Възможности за инсталиране на фотоволтаични елементи върху покривни пространства

Използването на слънчевата радиация за производството на електрическа енергия също може да стане в обособени за целта плантации. Но заедно с това дава възможност за произвеждането на електричество от вече построени или новостроящи се сгради. Има два основни начина: чрез фотоволтаични системи вградени в обвивката на сградата (BIPV). И чрез адаптирането на стандартни фотоволтаични панели (BAPV) за  монтиране върху съществуващи сгради.

При използването на всички видове фотоволтаици в максимална степен се избягват проблемите с присъединяването в електропреносната мрежа и нуждата от ОВОС, като при инсталираните върху сградите такива на практика липсват.

Варианти за BIPV и BAPV:

Най-използваното място от сградата за инсталиране на фотоволтаични елементи е покривът. При плосък покрив могат да се инсталират:

• 
  готови моно- или поли- кристални фотоволтаични модули;
  
• 
  аморфни фотоволтаични модули, които да служат като покривна изолация.
  

При остъклен покрив могат да се използват вградени в стъклопакетите моно- или поли- кристални фотоволтаични клетки, което позволява едновременно да се произвежда електричество и да се осигури осветеност на прилежащите помещения. Такъв покрив е едновременно красив и функционален и създава отлична работна атмосфера.

Друг вариант е да се използват тънкослойни фотоволтаици, които правят покрива полупрозрачен, осигурявайки едновременно производството на електроенергия и равномерна мека светлина в избран от клиента нюанс (според оцветяването на стъклопакета).

Фасадата е второто място за интегриране на фотоволтаични елементи.

Тук готовите моно- и поли- кристални фотоволтаични модули могат да бъдат използвани като основна или допълнителна външна облицовка даваща дълготрайна термо- и звуко- изолация, устойчива на атмосферните влияния и подобряваща външния вид на сградата.

Същата функция могат да изпълняват и гъвкавите фотоволтаични елементи от аморфен силиций.

Има специално разработени фотоволтаични модули, които заместват слънцезащитните системи от типа на външните щори за сградата. Както при остъклените покриви и тук моно- и поли- кристални фотоволтаични клекти могат да бъдат вградени в стъклопакетите на прозорците, подобрявайки чувството за комфорт. Заедно с произвеждането на електричество и намаляването на разходите за охлаждане.

И отново както при остъклените покриви може да се използват тънкослойни технологии за осигуряване на полу-прозрачност на прозорците, гарантираща мека светлина, електричество и по-малки разходи за охлаждане на прилежащите помещения.

• 
  Първият плюс на инвестирането във фотоволтаични решения (BIPV; BAPV) е повишената енергийна независимост на сградата. Според инсталираната мощност на фотоволтаиците сградата може да осигури по-голямата част или цялата електрическа енергия, от която се нуждае. Това осигурява възможност Вашият дом или офис да продължи да функционира дори в случай на спиране на подаването на електроенергия от електроразпределителното дружество.
  
• 
  Вторият плюс на инвестирането във фотоволтаични решения (BIPV; BAPV; фотоволтаични централи) е регламентираното в „Закона за Възобновяемите и Алтернативни Енергийни Източници и Биогоривата“ задължително изкупуване на електрическата енергия произведена от възобновяеми източници.
  
• 
  Изкупната цена на електрическата енергия произведена от фотоволтаици в момента е 72 стотинки за kWh. Определя се по формула, която гарантира покачването на цената при покачване на цената за крайните потребители,което гарантира възвръщаемостта от инвестицията.
  
• 
  Срокът за който се ползват преференциални цени и задължително изкупуване  е 25 години. Срокът за откупуване на инвестицията обикновено е 7-8 години, при наличието на насърчителни мерки (в България – по-високата цена, и за в бъдеще – търговията със зелени сертификати). Срокът допълнително може да се скъси при използването на съществуващите грантови схеми по български и европейски програми.
  
• 
  Включването в електропреносната система е за сметка на елетропреносното дружество, в срок най-късно 3 месеца след подаване на заявлението за включване. Като електропреносните дружества нямат основание за отказ или забавяне на включването на съответните фотоволтаични мощности
  
• 
  Третият плюс на инвестирането във фотоволтаични решения (BIPV; BAPV; фотоволтаични централи) е възможността да участвате на пазара за „зелени сертификати“ или да осигурите такива за Вашите емисии. Това ще Ви осигури още един допълнителен доход (или спестен разход).
  
