Енергийният паспорт на нова сграда се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика

• 
  Модернизация на абонатни станции, използващи топлообменни апарати;
  
• 
  Топлоизолация, включително монтиране на топлоизолирани врати и прозорци, покривни, таванни и стенни изолации;
  
• 
  Слънцезащитна обработка на прозорци и апарати за пасивно оползотворяване на слънчевата енергия;
  
• 
  Подобрения в инсталациите за отопление, вентилация и климатизация чрез монтиране на контролни уреди и системи за управление на използването на енергията, високоефективни двигатели и уреди за управление на скоростта на двигателите;
  
• 
  Подобряване на вътрешното и външното осветление чрез замяна на съществуващите осветителни тела с  по-енергоефективни такива, инсталиране на автоматични контролни уреди за осветлението (сензори за движение или таймери).
  

• 
  Нови високоефективни котли и горелки;
  
• 
  Система за автоматично управление на котлите;
  
• 
  Отделни подгреватели за БГВ, които да се използват през летния сезон;
  
• 
  Значителна модернизация на съществуващите котли, целяща повишаване на тяхната ефективност;
  
• 
  Към котлите - устройства за рекуперация на топлина;
  
• 
  Нови топлообменни апарати или съществено обновяване на съществуващите;
  
• 
  Нови главни вентили и парни кранове или основен ремонт на съществуващите;
  
• 
  Подмяна на топлопреносна тръбна мрежа и радиатори;
  
• 
  Ново измервателно оборудване;
  
• 
  Термостатни вентили на радиаторите;
  
• 
  Изолиране на тръбите от топлопреносната мрежа;
  
• 
  Малки системи за комбинирано производство на топлинна и електроенергия (когенерация);
  
• 
  Високоефективни термопомпи захранвани с изкопаеми горива или електричество.
  

• 
  Контролни системи за управление на енергията
  
• 
  Мерки за корекция на фактора на мощността;
  
• 
  Въздушни компресори;
  
• 
  Преминаване към различно гориво;
  
• 
  Проекти с използване на възобновяеми енергийни източници.
  

След изготвяне на енергийни обследвания през 2010г. -2011г Община СЕПТЕМВРИ ще кандидатства за финансиране от ФЕЕ на Общинска Административна сграда и обекти, които обекти отговарят на условията на ФЕЕ, а именно срок на откупуване на инвестицията - до 5 години и рентабилност при изпълнението на проекта.

Фонд "Енергийна ефективност" отпуска заеми за изпълнението на мерки за енергийна ефективност по проекти, одобрени за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие“ и по ПРСР –само за енергоспестяващи мерки.

Фондът е създаден за да подпомогне поетите задължения в рамките на политиката на страната за присъединяване към ЕС, касаещи предсрочното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”. Фондът се администрира от ЕБВР, като средствата се осигуряват от европейската комисия и от отделни страни – донори.

Една от основните цели на фонда е намаляване на отрицателните последици от предсрочното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”. Фондът предоставя безвъзмездна помощ за финансиране / кофинансиране на инвестиционни проекти за преструктуриране, подобряване и модернизиране на производството, преноса и разпределението на енергия, подобряване на ЕЕ.

Фондът се управлява от Общото събрание на АЕЕ и се подпомага от Изпълнителен комитет за подбора на проектите, контрол по напредъка и резултатите от дейността, както и от Управител на Фонда за управляване и предоставяне на суми от Фонда и относно договорите за грантове чрез Фонда от името на вносителите.

В сектор не-ядрена енергетика са подписани 24 Споразумения за безвъзмездна помощ на обща стойност 220.320 млн. евро. Проектите, изпълнявани в рамките на тези споразумения, са свързани с намаляване на отрицателните икономически, технически, екологични и социални последици от по-ранното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй", а именно: енергийна ефективност в обществени сгради и улично осветление; рехабилитация на топлопреносните системи на София и Перник; рехабилитация и разширение на националната електропреносна мрежа; рехабилитация на мрежи за електроразпределение и топлоснабдяване; газоснабдяване и пренос на природен газ; мерки, свързани с изпълнение на екологични изисквания; оползотворяване на възобновяеми енергийни източници и др., както и три кредитни линии.

Администратор на средствата на МФК е ЕБВР (Банката) в съответствие с клаузите на Рамковото споразумение между ЕБВР и Р България, подписано на 15.06.2001 г. и ратифицирано със Закон, обнародван в ДВ бр. 38 от 12.04.2002 г. По смисъла на същото Рамково споразумение от българска страна МИЕ е координиращ орган на средствата по фонда.

В съответствие с Правилата на МФК и Рамковото споразумение, Банката, в качеството й на Администратор на фонда, предоставя средства за финансиране или съ-финансиране изпълнението на отделни проекти след тяхното одобрение от Асамблеята на контрибуторите, в която решаващ глас има Европейската комисия в качеството си на основен донор на МФК. През 2007 г., предвид присъединяването на България към ЕС, страната става пълноправна членка на Асамблеята на контрибуторите.

В рамките на МФК договорената безвъзмездна помощ възлиза на 550 млн. евро, които се предоставят на 4 транша, както следва:

·         2000 г.-2004 г. - 200 млн. евро, на 2 транша;

·         Преди присъединяването, за периода 2005 г.-2006 г. - 3-ти транш в размер 140 млн. евро;

·         След присъединяването, за периода 2007 г.-2009 г. - 4-ти транш в размер 210 млн. евро.
Резултатите от реализацията на проекти в не-ядрения прозорец на МФК са впечатляващи, като към момента ефекта от всички проекти се равнява на:

- 1,2 млн. тона CO2 годишно намаление на емисиите;

- 1,5 млн. MWh годишни спестявания, които са еквивалентни на 242 MW инсталирана мощност;

- 213 МW инсталирана мощност.

Също така в рамките на МФК са създадени „най-добри практики" в „публично-частното" и „публично-публичното" партньорство за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, които се използват като модели в други страни с потенциал да бъдат репликирани и на ниво ЕС. Тези положителни резултати по отношение на усвояването и управлението на средствата са признати от ЕК и останалите държави-членки на ЕС, както и ЕБВР.

Към момента се водят преговори с ЕК за продължаване на предоставяната подкрепа за МФК в периода 2010-2013 г.

От съществено значение е използването на международната помощ за България, предоставяна от ЕБВР и МФК, по кредитната линия за малки инвестиционни проекти по ЕЕ (главно в индустрията) с кредитополучатели – стопански субекти с мажоритарна частна собственост.

Открита е кредитна линия на ЕБВР с финансовата подкрепа на МФК, предназначена за ЕЕ проекти в битовия сектор с кредитополучатели – домакинства и асоциации на потребители на електрическа и топлинна енергия и природен газ – етажна собственост.

Предвижда се откриването на кредитна линия на ЕИБ с финансовата подкрепа на МФК, предназначена за финансиране на енергийни проекти и проекти за енергийна ефективност в общинския сектор.

Кредитните линии са създадени в съответствие с целите и приоритетите на Правителството за намаляване на енергийната интензивност на икономиката и повишаване дела на произведената енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в енергийния баланс на страната. Кредитните линии са дефинирани от ЕБВР като добри практики на европейско ниво за осъществяване на публично-частно партньорство.
Кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за България (КЛЕЕВЕИ)

Кредитна линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници е разработена от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в сътрудничество с Българското правителство и Европейския съюз. Програмата предоставя кредитни линии на участващите български банки, които от своя страна предоставят заеми на частни дружества за проекти за енергийна ефективност в промишлеността и проекти за възобновяеми енергийни източници.

Българските банки, участващи в КЛЕЕВЕИ са:

КЛЕЕВЕИ ще има значително въздействие върху намаляването на емисиите и ще генерира значително количество зелени сертификати. Програмата се подпомага също и от Международния Фонд Козлодуй (МФК), който изпълнява дейности по ядрена безопасност и извеждането от експлоатация на мощности в АЕЦ Козлодуй. Европейският съюз, няколко страни-членки и Швейцария подпомагат Фонда, който също така насърчава проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.

ЕБВР има сключен договор с DAI Europe в сътрудничество с Енkон сървисис, които предоставят консултантска помощ на собствениците на проекти при подготовката на бизнес планове (планове за рационално използване на енергията) и молби за кредит. ЕБВР също така има сключен договор с ESBI като Независим енергиен експерт, който ще удостоверява при завършване на проектите дали тяхното изпълнение отговаря на целите на програмата. Оценката му представлява база за взимане на решение относно предоставяне на безвъзмездна помощ на собственика на проекта, определена като процент (15% за проекти за енергийна ефективност и 20% за проекти за възобновяеми енергийни източници) от действително усвоения размер на кредита от кредитоискателя по КЛЛЕЕВЕИ.

Проектите се квалифицират за кредит от участващите банки по КЛЕЕВЕИ - квалифицируеми проекти за кредит.

Към 31.03.2009 са одобрени 150 проекта на обща стойност 131.686 млн. евро - 84.975 млн. евро кредити и 14,283 млн. евро безвъзмездна помощ), от които 97 са вече завършени и в експлоатация. След завършване и въвеждане в експлоатация тези проекти ще генерират годишно над 499,584 MWh електрическа енергия и над 634,704 MWh топлинна енергия, 82,444 MWh икономии на електроенергия и над 736,135 GJ икономии на топлинна енергия, както и над 561, 817 тона намаление на емисиите на въглероден двуокис.

3. Кредитна линия на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за енергийна ефективност в България

Кредитната линия осигурява не само финансов ресурс (кредити, комбинирани с безвъзмездна помощ), но и техническа помощ при планиране и осъществяване на проекта.

ЕИБ e подписалa споразумения за предоставяне на кредитен ресурс с българските партниращи банки.
БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА

За реализирането на целевите годишни програми по ЕЕ от централните органи на изпълнителната власт, областните управители и другите държавни органи, се предвиждат целеви субсидии от републиканския бюджет.

В зависимост от спецификата на инвестиционния проект по ЕЕ могат да бъдат използвани и други, новаторски механизми за финансирането им, а именно:

• 
  Финансиране от трета страна – цялостно или частично финансиране, осигурено от предприятие за ЕЕ услуги, осъществяващо най- често проекта «до ключ», въз основа на сключен договор с гарантиран резултат;
  
• 
  Финансов лизинг – особено подходящ за общински проекти по енергийна ефективност;
  
• 
  Емисии на общински облигационни заеми;
  
• 
  Използване на механизмите на Протокола от Киото – “съвместно изпълнение” или “търговия с емисии”.
  

• 
  подпомага местните власти от новите страни членки на ЕС да станат модел за гражданите
  
• 
  подпомага общините при планирането, изпълнението и оценката на дейностите за подобряване на енергийната ефективност в общините с фокус върху целия процес на управление
  
• 
  разпространяване на опит и информация сред местните власти в рамките на Европейския съюз
  

Наличието на модерни и качествени публични услуги е основен стимул за икономически растеж и оттам за повишаването на жизненият стандарт на населението. Правителството на Р България и местната администрация са отговорни за осигуряването на обществени услуги и съоръжения. В процеса на своето икономическо развитие нашата страна се нуждае от модерни и алтернативни решения в областта на публичните услуги и в модернизирането на инфраструктурните обекти и комуналните дейности. Международната практика показва, че публично-частното партньорство (ПЧП) е един от успешните финансови инструменти за осигуряване на инвестиции в публичната инфраструктура, когато държавния и общинските бюджети не разполагат с необходимия ресурс и искат да осигурят по-добра стойност на вложените публични средства. Нуждата от инвестиции за изграждане на базисна инфраструктура с цел предоставяне на качествени публични услуги в страната налага прилагането на иновационни методи за структуриране и финансиране на инвестиционни проекти.

Развитието на ПЧП в Европа през последните две десетилетия почива на следната икономическа логика:

• 
  Ускореното регионално развитие в Европа съчетано с общия Европейски пазар през последните години доведе до необходимост от развитие на транспортна, екологична и социална инфраструктура, която да задоволи нарасналите потребности;
  
• 
  Съчетанието на тези потребности с приетите Европейски директиви в сферата на околната среда и транспорта доведе до нужда от големи инвестиции в базисна инфраструктура;
  
• 
  Осъзната е възможността за постигане на по-добра стойност на вложените публични средства чрез използване на ефективността и ефикасността на частния сектор при предоставяне на публични услуги;
  
• 
  Съществуващи ограничения върху консолидирания бюджет налагани от строгата монетарна и фискална политика в Европа;
  
• 
  Преориентиране на публичния сектор към получаване на краен резултат – услуга, а не придобиване на активи;
  
• 
  Възможност за извършване на плащания от публичния сектор след получаване на желаната от него услуга;
  
• 
  Осъществяване на цялостен подход при проектиране, финансиране, строителство и експлоатация, като публичния сектор започва да поставя акцент върху вложените от него средства през целия проектен цикъл;
  
• 
  Предоставяне на възможност за споделяне на рисковете по проектите между публичния и частен партньор.
  

ПЧП е един добър начин да се комбинират предимствата на публичния и частния сектор, за да се постигне най-доброто по отношение на предоставянето на публични услуги и инфраструктурни обекти.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ОБЩИНСКИ ОБЕКТИ Е И ПО ПРСР-ПРИ ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ.

Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013” /ОПРР/

Осъществяването на проекти по енергийна ефективност в ОПРР попадат в следните приоритетни оси и включените в тези оси операции:

Операции, подкрепящи мерки по енергийна ефективност:

• 
  Операция 1.1: Социална инфраструктура
  
• 
  Операция 1.2: Жилищна политика
  
• 
  Операция 1.4: Подобряване на физическата среда и превенция на риска
  

• 
  Операция 2.3: Достъп до устойчиви и ефективни енергийни ресурси
  

• 
  Операция 4.1. Дребномащабни местни инвестиции.
  

Подкрепата по приоритетни оси и съответните операции, включени в тях, обхваща следните дейности:

• 
  одити за енергопотребление
  
• 
  мерки за енергийна ефективност за всички проекти, свързани с посочени публични институции - топлоизолация, смяна на дограма, локални инсталации, връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване или използване на алтернативни възобновяеми енергийни източници
  
• 
  въвеждане на енергоспестяващо улично осветление
  
• 
  изграждане на участъци от газоразпределителни тръбопроводи в съответните райони като част от националната газопреносна мрежа към съответните области.
  

Бенефициенти по операциите са: публични институции - министерства, агенции; общини и сдружения на общини; НПО; сдружения с нестопанска цел; университети; сдружения на собствениците на жилища в многофамилни жилищни сгради.

Програмата подкрепя производството и използването на възобновяема енергия, вкл. комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (когенерация) от биомаса, включена в няколко мерки по оси:

По мярка 311 ”Разнообразяване към неземеделски дейности” земеделските производители от селски общини ще получават подкрепа за извършване на инвестиции в производство и продажба на:

• 
  възобновяема енергия (слънчева, вятърна, водна, геотермална и др. енергия), с изключение на производство на биогорива
  
• 
  биоенергия, при преработка на суровини от собственото земеделско стопанство.
  

• 
  производство на биоенергия за посрещане на собствени енергийни нужди
  
• 
  производство с цел продажба в случай на преработка на продукти (суровини) при определени случаи и/или
  
• 
  производство на енергия за продажба от други ВЕИ (слънчева, вятърна, водна, геотермална и др. енергия).
  

Бенефициенти по тази програма са: земеделски производители; организации на земеделски производители; общини; юридически лица с нестопанска цел; читалища и др.

При този вид договаряне ЕСКО-фирмата осигурява изцяло или частично финансирането на мерки за повишаване на енергийната ефективност, а вложените средства се изплащат от достигнатите икономии на енергия. Участници в тази схема могат да бъдат министерства, общини, индустриални предприятия, частни лица, от една страна и предприятия за енергоефективни услуги (ЕСКО), от друга страна. Договорът тип ЕСКО е между 5-10 години и се изплаща от реализираните икономии в консумацията на енергия. След изтичане на срока на договора подобренията остават за собственика на сградата.

1. 
   Изготвяне на обследване за енергийна ефективност на сградите, предмет на бъдещ договор с гарантиран резултат.
   

2. 
   Изготвяне на Технико-икономически анализ (бюджет) на бъдещия проект, в който се описва:
   

1. 
   Кои технически мерки за намаляване на енергийните разходи се предлага да бъдат включени в проекта за изпълнение, каква е прогнозната им стойност?
   
2. 
   Какъв е разходът на енергия – топлинна и електрическа (базовата линия), преди изпълнението на проекта, на каква стойност е?
   
3. 
   Какъв ще бъде разходът на енергия след изпълнение на проекта, на каква стойност ще бъде, каква стойност ще се спести?
   
4. 
   Какъв процент на оскъпяване се очаква, като резултат на разсроченото изплащане на инвестицията, която като текущо финансиране се осигурява от ЕСКО фирмата?
   
5. 
   Каква ще бъде месечната/годишната вноска за изплащане на инвестицията с включено оскъпяване, в зависимост от срока на изплащане (изчислява се за 5, 6 и 7 год.)?
   
6. 
   Каква част от месечната/годишната стойност за изплащане на инвестицията ще бъде за сметка на спестените парични средства и каква част ще бъде за сметка на допълнителен бюджет?
   
7. 
   Какъв сертификат за енергийна ефективност би получила сградата, ако предложените технически мерки бъдат изпълнени?
   

3. 
   
   Каталог: str prioriteti
   str prioriteti -> 1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6
   str prioriteti -> Програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2012 2015 година
   str prioriteti -> Политика за привличане на инвестиции на Община Септември за периода 2014-2020 година
   str prioriteti -> План за действие на община септември/2013-2014
   str prioriteti -> Програма за регионално развитие, което е предпоставка за тяхното финансиране. Плащането на местни проекти от външни източници зависи от факта, дали са част от планов документ, по който има обществено съгласие
   str prioriteti -> 1. Значение и обхват на общинския план за развитие 6
   str prioriteti -> Програма за реализация на плана за развитие на община септември за период 2007-2013 г
   
   
   
   Изтегляне 2.88 Mb.
   
   Сподели с приятели: