Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Да пробудиш сърцетоВлиянието на родителите върху емоционалните умения на детето започва още от люлката. Д-р Т. Бери Брейзълтън, един от водещите харвардски педиатри, е създал прост диагностичен тест за отношението на бебето към живота. Той дава на осеммесечни деца две блокчета и им показва как трябва да се сглобят. Детето, което гледа на живота с надежда и е уверено в собствените си сили, взима едното блокче, слага го в устата си, търка го в косата си, изпуска го и гледа дали ще му го върнете. Когато му го подадете обратно, то най-после изпълнява задачата и сглобява блокчетата, след което ви поглежда с ведро очакване и сякаш казва: „Хайде, признай си, че съм велик!" (T. Berry Brazelton, предговор към Heart Start: The Emotional Foundations of School Readiness, Arlington, VA, National Center for Clinical Infant Programs, 1992) Такива деца са получавали достатъчно одобрение и насърчение от възрастните, така че очакват да се справят успешно с дребните житейски предизвикателства. В противовес на това бебета, които идват от неуредени, хаотични или запуснати домове, изпълняват същата задача по начин, който предполага, че очакват да се провалят. Не че не успяват да сглобят блокчетата - тъкмо напротив, те разбират инструкциите и разполагат с необходимата координация. Но дори и така тяхното поведение си остава пораженческо, сякаш казват: „Виж ме, за нищо не ставам“. Такива деца обикновено не очакват насърчение или интерес от учителите си, за тях училището е безрадостен затвор и в крайна сметка повечето от тях отпадат от образователната система. Разликата между двете настройки - между уверените и оптимистични деца и онези, които очакват да се провалят - започва да се проявява съвсем рано. Според Брейзълтън родителите „трябва да разберат как техните действия могат да помогнат на децата да изпитват увереност, любопитство и удоволствие от ученето, както и да осъзнаят истинските си граници“, за да им дадат начален тласък в живота. Неговият съвет се опира на трупащите се доказателства, че успехът в училище зависи удивително много от емоционалните характеристики, формирани в предучилищна възраст. Както видяхме в шеста глава например, способността на четиригодишните деца да контролират импулса си да грабнат близалката е знак за предимство от 210 точки на общообразователните им тестове четиринадесет години по-късно. Първата възможност за оформяне на основните елементи на емоционалната интелигентност е в първите години от живота на детето, въпреки че тези му способности продължават да се формират и през първите години в училище. Емоционалните способности, които децата овладяват по-късно, се опират именно на тази основа. А както видяхме в шеста глава, тези способности определят изцяло способността за учене. В един доклад на Националния център за клинични детски програми се твърди, че успехът в училище не може да бъде предсказан толкова от количеството факти, запаметени от детето, или от ранно проявилата се способност за четене, колкото от емоционални и социални елементи - самоувереност и интерес, добра ориентация какво поведение се очаква от него, способност да обуздава склонността си към неприемливо поведение, способност да чака, да следва инструкции, да се обръща към учителите за помощ и да изказва нуждите си, като същевременно не влиза в конфликти с другите деца. Почти всички ученици, които не се справят особено добре, са лишени от един или повече от тези елементи на емоционалната интелигентност (като освен това могат да имат и когнитивни затруднения, например затормозена способност за учене). Проблемът никак не е маловажен - в някои щати почти една пета от децата трябва да повтарят първи клас, а през следващите години непрекъснато изостават от връстниците си, което пък води до обезкуражавано, гняв и разрушително поведение. Готовността на детето за училище зависи от най-важното умение - способността за учене. Докладът изброява седемте ключови съставки на тази основна способност - и всички те са свързани с емоционалната интелигентност: Увереност. Чувство за контрол върху тялото, поведението и света; убеждение, че можеш да постигнеш всичко, с което се захванеш, и че възрастните могат да ти помогнат за това. Любопитство. Чувството, че откритията са нещо добро и доставящо удоволствие. Активност. Желание и възможност да окажеш определено влияние и да действаш, без да се отказваш. Активността е свързана с чувството за компетентност и ефективност. Самоконтрол. Способността да обуздаваш и контролираш собствените си действия по начин, съответстващ на възрастта: чувство за вътрешен контрол. Свързаност. Способността да взаимодействаш, да разбираш другите и да осъзнаваш, че те разбират. Способност за общуване. Желание и възможност за словесно споделяне и обмен на идеи, чувства и понятия. Тази способност е свързана с доверието и удоволствието от общуването с другите, включително и с възрастните. Способност за сътрудничество. Умението да балансираш собствените си нужди с тези на другите при действия в група. Дали детето ще се появи още в първия си ден в училище, въоръжено с подобни способности, зависи до голяма степен от това дали родителите (и възпитателите в детската градина) са съумели да проявят онази загриженост, която да пробуди сърцето му така, че пулсът му да се превърне в импулс за успех в живота. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|