• 
  Четвъртият плюс на BIPV и BAPV е възможността да се интегрират при саниране на сградата, при което да намалите разходите по изграждането им, чрез системите за кредитиране и възстановяване на разходи по саниране на сгради.
  
• 
  Петият плюс на BIPV и BAPV е, че изплащат инвестираните в тях средства, което ги прави инвестиция, за разлика от всички други компоненти на сградата, които и след изграждането си, в най-добрия случай спестяват разходи (а често продължават да създават разходи). Съвременните фотоволтаични модули могат да осигурят допълнително топлоизолация, звукоизолация, слънцезащита и конролиране на осветеността от слънчева светлина на помещения.
  
• 
  При сравняване на използваните материали за облицовка на сградата, BIPV и BAPV са с по-ниска или равна себестойност на някои традиционни материли (например каменна облицовка).
  
• 
  Облекчен лицензионен режим, като за мощности до 5 MW лиценз не е необходим.
  
• 
  Предвидена е индексация на цените съобразно очакваната инфлация.
  

Фотоволтаиците са единственият източник на електрическа енергия за който няма данни да влияе отрицателно на околната среда или здравето на хората, животинските и растителните видове в района на инсталирането им.

Поради инсталирането на BIPV и BAPV на мястото на използване на енергията се нулират загубите от преноса, които според състоянието на електропреносната мрежа варират от 7% при изрядни съоръжения до 40% в някои случаи.  Допълнително се намаляват щетите върху околната среда, тъй като няма нужда от изграждане на нови далекопроводи  и подстанции за включване в електропреносната мрежа при продаване на енергията.

Наред с чисто естетичното подобряване на сградите с  BIPV и BAPV те повишават енергийната ефективност на сградата – добре интегрираните BIPV  и BAPV намаляват  разходите за охлаждане и/или отопление.

Изключителното значение на фотоволтаиците за екологията е във възможността да осигуряват енергия от територията на най-големия консуматор на енергия в съвременния свят – градовете.
Маркетингова целесъобразност на инвестицията:

Изграждането на BIPV и BAPV е изключително силно доказателство за съпричастността на дадена фирма към проблемите на Глобалното затопляне, енергийната ефективност, опазването на околната среда и биоразнообразието. Това е резултат от наличието само и единствено на положителни влияния върху всички тези въпроси при използването на фотоволтаици.

И тъй като BIPV и BAPV се изграждат върху офисната сграда или производствените помещения на съответната фирма, те естествено присъстват на всички рекламни материали на фирмата. Съответно отправяйки ясно послание към всички нейни клиенти и партньори.

1. 
   Фотоволтаичната инсталация може да бъде инсталирана на покрива на _{покривните пространства на училища и др.общински обекти с по-голямо покривно пространство.}
   

В Община СЕПТЕМВРИ съществуват технологични възможности за оползотворяването на слънчевата енергия. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество. Енергийното потребление в бита и услугите може да бъде значително намалено чрез разширено използване на ВЕИ, предимно слънчева енергия, както в ремонтирани, така и в новопостроени сгради.

Слънчеви термични системи за топла вода на обществени/общински обекти (болници, детски градини, социални домове), както и стопански обекти (системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти), могат да намерят голямо приложение в програмите за използването на ВЕИ.

Цени на ВЕИ:

От 1 април 2010г. цената на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, поскъпна средно с 1.96%, показва решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Най-високо е увеличението при електроенергията от централи с мощност от 500 кВт до 5 мВт, получена от битови водоканални отпадъци - 4.68 на сто до 119.34 лв./мВтч.

Единствената електроенергия, който поевтиня, е получената в слънчеви централи. При нея намалението на цените е 3.6% при централи с мощност до 5 кВт и 3.5 на сто при централи с фотоволтаични модули над 5 кВт. Цените стават съответно 792.89лв./мВтч и 728.29лв./мВтч.

