Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
Изтегляне 1.51 Mb.
|
|
[141] Тимон Атински (V в.пр.н.е.) не можел да понася съвременниците си поради разпуснатите им нрави и затова живял в усамотение. ↑ [142] Легендарен гръцки музикант. Под звуците на неговата музика камъните сами се нареждали и така се изградили крепостните стени на град Тива. ↑ [143] Митичен певец и музикант. Дървета, камъни, животни и птици го слушали в захлас. ↑ [144] През 494 г.пр.н.е. римските плебеи се разбунтували против патрициите и се оттеглили на Свещената планина. Менений Агрипа отишъл при тях и им разказал баснята за стомаха и другите части на човешкото тяло: те се отказали да работят — нозете да ходят, очите да гледат, ръцете да се движат и т.н., но с това пострадали и те. ↑ [145] Лисицата молила ежа да не маха от тялото й налепилите се мухи, защото те вече се напили с кръв. Ако ги махне, ще дойдат нови и ще пият отново. Атиняните не бивало да се борят против алчните си управници, защото те вече се наситили, а новите ще бъдат по-алчни. ↑ [146] Серторий (I в.пр.н.е.) — римски държавник и пълководец. Като управител на Испания имал бяла кошута и я представял пред войските и простия народ като подарена му от богинята Диана, защото била питомна, слушала гласа му и вървяла подир него. Той използувал това и лъжел, че тя имала пророчески дар и му внушавала кога да почне битка и кога да я спре. ↑ [147] Гръцкият държавник Ликург имал голямо мнение за възпитанието. Това подчертавал със следния пример: дресирал две кучета — едно да е бързо и ловджийско, а второто лениво и готован. Поставил един жив заек и съд със сготвен заек. Ленивото куче веднага отишло към съда, а пъргавото куче подгонило заека. ↑ [148] Римският пълководец Серторий, когато войската не му се подчинявала, извикал един силен младеж и слаб старец. Заповядал им да изскубят опашката на кон. Младежът я изтръгнал из един път, но с мъка, а старецът я измъкнал косъм по косъм, но леко. С това той подчертал значението на ума и нуждата от подчинение на пълководеца. ↑ [149] Критският митичен цар лъгал народа, че всеки девет години бил канен на гощавка от боговете и така му всявал ужас и страхопочитание. ↑ [150] Римският цар Нума Помпилий (714–671) пуснал слух, че общува с нимфата Егерия, която му съобщавала волята на Юпитер. ↑ [151] Публий Деций Мус бил родолюбец и през 295 г.пр.н.е. се обрекъл на смърт в бой срещу самнитите, като с това смятал, че спасява родината си. Същото направил преди него и баща му, а след него и синът му. ↑ [152] Според легендата сред римския площад се появявала от време на време цепнатина. За да не се случи беда за държавата, тя трябвало да се запълни с нещо твърде ценно. През 362 г.пр.н.е. Курций доброволно се хвърлил в тая цепнатина. Той се е казвал Марк, а не Квинт, както е у Еразъм. ↑ [153] Много римски императори били обявени за богове, макар че били жестоки, безнравствени, пияници и убийци. ↑ [154] Демокрит е гръцки философ (V в.пр.н.е.); учел, че материята се състои от атоми. ↑ [155] Този стих се среща в „Илиада“ (XVII, 32). ↑ [156] Алкивиад (450–404) — атински държавник. Еразъм има пред вид неговото изказване в Платоновия диалог „Пир“, в което сравнява Сократ със статуите на Силен — отвън грозни, но отвътре скривали красиви образи на богове. ↑ [157] Избираният „цар“ на всеки пир нареждал на участниците какво да правят. Това е една от неговите заповеди. ↑ [158] Планина в Средна Гърция, посветена на Аполон, местопребивание на музите. ↑ [159] Платон е написал книга „За държавата“, в която описва идеалния държавен строй. ↑ [160] Тантал е митичен малоазийски цар, който бил наказан с вечен глад и жажда, понеже се провинил пред боговете: според един мит той се обяснил в любов на Хера, а според друг искал да провери всезнанието на боговете и им предложил ястия от заклания си син Пелопс. Той бил поставен сред разкошни градини с плодни дървета, но щом посегнел да си откъсне плод, те се отдръпвали от него. Щом поискал да пие вода, тя се отдръпвала. ↑ [161] Скала на остров Парос (Вергилий, „Енеида“, VI, 471). ↑ [162] Митичен герой, който бил известен със силно зрение и голяма наблюдателност. ↑ [163] Според легендата млади момичета от гр. Милет били обхванати от някакво отчаяние, достигащо до лудост, и се самоубили. ↑ [164] Диоген (413–232) е гръцки философ, съвременник на Александър Македонски. ↑ [165] Ксенократ е умрял в 314 г., ученик на Платон. ↑ [166] Митичен герой, кентавър, възпитател на Ахил. Според легендата той бил безсмъртен, но помолил боговете да му разрешат да умре; според едни бил люто ранен със стрела от Херакъл, а според други — да предаде своето безсмъртие на Прометей. ↑ [167] Според древно сказание Прометей направил първия човек от глина. ↑ [168] Парките (на гръцки мойри) били три богини на човешката съдба: Клото преде нишката на живота на новороденото, Лахезис я води през различните съдби, а Атропос я прерязва. ↑ [169] Аристофан, „Богатство“ (ст. 266 и сл.). ↑ [170] Фаон — красив младеж, в когото се била влюбила Сафо и заради него се самоубила. ↑ [171] Тевт (или Тот) — легендарен египетски бог, който бил уж измислил математиката, астрономията, азбуката и пр. ↑ [172] Платон („Федър“, 274, С) разказва, че Тевт предложил азбуката на египетския цар Тамус, който я отхвърлил, защото щяла да бъде вредна за младежта: облегната на нея, нямало да упражнява паметта си и щяла да се мами, че е мъдра, без в действителност да е така. ↑ [173] Според представата на древните човечеството е преживяло четири епохи: златният век е щастливото време, след това идва сребърният век, после медният — последен е железният век. ↑ [174] „Илиада“ (XI, 514). ↑ [175] Често под реторика Еразъм разбира съдебното красноречие, което защищава не правото, а страната, която плаща на адвоката. ↑ [176] Питагор е учел, че душите се прераждат. Лукиан в диалога си „Сън или петел“ представя един петел, който разказва за своите превръщания: от войник станал на философа Питагор, после хетера, циническия философ Кратет, цар, просяк, сатрап, кон, гарга, жаба и най-после петел. ↑ [177] Това известие е взето от Плутарх, а не от поемите на Омир. ↑ [178] Митични великани, синове на Гея и Уран, водили война с олимпийските богове. ↑ [179] Силогизъм, в който е изпусната едната част. ↑ [180] В диалога „Пир“ (217, Е). ↑ [181] В трагедията „Вакханки“ (ст. 369). ↑ [182] Според древна легенда един сатир приел на гости селянин. Било студено и гостът духал на ръцете си, за да ги стопли, както обяснил на сатира. Когато седнали на трапезата, селянинът духал топлото ядене. Сега обяснил, че това прави, за да изстине чорбата. Сатирът го изгонил, защото не искал да има нищо общо с човек, който с едно действие върши две противоположни неща. ↑ [183] Място за пребиваване на душите на праведните след смъртта. ↑ [184] В диалога „Пир“ Платон твърди, че има две Афродити: небесна или по-стара, родена от морската пяна, и земна или по-млада, родена от Зевс и Диана. Щом има две Афродити, трябва да има и два Ероса, а оттук и заключението, че има два вида любов — идеална и плътска. ↑ [185] „Оди“. III, 4, 5. ↑ [186] Сибила, древноримска пророчица, която нарича Енеевия подвиг безумен в смисъл неповторим (Вергилий, „Енеида“, VI, 135). ↑ [187] Тит Помпоний Атик — богат римлянин, приятел на Цицерон. ↑ [188] Съпругата на Одисей, която се смятала за образец на вярна жена. ↑ [189] Основните елементи за древните били вода, въздух, огън и земя. ↑ [190] Секст Проперций (II, 10, 6). ↑ [191] Нос в Южна Гърция, опасен за древните плавателни съдове. ↑ [192] Римски зли духове на отмъщението. ↑ [193] Свети Христофор бил изобразяван с огромен ръст и преголяма тояга. Еразъм иронизира, като го съпоставя с циклопа Полифем, който бил огромен и носил цяло дърво вместо тояга. ↑ [194] Иполит обичал много конете, а свети Георги е изобразяван на кон. ↑ [195] Католиците вярват, че небесното царство се състои от три части: ад, чистилище и рай. ↑ [196] Числото седем смятали за свещено. ↑ [197] Според легендата дяволът се явил на св. Бернард (умрял 1153 г.) и му съобщил, че знае седем стиха от библейската книга „Псалтир“, чието всекидневно прочитане осигурява рая, но не искал да му ги съобщи. Тогава светецът започнал всеки ден да прочита цялата книга. Дяволът разбрал, че това е по-голям подвиг, и затова му съобщил седемте стиха. ↑ [198] Едилите в древния Рим се грижили за обществения ред и уреждали публичните игри и веселия. ↑ [199] Еней е син на Афродита и основател на римското царство; Луций Юний Брут има голяма заслуга за свалянето на последния римски цар и установяване на републиката през 510 г.