Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
LXII. Свидетелство на древни писатели
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- LXIII. Цитати от свещеното писание
LXII. Свидетелство на древни писателиНека започнем с твърде известната и приемана от всички пословица: „Ако липсва нещо, преструването е най-подходящо в случая“. Ето защо с право често се повтаря на момчетата следният стих: Да се преструваш умело на глупав, е мъдрост голяма. Вие сами съдете какво огромно добро е глупостта, щом дори измамната й сянка и самото й наподобяване са удостоени с такава похвала от учените мъже! Хораций, това тлъсто и охранено прасе от стадото на Епикур[288], още по-откровено съветва: „Примесвай глупост към сериозните неща.“[289] Разбира се, той съвсем неуместно е прибавил думата „понякога“. Същият поет на друго място още казва: „Приятно е да полудуваш навреме“[290], а на друго място продължава: „Предпочитай да изглеждаш луд и малоумен, отколкото мъдър и намусен.“[291] Още у Омира Телемах, възхваляван по различни начини от поета, се нарича често глупав[292]. Със същото име като щастливо пожелание трагиците на драго сърце често наричат момчетата и младежите. Какво щеше да бъде всъщност свещената поема „Илиада“, ако липсваше гневът на глупавите царе и народи? Накрая каква по-съвършена похвала може да има за мене от тая на Цицерон? „Всичко е пълно с глупост.“[293] А кой не знае, че всяко добро, колкото по-нашироко се разпространява, толкова е по-ценно? LXIII. Цитати от свещеното писаниеНо може би за християните тия писатели нямат голям авторитет. Затова, ако ви харесва, нека заякчим моите похвали или, както учените говорят, да ги обосновем със свидетелства от Свещеното писание. Първом да се обърнем към богословите да ни позволят и после да пристъпим към това трудно дело. Непочтено ще бъде вероятно отново да викаме музите от Хеликон в толкова отдалечен за тях път, пък и работата им е чужда, а тъй като аз играя сега ролята на богослов и навлизам сред богословските трънаци, повече подхожда да извикам душата на Дунс Скот, която е по-остра от всеки бодил на еж, да се пресели за малко от неговата Сорбона в моите гърди, а после да ходи, където си иска, дори сред гарваните[294]. Да можех само да си променя лицето и да си облека свещенически одежди! Боя се само да не би някой да ме даде под съд за кражба, че съм тайно обрала съкровищницата на нашите магистри по богословие, понеже съм толкова веща в богословието. Не трябва да има място за учудване, че след толкова продължителното ми общуване с богословите, които са ми съвсем близки, и аз съм нещо позадигнала от тях, както оня дървен бог Приап си отбеляза и запомни няколко гръцки думи, когато ги репетирал на глас неговият господар[295]. Също и Лукиановият петел[296] от дългото си общуване с хората се научил добре да говори. Но нека се върнем към въпроса с добри предзнаменования! Еклисиаст е написал още в първата глава: „Броят на глупавите е безкраен.“[297] Като говори за безкраен брой, нали има пред вид всички хора? Изключение правят малцина, на които, уверена съм, не си заслужава да им се обръща внимание. Още по-ясно признава това пророк Йеремия в десетата глава, където казва: „Глупав е всеки човек от своята мъдрост.“[298] Той приписва мъдрост само на бога, а за всички хора остави като дял глупостта. Малко пък по-горе същият пророк пише: „Човек да не се хвали със своята мъдрост.“[299] Но защо не искаш ти, любезни Йеремия, човек да се хвали със своята мъдрост? „Заради това — ще ми отговори той, — понеже човек изобщо не притежава мъдрост.“ Аз пак се връщам при Еклисиаст. Когато той се провиква „Суета на суетите и всичко е суета“[300], какво друго вярвате, че е мислил освен това, което и казахме по-рано, а именно: човешкият живот не е нищо друго освен игра на глупостта. С това той напълно потвърждава Цицероновата възхвала, която той с пълно право ми отдава с вече цитираното от нас негово изречение: „Всичко е пълно с глупост.“ Другият мъдър Еклисиаст казва: „Глупавият се променя като луна, а мъдрият остава непроменен като слънце.“[301] Нима това не значи, че целият човешки живот е глупав, а само на бога подхожда името мъдър? Нали богословите разбират под луна човешката природа, а под слънце — този извор на всяка светлина, бога? С това се съгласуват и думите на Христа в Евангелието, с които твърди, че никой не трябва да се нарича добър освен само бог.[302] И така, щом е глупав всеки, който не е мъдър, и щом всеки добър е мъдър, както, твърдят стоиците, по необходимост следва, че всички хора са подвластни на глупостта. В петнадесета глава на книгата „Притчи Соломонови“ се казва: „Глупостта е радост за глупавия.“[303] Той открито признава с това, че без глупост няма нищо приятно в живота. Същата мисъл намираме и на друго място: „Който умножава знанието си, умножава и скръбта си, а в многото разбиране има и много недоволство.“[304] Нали същият отличен проповедник открито признава: „Сърцето на мъдрите е там, където има скръб, а сърцето на глупавите е там, където има веселие.