Определените цени са преференциални спрямо общата стойност на електроенергията, произведена от традиционни горива. Държавният регулатор ежегодно в края на март преизчислява стойността на електричеството от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Цените се изчисляват, като се взима 80% от средната продажна цена на електроенергията през предходната година, която е била 90.27 лв./мВтч и се прибавя добавка. Добавката не може да е по-малка от 95% от прибавената през 2009 г. В нея е отразена инфлацията за изминалата година и увеличението на тока с повече от 12 на сто през периода.

По данни на ДКЕВР електрическата енергия, произведена от ВЕИ до октомври 2009 г., заема 8.4 на сто от потреблението в страната. Най-голям дял заема електричеството, произведено от водни централи, следвано от вятърните и фотоволтаичните.

В зависимост от формата на енергия, техническите характеристики на инсталацията и големината й, инвестиционните разходи за съоръжения за регенеративна енергия варират между няколко хиляди до няколко милиона евро. Общината няма нужда да бъде финансово силна, за да използва възобновяеми енергии, тъй като за въвеждането в експлоатация и финансирането има множество други възможности.

Осигуряването на заемен капитал може да стане през различни финансови институции.

За реализиране на евентуални бъдещи проекти за устойчиво използване на възобновяеми енергийни източници, могат да бъдат използвани следните източници на финансиране от републикански бюджет – средствата за изпълнение на целевите годишни програми за осъществяване на мерки по ЕЕ, се предвиждат ежегодно в републиканския бюджет, в съответствие с възможностите му (чл. 11,ал.1 и ал.2 от ЗЕЕ);общински бюджет - собствени средства за изпълнение на целеви програми за осъществяване на проекти за ВЕИ;заемен капитал - предоставян от финансови институции (банки, фондове, търговски дружества), емисии на общински облигационни заеми (ценни книжа), финансов лизинг и др.,продажба на единици редуцирани емисии на парникови газове (използвайки механизмите на Протокола от Киото “съвместно изпълнение” и “международна търговия с енергии”, както и чрез сключване на т. нар. “офсет” сделки);безвъзмездни средства (грант, субсидия) от различни фондове и международни програми- като ПРСР-мярка 321;частично субсидиране - от фондове и международни програми;използване на фондове за рисков капитал

Предвидената в Националната програма за енергийна ефективност възможност за ползване на целеви субсидии може да бъде приложена само за проекти с национална значимост. Такъв засега на територията на Общината може да бъде евентуално изграждането на фотоволтаичен парк с ориентировъчна мощност от 10 МВТ, ако това се окаже целесъобразно.

Финансирането (цялостно или частично) на проектите за ВЕИ може да се осъществи от различни източници, като ползването на всеки от тях зависи от юридическия статут на собственика на проекта, както и от спецификата на самия проект.

За финансиране на енергийни проекти за енергийно саниране на общински сгради с плосък покрив –могат да се заложат мерки за поставяне на соларни панели.
Проект ENER-SUPPLY „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници – Подкрепа на политиките за енергия на местно ниво”
    ENER-SUPPLY е най-новият проект с участието на АЕЕ, насочен към общините, който стартира от края на 2009. Водещ партньор е Община Потенца, Италия. Участват и центрове за изследвания и проучвания, енергийни агенции, университети и общини от 6 държави-членки на ЕС – Италия, Гърция, Унгария, Словакия, България, Румъния  и 5 страни, на които предстои присъединяване – Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Бивша Югославска Република Македония и Албания. От българска страна, освен АЕЕ, участва и Черноморски Регионален Енергиен ЦентърЕООД.
    Целта на проекта е да подпомогне общините да подобрят използването на ВЕИ и внедряването на мерки по ЕЕ, да определят потенциални финансови източници и да запознаят потенциалните инвеститори с крайните резултати. Целевите групи включват и професионални сдружения /на инженери и др./, както и всички предприятия с активна дейност в енергийната област.

    Предвидено е създаване на интернет платформа с теми от двете основни европейски директиви,  с модели на енергийни бюджети, управление и оптимизиране на потреблението, определения за най-добро договаряне на енергийни доставки, предложения за подобряване на EE, резултати от системи за енергиен мениджмънт. Ще бъдат създадени карти за потенциала на различните ВЕИ, идейни проекти за хибридно прилагане на ЕЕ и ВЕИ. В няколко пилотни български общини ще бъдат разработени териториални схеми за възможностите за инвестиране в ЕЕ и ВЕИ. Ще бъдат проведени „обучение на обучители” и “професионално обучение на работното място”. Опитни партньори от страни-членки на ЕС ще предоставят законови и технически познания, ще експериментират на място добри практики на публични и частни организации в управлението на енергийните ресурси.

    Проектът е подкрепен чрез фондовете на програмата за Европейско териториално сътрудничество на ЕС 2007-2013 - ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА. Финансирането на дейностите по проекта е осигурено 85% от ЕФРР за партньорите от страни членки на ЕС и от Инструмента за предприсъединителна помощ за шестте партньора от страни, които все още не са членки на ЕС. Българският национален координатор е МРРБ.

    Проектът ENER-SUPPLY ще приключи до края на февруари 2012.

17. 
    Заключение
    

Околната среда, промените в климата и безработицата са социални проблемни зони за много граждани. Позитивните ефекти от използването на регенеративна енергия, пряко свързани с тези проекти трябва да бъдат изложени пред обществото.

Доказано е, че неосведомеността, породена от липса на информация, води до противопоставяне. Когато даден проект не е представен с нужната публичност в Общината, това може да доведе до трудности в реализацията му. Прозрачността и информацията са база за одобрение на проектирането. За тази цел, когато Общината използва енергия от ВЕИ, може да послужи за пример на гражданите като ги уведомява за функциите и данните от инсталацията чрез информационни табла в сградата на Общината или на интернет страницата й.

Важно е да бъдат представени на гражданите предимствата на планувания проект, така че те сами да се убедят, че регенеративната енергия ще бъде и в тяхна полза.

Алтернативната енергия е важен градивен елемент за бъдещето. Чрез интелигентно използване на вятър, слънце, вода и биомаса с иновативен енергиен мениджмънт могат да бъдат доведени до синхрон екологични и икономически интереси.

Раздел V

• 
  Финансиране на общински енергийни проекти – общи възможности и алтернативи
  

18. 
    Финансиране на общински енергийни
    проекти – общи възможности и алтернативи
    

В момента Общината не разполага със достатъчно собствени бюджетни финансови средства за инвестиции в проекти по ЕЕ. В интерес на Общината е да реализира подобни проекти, тъй като изразходва значителни средства от бюджета си за енергийни ресурси. Реализирането на подобни проекти не само облекчават общинския бюджет, но и водят до модернизация на обектите при гарантиран енергиен комфорт. Те са атрактивни и изгодни, тъй като гене­рират енергоспестяващи ефекти, а не разходи. При реализирането на проекти за подобряване на енергийната ефективност няма дълги периоди на строителство и средствата започват да се възстановяват веднага след влагането им. Инвестирането в енергийната ефективност не е самоцел, а е средство за намаляване на разходите, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда.

За реализиране на проектите, които са включени в Общинската програма по Енергийна Ефективност, може да бъдат използвани следните източници на финансиране:

• 
  републикански бюджет – средствата за изпълнение на целевите годишни програми за осъществяване на мерки по ЕЕ, се предвиждат ежегодно в републиканския бюджет, в съответствие с възможностите му (чл. 11,ал.1 и ал.2 от ЗЕЕ);
  
• 
  общински бюджет - собствени средства за изпълнение на целеви програми за осъществяване на мерки по ЕЕ – при ЕСКО договори от собствен капитал на изпълнителя или чрез предоставяне на участие (дял) в него на други инвеститори (търговски дружества, банки) ;
  
• 
  заемен капитал - предоставян от финансови институции (банки, фондове, търговски дружества, включително и предприятията, предлагащи услуги в областта на енергийната ефективност), емисии на общински облигационни заеми (ценни книжа), финансов лизинг и др.
  
