Емоционалната Интелигентност
Вместилище на всички страсти
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Вместилище на всички страстиПри хората амигдалата (от гръцката дума за бадем) е малка топчица от взаимосвързани структури, разположена над мозъчния ствол, близо до долния край на лимбичния пръстен. Има две амигдали, по една от двете страни на мозъка, съвсем близо до черепната стена. Човешката амигдала е сравнително голяма в сравнение с тези на нашите най-близки еволюционни братовчеди, приматите. Хипокампът и амигдалата са двете основни части на примитивния обонятелен мозък, който в хода на еволюцията е развил мозъчната кора, а след това и неокортекса. И до днес тези лимбични структури вършат повечето работа на мозъка, свързана с учене и припомняне; амигдалата пък е специалист по емоционалните въпроси. Ако амигдалата бъде отделена от останалата част на мозъка, резултатът е поразителна неспособност да се оценява емоционалната значимост на събитията. Това състояние понякога се нарича „афективна слепота". Тъй като емоционално измерение липсва, срещите вече не са интересни. Млад мъж, чиято амигдала е била отстранена оперативно, за да могат лекарите да контролират тежките му пристъпи, изведнъж губи всякакъв интерес към хората и предпочита да седи изолиран, далеч от всякакъв човешки контакт. Макар и да е напълно в състояние да разговаря, той вече не разпознава близки приятели, роднини, та дори и майка си, и остава безучастен пред тревогата им. Без амигдалата си той сякаш е изгубил способността си да разпознава чувствата, както и да си съставя мнения за тях. (Случаят c човека без чувства е описан от Р. Джоузеф, цит. съч., стр. 83. От друга страна, у хора без амигдала може да има остатъци от чувства (вж. Paul Ekman and Richard Davidson, eds.. Questions About Emotion, New York, Oxford University Press, 1994). Разликите в резултатите са дължат на това коя точно част от амигдалата и невронната ѝ мрежа липсват; далеч сме още от последната дума на неврологията по този въпрос.) Амигдалата е нешо като склад на емоционалната памет, а следователно и на смисъла като такъв; животът без амигдала е живот, лишен от личен смисъл. С амигдалата е свързано не само чувството на привързаност: всички страсти зависят от нея. Животните с отстранена или изолирана амигдала не изпитват страх или гняв, губят стремежа си за сътрудничество и конкуренция и вече нямат никаква представа къде е мястото им в социалния ред на вида - емоциите им са замъглени или направо липсват. Сълзите - емоционален сигнал, характерен изключително за човека - се управляват от амигдалата и от една съседна зона, наречена цингуларен гирус. Галенето, прегръдките и другите форми на утеха успокояват тези мозъчни зони и така спират сълзите. Без амигдала няма да има сълзи, които да имат нужда от утеха. Джоузеф Льоду, специалист по невронаука в Центъра за невронни изеледвания в Нюйоркския университет, е първият, който открива ключовата роля на амигдалата в емоционалния мозък. (Както мнозина други специалисти, Льоду също работи на няколко нива и изследва например как определени лезии в мозъка на плъха променят неговото поведение, проследява болезнено подробно откъде минава всеки отделен неврон, планира сложни експерименти, за да предизвика страх у плъхове с хирургично изменени мозъци и т.н. Неговите открития, както и много други, разгледани тук, са на самата граница на науката и заради това си остават донякъде спекулативни - особено когато става въпрос за заключения относно емоционалния ни живот, извлечени въз основа на суровите данни. Но работата на Льоду вече може да се опре на все повече специалисти, които разкриват невронната основа на емоциите. Вж. например Joseph LeDoux, “Sensory Systems and Emotion”, Integrative Psychiatry 4, 1986; Joseph LeDoux, "Emotion and the Limbic System Concept”, Concepts in Neuroscience 2, 1992.) Льоду е представител на едно ново поколение специалисти, които създават иновативни методи и технологии, постигащи невиждана до момента точност при картографирането на мозъка в процеса му на работа. По този начин те могат да разкриват мистерии, останали недостъпни за предишните поколения учени. Неговите открития за начина, по който функционира емоционалният мозък, отхвърлят едно утвърдено вече мнение за лимбичната система и поставят амигдалата в центъра на действието, приписвайки на другите лимбични структури съвсем различни роли. (Представата за лимбичната система като емоционален център на мозъка е рожба на невролога Пол Маклийн и датира от преди повече от четиридесет години. През последните години открития като тези на Льоду донякъде я детайлизираха, доказвайки, че някои от централните ѝ структури, като хипокампа например, не са чак толкова пряко свързани с емоциите, докато други невронни пътеки, свързващи други части от мозъка - и в частност префронталните лобове - с амигдалата, са значително по-важни. Освен това все по-щироко се приема идеята, че всяка емоция може да засегне различни части от мозъка. Най-разпространената представа е, че не съществува ясно определен „емоционален мозък“, а по-скоро няколко системи от мрежи, които разпръскват регулирането на дадена емоция в отдалечени, но координирани части от мозъка. Специалистите спекулират, че когато най-сетне определим пълната физиологична картина на емоциите, всяко чувство ще има своя собствена топология, ясно видима карта от невронни пътеки, определящи уникалните му качества, като много от тези пътеки вероятно ще се пресичат на ключови места в лимбичната система (например в амигдалата) и в префронталния кортекс. Вж. Joseph LeDoux, "Emotional Memory Systems in the Brain", Behavioral and Brain Research 58, 1993.) Изследванията на Льоду обясняват как амигдалата може да поеме контрола върху всичко, което правим, въпреки решенията на мислещия мозък - неокортекса. Както ще видим след малко, работата на амигдалата и нейното взаимодействие с неокортекса са в самата сърцевина на емоционалната интелигентност. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|