Енергийният паспорт на нова сграда се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика

Горски ресурси и поземлен фонд

Политиката на общинското ръководство е насочена към постепенно залесяване. Като израз на това е започналото залесяване с изключително ценние дървесни видове от род Paulownia .Те пораждат интерес със своя изключително бърз растеж, висококачествена дървесина, красиви гроздовидни съцветия и големи листа. Това дърво имат огромно значение за околната среда и за икономиката. То е чудесен материал за индустриално производство на дървени пелети (източник на топлинна енергия), биомаса, биогориво, дървесина, суровини за фармацевтичната промишленост. Тези дървета са подходящи за обновяване на унищожени горски масиви, за озеленяване на паркове и градини. Насажденията от Paulownia не изискват големи грижи и разходи за отглеждането си. Дървото не изисква повторно засаждане след отсичане, понеже силната коренова система дава началото на ново стъбло. То достига височина 5-10 метра само за 2 години.След 7 години добивът на дървесина е до 1 куб.м. от дърво. Листата имат висока хранителна стойност и се използват за фураж на животните, а също и за лекарствени препарати. Те са с голяма площ (диаметър 75 см.) и абсорбират големи количества въглероден диоксид, а след листопад обогатяват почвата с азот.

Санитарната сеч е предвидена във всички насаждения и култури, в които са установени заболели и повредени дървета.

При избора на дървесни видове за залесяване са взети предвид условията за месторастене, екологичните на отделните дървесни видове и стопанската цел и изгода.

Екологичният ефект от предвидените лесовъдни мероприятия се изразява в следното:

• 
  увеличава се залесената площ , което е от значение както за подобряване на общата продуктивност на гората, така и за подобряване на микроклимата в района;
  
• 
  извършването на отгледните и санитарни сечи ще подобри качеството на дървостоите и здравословното им състояние;
  
• 
  ще се увеличат защитните, водоохранните и водорегулиращите функции на насажденията, а така също и условията за растеж.
  

Проблеми при пълноценното използване на дървесината:

• 
  Ниско ниво на техническа обезличеност на дърводобива;
  
• 
  Слаб кадрови потенциал за тази дейност в общините;
  
• 
  Ниско ниво на квалификация на работниците в дърводобива;
  
• 
  Недостатъчна гъстота на горскопътната мрежа в резултат на което извозните разстояния са дълги;
  
• 
  Липса на системна информация за търсенето и предлагането на дървесина.
  

Община СЕПТЕМВРИ е запозната с възможностите за експлоатация на собствена инсталация за биомаса или доставка на фирмите в отрасъла материал, добит от санирането на общинските гори, както и използването на всички възможности на биомасата и при подходяща програма или инвестиционно решение ще използва ресурса и възможностите в това направление.

2. 
   Водна енергия
   

Главни водоизточници, захранващи община Септември с вода за напояване, са:

Главни хидрографски фактори в общината са р. Марица и нейния десен приток Чепинска река. Изградени са няколко микроязовира – Ветрен, Карабунар, Славовица и Семчиново, чийто води се използват при напояване.

• 
  Има ли налични течащи води?
  
• 
  Какъв пад, каква скорост и количество има водния басейн?
  
• 
  Съществуват ли в Общината вече изградени водни инсталации?
  
• 
  Каква е екологичната оценка на водите?
  
• 
  От какви видове животни и растения се обитават?
  
• 
  От какъв вид е водният басейн? Използва ли се за развъдник?
  
• 
  Повлиян ли е от трафик на плавателни съдове, добив на питейна вода или друг вид експлоатация?
  

Енергийният потенциал на водния ресурс в страната се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ и е силно зависим от сезонните и климатични условия. ВЕЦ активно участват при покриване на върхови товари, като в дни с максимално натоварване на системата използваната мощност от ВЕЦ достига 1 700-1 800 MW.

В България хидроенергийният потенциал е над 26 500 GWh (~2 280 ktoe) годишно.