• 
  продажба на единици редуцирани емисии на парникови газове (използвайки механизмите на Протокола от Киото “съвместо изпълнение” и “международна търговия с енергии”, както и чрез сключване на т. нар. “офсет” сделки);
  
• 
  безвъзмездни средства (грант, субсидия) от различни фондове и международни програми;
  

ФЕЕБ е създаден чрез Закона за Енергийна Ефективност, приет от Парламента през месец февруари 2004 г. ФЕЕБ е първоначално капитализиран изцяло с грантови средства – основни донори са Международната банка за възстановяване и развитие (Световна Банка – с 10 млн. щ.д.), правителството на Австрия – с 1.5 млн. евро, правителството на България – с 1.5 млн. евро и частни български предприятия.

Основната цел при създаването на ФЕЕБ е да подпомага енергийно ефективни инвестиции и да поощрява развитието на пазар на проекти за енергийна ефективност в България. През целия си период на съществуване ФЕЕБ ще осъществява индентификация, разработване и кредитиране на инвестиционни проекти за енергийна ефективност, като преимущество ще се дава на проекти, осъществявани от български частни предприятия и общини.

Основен принцип в управлението на ФЕЕБ е публично-частно-партньорство. Фондът следва ред и правила, изцяло одобрени от българското правителство, но представлява независимо юридическо лице, отделно от държавните институции. Фондът е ориентиран към печалба и ще функционира като корпоративна структура. Фондът се управлява от Фонд мениджър – консорциум от частни фирми, избрани чрез тръжна процедура на Световна Банка. Фонд мениджърът е съставен от канадския консултант в областта на енергийната ефективност Еконолер, българската Фондация Център за енергийна ефективност Енефект и финансовата институция Елана Холдинг. Докато Фонд мениджърът е изцяло отговорен за оперативното управление на финансите на Фонда, стратегическите решения относно развитието на ФЕЕБ се вземат от управителен съвет, който е съставен от представители на донорите на ФЕЕБ.

ФЕЕБ има съвместна функция на банка, инструмент за предоставяне на гаранции по кредити и център за предоставяне на консултации. ФЕЕБ подпомага технически българските фирми, общини и частни лица в изготвянето на енергийно ефективни инвестиционни проекти, след което подпомага тяхното финансиране.

Фондът предлага следните финансови продукти:

• 
  Частични гаранции по кредити: предлага финансови гаранции до 500 000 щатски долара на проект към търговски банки, отпускащи кредити на изпълнители на енергийно ефективни проекти.
  
• 
  Заемно финансиране: предлага кредити на енергийно ефективни проекти, чиято стойност варира между 30 000 лева и 3 000 000 лева / 19 000 долара – 1 900 000 долара на по-ниски от пазарните, но търговско ориентирани лихвени нива.
  

Първоначалната капитализация на ФЕЕБ се предоставя от няколко институционални донора. Глобалният екологичен фонд предоставя 8.5 млн. долара, администрирани от МБВР (СБ) като основна част от учредителния капитал на ФЕЕБ, с допълнителен грант от 1.5 млн. долара за установяване на Фонда. Правителството на България финансира ФЕЕБ с 1.5 млн. евро, а правителството на Австрия съфинансира Фонда също съответно с 1.5 млн. евро.

Всички инвестиционни проекти за енергийна ефективност, одобрени и подпомагани от ФЕЕБ, трябва да отговарят на следните изисквания:

• 
  Най-малко половината от икономическите ползи от проекта трябва да са от доказуемо енергоспестяване;
  
• 
  Проектът трябва да внедрява технология за енергоспестяване с доказани качества;
  
• 
  Стойността на проекта трябва да бъде между 30 000 лв. и 3 000 000 лв.;
  
• 
  Дяловото участие на проектния изпълнител трябва да е не по-малко от 10% при съвместно кредитиране ФЕЕБ - търговска банка и 25% при самостоятелно кредитиране от ФЕЕБ;
  
• 
  Проектът трябва да има сравнително кратък срок на възвръщаемост (до пет години).
  

• 
  Инвестиции за повишаване на енергийната ефективност в индустриални процеси чрез следните дейности, включващи, но не изчерпващи се с:
  

• 
  Покупка на оборудване, машини и инструменти;
  
• 
  Техническа помощ и консултации за правилен монтаж/инсталиране на закупеното оборудване;
  
• 
  Обучение на служителите за правилно използване на оборудването и нововъведените технологии;
  
• 
  Транспортни и логистични услуги.
  

