Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
LXVII. Безумието като висша награда
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- LXVIII. Епилог
LXVII. Безумието като висша наградаЗа да стане още по-ясно, ще ви изложа с малко думи, както обещах, че върховната награда за праведниците не е нищо друго освен особен род на безумие. Помислете си, че още Платон е бълнувал нещо подобно, когато е писал: „Безумието на влюбените е най-голямото щастие.“[358] Силно влюбеният не живее в себе си, а в любимия предмет и колкото повече се откъсва от себе си и се преселва в него, толкова все повече и повече се радва. Когато душата обаче се стреми да излезе от тялото и не може нормално да си служи със своите органи, това състояние без съмнение хората биха нарекли с право лудост. Същото означават употребяваните от народа изрази: „Не е на себе си“, „Върни се в себе си“, „Той дойде на себе си“. Колкото любовта е по-силна, толкова изстъплението е по-голямо и по-блажено. Нека сега видим какъв ще бъде оня небесен живот, по който въздишат с толкова голямо усърдие благочестивите хора. Техният дух, като победител и по-силен, ще погълне в себе си тялото. Той ще постигне това по-лесно, понеже, от една страна, той ще бъде като у дома си, а, от друга страна, тялото още по времето на живота се е изтощило и пречистило за такава основна промяна. След това и самият дух ще бъде погълнат по чуден начин от върховния разум, който е безкрайно по-силен. Така човек ще бъде извън себе си и ще бъде щастлив именно по този начин, че е извън себе си; той ще изпитва някакво неизказуемо наслаждение от общението с най-голямото добро, което обгръща всичко у себе си. Това блаженство ще стане едвам тогава пълно, когато душите получат отново прежните си тела и ще бъдат надарени с безсмъртие. Но понеже животът на благочестивите не е нищо друго освен размишление за вечния живот и като някаква негова сянка, те предусещат понякога вкуса и благоуханието на обещаната им награда. Макар това да е съвсем малка капчица в сравнение с оня извор на вечното блаженство, все пак тя надминава всички плътски наслади, дори ако всички удоволствия на всички смъртни се съберат на едно място. Дотолкова духовното надминава материалното, невидимото — видимото. Това именно обещава пророкът: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито сърце човешко е предусетило това, което бог е приготвил за тия, които го обичат.“[359] Такава е тая частица от глупостта, която при преминаването в другия живот не само не се губи, но достига до пълно съвършенство. Малцината, които са удостоени да почувствуват това приживе, изпитват нещо съвсем подобно на лудост: говорят несвързани неща, което не е присъщо на хората, издават безсмислени звукове, из един път си променят целия образ на лицето. Ту са весели и веднага стават тъжни, ту проливат сълзи и неочаквано почват да се смеят, ту въздишат — с една дума, изцяло са извън себе си. Щом дойдат на себе си, твърдят, че не знаят къде са били: в тялото си или извън него, будни ли са били, или са спали; не помнят какво са чували, какво са виждали, какво са говорили и какво са вършили, а всичко им е като в мъгла и като сън. Само едно знаят: че са били във висша степен щастливи, докато са били така безумни. Затова те плачат, че отново са дошли на себе си, и от цялата си душа желаят вечно да лудуват с тоя вид лудост. А това е само съвсем незначително предвкусване на бъдещото блаженство!