пр.н.е.; Артур е митичен основател на Британското царство. ↑ [200] Прочут гръцки математик, живял през трети век пр.н.е. в Александрия. ↑ [201] Известен певец, за когото споменава Хораций („Сатири“, I, 3, 129 и др.). ↑ [202] Той се казва Калвий Сабин и е описан в „Писма до Луцилий“, 27. ↑ [203] Амброзия е храната на боговете. ↑ [204] Прочути древногръцки художници. ↑ [205] Става дума за Томас Мор (Morus, понеже на гръцки „глупост“ е мориа). ↑ [206] Платон в диалога си „Държавата“ говори за хора, които от рождение са поставени в пещера и са обърнати гърбом към изхода: те виждат само сенките на предметите, а самите предмети не виждат. ↑ [207] Били зачитани седем души, известни законодатели и мъдреци: Питак от Митилен, Солон от Атина, Клеобул от Родос, Хилон от Спарта, Талес от Милет, Биант от Приене, Пирон. С името на всеки от тях били свързани мъдрости, като „животът е борба“, „познай себе си“, „нищо прекалено“ и подобни. ↑ [208] Има се пред вид прорицалището на Аполон в Делфи. ↑ [209] Зевс. ↑ [210] Олицетворени страдания, почитани като божества. ↑ [211] Алюзия за пренасянето на Ифигения в жертва на Артемида. ↑ [212] Шега по адрес на питагорейците, понеже Питагор е казал: „Нещата на приятелите са общи.“ ↑ [213] Това са свещените градове за християните, в които отивали на поклонение: Йерусалим с гроба на Исус, Рим с двореца на папата и испанският град Сент Яго, където се пазели уж мощите на апостол Яков. ↑ [214] Алюзия за Менип, герой от разказ на гръцкия писател Лукиан: Менип си направил криле и хвръкнал на луната, откъдето наблюдавал земята. ↑ [215] Вероятно алюзия за златното клонче, което държал Еней, когато отивал в подземното царство, или за златния жезъл, който държели в ръце известните учители през средните векове, като Тома Аквински и др. ↑ [216] Има се пред вид епиграма, в която се говори за първите пет стиха на „Илиада“ и се осмиват тълкувания на тия стихове от страна на някои граматици. ↑ [217] Така Аристофан нарича училището на Сократ („Облаци“, стих 94). ↑ [218] Така се нарича баснята за магарето, което се облякло в лъвска кожа и плашило всички животни, понеже смятали, че баснята за пръв път се явила в град Кума. ↑ [219] Майоран е благоуханна трева. ↑ [220] Прочути тирани в древността. ↑ [221] Ремий Палемон бил римски граматик от първи век, известен с голяма самонадеяност и нахалство. Елий Донат, римски граматик от четвъртия век. ↑ [222] Майката на Анхиз не се споменава в митовете. ↑ [223] Стари латински думи, които имат приблизително значение: „който следва говедата“, „който търси прибежище“ и „който претърсва кесиите“ или „който тайно пришепва“. ↑ [224] Мануций Алд (1449–1515) — приятел на Еразъм, притежател на известната печатница във Венеция, издател на древни автори, на хуманисти и на Еразъм. Сега тия книги се наричат „алдини“ и са голяма библиографска рядкост. ↑ [225] Персийските царе минавали за най-щастливите от хората (Хораций, „Оди“, III, 9, 4). ↑ [226] Има се пред вид гръцката поговорка: „Поетите и художниците са волен народ“. ↑ [227] Под ритори се разбират и учители по красноречие. В случая се имат пред вид Цицерон и Квинтилиан. Първият е писал книга „За оратора“ (26, 87 и др.), а вторият — „Обучението на оратора“ (I, 3; VI, 3 и др.). ↑ [228] Персий Флак (34–62 г.) — известен римски сатирик. Гай Лелий, наречен Мъдрия, застъпник на гръцкото образование в Рим. Известен и като честен ревнител за спазване на морала. ↑ [229] Алюзия за поета Хелвий Цина, който работил върху своето произведение „Смирна“ девет години. ↑ [230] Гръцки имена, взети от Омировите поеми. Стелен е вместо Стенел. ↑ [231] Прочути древногръцки поети. ↑ [232] Има двама известни римски пълководци с името Сципион: първият победил Ханибал в 201 г.пр.н.е., а вторият разрушил Картаген в 146 г.пр.н.е. ↑ [233] Сизиф, митичен цар на Коринт, хитър, лукав и порочен, наказан за престъпленията си в подземното царство да търкаля голям камък по висок и стръмен хълм; стигнел ли вече до върха, камъкът се търкалял до полите ниско и работата започвала отново. Оттука изразът „Сизифови мъки“ = безполезна и мъчна работа. ↑ [234] Думата е употребена в късното си значение „лъжефилософ“, „хитрец“. ↑ [235] Зевс имал светилище в Додона, Северна Гърция. Там били поставени много медни съдове. Понеже мястото било ветровито, когато един от съдовете се раздвижи, засяга следващия и така един по един издават непрекъснато звукове. Изразът има значение на „празна бъбривост“. ↑ [236] Стентор е герой от „Илиада“(V, 786), известен със силния си глас. ↑ [237] Според вярванията на древните умрелите хора се скитали дълго време в подземното царство като „сенки“ („Одисея“, X, 494 и сл.). ↑ [238] Митичен герой с остър поглед, та виждал през земята и през камъните. ↑ [239] Близо до гр. Камерина в Сицилия имало блато, което изпускало лоша болестотворна миризма. Оракулът на Аполон забранил на жителите да го пресушат. Забравили тая заповед, след време те го пресушили, но така отворили свободен път за враговете си и били заробени. ↑ [240] Според древни вярвания имало девет небеса. ↑ [241] В „Одисея“ (VIII, 266 и сл.) се разказва, че Афродита била жена на Вулкан (Хефест). Той научил за нейните любовни връзки с бога на войната Арес. Направил изкусно мрежа над леглото й, та щом легнали двамата влюбени, тая невидима мрежа ги здраво оковала. ↑ [242] Царят на Тенедос по време на съдебни процеси винаги държал готова секира, за да накаже провинения с посичане. ↑ [243] Според учението, на църквата при тайнството причастие хлябът и виното се превръщат в тяло и кръв Христови. ↑ [244] Кратки изречения с поучително съдържание. ↑ [245] „Реалистите“ смятали, че общите понятия, наричани „универсални“, реално съществуват, а „номиналистите“ мислели, че понятията са само имена на реално съществуващи предмети. „Томисти“ се наричат последователите на Тома Аквински (1225–1274 г.). Неговото учение е официалната религиозна философия на католическата църква. „Албертисти“ са последователите на средновековния схоластик Алберт Велики (1193–1280 г.), учител на Тома Аквински, който се стараел да обясни богословието по философски път. „Окамисти“ са последователите на английския номиналист Уйлям Окам (1300–1350 г.). „Скотисти“ са привържениците на Йоан Дунс Скот (1265–1308 г.), противник на Тома Аквински. ↑ [246] „Послание към евреите“, XI, 1. ↑ [247] „Евангелие от Йоан“, V. 24. ↑ [248] Хризип (280–208 г.пр.н.е.) — известен философ диалектик. ↑ [249] Св. Йоан Златоуст (347–407 г.) — известен цариградски патриарх и проповедник; свети Василий Велики (330–379 г.) — епископ на Кесария, известен богослов и проповедник; блажени Августин (354–430) — прочут епископ и писател на римската църква. ↑ [250] Атлас бил титан, който държал на раменете си небесния свод. ↑ [251] Бакалавър е научно звание, а по времето на Еразъм така се наричали и университетските професори. ↑ [252] На латински изразите имат еднакво значение. ↑ [253] Еразъм осмива теорията за девет небеса и за десетото небе, където ще пребивават душите на праведниците. ↑ [254] Легендата говори, че Зевс почувствувал болки в главата си и повикал сина си Хефест (на лат. Вулкан), който го ударил с брадва по главата и оттам излязла в пълно въоръжение Атина Палада. ↑ [255] Еврейската дума Яхве — едно от многото наименования на бога във Вехтия завет. ↑ [256] Това са названия на членове на западни монашески ордени. ↑ [257] Гностикът Василид твърдял, че има 365 небеса. Той ги нарекъл на гръцки „абраксас“, защото сборът от числената стойност на буквите на тая форма дава 365. ↑ [258] „Сатири“ II; 7, 21. ↑ [259] Според легендата Ниоба се превърнала на камък. ↑ [260] Хораций разказва в „Сатири“ (I, 8), че дървената статуя на Приап, бог на плодородието и сладострастието, наблюдавайки как вълшебниците Канидия и Сагана правели заклинания срещу фуриите и някакви духове, толкова се трогнала, че цялата се разпаднала, а шумът изплашил магьосниците. ↑ [261] „Историческо огледало“ от XIII век и „Римски дела“ от края на XV век са две съчинения с невероятни истории, но твърде много разпространени. ↑ [262] Римският поет Хораций започва „Поетическо изкуство“ с цитираните начални думи. Мисълта на поета е, че художникът не може да рисува картина с човешка глава, с шия на кон, тяло с пера и с опашка на риба — това не може да бъде нищо друго освен чучело за присмех. ↑ [263] Вероятно Еразъм има пред вид Антоний Египетски (251–356 г.), основател на монашеството, или Антоний от Падуа (1195–1231 г.), който омагьосал рибите със своето красноречие. ↑ [264] Феакийците са жители на остров, където царувал Алкиной. Те живеели съвсем безгрижно. ↑ [265] Кандидатите на Пенелопа били известни с напълно безделен и разпуснат живот, като устройвали непрекъснати гуляи за сметка на отсъствуващия Одисей. ↑ [266] Еразъм има пред вид стиховете от Хораций, в които се говори за весел и разпуснат живот („Писма“, 1, 2, 28–31). ↑ [267] Думата „епископ“ е гръцка, значи и „надзорник“, „усърден наблюдател“. ↑ [268] Титла за митрополити, кардинали и други висши духовни лица. ↑ [269] „Евангелие от Матей“ (V, 13). ↑ [270] Диспенсация е папско разрешение да не се изпълнява известен закон срещу заплащане на определена такса. ↑ [271] Индулгенция е папски книжен знак, който се купувал и носил опрощаване на греховете. ↑ [272] С „торба и тояга“ се означава истинското служене на апостолите, които обхождали света само с торба и тояга да проповядват християнството. ↑ [273] „Послание към римляните“ (XVI, 18). Там се говори за лица, които не служат на „нашия господ Исус Христос, а на своя стомах“, като с ласкателство и красноречие мамят народа. ↑ [274] Интердикт е папска писмена заповед, с която се забранява на област, държава, град или на отделно лице да се ползува от църковни треби. Това било силно оръжие в папските ръце в борбата срещу царете и управниците. ↑ [275] Бенефиция се нарича епархията заедно с материалните блага, които тя носи. ↑ [276] „Евангелие от Матей“ (XIX, 27). ↑ [277] Твърде смел намек за живия тогава папа Юлий II (умрял 1513 г.), който на преклонна възраст водил непрестанно войни. ↑ [278] Епископите са получавали десет на сто от доходите на християните. Свещениците получавали също възнаграждение в натура и били твърде взискателни към народа да изпълнява това си задължение. ↑ [279] Свещеници, които не принадлежали към никой орден. ↑ [280] Монаси от орден с твърде строг устав, основан през XI век. ↑ [281] Така се нарича богинята на отмъщението Немезида, понеже имала храм в Атическата област Рамнус. ↑ [282] Атински пълководец (IV век пр.н.е.), богат и твърде щастлив. ↑ [283] Според вярванията на древните кукумявката предвещава щастие, когато човек я види да хвърчи към него. ↑ [284] Тая поговорка се отнася за ония, които и при най-добри условия не успяват. ↑ [285] Някой си Сей имал хубав кон, но след като Сей бил осъден на смърт, конят минавал в други господари и всички загинали от насилствена смърт. ↑ [286] Златото, което римските пълководци взели от гр. Тулуза като плячка, донесло нещастие на всички, които взели дял от него (Авъл Гелий, III, 9, 7). ↑ [287] Еразъм е издал сборник от пословици под заглавие „Адагиа“. ↑ [288] Епикур (341–270 г.) — атински философ материалист. Учил още, че върховно благо за човека е удоволствието, което иде от развитието на духа и от добродетелите. След време обаче хората изопачили неговото морално учение, и под епикуреец разбират човек на чувствените наслади, които Епикур е отричал като цел и смисъл на живота. Хораций се нарича „прасе от стадото на Епикур“ („Писма“, I, 4, 16). ↑ [289] Хораций, „Оди“ (IV, 12, 27). ↑ [290] Хораций, „Оди“, (IV, 12, 28). ↑ [291] Хораций, „Писма“ (II, 2, 126). ↑ [292] Еразъм цитира гръцка дума, която значи още „млад, невръстен“. ↑ [293] Цицерон, „Писма до домашните“ (IX, 22, 4). ↑ [294] Този гръцки израз съвпада с нашия „по дяволите“. ↑ [295] Статуята на Приап научила няколко гръцки думи от господаря си, когато той погрешно рецитирал Омир. После Приап ги повтарял съвсем не на място — това се разказва в едно латинско стихотворение. ↑ Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|