Съществуват възможности за изграждане на нови хидроенергийни мощности с общо годишно производство около 10 000 GWh (~860 ktoe).

Достъпният енергиен потенциал на водните ресурси в страната е 15 056 GWh (~1 290 ktoe) годишно.

Съществуващият технически и икономически потенциал за големите ВЕЦ вече е използван или е неизползваем поради ограничения от съображения за опазване на околната среда.

Условно обособена част сред хидроенергийните обекти са малките ВЕЦ с максимална мощност до 10 МW. Те се характеризират с по-малки изисквания относно сигурност, автоматизиране, себестойност на продукцията, изкупна цена и квалификация на персонала. Тези характеристики предопределят възможността за бързо започване на строителството и за влагане на капитали в дългосрочна инвестиция с минимален финансов риск. Малките ВЕЦ могат да се изградят на течащи води, на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и на някои напоителни канали в хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ са подходящи за отдалечени от електрическата мрежа потребители, могат да бъдат съоръжавани с българско технологично оборудване и се вписват добре в околната среда, без да нарушават екологичното равновесие. Напоследък активно се развиват технологии за усвояване на енергийния потенциал на водни потоци с ниска скорост.

Делът на електроенергията, произведена от ВЕЦ година е между 4% и 7,4% от общото производство на електрическа енергия за страната, което ги прави най-значителния възобновяем източник на електроенергия в електроенергийния баланс u1085 íа страната. С цел увеличаване производството от ВЕЦ и намаляване количеството на замърсители и парникови газове от ТЕЦ, изпълнението на проекти за изграждане на нови хидроенергийни мощности е приоритет. Тези проекти могат да се осъществяват и като проекти за съвместно изпълнение съгласно гъвкавите механизми на Протокола от Киото. Този механизъм дава възможност за допълнително финансиране на проектите.

С развитие на технологиите за усвояване на енергията на бавнотечащи води е възможно да се инсталират такива съоръжения каскадно по течението на реките, както и на изкуствените водоеми.

При заявка от страна на инвеститори , подробно ще бъде обследвана екологичната и финансова рентабилност на всеки предложен проект.

3. 
   Вятърна енергия
   

Целесъобразна опция ли е вятърната енергия на местно ниво, зависи предимно от географските и климатичните дадености. Преди всичко трябва да се зададат следните въпроси:

• 
  Какъв е вятърният потенциал на различни височини на потенциалните места за изграждане на подходящи за целта мощности? При това играят важна роля топографските условия.
  
• 
  Хълмисти ли са общинските площи? Има ли по-високи възвишения, означава че има добри условия за добив на енергия.
  

Фиг. 1.

Критериите, на базата на които се прави оценка на енергийния потенциал на вятъра, са неговата посока и средногодиш-

ната му скорост. За целите на програмата са използвани данни от проект BG 9307-03-01-L001, “Техническа и икономическа оценка на ВЕИ в България” на програма PHARE, 1997 година, получени от Института по метеорология и хидрология към БАН (119 метеорологични станции в България, регистриращи скоростта и посоката на вятъра). Данните са за период от над 30 години и са от общ характер. На тази база е извършено райониране на страната по ветрови потенциал.

Фиг. 2. Картосхема на ветровия потенциал в България

Плътността на енергията на вятъра е пропорционална на третия момент от статистическото разпределение и плътността на въздуха. Намаляването на плътността на въздуха с надморската височина изисква средната скорост на вятъра да се увеличи с около 3 % на 1000 м за определяне на същата енергийна плътност.

Територията на Община СЕПТЕМВРИ попада в зона която е със нисък ветроенергиен потенциал. Почти цялата територия на общината попада в зоната на технологично неизползваемия към момента вятърен потенциал със средна годишна скорост под 4 м/сек. За техническо използване трябва да се направят измервания на конкретното място. От друга страна с развитие на технологиите става възможно използване на вятър с по-ниска скорост.

