът излиза на преден план. Той приема различни форми и размери, а понякога носи маска (на отлагане, перфекционизъм, затвореност, скромност или извинения) и знае само един отговор: „Не“. В смисъл: „Не, ще се проваля“;
„О, не, там не познавам никого“; „Изключено, това ще ми стои ужасно“; „Не, благодаря, този път съм пас“.
Корените на това „не“ са скрити в еволюцията. На първично ниво животинското поведение предполага две възможности: „приближи се“ или
„бягай“ (освен в случаите на внезапен парализиращ страх). Преди милиони години при вида на храна или шанс за чифтосване, праисторическият човек е избирал да се приближи. А при вида на опасност се е отдръпвал: Бягай и се крий!
Постепенно еволюцията започва да облагодетелства някои представители на видовете, предшестващи хомо сапиенс, чийто голям по размери мозък ги насърчава в хода на нормалното и здравословно развитие да „се приближават“ просто така, за да опитат нови преживявания. Подобно на Джордж Младши със самобръсначката, младите представители на този вид са били безстрашни – освен в условия на стрес, когато еволюцията е активирала и другата част на праисторическата дихотомия и тогава любопитните при други обстоятелства същества са бягали при най-слабия намек за нещо непознато.
Дори днес, когато изпитват безпокойство или страх, децата намират утеха в някоя вехта и опърпана плюшена играчка. Ние, възрастните, не се отличаваме с много по-различно поведение. Почти всеки си има любим стар пуловер, който не спира да носи, или любимо място, където намира убежище
(може би място, „където всеки знае името ти“) (Where Everybody Knows Your
Name (англ.) – тематична песен на телевизионния сериал Бар Наздраве –
Бел. пр.), когато се чувства тъжен, уморен или под напрежение.
Проучванията показват, че когато се налага да направим оценка на рисковете, проявяваме склонност към познатото. Например технологиите, инвестициите или хобитата, които са ни познати, не изглеждат толкова

139
сложни и опасни, дори фактите да говорят друго. Това обяснява защо хората се страхуват да летят със самолет, при положение че според статистиката има много по-голям риск да загинат в автомобилна катастрофа. За повечето от нас шофирането е познато действие, което извършваме всеки ден, докато пътуването със самолет е сравнително непознато и необичайно.
Качеството достъпност – доколко едно нещо е лесно за разбиране – е друг заместител на усещането за сигурност и комфорт. Участниците в едно проучване получават две различни инструкции за една и съща задача.
Печатният шрифт на първата е четлив, а на втората – малко по-неясен.
Участниците трябва да определят какво време ще им е нужно, за да изпълнят описаната задача. Когато четат написаните с достъпен шрифт инструкции, преценяват, че задачата ще отнеме около осем минути, но когато се запознават със съвсем същите указания, само че напечатани с по-трудния за разчитане шрифт, посочват почти два пъти по-дълго време.
Предпочитанието към познатото и достъпното може да повлияе дори на това, което приемаме за истина: В повечето случаи се доверяваме на широкоразпространеното мнение. Лошото е, че не можем да определим колко често сме чували един факт, нито от кого сме го научили.
Следователно, ако една елементарна (леснодостъпна) идея се повтаря достатъчно често и ние не се вслушваме критично в нея, можем да я приемем за истина, дори източникът да е някой фанатик (или критичен родител), който каканиже като папагал все едно и също.
Проклятието на комфорта – от гледна точка на познатото и достъпното
– нямаше да е повод за притеснение, ако единствената посока, в която ни водеше, беше сред лабиринта от рафтове в супермаркета, покрай непознатите и трудни за произнасяне „екзотични“ продукти и право при любимата ни марка фъстъчено масло. Само че ефектът му е много по-широк и непредсказуем. Може да доведе до грешки, за които плащаме с времето си, и да ни попречи, нерядко в буквалния смисъл на думата, да стигнем до целта си.
Представи си, че закъсняваш за важна среща, но обичайният ти маршрут е блокиран от задръстване. Знаеш, че има по-бърз път, който криволичи по страничните улички, но си минавал оттам само един или два пъти. Когато си под напрежение и времето те притиска, по всяка вероятност ще избереш познатото зло – обичайния маршрут, въпреки че е задръстен, – вместо непознатия пряк път, като по този начин закъснението ти ще бъде гарантирано. Аналогично стресът от предупреждението на лекаря, че е наложително да отслабнеш, да намалиш холестерола и да спортуваш повече,

140
може да повиши притегателната сила на „познатите“ понички Криспи
Крийм.
Невровизуализацията потвърждава начина, по който реагираме на дискомфорта, предизвикан от несигурността. Когато се срещаме с познати рискове – да кажем, облог с шансове, които могат да бъдат пресметнати – се наблюдава повишена активност в центъра на възнаграждението на мозъка и особено в стриатума (Ивичесто тяло, свързано с базалните ядра на мозъка.
Регулира мускулния тонус и участва в осъществяването на различни
поведенчески реакции и при формирането на условните рефлекси - Бел.
ред.). Но когато правим непредвидим и непознат облог, активността е съсредоточена в амигдалата (Набор от ядра в мозъка, част от лимбичната
система, която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на
неприятни гледки, усещания, миризми. Амигдалата най-често се свърза с
емоции като страх и тревожност, както и с агресията. - Бел. ред.) – част от мозъка, която се свързва със страха.
В едно проучване усещането за лека несигурност прави доброволците значително по-малко склонни да опитат предлагащи умерен риск хазартни игри. Най-странното е, че рискът не е в това дали ще спечелят или изгубят, а колко ще спечелят. Въпреки това липсата на яснота кара близо 40% от участниците да се откажат от залаганията. Празнините в познанията ни се запълват от страха, който хвърля сянка върху шансовете ни за успех.

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: