Емоционалната Интелигентност

Малко помощ от приятели: медицинската стойност на връзките

Изтегляне 0.53 Mb. страница 81/148 Дата 05.03.2022 Размер 0.53 Mb. #113821

Малко помощ от приятели: медицинската стойност на връзките Спокойно можем да добавим тишината към списъка с рискови за здравето фактори, а близките емоционални връзки - към оръжията за борба с болестта. Изследвания, провеждани вече двадесет години сред повече от тридесет и седем хиляди души сочат, че социалната изолация - чувството, че нямаш с кого да споделиш чувствата си или че просто нямаш близки хора - удвоява риска от заболяване или смърт. (James House et al„ “Social Relationships and Health”, Science, 29 юли 1988 r. Вж. и един не особено ясен резултат: Carol Smith et al.“Meta-Analysis of the Associations Between Social Support and Health Outcomes”, Journal of Behavioral Medicine, 1994.) Изолацията, заключава едно научно съобщение от 1987 г. в списание „Сайънс“, „оказва същото влияние върху смъртността като тютюнопушенето, високото кръвно налягане, високия холестерол, затлъстяването и липсата на физически упражнения“. Ако трябва да сме точни, пушенето увеличава риска от смърт само около 1,6 пъти, докато социалната изолация достига двукратно увеличение, превръщайки се по този начин в убиец номер едно. (Други изследвания предполагат наличието на биологичен механизъм. Тези изследвания (цит. по House, “Social Relationship« and Health”) стигат до извода, че дори и само присъствието на друг човек може да намали тревожността и физиологичния дистрес у хората в процес на интензивно лечение. Успокояващият ефект от присъствието на друг човек снижава не само пулса и кръвното налягане, но и секрецията на мастни киселини, които могат да блокират артериите. Според една от теориите социалният контакт подпомага лечението заради определен механизъм в мозъка. При животни присъствието на други индивиди намалява активността в задната зона на хипоталамуса - част от лимбичната система, изобилстваща от връзки с амигдалата. Според този възглед успокояващото присъствие на други хора намалява лимбичната активност чрез снижаване на количеството ацетилхолин, кортизол и катехоламини - все неврохимикали, които отговарят за ускореното дишане и пулс и за другите физиологични признаци на стрес.) Мъжете преживяват изолацията по-тежко от жените. При изолираните мъже има два-три пъти по-голям риск от внезапна смърт, отколкото при мъже с близки социални връзки; при изолираните жени рискът е само един и половина пъти по-голям. Разликата между мъжете и жените в това отношение може би се дължи на факта, че връзките на жените обикновено са по-близки емоционално от тези на мъжете; една-две социални нишки могат да се окажат напълно достатъчни за жената, но да се равняват на почти пълна изолация за мъжа. Разбира се, самотата и изолацията не са едно и също - много хора, които живеят сами или виждат приятели само от време на време, са здрави и доволни от живота. Медицински риск представлява по-скоро субективното чувство, че си откъснат от хората и че няма към кого да се обърнеш. Това откритие е особено тревожно в светлината на нарастващата изолация в обществото, символизирана от самотните часове пред телевизора, и западането на такива форми на общуване като клубовете или гостуването в модерния град. Ето защо групи за самопомощ като анонимните алкохолици например вършат такава добра работа като заместители на традиционните обществени връзки. Силата на изолацията като определящ смъртността фактор - и съответно лечебната сила на близките връзки - личи при едно проучване сред сто пациенти с трансплантация на костен мозък. (Strain, “Cost Offset”.) Петдесет и четири процента от пациентите, които чувстват, че получават значителна емоционална подкрепа от спътника си в живота, от семейството или приятелите, оцеляват поне две години след операцията - на фона на едва двадесет процента от онези, които не разполагат с подобна подкрепа. Същото се наблюдава и при възрастни хора, които могат да разчитат на поне двама души в живота си за емоционална поддръжка - при тях има два пъти по-голям шанс да живеят поне година след тежък инфаркт в сравнение с по-самотни пациенти. (Lisa Berkman et al., "Emotional Support and Survival After Myocardial Infarction. A Prospective Population Based Study of the Elderly", Annals of Internal Medicine, 15 декември 1992 r.) Може би най-красноречивото свидетелство за лечебната сила на емоционалните връзки дължим на едно шведско изследване, публикувано през 1993г. (Annika Rosengren et al., "Stressful Life Events, Social Support, and Mortality in Men Born in 1933", British Medical Journal, 19 October 1993.) Учените предлагат на всички жители от мъжки пол на град Гьотеборг, родени през 1933 г., безплатен медицински преглед; седем години по-късно 752 от тях отново получават обаждане от научния екип. През изминалите години 41 от тях са починали. При мъже, които са споделили при първоначалното изследване, че живеят под силен емоционален стрес, смъртността е три пъти по-голяма, отколкото при онези, които са водили спокоен и тих начин на живот. Емоционалният дистрес се дължал на събития като сериозни финансови проблеми, несигурност на работното място, уволнение, съдебно преследване или развод. Наличието на поне три от тези елементи в период от една година преди изследването се оказва по-точен белег за смъртността през следващите седем години от медицинските индикатори - високо кръвно налягане, повишено количество на триглицеридите в кръвта или високо ниво на серумния холестерол. Само че при мъжете, които споделят, че разполагат с надеждна мрежа от интимни взаимоотношения - съпруга, близки приятели и други близки хора, - няма никаква връзка между нивата на стрес и смъртността. Присъствието на хора, към които могат да се обърнат и с които могат да разговарят, хора, които могат да им предложат утеха, помощ и съвет, ги предпазва от смъртоносното влияние на житейските превратности и травми. Качеството на връзките - та дори и самото им наличие - може да се окаже ключов елемент при противодействието на стреса. Отрицателните взаимоотношения също взимат своето. Семейните скандали например се отразяват зле на имунната система. (Janice Kiecolt-Glaser et al., "Marital Quality, Marital Disruption, and Immune Function", Psychosomatic Мedicine 49, 1987.) Едно проучване сред съквартиранти в колежа разкрива, че колкото по-малко се харесват помежду си, толкова са по- предразположени към настинки и грип и толкова по-често ходят на лекар. Джон Качопо, психологът от Щатския университет на Охайо, провел това изследване, ми заяви: „Тъкмо най-важните връзки в живота ти, хората, които виждаш всеки ден, играят основна роля за съхраняването на здравето. И колкото е по-важна една връзка, толкова по-определяща е тя за здравословното ти състояние“. ( Интервюирах Джон Качопо за „Ню Йорк Таймс", 15 декември 1992 г) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели: