Емоционалната Интелигентност
Живот без емпатия: умът на педофила и моралът на социопата
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
- Навигация на страницата:
- 8. Изкуството на социализацията
Живот без емпатия: умът на педофила и моралът на социопатаЕрик Екарт извършил отвратително престъпление: като бодигард на фигуристката Тоня Хардинг той поръчал да пребият Нанси Керигън, основната съперничка на Хардинг за златния медал по фигурно пързаляно на олимпийските игри през 1994 г. При нападението биячите наранили тежко коляното на Керигън и тя не могла да тренира през жизнено важните месеци преди олимпиадата. Но когато Екарт видял разплаканата си жертва по телевизията, той внезапно почувствал пристъп на угризения, потърсил свой приятел, на който да разкрие срамната си тайна, и в крайна сметка поставил началото на поредица от събития, която довела до арестуването на нападателите. Ето каква е силата на емпатията. За съжаление обаче - и тъкмо в това е трагедията - тя липсва напълно у онези, които извършват най-злостните престъпления. Изнасилвачите, педофилите и много мъже, прибягващи до домашно насилие, имат един и същ психологически недостатък: неспособност да изпитват емпатия. Това, че не могат да усетят болката на жертвата си, им позволява да казват на самите себе си лъжи, които само насърчават престъплението. От изнасилвани можем да чуем, че „жените всъщност искат да бъдат изнасилвани“, или пък „ако се съпротивлява, само се прави на недостъпна“. Педофилите повтарят: „Ама аз нищо не правя на детето, само показвам любовта си", или пък „Това е просто друга форма на привързаност“. Жестоките родители пък говорят за „добра дисциплина“. Тези оправдания са събрани от устата на хора, които се лекуват от подобни проблеми. Точно това са си казвали, когато са наранявали жертвите си или са се готвели да го направят. Заличаването на емпатията в момента, в който такива хора се нахвърлят върху жертвите си, почти винаги е част от емоционалния цикъл, който води до подобни жестоки актове на насилие. Да вземем например емоционалната последователност, причиняваща сексуални престъпления срещу деца. (Писах за емоционалния цикъл, който води до сексуални престъпления, в „Ню Йорк Таймс“, 14 април 1992 г. Източникът е Уилям Пи- търс, психолог от Службата за лишаване от свобода във Върмонт.) Цикълът започва, когато педофилът се чувства зле - гневен, депресиран, самотен. Подобни чувства могат да бъдат отключени от гледката на щастливо семейство по телевизията, която само да задълбочи чувството за самота. След това педофилът търси утеха в някоя любима своя фантазия, например за близко приятелство с дете. Фантазията скоро придобива сексуални окраски и завършва с мастурбация. В резултат на това педофилът изпитва временно облекчение от тъгата, но то не трае кой знае колко дълго; депресията и чувството за самота се завръщат - и този път са по-силни от всякога. Насилникът започва да мисли как да осъществи фантазията си и непрекъснато намира нови и нови оправдания: „Няма нищо лошо, ако в крайна сметка не нараня физически детето“, или пък „Ако детето наистина не иска да прави секс с мен, може да ме спре по всяко време". В такъв момент педофилът вижда детето през очите на перверзната си фантазия и не може да прояви емпатия към действителните му чувства в подобна ситуация. Тази емоционална дистанцираност бележи всичко, което следва от тук нататък - от внимателния план как да сгащи детето само, през подробната репетиция на всяко действие, до действителното изпълнение на плана. Тук детето сякаш няма свои чувства - насилникът проектира върху него сътрудничеството, което получава и във фантазията си. Истинските чувства - отвращение, страх, погнуса - изобщо не се регистрират. Ако се появят, само ще развалят удоволствието. Тази пълна липса на емпатия към жертвите е един от аспектите, върху които се съсредоточават новите методи за лечение на педофили и други престъпници от същия калибър, В една от най-обещаващите лечебни програми насилниците четат сърцераздирателни описания на подобни престъпления, разказани от гледната точка на жертвата. Освен това гледат видеозаписи на жертви, които през сълзи разказват какво е да те изнасилят на такава крехка възраст. След това престъпниците описват собственото си престъпление от гледната точка на жертвата и си представят какво може да е чувствала тя. После четат разказа си пред терапевтична група и се опитват да отговарят на въпроси, свързани с нападението - отново от гледната точка на жертвата. Накрая преминават през възстановка на събитията, като в този случай играят ролята на жертвата. Уилям Питърс, психолог от затвора във Върмонт, който е разработил тази терапия със смяна на перспективата, ми каза, че емпатията към жертвата променя възприятието по такъв начин, че отричането на болката, дори и във фантазиите, да стане изключително трудно, и така да помогне на насилника да се пребори с перверзните си социални инстинкти. Сексуалните престъпници, преминали през програмата в затвора, се връщат към същия тип престъпления два пъти по рядко в сравнение с онези, които не са били лекувани с този метод. Без тази първоначална мотивация, определена от емпатията, никакво друго лечение няма да свърши работа. Докато все пак има някаква малка надежда да вдъхнем емпатия на престъпници като педофилите, при друг криминален тип надежда няма. Става въпрос за психопатите (напоследък се използва терминът „социопати“ като психиатрична диагноза). Психопатите са прословути с това, че са едновременно очарователни и напълно лишени от всякакви угризения, дори когато става въпрос за най-жестоки и безсърдечни действия. Психопатията - неспособността да изпитваш Каквато и да е емпатия или състрадание, както и угризения на съвестта - е един от най-непроницаемите емоционални дефекти. Студенината на психопата като че ли се дължи на неспособността му да стигне отвъд съвсем повърхностните емоционални връзки. Най-жестоките престъпници, например садистичните серийни убийци, които се наслаждават на страданията на жертвите си преди смъртта да ги освободи от тях, са най-типичното въплъщение на психопатията (Естеството на психопатията е описано по-подробно в една статия, която написах за „Ню Йорк Таймс“, 7 юли 1987 г. Много от материала тук дължа на Робърт Хеър, психолог в университета в Британска Колумбия, който е експерт по психопатите.). Психопатите са и нагли лъжци, готови да кажат каквото и да е, за да получат онова, което искат, и са в състояние със същия цинизъм да манипулират и емоциите на жертвите си. Да вземем например Фаро, седемнадесетгодишен член на една от бандите в Лос Анджелес, който ранил една майка и нейното бебе при стрелба от преминаваща кола, която описал с повече гордост, отколкото угризения. Докато пътувал с Леон Бинг - той по това време пишел книга за бандите от улиците на Лос Анджелес „Куците момчета“ и „Кървавите“ - Фаро решава да се изфука и казва на Бинг, че ще „погледне откачено“ двама души в съседната кола. Ето как Бинг разказва случката: Шофьорът усети, че някой го гледа, и извърна поглед към нашата кола. Очите му срещнаха тези на Фаро и за миг се разшириха. След това той побърза да погледне надолу и встрани. Нямаше грешка какво изразяваха очите му: беше страх. Фаро показва пред Бинг погледа,който е отправил към съседната кола: Вперва очи в мен и изведнъж лицето му започва да се променя, като на забързан филм. Превръща се в нещо кошмарно, нещо ужасно, от което те побиват тръпки. Казва ти, че ако отвърнеш на погледа му, ако предизвикващ това хлапе, Господ да ти е на помощ. Погледът ти казва, че не му пука за нищо - нито за твоя живот, нито за неговия собствен (Leon Bing, Do or Die, New York, Harper Collins, 1991.). Разбира се, при такова сложно поведение като престъпното действие има множество вероятни обяснения, които не предполагат биологични основания. Едно от тях е, че определено перверзно емоционално умение - способността да сплашваме - е имало голяма стойност за оцеляването в изпълнена с насилие среда, в която силата и престъплението се сливат. В такъв случай твърда много емпатия може да се окаже направо вредна. И наистина - опортюнистичната липса на емпатия може да бъде значителен „актив“ при много житейски роли - от „лошото ченге“ при разпит на заподозрян до специалиста по корпоративни превземания. Хора, които са изпълнявали ролята на мъчители в тоталитарни държави например разказват как са се научили да се дистанцират от чувствата на жертвите, за да могат да си вършат „работата“. Много пътища водят към изкуството на манипулацията. Един от най-злокобните начини, по които може да се прояви тази липса на емпатия, е открит случайно по време на едно изследване сред най-жестоките домашни насилници. Проучването разкрива наличието на физиологична аномалия сред някои от най-агресивните съпрузи, които редовно бият жените си или ги заплашват с ножове или пистолети: насилниците действат хладно и пресметливо, вместо да изгарят в пламъка на гнева (Neil S. Jacobson et al„ “Affect, Verbal Content, and Psychophysiology in the Arguments of Couples With a Violent Husband”, Journal of Clinical and Consulting Psychology, юли 1994 г.). С разгарянето на гнева се стига до момент, в който тази аномалия започва да се проявява: пулсът се забавя, вместо да продължи да расте, какъвто е случаят с обичайния пристъп на бяс. Това означава, че те се успокояват, дори и да стават по-нападателни и склонни към насилие. Действията им изглеждат като добре пресметнат акт на сплашване, метод за контрол над съпругите им с помощта на ужаса. Тези студенокръвни бабаити се различават от повечето други мъже, които бият жените си. Те са склонни към насилие и извън дома - бият се по баровете, нападат колегите си на работното място или другите членове на семействата си. И докато повечето мъже, които прибягват до насилие в дома, го правят импулсивно - от яд, че са били отхвърлени, от ревност, от страх от изоставяне - пресметливите побойници се нахвърлят върху жените си без видима причина, а след като го направят веднъж, нищо не може да ограничи насилието, дори опита на съпругата да си тръгне. Някои изследователи, които проучват престъпниците-психопати, подозират, че хладната им манипулативност и пълната липса на емпатия и загриженост в много случаи може да се дължи на неврологично yвpeждaнe (Внимание: Дори и да има биологични модели, които да определят определен тип престъпно поведение (например неврологично увреждане в случая с липсващата емпатия), това не означава, че всички престъпници са биологично увредени или че има биологичен белег за престъпни намерения. По този въпрос отдавна се водят спорове, и най-добрият компромис до момента е възгледът, че няма такъв биологичен маркер, а още по-малко някакъв „престъпен ген“. Дори да има биологични причини за отсъствието на емпатия в определени случаи, това не означава, че всеки с подобно увреждане ще се отдаде на престъпен живот - точно обратното. Липсата на емпатия трябва да се съпостави с всички други психологически, икономически и социални фактори, които допринасят за склонността към престъпления.) Възможните физиологични причини за безсърдечната психопатия могат да бъдат доказани по два начина, като и двата предполагат влиянието на невронните пътеки към лимбичния мозък. При първия се измерват мозъчните вълни на участниците, докато се опитват да разпознаят думи, буквите на които са разбъркани. Думите се подават за съвсем кратко време - около една десета от секундата. Повечето хора реагират различно на емоционални думи като „убийство" и на неутрални думи като „стол": те разпознават емоционалната дума по-бързо, а мозъкът им реагира на такива думи по начин, който се отличава от реакцията на неутрални думи. При психопатите обаче такива реакции няма: техните мозъци не демонстрират специфична реакция на емоционални думи, откликът им не е по-бърз, което означава, че е прекъсната връзката между езиковите зони в кората, които разпознават думата, и лимбичния мозък, който я свързва с определено чувство. Робърт Хеър, психолог от университета в Британска Колумбия, който е провел това изследване, тълкува резултатите така: психопатите разбират емоционалните думи съвсем повърхностно, тъй като и емоциите им като цяло са повърхностни. Според Хеър коравосърдечността на психопатите се дължи на друг физиологичен модел, който е открил преди това, според който и амигдалата и свързаните с нея невронни пътеки също не функционират както трябва: психопатите, на които им предстои електрошок, не показват никакви признаци на страх, обичаен за нормалните хора, когато знаят, че ще изпитат болка (Една от най-новите статии по въпроса: Christopher Patrick et al., “Emotion in the Criminal Psychopath: Fear Image Processing”, Journal of Abnormal Psychology 103, 1994.) Тъй като мисълта за болка не отключва тревожна реакция, Хеър твърди, че психопатите не се притесняват от последващо наказание за онова, което искат да направят. И тъй като самите те не изпитват страх, не чувстват и никаква емпатия или състрадание към страха и болката на своите жертви. 8. Изкуството на социализациятаКакто често става при петгодишните, когато става въпрос за по-малките им братчета и сестричета, Лен губи всякакво търпение по отношение на брат си Джей, на две години и половина, който не спира да разбърква блокчетата, с които си играят. Вбесен, Лен ухапва Джей, който избухва в сълзи. Майка им чува писъка на Джей, дотичва веднага, скастря Лен и го кара да остави ябълката на раздора - в случая кубчетата. В този миг - който трябва да е изглеждал като най-голямата съдебна грешка в историята - Лен също се разплаква. Майка му обаче още е ядосана и отказва да го успокои. Утехата обаче идва от неочаквана посока: Джей, макар и да е първоначалната жертва, сега проявява загриженост към сълзите на брат си и се заема да го успокои. Разговорът протича приблизително по следния начин (Разговора между Джей и Лен дължим на Judy Dunn and Jane Brown, “Relationship, Talk About Feelings, and the Development of Affect Regulation in Early Childhood”, in The Development of Emotion Regulation and Dysrégulation, Judy Garber and Kenneth A. Dodge, eds., Cambridge, Cambridge University Press, 1991. Драматизацията на сцената е моя.): - Лен, недей - умолява го Джей. - Не п’ачи. Тига п'ачи. Но Лен продължава да плаче. Тъй като молбата не върши работа, Джей се обръща към майка си в защита на Лен: - Лен п’ачи, мамо. Лен пачи. ‘Лавидиш. Лен пачи. След това се обръща към Лен и влиза в ролята на майката - започва да го гали и да му говори успокоително: - ‘Тига, Лен. ‘Тига пачи. Лен продължава да хлипа, въпреки утешението. Джей възприема друга тактика и решава да помогне, като събере кубчетата в торбичката. Поставя се в ролята на приятел на брат си: - Ей, Лен. П’ибирам ‘место Лен, виж. Сълзите обаче не секват. Изобретателният Джей прибягва до следващата стратегия - отвличане на вниманието. Той показва на брат си една количка и се опитва да отвлече мислите му от малката трагедия, която тъкмо му се е стоварила на главата. Има човече в колата. Ка’во е това, Лен? А? Ка'во е? Лен обаче не му обръща никакво внимание. Той е неутешим, сълзите му продължават да се леят. Майка му губи търпение и прибягва до класическата родителска заплаха: Искаш ли да те пребия сега, а? Лен отговаря нацупено, че не иска. Тогава спри - казва майка му твърдо, макар и малко ядно. Лен успява да изхлипа: Ами опитвам се... Това вдъхновява Джей за последния му подход: подражавайки на твърдия и авторитетен тон на майка си, той заплашва брат си: ‘Тига п’ачи. Лен. Са ти напяскам дупето. Тази малка ежедневна драма ни разкрива забележителните емоционални умения, които едно съвсем малко дете, ненавършило още три години, може да приложи, за да се опита да направлява чуждите емоции. В настоятелните си опити да утеши брат си, Джей е в състояние да прибегне до голям репертоар от тактики, вариращи от проста молба до търсене на съюзник в лицето на майката (не че тя помага с нещо в случая), от физическо утешение до помощ, и най-сетне - от отвличане на вниманието до заплахи и директни нареждания. Няма съмнение, че Джей разчита на на арсенал от подходи, с които се е сблъсквал, когато самият той е изпитвал дистрес. Това обаче няма значение: важното е, че той вече е в състояние да ги използва в труден момент дори и на тази крехка възраст. Разбира се, както всеки родител знае, емпатията и загрижеността на Джей в никакъв случай не са универсални. Има не по-малка вероятност детето на подобна възраст да разглежда трудното положение на братчето си като шанс да си отмъсти и да направи всичко възможно, за да го нарани още повече. Същите умения могат да се използват за дразнене или вбесяване на другото дете. Но дори тази злост изисква наличието на едно жизнено важно емоционално умение: способността да познаваш чувствата на другия и да действаш така, че допълнително да ги оформиш. Управлението на чуждите емоции е основата на изкуството на процъфтяващите връзки. За да демонстрират подобна сила, децата трябва да са постигнали определено ниво на самоконтрол, да са овладели донякъде собствения си гняв и дистрес, собствените си импулси и вълнение - дори и още да са далеч от майсторството. Първите признаци за способността им да управляват собствените си емоции се появяват приблизително по същото време: децата се научават да чакат, без да мрънкат, да спорят и да убеждават, вместо да използват груба сила, за да получат онова, което искат - макар и не винаги да използват тези си умения. Търпението замества гневните изблици (поне в някои случаи). На двегодишна възраст децата започват да проявяват емпатия - тъкмо емпатията на Джей го кара да проявява състрадание и да направи всичко възможно, за да успокои разплакания си брат. Следователно управлението на чуждите емоции, финото изкуство на взаимоотношенията, изисква зрелост в областта на две други емоционални умения - самообладанието и емпатията. На тази почва съзряват и „социалните умения“. Това са способностите, които ни позволяват ефикасно да общуваме с другите. Всеки пропуск в това отношение води до невъзможност за действие в социалния свят или до непрекъснати провали в общуването. Тъкмо липсата на подобни умения може да направи така, че и най-блестящите в интелектуално отношение хора да се провалят в интимния си живот и да се окажат арогантни, противни или нечувствителни партньори. Способността ни да живеем в социална среда ни позволява да отиграем всяка среща, да мобилизираме и вдъхновим другите, да създадем безметежни интимни връзки, да убеждаваме и влияем, без да караме околните да застават нащрек. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|