Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
LXIV. Лукави тълкуватели на свещеното писание
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- LXV. Други тълкувания
LXIV. Лукави тълкуватели на свещеното писаниеНо защо да се придържам така робски само към един пример, докато богословите имат пълно право да разтягат небето, т.е. Свещеното писание, като кожа? Дори у свети апостол Павел се срещат думи, които противоречат на Свещеното писание, но престават да си противоречат, ако бъдат поставени на подходящо място, ако можем да имаме някаква вяра на оня петоезичник Йероним[317]. Когато привеждал видения от него надпис на олтар в Атина за доказателство на християнската вяра, той изпуснал всичко, което не подхождало на целите му, и взел само последните две думи: „Неведомому богу“, т.е. на непознатия бог, но и те в променена форма. Целият надпис е гласял така: „На боговете от Азия, Европа и Африка, богове непознати и чуждоземни“[318]. Изглежда, че нашите богослови по примера на апостола постоянно отскубват от разни места по четири-пет думички, а понякога, ако е необходимо, дори ги изопачават; после те се основават върху тях, без да се интересуват от предходния и следващия текст, който често няма нищо общо с доказваното или пък направо му противоречи. Това те вършат с толкова щастливо безсрамие, че много често самите законоведи завиждат на богословите. Как ли може да не им е всичко позволено, след като оня велик богослов — едвам не му казах името, но пак се побоях от гръцката поговорка[319] — извлякъл от думите на евангелист Лука мисъл, която толкова е в съгласие с духа на Христа, колкото водата — с огъня. Във време на върховна опасност, когато верните слуги се събират около своите господари, за да се сражават за тях с всички сили, Христос, желаейки да изтръгне от душите на своите ученици всяка надежда за такава защита, попитал ги дали те са изпитвали нужда от нещо, когато ги бил изпратил да проповядват, макар той да не ги снабдил нито с обувки за защита от тръни и камъни, нито с торба с припаси против глада. Когато те заявили, че нищо не им е липсвало, Христос добавил: „Но сега всеки, който има кесия, да я вземе, също да вземе торбата си; а който няма, нека продаде горната си дреха и да си купи меч.“[320] Понеже цялото учение на Христа е изградено върху кротост, търпение и презиране на живота, то е съвсем ясно за всекиго за какво говори тук той. Без съмнение Христос подготвя своите пратеници не само да забравят всичко мирско, но и да не се грижат за обувки и торба, дори и горната са дреха да захвърлят и голи да се отправят да проповядват евангелското учение, като нищо не си приготвят предварително освен меч, не оня меч, с който нападат разбойници и убийци, а духовния меч, който прониква до съкровените дълбини на душата и който из един път отсича порочни части, та в сърцето остава само благочестие. А сега вижте, моля ви се, накъде извърта това нашият прославен богослов. Меча той тълкува като защита срещу преследването, а торбата като достатъчен запас от съестни продукти, като че ли Христос е променил съвсем своето мнение, уж че не е снабдил своите проповедници по царски и си взема обратно първото наставление. Като че ли той е забравил това, което е казал, че ще бъдат блажени, когато търпят заради него хули, гонения и мъчения, че забранявал да се противят на злото, че кротките ще бъдат блажени, а не свирепите; като че е забравил дадените им примери с врабчетата и полските кринове и сега настойчиво изисква от тях да не тръгват без меч, та дори им заповядва да си продадат горната дреха и да си купят меч, дори предпочита да тръгнат без дрехи, но препасани с меч! Като смята, че под „меч“ се разбира всичко, което се отнася до отблъскването на насилието, нашият богослов приема, че терминът „торба“ обхваща всичко, което се отнася до поддържането на живота. По тоя начин тълкувателят на божествената мисъл изпраща апостолите въоръжени със стенобитни машини, прашки и дори с топове да проповядват кръстното разпятие. Той ги претоварва със сандъци, пътнически кошници и вързопи, да не би да тръгнат от някоя странноприемница достатъчно ненахранени. На този човек дори не му идва наум, че мечът, който той нарежда да се купи толкова скъпо, Христос скоро ще заповяда с укор да се скрие в ножницата и доколкото се знае, апостолите никога не са си служили е мечове и щитове срещу насилието на езичниците, а те щяха да си послужат, ако Христос им беше заповядал, както това се казва в тълкуването. Има и друг много известен богослов, когото няма да спомена[321], понеже го почитам. Той припомня стиха на пророк Авакум: „Кожите на мадианските шатри се разтърсиха“[322] и смята, че това било одраната кожа на свети Вартоломей![323] Неотдавна самата аз присъствувах на един богословски диспут. Впрочем аз правя това често. Там някой си зададе въпроса: „Какви са основанията от Свещеното писание, че еретиците трябва да се изгарят, а не да бъдат убеждавани при публични разисквания?“ Стана един строг старец, дори само по веждите личеше, че е богослов. Той с голямо раздразнение отговори, че този закон е предписал сам апостол Павел, който казва: „Отбягвай еретика след първото и второто съветване.“[324] След като повтори няколко пъти тия думи, повечето слушатели недоумяваха какво е станало на стареца, но той поясни: „отбягвай“ значи „еретикът трябва да се лиши от живот“![325] Някои се изсмяха, но се намериха и такива, на които това тълкуване изглеждаше съвсем богословско. Някои почнаха и да спорят. Тогава стана един страшен богослов, авторитетен защитник, както се казва, който заговори: „Слушайте, казва, какво е писано в Свещеното писание: «Не позволявай на злодея да живее.» Всеки еретик е злодей: следователно и т.н.“[326] Всички присъствуващи се възхитиха от дарбата на човека и с войнишка крачка побързаха да се присъединят към неговото мнение. Никому не дойде и наум, че този закон се отнася до предсказателите, заклинателите и магьосниците, които евреите на своя език наричат „мехасефим“. В противен случай би трябвало да се наказва със смърт за прелюбодеяние и пиянство.
