Емоционалната Интелигентност
Емоционална интелигентност в медицинските грижи
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Емоционална интелигентност в медицинските грижиВ деня, в който един рутинен преглед се натъкна на следи от кръв в урината ми, лекарят ми ме изпрати на друго изследване, за което трябваше да ми инжектират радиоактивно контрастно вещество. Лежах на една маса, а над мен подвижен рентген отчиташе движението на контраста в бъбреците ми. Имах си и компания: стар приятел, също лекар, случайно ми беше на гости по това време и предложи да ме придружи до болницата. Той седеше до мен, докато рентгенът се въртеше, тракаше и щракаше - и така до безкрай. Изследването отне час и половина. В последния момент един нефролог нахлу в стаята, представи се набързо и изскочи обратно навън, за да разчете снимките. Така и не се върна да ми каже какво е видял. На излизане минахме през кабинета на ръководителя на отделението. Аз бях доста разтърсен и донякъде зашеметен от дългото лежане, така че изобщо не се сетих да задам единствения въпрос, който се въртеше из главата ми цяла сутрин. Моят придружител обаче навреме пое инициативата: Докторе - каза той, - бащата на моя приятел почина от рак на пикочния мехур. Той е притеснен и иска да знае дали на снимките личи някакво раково образувание. Снимките са напълно нормални - сопна се нефрологът и хукна към следващия преглед. Неспособността ми да задам единствения важен за мен въпрос се повтаря хиляди пъти всеки ден из болници по целия свят. Едно проучване сред пациентите в чакалните на лекарите сочи, че всеки от тях има поне по три въпроса, които иска да зададе на лекаря. Когато обаче напускат кабинета, само един от тези въпроси е намерил своя отговор. (3a това откритие научих от Стивън Коен-Коул, психиатър от университета „Емъри“, при интервю за „Ню Йорк Таймс“ от 13 ноември 1991 г.) Това откритие илюстрира един от начините, по които днешната медицина пренебрегва емоционалните нужди на пациента. Въпросите без отговор подхранват чувството за несигурност, страх и надвиснала катастрофа. Освен това пораждат притеснения от едно лечение, което болният не разбира напълно. Има много начини, по които медицината може да разшири гледната си точка така, че да включи в нея и емоционалните измерения на болестта. Първият е пациентите задължително да получават пълна информация, която да им позволи да вземат адекватни решения за собственото си лечение. Вече съществуват услуги, които предлагат на всеки желаещ чудесна компютърна система за търсене на почти всички заболявания в медицинската литература, така че пациентите да могат да действат като равностойни партньори на лекарите, когато се налага да вземат информирани решения. (Така например програмата „Плейнтрий“ в болницата „Пасифик Презбитериан“ в Сан Франциско изпълнява изследвания по медицински въпроси на всякакви теми за всеки, който пожелае.) Друг подход са програмите, които за няколко минути научават пациентите как да задават въпроси на лекарите си, така че ако имат три въпроса в чакалнята, да се приберат с три отговора вкъщи. (Подобна програма е разработена от д-р Мак Липкин в Медицинския факултет на Нюйоркския университет.) Моментите, в които пациентите се сблъскват с операции или болезнени изследвания, са белязани от тревога и представляват чудесна възможност да се обърне внимание на емоционалните измерения на лечението. Някои болници са разработили списък с предоперативни инструкции за пациенти, които им помагат да овладеят страха си, като например ги учат как да прилагат техники за отпускане, дават отговори на тревожни въпроси преди операцията и им обясняват няколко дни предварително през какво ще преминат в периода на възстановяване. Резултатът: пациентите се възстановяват от операцията два-три дни предсрочно. (Писах no тази тема в .Ню Йорк Таймс", 10 декември 1987 г.) Престоят в болницата може да се окаже изключително самотно и белязано от чувство на безпомощност преживяване. Някой болници започват да отделят помещения, в които членовете на семейството могат да останат при пациентите, да им готвят и да се грижат за тях така, сякаш са си у дома. Това несъмнено е прогресивна стъпка, която - каква ирония - е нещо напълно обичайно в Третия свят. (Разбира се, .Плейнтрий" е само модел, също както и къщите на Роналд Макдоналд, които позволяват на родителите да останат буквално врата до врата с децата си, които са в болница.) Техниките за релаксация могат да помогнат на пациентите да се справят с породения от симптомите дистрес, както и с емоциите, които се дължат на заболяването или пък се задълбочават от него. Чудесен пример за това е клиниката за намаляване на стреса в медицинския център към Масачусетския университет, ръководена от Джон Кабат-Зин’, в която се предлага десетседмичен курс по медитация и йога. Акцентът в него е стремежът да се обръща внимание на емоционалните епизоди в самия им разгар и да се развият ежедневни умения, които да спомагат пълното отпускане. Много болници пускат записи от този курс в стаите на пациентите - доста по-добра емоционална диета за хора, приковани към леглото, от обикновените, плоски сапунени сериали.( Вж. „Където и да идеш, ти си там“, „Изток-Запад“, 2004.) Релаксирането и йогата са в основата и на една иновативна програма за лечение на сърдечно-съдови заболявания, разработена от д-р Дийн Орниш. (Dean Ornish, Dr. Dean Ornish's Program for Reversing Heart Disease, New York, Ballantine, 1991.) След година в тази програма, която включва и диета с ниско съдържание на мазнини, пациенти, чието състояние е било толкова тежко, че е налагало имплантирането на коронарен байпас, съумяват да обърнат хода на натрупването на плаки по артериите. Орниш ми каза, че практиките за релаксиране са една от най-важните части в програмата. Също както при Кабат-Зин, и тук се залага на така наречената от д-р Хърбърт Бенсън „реакция на отпускане“ - психологическата противоположност на нервното напрежение, което води до толкова много медицински проблеми. Най-сетне, от емпатичния медицински персонал, настроен на вълната на пациента, способен да изслушва и предава ефективно посланията си, има сериозна полза. Така се изгражда лечение, основано на връзката между лекар и пациент, лечение, което признава, че тази връзка е сериозен фактор за възстановяването Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|