Бележки
[1] Напечатаните в предговора с разредки[6], а в другия текст с курсив думи и изречения в оригинала са дадени на гръцки език. Оригиналът е без заглавия на отделните части; те са поставени от преводача за улеснение на читателите. ↑ [2] Атина Палада е богиня на мъдростта според гръцката митология. ↑ [3] В оригинала има игра на думи: Еразъм употребява гръцката дума мориа (глупост) вместо латинската стултициа, понеже собственото име Мор и нарицателното мориа имат съзвучие. ↑ [4] Демокрит (460–370) — бележит древногръцки философ. ↑ [5] Цитат на част от стих на Катул (87–54 пр.н.е.) Древните имали обичай при гостуване да оставят някоя вещ на приятелите си за спомен. ↑ [6] В електронния вариант в предговора се използва курсив (акцентиран текст). — Бел. zelenkroki ↑ [7] Лукиан (ок. 120–180) — известен гръцки сатирик от късната епоха. ↑ [8] На Омир се приписва сатирична поема „Война на мишките и жабите“, в която се пародира „Илиада“: мишките и жабите воюват подобно на ахейците и троянците. ↑ [9] Публий Вергилий Марон (70–19) — виден римски поет, автор на „Енеида“. Запазени са две малки поеми „Комар“ и „Ястие от счукан чесън, сирене, масло и оцет“, които се приписват на поета. ↑ [10] Публий Овидий Назон (43 пр.н.е. — 17 от н.е.) — бележит римски поет; умрял на заточение в Томи (дн. Кюстенджа). ↑ [11] Исократ (436–338) — атински оратор. В една реч той поправил и допълнил разсъжденията на софиста Поликрат (V и IV в.), който бил възхвалил египетския цар Бузирис, известен със своята жестокост. ↑ [12] Главкон е действуващо лице в диалога „За държавата“ (II кн.) от Платон. ↑ [13] Римският писател Авъл Гелий (ок. 125–175) съобщава, че философът Фаворин в поемата си „Атически нощи“ обичал да пише за неща, които „гърците наричат неочаквани и абсурдни“. Той възхвалил Терсит („Илиада“, II, 210 и сл.), смятан тогава за отрицателен герой. Фаворин бил гръцки философ от Арелат. ↑ [14] Синесий (370–413) бил епископ в Северна Африка и написал „Похвално слово за плешивостта“. ↑ [15] Луций Аней Сенека (ок. 4–66) е римски писател, който съчинил сатира срещу император Клавдий, озаглавена „Отиквяване“. ↑ [16] Плутарх (ок. 45–120) е гръцки писател, който в една своя книга представя Одисей да се разговаря със своя спътник Грил, превърнат на свиня от Цирцея: Грил убеждава Одисея, че животните са по-добри от хората. ↑ [17] Лукиан (120–180) и Апулей (II в.пр.н.е.) са писали за похожденията на магаре. Книгата на Апулей „Златното магаре“ е преведена на български, издание на „Народна култура“. ↑ [18] Анонимно съчинение на латински език от III или IV век, за което споменава и блажени Йероним (340–420), църковен писател и преводач на Библията от гръцки и еврейски на латински. ↑ [19] Цитат от стих на римския поет Хораций (65–8), „Сатири“, II, 3, 248. ↑ [20] Цитат от Аристофановата комедия „Облаци“. ↑ [21] Ювенал (ок. 60–140) — известен римски сатирик. ↑ [22] Тази дата е погрешна, защото „Възхвала на глупостта“ е написана през 1510 г. и за пръв път е издадена през 1511 година. ↑ [23] Непентес (= безгрижен) според Омир („Одисея“, IV, 221) е билка, която премахвала грижите у хората. Нектар е питието на боговете. ↑ [24] Трофониевата пещера се намирала до Лебадия в Беотия. В нея обитавал дух-предсказател, който предричал на хората само нещастия, та те излизали от пещерата винаги с печални лица. ↑ [25] Мидас, митичен цар на Фригия, област в Мала Азия, бил определен за съдия при едно музикално състезание между бог Аполон и бог Пан. Той харесал повече музиката на Пан. Аполон го наказал жестоко: да му израснат магарешки уши. ↑ [26] Прочут с физическа сила митичен герой, за когото има твърде много легенди. ↑ [27] Известен гръцки политик, законодател и поет, живял приблизително от 640 до 560 г.пр.н.