“[305] Ето защо той не сметнал за достатъчно само да изучи мъдростта, но и да се запознае с мене. Ако не ми вярвате напълно, чуйте собствените му думи, които написа в глава първа: „Отдадох си сърцето, за да изуча мъдрост и наука, заблуда и глупост.“[306] Трябва да се подчертае, че глупостта се поставя на последно място, което е похвала за нея. Това е писал Еклисиаст, а вие знаете, че такъв е и църковният ред: който е пръв по достойнство, той да заема последно място. В случая проповедникът помни евангелската заповед.[307] Че глупостта стои по-горе от мъдростта, това ясно свидетелствува и авторът на книгата „Премъдрост на Иисус Сирахов“, който и да е той. Кълна ви се в Херкулес, че няма да приведа неговите думи, преди да ми помогнете в увода с полезни отговори, както правят в Платоновите диалози тия, които разговарят със Сократ. Какво трябва да се скрива: редките и скъпи предмети или обикновените и евтините? Защо мълчите? Ако вие искате да хитрувате, вместо вас ще отговори известната гръцка пословица: глиненото гърне и пред вратата може да оставиш. И да не би да се осмели някой нечестиво да възразява против това твърдение, припомням, че на него се основава сам Аристотел, тоя бог за нашите магистри[308]. Нима ще се намери между вас някой толкова глупав, та да остави скъпоценните си камъни и златото си на улицата? Кълна се в Херкулес, убедена съм че няма такъв. Скъпите предмети вие оставяте в най-скритите места на домовете си, и то в най-тайните ъгли на обковани с железа сандъци, а малоценните предмети оставяте пред прага на домовете си. Следователно щом най-скъпите неща се скриват, а по-евтините се оставят на открито, става ясно, че мъдростта, за която Писанието забранява да се крие, е по-евтина от глупостта, за която пък заповядва да се крие колкото може повече. Чуйте думите на самото свидетелство: „Човекът, който скрива своята глупост, е по-добър от оня човек, който скрива своята мъдрост.“[309] Свещеното писание приписва на глупавия простодушие, докато мъдрият се смята, че никой не му е подобен. Така аз разбирам това, което Еклисиаст пише в десетата глава: „Върви ли по пътя глупакът, понеже сам е глупав, той смята всички за глупци.“[310] Нали е признак на неповторимо добродушие да поставяш всички наравно със себе си и въпреки голямото мнение, което всеки има за себе си, да споделяш с всички собствените си похвали? Затова не се е срамувал великият цар Соломон от презимето „глупав“, като казва: „Аз съм най-глупав сред мъжете.“[311] Също и Павел, апостолът на езичниците, пишейки до коринтяните, съвсем драговолно си присвоява името „глупав“: „Говоря като безумен, па дори съм нещо повече.“[312] Изглежда, като че ли му е срамно да бъде по-долу от някого по глупост. Но вече надават вой срещу мене някои познавачи на гръцкия език[313], които се стараят да измамят и най-хитрите съвременни богослови, а на другите изливат като мъгла своите тълкувания. Сред това стадо, ако не първото, то с пълна сигурност заема второ място моят Еразъм, когото аз по-често споменавам поради почит. „Наистина глупав и достоен за Мориа цитат“, ще кажат те. Съвсем друга е мисълта на апостола от тая, която ти бълнуваш. Той не казва с тия думи, че е по-глупав от другите, а е казал: те са Христови служители, и аз също. Павел уж за похвала се сравнил с останалите, но почувствувал, че той не само е равен на другите апостоли при проповядването на Евангелието, но и малко стои по-горе от тях, та затова за поправка добавя „аз повече“. Но понеже искал това да изглежда вярно и все пак твърде дръзновеното слово да не дразни слушателите, той се оправдава под прикритието на глупостта: „Говоря като не мъдър“, понеже той твърди, че е привилегия на глупавите единствени да говорят истината, без да обиждат някого! Аз обаче оставям богословите да спорят какво е мислил апостол Павел, когато е писал това. Аз пък следвам великите, дебели, тлъсти и всепризнати от народа богослови, с които по-голяма част от учените предпочита да греши, кълна се в Зевса, отколкото да мисли правилно заедно с известните триезичници[314]. Нашите доктори не почитат познавачите на гръцки език повече от враните[315]. Особено важен за мене е един известен богослов, чието име аз благоразумно ще премълча, да не би нашите познавачи на гръцки език да подхвърлят срещу него гръцката поговорка магаре при лира[316]. С научен подход и богословско остроумие той тълкува приведения от нас текст „като безумен говоря аз повече“. Той отделя цяла нова глава за това изречение; и понеже не можеше да го разясни със съвършената си диалектика, прибави ново разделяне и допълнение на текста, тълкувайки го по следния начин. Впрочем аз ще приведа думите му не само по съдържание, но и съвсем буквално. „“Като безумен говоря", значи, ако ви изглеждам безумен, като се приравнявам с лъжливите апостоли, то ще ви изглеждам още по-безумен, ако се поставя над тях." Впрочем малко след това той минава на друга тема, като че е загубил ума си. Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|