Като цяло, ветроенергийният потенциал на България не е голям. Оценките са, че около 1400 km² площ има средногодишна скорост на вятъра над 6,5 m/s, която всъщност е праг за икономическа целесъобразност на проект за ветрова енергия. За Общината- попада в зона, където не е най-удачно разработването на подобни проекти в България.

Достъпният енергиен потенциал на вятърната енергия се определя след отчитането на следните основни фактори: силно затрудненото построяване и експлоатация на ветрови съоръжения в урбанизираните територии, резервати, военни бази и др. специфични територии; неравномерното разпределение на енергийния ресурс на вятъра през отделните сезони на годината; физикогеографските особености на територията на страната; техническите изисквания за инсталиране на ветрогенераторни мощности. Основен недостатък е също пиковото производство на енергия от вятърни генератори около 4 часа сутринта, когато консумацията е най-малка.

Изграждането на ветро парк от Общината за собствено ползване не би била целесъобразна инвестиция, но при евентуален инвеститорски интерес, Общината би съдействала в издаването на нужните разрешителни за изграждане на съоръжението.

Община Община СЕПТЕМВРИ не предвижда инвестиции за 2010г. за изграждане на вятърни генератори. За в бъдеще при наличие на инвеститорски интерес могат да бъдат направени допълнителни проучвания за анализ на ресурса за ВЕИ .

4. 
   Геотермална енергия
   

В община Септември има термоминералните извори в околностите на с.Варвара и с. Ветрен дол с температура на водата над 72 С.

Освен използването на геотермалната енергия от подземните водоизточници все повече навлиза технологията на термопомпите. Високата ефективност на използване на земно и водно-свързаните термопомпи се очаква да определи нарастващият им ръст на използване до над 11% годишно.

Оползотворяването на геотермалната енергия, изграждането на геотермални централи и/или централизирани отоплителни системи, изисква значителни първоначални инвестиции за изследвания, сондажи, енергийни съоръжения, спомагателно оборудване и разпределителни мрежи. Производствените разходи за електроенергия и топлинна енергия са по-ниски от тези при конвенционалните технологии. Същественото е, че коефициента на използване на геотермалния източник може да надхвърли 90%, което е недостижимо при другите технологии.

Амортизационният период на съоръженията е около 30 години, докато използването на енергоизточника може да продължи векове. За осъществяването на такива проекти е подходящо да се използват ПЧП.

5. 
   Слънчева енергия
   

• 
  Колко е висока слънчевата радиация?
  
• 
  На какво количество генерирана енергия може да се разчита на местно ниво?
  
• 
  Разполага ли Общината с покривни пространства с изглед на югоизток или югозапад?
  
• 
  Разполага ли Общината с подходящи свободни площи?
  
• 
  Подходящи ли са покривните пространства за използване на слънчева енергия според статическите си дадености?
  

Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.

Технологичните възможности за оползотворяването на слънчевата енергия в Общината не са за пренебрегване. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество.

Енергийното потребление в бита и услугите може да бъде значително намалено чрез разширено използване на ВЕИ, предимно слънчева енергия, както във възстановени (ремонтирани), така и в новопостроени сгради.

Слънчеви термични системи за топла вода на обществени/общински обекти - детски градини, социални домове, както и стопански обекти - системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти, могат да намерят голямо приложение в програмите за използването на ВЕИ.

Разположението на региона в географско отношение осигурява значителна амплитуда на слънчевата радиация.

Интензивността на слънчевата радиация играе важна роля във формиране нивото на замърсяване на въздуха. Количеството пряка радиация зависи предимно от височината на слънцето, което определя и вида на нейния дневен и годишен ход. Максимумът е съответно в часовете около обед и през месеците юни и юли. Интензитетът на пряката слънчева радиация върху хоризонтална повърхност за България по обед се движи от 0.24 кW/m през зимата, до 0.70 кW/m през лятото. Средногодишната сума на слънчевото греене за разглеждания регион е 2204 часа, минималната 2030 часа и максималната 2398 часа. Максимумът е през летните месеци /юли-318 часа/, а минимумът през зимните /декември – 56 часа/. Средногодишният брой на дните без слънчево греене е 64, от тях 44 през зимните месеци. Районът се характеризира с добра радиационна характеристика. Годишната продължителност на слънчевото греене и сумарната слънчева радиация не стимулират вторични химични реакции.
Климатични дадености за Община СЕПТЕМВРИ