е. ↑ [28] Вечерно време си светели с лампи, пълни с маслинено масло. ↑ [29] Митичен египетски цар, който принасял в жертва всички пристигащи чужденци в Египет, за да осигурява по тоя начин плодородие на страната. Бил убит от Херакъл. ↑ [30] Фаларис бил жесток тиранин (570–544) в Агригентум на остров Сицилия. Той погубвал своите жертви, като ги затварял в меден бик и в него ги изгарял живи. Лукиан написал две слова за него, в които го защищавал. ↑ [31] Латинската дума за глупост е СТУЛТИЦИА, а гръцката МОРЍА. ↑ [32] Латинското име на богинята Атина Палада, която била почитана и като богиня на мъдростта. ↑ [33] Софѝа е гръцка дума и значи мъдрост. Авторът олицетворява отвлеченото понятие. ↑ [34] Талес (640–548 г.) — родом от гр. Милет, основател на йонийската философска школа. Смятал водата за основа на всичко в света. ↑ [35] Двуезичници се наричали тия, които знаели латински и старогръцки, а триезичници — знаещите и староеврейски език. Еразъм Ротердамски е бил двуезичник. Плиний Стари (23–79 г.) смятал погрешно, че пиявиците имат по два езика. Това негово мнение се приемало за вярно и по времето на Еразъм. ↑ [36] Предимно гръцки или староеврейски думи. ↑ [37] Магарето има дълги уши и може да ги движи, но това не пречи да се смята за най-глупавото животно. ↑ [38] Изречението е цитат от комедията „Богатство“ на Аристофан (ок. 446–386). ↑ [39] Музите били девет дъщери на Зевс и Мнемозина, покровителки на науката и изкуството. ↑ [40] Хаос е първична неорганизирана маса, от която произлязъл светът според гръцките митове. ↑ [41] Древногръцки бог на посевите. ↑ [42] Япет, титан, един от дванадесетте деца на Уран и Гея. ↑ [43] Бог на богатството. ↑ [44] Епически гръцки поет. ↑ [45] Латинското име на гръцкия бог Зевс, върховен бог, господар на видимия свят, наричан баща на безсмъртни и смъртни. ↑ [46] Понеже Хезиод (VII век пр.н.е.) е писал „Теогония“, но в нея нищо не говори за произхода на богинята Глупост. Не споменава за нея и Омир. ↑ [47] Върховните богове, били дванадесет: Зевс и Хера, Посейдон и Деметра, Хадес и Хестия, Аполон и Артемида, Арес и Афродита, Хефест и Атина. Към тях причислявали още Хермес и Ирида, които били вестители на боговете. ↑ [48] Богиня на младостта. ↑ [49] Хефест — син на Зевс и Хера. ↑ [50] Аристофан представя бога на богатството като сляп старец в комедията си „Богатство“. ↑ [51] Древните пиели виното, размесено с вода, обикновено две части вода и три части вино или пък поравно. Така също пият нектар и боговете. ↑ [52] Според легендата остров Делос бил неустойчив и подвижен. След като Лета родила Аполон и Артемида, той станал неподвижен. ↑ [53] Афродита се родила от морската пяна. ↑ [54] Калипсо и други нимфи обитавали в пещери. ↑ [55] Цитат от „Одисея“ (IX, 123). Там е описан островът на циклопите, който раждал всичко, без да бъде обработван. ↑ [56] Асфодел — островно растение, което служело за храна на простия народ и не било на почит. ↑ [57] Мол е митично чудотворно растение. За него се говори в „Одисея“ (X, 302–6). Там е описано така: „Тъй каза Хермес и мигом ми даде вълшебната билка. Той от земята я дръпна и нейните свойства ми каза. Коренът беше й черен, цветът пък подобен на мляко: «мол» я безсмъртните викат. За смъртните има опасност да я отскубват, но за боговете е всичко възможно.“ ↑ [58] Панацей (= лекуващ от всички болести) — митична лековита билка. ↑ [59] Непентес (= безгрижен) според Омир („Одисея“, IV, 221) е билка, която премахвала грижите у хората. ↑ [60] Адонис бил красив юноша, в когото се влюбили Афродита и Персефона. Юношата прекарвал една трета от годината при едната богиня, една трета при другата и последната трета бил свободен да си живее, както му харесва. Така отсъдил Зевс. Неговите градини имали много цветя и хубави алеи. ↑ [61] „Син на Кронос“ е Зевс, който бил откърмен от козата Амалтея, понеже майка му Рея тайно го изпратила на остров Крит, за да не го глътне баща му Кронос. ↑ [62] Опиянение. ↑ [63] Невежество. ↑ [64] Самолюбие. ↑ [65] Ласкателство. ↑ [66] Забрава. ↑ [67] Мразеща труда = леност. ↑ [68] Наслада. ↑ [69] Безумие. ↑ [70] Чревоугодие. ↑ [71] Разпуснатост. ↑ [72] Непробуден сън. ↑ [73] Според легендата Атина Палада е излязла направо от главата на Зевс. ↑ [74] Свободен цитат от „Илиада“ (I, 528 и сл.). ↑ [75] Според митовете Зевс често взимал образ на смъртни герои, за да отиде при някоя смъртна жена. ↑ [76] Последователи на философа Зенон (от IV век пр.н.