• 
  Модернизация на абонатни станции, използващи топлообменни апарати;
  
• 
  Топлоизолация, включително монтиране на топлоизолирани врати и прозорци, покривни, тавански и стенни изолации;
  
• 
  Слънцезащитна обработка на прозорци и апарати за пасивно оползотворяване на слънчевата енергия;
  
• 
  Подобрения в инсталациите за отопление, вентилация и климатизация чрез монтиране на контролни уреди и системи за управление на използването на енергията, високоефективни двигатели и уреди за управление на скоростта на двигателите;
  
• 
  Подобряване на вътрешното и външното осветление чрез замяна на съществуващите осветителни тела с по-енергоефективни такива, инсталиране на автоматични контролни уреди за осветлението (сензори за движение или таймери).
  

• 
  Нови високоефективни котли и горелки;
  
• 
  Система за автоматично управление на котлите;
  
• 
  Отделни подгреватели за БГВ, които да се използват през летния сезон;
  
• 
  Значителна модернизация на съществуващите котли, целяща повишаване на тяхната ефективност;
  
• 
  Към котлите - устройства за рекуперация на топлина;
  
• 
  Нови топлообменни апарати или съществено обновяване на съществуващите;
  
• 
  Нови главни вентили и парни кранове или основен ремонт на съществуващите;
  
• 
  Подмяна на топлопреносна тръбна мрежа и радиатори;
  
• 
  Ново измервателно оборудване;
  
• 
  Термостатни вентили на радиаторите;
  
• 
  Изолиране на тръбите от топлопреносната мрежа;
  
• 
  Малки системи за комбинирано производство на топлинна и електроенергия (когенерация);
  
• 
  Високоефективни термопомпи, захранвани с изкопаеми горива или електричество.
  

• 
  Саниране на общински съоръжения (улично осветление);
  
• 
  Други случаи на крайно потребление на енергия. Изброените по-долу мерки не изчерпват възможните:
  

• 
  Контролни системи за управление на енергията;
  
• 
  Мерки за корекция на фактора на мощността;
  
• 
  Въздушни компресори;
  
• 
  Преминаване към различно гориво, с изключение на преминаването към възобновяеми енергийни източници;
  
• 
  Възобновяване производствените мощности на производители на енергоспестяващи уреди.
  

ФЕЕБ не финансира следните типове проекти:

• 
  Проекти, свързани с използването на възобновяеми енергийни източници;
  
• 
  Наемане на сгради и оборудване;
  
• 
  Покупка на сгради и земя за производствени и административни нужди;
  
• 
  Покупка на транспортни средства, които не са непосредствено свързани с технологичния процес;
  
• 
  Заплати на персонала на кредитополучателя;
  
• 
  Суровини и горива;
  
• 
  Експлоатационни разходи по проекти.
  

19. 
    Процедури
    

Необходимо условие за успешна кандидатура във фонд "Енергийна ефективност" е наличието на детайлно енергийно обследване, позволяващо енергиен анализ и избор на енергоспестяващите мерки.

Всички проекти за енергийна ефективност, одобрени и подпомагани от фонд "Енергийна ефективност" (ФЕЕ), трябва да отговарят на следните изисквания:

• 
  Проектът трябва да внедрява утвърдена технология;
  
• 
  Стойността на проекта трябва да бъде между 30 000 лева и 3 000 000 лева;
  
• 
  Дяловото участие на кредитополучателя трябва да е не по-малко от 10% при съвместно кредитиране "ФЕЕ - търговска банка" и 25% при самостоятелно кредитиране от ФЕЕ;
  
• 
  Проектът трябва да има срок на възвръщаемост до пет години.  
  

20. 
    Общи етапи за кандидатстване
    

б. Първоначална оценка за осъществимостта на проекта (при необходимост, ФEE / външна консултантска фирма).

в. Изготвяне на Първоначално предложение за проект (ППП) (кредитоискател).

г. Подаване на ППП и съпътстваща документация във ФEE (кредитоискател).

д. Съдействие при изготвянето и подобряване на ППП, както и на съпътстващи документи (ФEE).

е. Разглеждане и оценка на проекта (ФEE).

ж. Формално решение за одобрение на финансирането (ФEE).

з. Приключване на финансови преговори и отпускане на средствата.