• 
  Годишно разпределение на слънчевата радиация:
  

Карта на годишното разпределение на слънчевата радиация, получена от оптимално наклонени ФВ модули

• 
  
  
  
  

  MONTH	JAN	FEB	MAR	APR	MAY	JUN	JUL	AUG	SEP	OCT	NOV	DEC
  Radiation (Wh/m2)	1.468	2.020	2.890	4.258	4.947	5.472	5.699	5.216	4.112	2.715	1.569	1.1173
  Daily average temperature (ºC)	1,8	4,0	7,2	12,3	17,8	21,9	24,3	23,8	18,8	13,9	8,2	3,1

  
  
  
  Годишно разпределение на слънчевата радиация:
  

• 
  Средна годишна температура ºС и радиация Wh/m2:
  

• 
  Хоризонтална радиация:
  

• 
  Средна 24ч. температура:
  

• 
  Годишно слънцестоене:
  

• 
  Средно количество на дневната радиация: 12,49 MJ/m²/ден
  
• 
  Средна температура: 13,1 ºC
  

1. 
   Рискове за Общината
   

Климатичните дадености за Община СЕПТЕМВРИ са благоприятни за всички видове фотоволтаични инсталации.

Фотоволтаичната технология за производство на електрическа енергия от слънчевата радиация води до 40 процентов растеж на пазара в глобален аспект и е на път да се превърне в един от най-значителните икономически отрасли.

При проектиране и изграждане на фотоволтаична инсталация за производство и продажба на електрическа енергия, рискът е премерен. Слънчевата радиация съществува независимо от нашите действия или намерения от една страна, от друга, не е възможно да се изчисли с точност до 1%, какво ще бъде слънцегреенето през следващите 5 или 10 години. Но могат да се предвидят отклоненията му с точност 10 до 12%, което е напълно приемливо и достоверно при проектиране на една фотоволтаична инсталация. Минимизирането на риска се постига посредством:

• 
  използване на подходяща технология,
  
• 
  използване на сертифицирана носеща конструкция за монтаж на фотоволтаичния генератор, препоръчвана от доставчика на модулите. Такава конструкция е оразмерена така, че най-ниската част на модулите е на 0.8 до 1.2 m над терена, което не позволява натрупване на сняг върху тях. При всички случаи конструкцията трябва да притежава сертификат за статика;
  
• 
  монтаж на подходящо оразмерена мълниезащита, съобразена с мощността на инсталацията, местните климатични условия и вида на терена;
  
• 
  изграждане на предпазна ограда около терена с охранителна инсталация и интернет връзка за бързо предаване на информация за възникнали инциденти и дефекти в работата на фотоволтаичния генератор (ФВГ).
  

Техническият живот дава физическия живот на оборудването, който съгласно данните на фирмата доставчик за фотоволтаичните системи е: при 10 годишна експлоатация ефективността им спада на 90%, а при 25 годишна експлоатация – на 80%. За останалите електронни уреди и кабелите физическият живот е 10 години, за носещите конструкции е 25 години.

Икономическият живот представлява периода, в който проектът носи печалба заложена в предложението за инвестиране.

Изграждането на общинска фотоволтаична инсталация или съдействието ѝ да бъдат изградени частни такива ще подобри конкурентноспособността ѝ, ще създаде множество нови работни места и ще подобри инвестициите в Общината. Слънчевата енергия като алтернативен енергиен източник се препоръчва за повечето български общини,включително Община СЕПТЕМВРИ, тъй като България е територия със сравнително висока слънчева радиация, инвестициите в отрасъла са свързани с малък риск и производството на чистата енергия ще допринесе за постигането на целта 11% от брутното потребление на енергия в България да бъде от регенеративни енергийни източници.