е.). Той преподавал в помещение, което се нарича на гръцки „стоа“. Оттук стоик. Те проповядвали въздържание. ↑ [77] Питагор (ок. 580–500 г.) — гръцки математик и мислител. Основател на идеалистическа философия — питагореизъм. Според него в основата на всичко стои числото. В случая Еразъм прави алюзия за един негов стих, в който се говори за душата, съставена от четири числа. ↑ [78] Лукреций Кар (98–55 г.) — прочут римски поет и философ, автор на поемата „За природата на нещата“. Тя започва с обръщение към Венера, като майка на Еней и владетелка над богове и хора. ↑ [79] Планина в Северна Гърция, която била седалище на древногръцките богове. ↑ [80] Софокъл (497–406 г.) — прочут гръцки трагически поет. Цитатът е от трагедията му „Аякс“ (стих 554). ↑ [81] Река на забравата. Сенките в подземното царство пият от нея, за да не си спомнят земния живот. ↑ [82] Апулей, „Апология“ (85). ↑ [83] Плавт (254–184 г.) — римски автор на комедии. В комедията му „Търговец“ старецът Лизидам произнася похвално слово за любовта. ↑ [84] „Илиада“ (1, 249). ↑ [85] „Илиада“ (III, 156 и сл.). ↑ [86] „Одисея“ (XVII, 218). ↑ [87] Според митологията Дафне е превърната в дърво, Филомела в славей, Прокна — в ластовица, Титон — в щурец, Кадмос — в змия. ↑ [88] Акарнания — област в Гърция, известна със свиневъдството си. ↑ [89] Холандците минавали за не особено остроумни и затова ги наричали „глупави“ ↑ [90] Медея, дъщеря на колхидския цар Еет, била прочута магьосница и подмладила стария Езон, като го насякла на парчета и поставила в казан с вълшебни билки. Цирцея е също магьосница, която превръщала хората в животни и обратно. Венера е превърнала стария Фаон в младеж. Митът за Аврора и Титон е разпространен в друг вариант: богинята измолила за него безсмъртие, но забравила да поиска и вечна младост. Според легендите имало извори, в които можело старец да се изкъпе и да стане млад. ↑ [91] Този мит не е известен. ↑ [92] Сафо (VI в.пр.н.е.) — известна древногръцка поетеса. Тя се влюбила в младежа Фаон и понеже той не отговорил на чувствата й, поетесата се самоубила. ↑ [93] Бакхус — гръцки бог на плодородието, на виното, веселието и волния живот. ↑ [94] Бакхус се нарича още Дионис. Някои превеждат тая гръцка поговорка: „По-глупав от Дионис“ ↑ [95] Например в комедията „Жаби“ от Аристофан. ↑ [96] Легендата разказва, че Хера ревнува Зевс от новата му любимка Семела, която очаквала дете. Хера поискала от Зевса да се яви пред Семела в пълното си божеско величие. Смъртната жена не можела да понесе този блясък и загинала. Недоносеното дете Зевс пришил на бедрото си и така след време то се родило втори път. Това дете е именно богът Бакхус или Дионис. ↑ [97] Пан е горски бог, роден цял в косми, с копита и рога на козел. Този аркадски бог имал обичай да се явява внезапно сред овчарите и така им причинявал неописуем ужас. Оттук останал изразът „панически страх“ — страх, причинен като че от бог Пан. ↑ [98] Латинското име на гръцкия бог Хефест, който бил куц и много грозен. ↑ [99] Атина Палада носила егида, щит, направен от козя кожа и върху него била изобразена главата на чудовището Горгона, което превръщало в камък оногова, който го погледнел. Палада като богиня на войната носела и копие. ↑ [100] Купидон или Ерос е бог на любовта. ↑ [101] Баща на Глупостта е Плутос (богатство). Еразъм използува епитета на Омир „златна“ за тая шега. Омир е имал пред вид русата коса на богинята. ↑ [102] Омир й дава епитета „усмихната мило“. ↑ [103] Римска богиня на цветята и посевите. В нейна чест имало специални празници на цветята, наречени Флориалии. ↑ [104] Диана е латинското име на Артемида. Богинята, отдадена на лов, била чужда на любовта, докато видяла младия красавец Ендимион. Цели 30 години тя го държала заспал в пещерата си, за да може да го гали и целува. ↑ [105] Мом е олицетворение на злословието и хулата. ↑ [106] Ата е олицетворение на мигновеното безумие, което затъмнява разума на богове и хора ↑ [107] Приап бил почитан като бог на полетата, градините, стадата и лова. Статуите му били от камък и дърво, твърде комични. Бил почитан и като бог на сладострастието. ↑ [108] Вулкан е латинското име на бог Хефест. В „Илиада“ (I, 595 и сл.) се говори за веселието на боговете, при което куцият бог им прислужвал. ↑ [109] Силен е митически герой, изобразяван като пиян, весел и добродушен старец с плешива глава. Кордакс е неприличен танц. Полифем се наричал циклопът, убит от Одисея. В случая се има пред вид друг митичен герой със същото име, който участвувал в редица подвизи