Сега пак се връщам към апостол Павел: „Вие, казва, охотно търпите неразумните“[328], като към неразумните причислява и себе си. После: „Приемете ме като неразумен“ и „не говоря според бога, но като че ли в безумие“[329]. На друго място пък казва: „Ние сме безумни заради Христа.“[330] Чухте какви похвали са казани за глупостта от толкова велик автор! Той открито препоръчва глупостта като нещо най-необходимо и полезно за града: „Който между вас изглежда мъдър, да стане глупав, за да бъде мъдър.“[331] В Евангелието от Лука Иисус нарича „глупави“ двама души от своите ученици, които срещнал по пътя.[332] Още по-чудно е, че божественият Павел приписва известна доза глупост дори на бога: „Божието глупаво, казва, е по-мъдро от хората.“[333] Тълкувателят Ориген[334] обяснява, че тази глупост може да се отнася само към схващанията на хората. Такъв е следният случай: „Словото за кръста за погиващите е глупост.“[335] Но защо ли аз напразно толкова се мъча и се старая да обосновавам това с доказателства, когато в мистичните псалми Христос открито говори на своя отец: „Ти знаеш моето безумие.“[336] Не е случайност, че глупавите хора са толкова много приятни на бога. Мисля, че по същата причина и властниците подозират и мразят разумните и мъдрите, както например Юлий Цезар се е страхувал от Брут и Касий, докато не се плашел никак от пияния Антоний, също Нерон мразел Сенека[337], а Дионисий Сиракузки[338] — Платон. А пък глупавите и тъпите винаги са били приятни на властниците. Също и Христос проклина и осъжда ония мъдреци, които се надуват със своята мъдрост. Това свидетелствува съвсем ясно и апостол Павел, като казва: „Бог избра глупавото в света“ и на друго място: „Бог намери за добре да спаси света чрез глупост“[339], тъй като не можеше да бъде възстановен чрез мъдростта. Сам господ достатъчно ясно потвърждава това, като вика високо чрез устата на пророка: „Ще погубя мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля.“[340] Христос благодари на бога, че е скрил тайната на спасението от мъдрите, а пък я открил на малките, т.е. на глупавите. В гръцкия оригинал стои вместо „малките“ неразумните, което се противопоставя на мъдрите[341]. По същия начин трябва да си обясним и това, че в Евангелието Христос често осъжда фарисеите, книжниците и законниците, но винаги усърдно се застъпва за простия народ. Нима не означават думите „Горко ви, книжници и фарисеи“ всъщност „Горко ви, мъдреци“?[342] Изпитвал е обаче най-голямо удоволствие да бъде заедно с децата, жените и рибарите. Дори на Христа се нравили най-много тия от безсловесните животни, които били най-далече от лисичата хитрост. Затова предпочел да яхне магаре, макар че е могъл, стига да му е харесвало това, да яхне безопасно дори лъв. Дух свети слязъл върху него във вид на гълъб, а не като орел или ястреб. В Свещеното писание често се споменават елени, кошути и агнета. Прибавете към това, че Христос нарича „овци“ своите верни последователи, определени за вечен живот. Няма по-глупаво животно от овцата, както свидетелствува и Аристотелевата поговорка овчи нрав. Това ни напомня, че поради глупостта на това животно поговорката е станала ругателно прозвище за ония, които са тъпи и глупави. А Христос се провъзгласява пастир на такова стадо и дори се радва на презимето „агне“, когато Йоан Кръстител го сочи на учениците си с думите: „Ето агнето на бога.“[343] За същото често се поменава в книгата „Откровение“[344].
Може би не трябва да се изпуска и следното: глупостта е толкова приятна на всевишния, та само заради нея се прощават прегрешенията, но на никой мъдър не се прощават. Ето защо хората, макар да грешат с пълно съзнание, се молят за прошка, като се ползуват от защитата и покровителството на глупостта. Доколкото помня добре, в книгата „Числа“ Арон измолва прошка за жена си от Мойсей с думите: „Моля те, господарю мой, не ни вменявай това в грях, понеже постъпихме глупаво.“[348] Също така се оправдавал и Саул пред цар Давид: „Явно е, че постъпих глупаво.“[349] Пък и сам Давид се обръща към господа за помощ: „Моля те, господи, прости неправдата на твоя раб, понеже постъпих глупаво“[350] Като че нямало да получи прошка, ако не изтъкне своята глупост и незнание. Още по-силно доказва това случката, когато Христос от кръста се моли за своите врагове: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат“[351] — той не намерил друго оправдание за тях освен неразумността им. По същия начин и апостол Павел пише до Тимотей: „Затова получих божието милосърдие, понеже постъпвах така поради незнание и неверие.“[352] А какво значи „постъпвах поради незнание“ освен „постъпвах поради глупост, а не поради поквара“? А какво означават думите „получих милосърдие“, освен че той нямало да получи нищо, ако не е потърсил защитата на глупостта? В моя полза свидетелствува и вдъхновеният псалмопевец цар Давид, когото забравих да спомена в съответното място: „Не си спомняй за греховете на моята младост и за моето незнание.“[353] Чухте двете извинения, които привежда: младата възраст, на която винаги съм била спътница, и незнанието. При това той говори за грехове, за да можем да разберем огромната сила на глупостта. Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|