Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта
VI. Подражаване на ораторите
Изтегляне 1.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VII. Родословие на Глупостта
- VIII. Родно място на Глупостта
- IX. Спътници на Глупостта
- X. Заслугите на Глупостта
VI. Подражаване на ораторитеВиждате, че и на мене ми се поиска да подражавам на съвременните наши оратори, които се смятат вече за богове, ако са двуезични като пиявиците[35], и смятат за най-хубаво нещо да вплитат в латинските си речи няколко гръцки думи като мозайка, дори когато са съвсем неуместни. Ако ли пък им липсват чуждоезични думи[36], те изравят четири или пет стари думи от плесенясалите книги, с които да заслепяват читателя и да се харесват повече на тия, които разбират, а които пък не разбират, толкова повече се удивляват, колкото по-малко разбират. Наистина за нашите глупаци е особено удоволствие да се учудват на всичко, което идва колкото се може по-отдалече. Ако ли има сред тях малко по-амбициозни, те се усмихват, ръкопляскат и по обичая на магарето[37] си движат ушите, за да се покажат пред другите, че разбират всичко. Но за това достатъчно[38]. Сега се връщам към главния предмет на моята реч. VII. Родословие на ГлупосттаИ така, мъже, вие ми знаете името! Но какъв епитет да ви поставя? Никакъв друг освен глупаци. Та и с какво ли друго по-почтено име би могла да назове Глупостта участниците в своите тайнства? Понеже на мнозина не е известно от какъв род произхождам, ще се опитам да изложа това с благосклонната помощ на музите[39]. Мой баща не беше нито Хаос[40], нито Сатурн[41], нито Япет[42], нито пък някой друг от престарелите и плесенясали богове. Мой баща е Плутос[43], единствен баща на люде и богове, макар Хезиод[44], Омир и дори самият Юпитер[45] да не са съгласни[46]. По кимването само на Плутос както някога, така и сега се смесва вредом всичко свещено и неосветено. По негово нареждане стават войни и мир, държавни власти и събрания, съдилища и народни събрания, бракове и годежи, съюзи и закони, изкуства, шеги и сериозни занимания — вече не ми стига дъх, — накратко всички обществени и частни дела. Без негова помощ целият оня сонм от поетически божества, ще кажа по-смело, дори самите върховни богове[47] или нямаше изобщо да съществуват, или пък биха живели по жалък начин, като най-нещастни. На когото се разсърди Плутос, на него и самата Палада не може да помогне. Напротив, към когото благоволява, той би могъл да не зачита за нищо дори върховния бог Юпитер с неговия гръм. Аз се хваля, че произхождам от такъв баща. Той ме роди не от главата си, както Юпитер известната навъсена и надута Палада, но от Неотета[48], най-чаровната и най-веселата от нимфите. И той не беше окован с тъжните окови на брак, както роди оня куц майстор[49], а по начин, от който няма нищо по-сладостно: свързан с любов, както казва нашият Омир. Да знаете точно, мене ме роди не известният Аристофанов Плутос[50], остарял и полусляп, но ловък и възпламенен от младежка сила; и не само от младежка сила, но и от многото нектар, който беше изпил несмесен[51] тогава на гощавката на боговете. VIII. Родно място на ГлупосттаАко ме попитате за родното ми място — нали днес смятат, че за благородството има най-голямо значение в кое място си издал първия детски плач, — ще отговоря, че не съм родена на скитащия се остров Делос[52], нито сред морските вълни[53], нито в кълбовидни пещери[54], но сред ония блажени острови, където, без да орат и без да сеят[55], всичко расте. Сред тия острови няма нито труд, нито старост, нито някаква болест, там сред ливадите не расте асфодел[56], слез, морски лук, вълчи боб, фасул и нито някакъв друг непотребен злак, но вредом услаждат очите и ноздрите ни мол[57], панацей[58], непентес[59], майоран, безсмъртниче, лотос, роза, теменуга, хиацинт, сякаш са градините на Адонис[60]. Родена сред тия прелести, аз не срещнах живота с плач, но веднага ласкаво се усмихнах на майка си. Наистина, заради козата-кърмачка аз не завиждам на всесилния син на Кронос[61], понеже мен ме отхраниха с ненките си две най-чаровни нимфи — Бакхусовата щерка Мета[62] и Апедия[63], дъщеря на бог Пан. Вие виждате и двете сред свитата от мои дружки и спътнички. Кълна се в Херкулес, ако вие искате да узнаете имената на всички останали, то ще ги чуете само на гръцки. IX. Спътници на ГлупосттаОнази, която виждате с гордо надигнати вежди, е Филавтия[64]; тая, която виждате с усмихнати очи и да ръкопляска с ръце, е Колакия[65]; полузадрямалата и изглеждаща на заспала се нарича Лета[66]; подпиращата се на двата си лакътя и скръстилата ръце се зове Мисопония[67]; окичената пък с венец от рози и напръскана с благовония е Хедоне[68]; тая с безпокойно блуждаещия поглед се казва Аноя[69]; тая пък с блестящата кожа и с угоеното тяло носи името Трифа[70]. Виждате и две божества сред момичетата: единия наричат Комос[71], а другия — Нигретос Хипнос[72]. С вярната помощ на тая дружина, казвам ви, аз държа под своя власт целия човешки род, като заповядвам дори на императорите. X. Заслугите на ГлупосттаВие чухте за моя род, за възпитанието ми и за моите спътници. А сега, за да не се стори на някого, че без право си присвоявам името богиня, отворете си ушите и слушайте с какви блага дарявам богове и хора и колко нашироко се простира моята божествена сила. Ако някой съвсем право е казал, че да си бог, значи да помагаш на смъртните, и ако заслужено са причислени към сонма от боговете ония, които са открили на смъртните виното или хляба, или подобие полезни неща, защо с право да не се смятам алфа на всички богове аз, която сама дарявам всички с всичко? Каталог: textove textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|