според митологията. ↑ [110] Сатирите били горски духове, които придружавали Бакхус, похотливи и винаги полупияни, играещи волни танци. ↑ [111] Бог на мълчанието. ↑ [112] Еразъм има пред вид Платоновия диалог „Тимей“, но изопачава схващанията на философа, който е смятал, че жената има способности като мъжа. ↑ [113] Имали обичай да избират „цар“ на пира, който определял кой колко да пие и какво да прави. ↑ [114] Пеещият държал венец от миртови клонки. Щом свършвал, той го предавал на съседа си, който трябвало да почне нова песен. ↑ [115] Били зачитани седем души, известни законодатели и мъдреци: Питак от Митилен, Солон от Атина, Клеобул от Родос, Хилон от Спарта, Талес от Милет, Биант от Приене, Пирон. С името на всеки от тях били свързани мъдрости, като „животът е борба“, „познай себе си“, „нищо прекалено“ и подобни. ↑ [116] Цицерон (106–43) е написал трактат под заглавие „За приятелството“, преведен и на български. ↑ [117] Това са средновековни силогизми от следния тип: крокодил хванал сина на една жена и й казал: „Ако ми кажеш истината, ще ти върна сина.“ Тя му отговорила: „Няма да го върнеш. Сега ми го върни, понеже ти казах истината.“ — „Но ако го върна, ти не си казала истината.“ Или рогатият силогизъм: „Човек има това, което не е загубил. Той не е загубил рога, следователно има рога.“ ↑ [118] Тая змия се намирала в светилището на бог Ескулап в Епидавър (ср. Хораций, „Сатири“, I, 3, 26 и сл.). ↑ [119] Аргус бил стоок великан, който винаги имал отворени половината от очите си, а заспивал само с другата половина. ↑ [120] Нирей е най-красивият от участниците в Троянската война, а Терсит е най-грозният. ↑ [121] Вместо младеж — старец, защото Фаон е млад, а Нестор е на преклонни години. ↑ [122] Свободен цитат от римския поет Марциал (X, 47, 12). ↑ [123] Жителите на Мегара, град в Средна Гърция, не били на почит. Поради тяхната надменност е създадена тая поговорка. ↑ [124] Демостен (384–322 г.) — прочут гръцки оратор. Бил обвинен от противника си Есхин, че избягал от сражението при Херонея (338 г.пр.н.е.). ↑ [125] Архилох (VII в.пр.н.е.) — гръцки поет. Той не е давал такъв съвет, поне в запазените от него стихове не се среща, но сам избягал от сражение с траките. ↑ [126] Сократ (469–399) е прочут гръцки философ. ↑ [127] Всички тия неща са дадени в Аристофановата комедия „Облаци“ (стих 150 и сл.). ↑ [128] Теофраст (327–287) — ученик на Платон и Аристотел, известен философ и учен. ↑ [129] Според римското поверие виждането или срещането на вълк предвещава нещастие. ↑ [130] Исократ (436–338) — известен гръцки оратор и учител по красноречие. ↑ [131] Марк Фабий Квинтилиан (35–95) — римски учен, теоретик на ораторското изкуство и литератор. ↑ [132] Платон, „Държавата“ (V, р. 437, С). ↑ [133] Марк Порций Катон Цензор (234–149 г.) — римски държавник, строг моралист, противник на всякакво нововъведение и заклет враг на Картаген. Вторият е неговият внук Марк Порций Катон Утиценски (95–46 г.), известен пълководец, който се самоубил в гр. Утика. ↑ [134] Марк Юний Брут (86–42 г.) бил осиновен от Цезар, но станал негов противник. Свършил живота си със самоубийство. ↑ [135] Касий Лонгин бил един от заговорниците срещу Цезар. Самоубил се заедно с Брут 42 г.пр.н.е. след битката при г. Филипи. ↑ [136] Двамата братя Тиберий и Гай Гракхи били известни римски държавници (народни трибуни през 133 и 122 г.пр.н.е.), борци за демокрация, завършили живота си трагично. ↑ [137] Марк Аврелий Антоний — римски император от 161–180 г., стоик, мъдър управител и автор на книгата „Към себе си“. ↑ [138] Синът се казвал Луций Аврелий Комод, император от 180–192 г., пияница, насилник и мъчител. ↑ [139] Синът на Цицерон се наричал Марк и бил ленив, пияница, своенравен, докато дъщеря му Тулия била твърде умна и философски образована. Жената на Сократ се нарича Ксантипа и е известна със своята свадлилост. ↑ [140] Когато веднаж Катон, римски държавник и строг моралист, присъствувал в театъра, актьорите не искали да представят весели игри, в които участвували голи жени и мъже с твърде свободен танц, бил подканен или да престане да се мръщи, или да напусне театъра. Той предпочел да си отиде. Това разказва поетът Марциал. ↑ Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|