Емоционалната Интелигентност
Как да си отгледаме побойник
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Как да си отгледаме побойникМного можем да научим за влиянието на неадекватните в емоционално отношение родители, и особено за ролята им за агресивността на децата им, от лонгитудни проучвания като това, проведено върху 870 деца от Ню Йорк, проследени от осмата до тридесетата им година. (L. R. Huesman, Leonard Eron, Patty Warnicke-Yarmel, “Intellectual Function and Aggression”, The Journal of Personality and Social Psychology", януари 1987. За подобни изводи вж. статията на Алегзандър Томас и Стела Чес в броя от сепември 1988 г. на Child Development, изследването е проведено върху седемдесет и пет деца, подложени на редовно наблюдение от 1956 г., когато са били на възраст между седем и дванадесет години, Alexander Thomas et al.. "Longitudinal Study of Negative Emotional States and Adiustments From Early Childhoi)d Through Adolescence" Child Development 59, 1988. Десет голини по-късно децата, определени от родителите и учителите си като най-агресивни, са в най-тежко емоционално положение в края на юношеството си. При тези деца (момчетата са два пъти повече от момичетата) се наблюдават непрекъснати сбивания, открита враждебност към други деца, та дори и към семействата и учителите. Враждебността им не затихва с годините; като юноши те трудно се разбират със съучениците и семействата си и имат проблеми в училище. Когато са изследвани като възрастни, проблемите им варират от разправии със закона до тревожност и депресия.) Най-войнствените деца, които са най- склонни да се включат в сбиване или да използват сила, за да постигнат каквото искат, най-често отпадат от училище, а повечето от тях на тридесетгодишна възраст вече имат криминално досие, свързано с насилие. Те освен това предават склонността си към насилие и на собствените си деца, които в училище създават същите проблеми, които някога са създавали и родителите им. Можем да си извлечем поука от начина, по който агресивността се предава от поколение на поколение. Дори да оставим настрана наследеното предразположение, порасналите проблемни деца действат по начин, който превръща семейния живот в същинска школа по агресивно поведение. Като деца тези млади родители са били възпитавани с произволни и безмилостни наказания; като родители те на свой ред повтарят същия модел. Няма значение дали бащата или майката са проявявали агресия навремето: агресивните момиченца са склонни към също толкова произволни и жестоки наказания като майки, колкото и агресивните момченца като бащи. И въпреки че наказват децата си с необичайна строгост, тези родители почти не се интересуват от реалния им живот и на практика ги игнорират през по-голямата част от времето. В същото време децата попиват един жив и изтъкан от насилие пример за агресивно поведение, който донасят със себе си в училище и на детската площадка, и който доразвиват през следващите години. Не е задължително родителите да са зли или да не искат най-доброто за децата си - те просто повтарят модела на собствените си родители. При подобен модел на възпитание наказанията са по-скоро плод на каприз, отколкото на желание за налагане на дисциплина. Ако родителите са в добро настроение, наказанията са жестоки; ако обаче са весели, на децата може да им се размине, дори и къщата да е с краката нагоре. Така наказанието се съотнася не с действията на детето, а с настроението на родителя. Това лесно може да доведе до чувство за безполезност и безпомощност, както и до представата, че отвсякъде дебнат опасности, които могат всеки момент да връхлетят. В светлината на подобен семеен живот предизвикателното и конфликтно поведение на такива деца донякъде е обяснимо, макар и да не е приемливо. Обезсърчаващо е обаче да видим колко бързо са усвоени тези мрачни уроци и колко голяма цена могат да имат те за емоционалния живот на детето. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|