Емоционалната Интелигентност
Върши ли работа емоционалната интелигентност?
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Върши ли работа емоционалната интелигентност?Това е кошмарът на всеки учител: един ден Тим Шрайвър отваря местния вестник и прочита, че Ламонт, един от любимите му бивши ученици, е прострелян девет пъти на улицата в Ню Хейвън и бере душа. „Ламонт беше един от лидерите в училище, беше направо огромен - метър и деветдесет, изключително популярен във футболния отбор, винаги усмихнат - спомня си Шрайвър. - Обичаше да идва в клуба по лидерство, който водех и в който обсъждахме какви ли не идеи според един модел за разрешаване на проблеми, известен като СОПР“. Съкращението идва от „ситуации, опции, последствия, решения“. Това е метод от четири стъпки: казваш каква е ситуацията и какви чувства събужда у теб, мислиш какви са опциите за разрешаване на проблема и какви биха били последствията във всеки отделен случай, след което избираш решение и го прилагаш - нещо като групов вариант на метода на светофара. Ламонт, добавя Шрайвър, обичал да измисля донякъде фантазьорски, но потенциално ефективни начини за справяне с тежките дилеми на гимназиалния живот, например проблеми с момичета и начини за избягване на сбивания. Само че забравил тези уроци след гимназията. Изгубен сред бедни, пълни с наркотици и оръжие улици, само на двадесет и шест години Ламонт вече лежал в болницата, овързан до неузнаваемост, а тялото му било надупчено от куршуми. Когато най- сетне стигнал до болницата, Шрайвър видял едно момче, което едва можело да говори и до чието легло плътно седяли майка му и приятелката му. Като видял бившия си учител Ламонт го придърпал към себе си и прошепнал: „Шрайв, като се измъкна оттук, ще започна да прилагам метода СОПР“. Ламонт е учил в гимназията „Хилхаус Хай“ преди още в нея да започнат да въвеждат курса по социално развитие. Щеше ли животът му да се развие иначе, ако беше преминал през такъв курс, подобно на днешните гимназисти в държавните училища в Ню Хейвън? Отговорът вероятно е „да“, макар и никой да не може да каже с пълна сигурност. Както казва самият Тим Шрайвър: „Едно нещо е ясно: способността за разрешаване на проблеми в социална среда се доказва не само в класната стая, но и в бара, на улицата, у дома“. Да вземем например мненията на учителите от програмата в Ню Хейвън. Един от тях си спомня как негова бивша ученичка, все още неомъжена, дошла при него и казала, че вероятно вече щяла да е самотна майка, „ако не се била научила да защитава правата си в часовете по социално развитие. Друг преподавател си спомня, че отношенията на негова ученичка с майка ѝ винаги водели до концерт от крясъци; след като момичето се научило обаче да се успокоява и да мисли, преди да реагира, майката споделила с учителя, че вече могат да разговарят, без стигат до крайности. В училището „Троуп“ шестокласничка дава бележка на учителката си в часа по социално развитие: вътре пише, че най-добрата ѝ приятелка е бременна, няма с кого да говори за това и планира да се самоубие - момичето обаче знае, че учителката ще направи нещо. Получих просветление, докато наблюдавах час по социално развитие в седми клас. Учителката помоли някой да разкаже за някакъв скорошен спор, в който е бил въвлечен и който е свършил положително. Едно закръглено дванадесетгодишно момиче вдигна ръка: "Онова момиче там уж ми беше приятелка, но някой ми каза, че искала да ме бие. Казаха ми дори, че щяла да ме сгащи в някой ъгъл след училище“. Вместо обаче да излее гнева си и да се скара с другото момиче, тя приложила един подход, който била научила в час - да разбере какво всъщност става, преди да си прави заключения. Така че аз отидох при нея и я попитах дали наистина е разправяла такива работи. Тя се закле, че нищо такова не е имало, така че до бой не се стигна“. Историята изглежда сравнително безобидна - само дето момичето, което я разказва, вече е било изключвано от друго училище за сбиване. В миналото първо е нападала, а после е задавала въпроси - ако изобщо се е стигало до въпроси. За нея да подходи съм потенциален противник конструктивно, вместо веднага да се стигне до удари, е малка, но съвсем реална победа. Може би най-красноречивият знак за влиянието на тези часове по емоционална интелигентност са данните, които сподели с мен директорът на същото онова училище. Там има желязно правило - всяко дете, което участва в сбиване, незабавно получава наказателен ден. След въвеждането на часове по емоционална грамотност обаче броят на наказателните дни драстично намалява. „Миналата година - каза ми той - имаше сто и шест наказания. Тази година до момента те са само двадесет и шест“. Това са съвсем конкретни ползи. Но като изключим анекдотичните истории за подобрени или спасени животи, пред нас се още си стои емпиричният въпрос до каква степен тези часове помагат на децата, които ги посещават. Данните предполагат, че макар и успехът да не настъпва за ден-два, с израстването си децата определено усещат промяна в начина, по който се отнасят към училището, в поведението и нивото си на емоционална компетентност. Има няколко обективни оценки, най-добрите от които сравнявaт учениците от тези класове с техни връстници, които не са преминавали такова обучение, като поведението на учениците се оценява от независими наблюдатели. Друг метод е да се проследят резултатите на едни и същи ученици преди и след курсовете въз основа на обективно измерване на поведението им - като се вземат например броят на сбиванията или наказателните дни в училище. Обобщаването на тези оценки сочи наличието на сериозна полза за емоционалната и социалната компетентност на децата, за поведението им в класната стая и извън нея, както и за способността им да учат (за повече подробности вж. Приложение 5). Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|