Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| капак бяха покрити с издълбани виещи се цветя и адски фигури. Демони и дяволи. Като онези, дето татко ги изучава. Остри лица с дълги езици и празни очи. Няколко от мъжете застанаха в кръг около ковчега и запяха. Сякаш бяха монаси. Може и наистина да бяха. Мъжът с милия глас стисна ръката ми. Когато изпяха песента, един от тях коленичи пред ковчега. Май се молеше, но не можех да чуя думите му. Когато приключи, всички свалиха ръцете си и казаха в хор думи, които не разбирах. После се обърнаха към мен. Четирима се приближиха. Мъжът с милия глас леко стисна ръката ми. Разплаках се. Докато двама ме държаха, останалите разкъсаха дрехите ми. Бях уплашена и засрамена. Пищях. Опитвах се да ги ударя. Бяха много по- силни от мен. Понесоха ме през параклиса, както си бях гола. Не можех да се отскубна. Виках мама и татко, но никой не ме чуваше. Никой, освен непознатите мъже. Накрая ме натикаха в студения саркофаг. Докато наместваха капака, вътре се изсипа фин прашец. Закашлях се. Опитах се да извикам. Прахът и страхът стягаха гърлото ми. Беше съвсем тъмно. * * * Удрях с юмруци по стените на саркофага. Ритах капака. Толкова е малък. Толкова тесен. Ако се опитам да седна, главата ми се удря в непоклатимия каменен капак. Всичко е тежко и кораво. Сърцето ми ще изскочи. Кашлям. Удрям наоколо си, изранявам се. Задъхвам се. Тук вътре няма достатъчно въздух — казва Ло-Ло. Чела 195 съм за деца, които умрели — скривали се в стари хладилници и не успявали да отворят вратата отвътре. Опитвам се да дишам бавно и дълбоко. Дали така пестя въздуха? Не е особено лесно. Чувствам, че не ми стига. За да дишаме, имаме нужда от кислород, четох това в учебника по биология. Въздухът в саркофага е спарен и задушлив. Сърцето бие ли, бие. Дум, дум, дум. Вътре в ковчега мирише точно както на онзи строеж, където ме заведе мама преди няколко месеца. Не знам дали е цимент или вар, камък или пък нещо съвсем друго. Мама продава къщи и апартаменти. Обикновено в тях е живял някой. Понякога обаче фирмата, където работи тя, строи съвсем нови къщи и ги продава. Май че е така. Поне така мирише тук. Като на строеж. Трябва да пишкам. Не можеш да го направиш в ковчега — обажда се строго Ло-Ло. * * * Напъхаха в саркофага тънък маркуч през дупка най-отгоре. През него влиза въздух. Течението кара кожата на ръцете ми да настръхва. Вдигам дланта си нагоре и усещам въздушната струя. Така стигам и до маркуча. Обръщам се на една страна. После по корем. Вдигам глава така, че да духа право в лицето ми. Отварям широко уста и гълтам въздуха. Благодаря ти, милостиви Боже, за всичкия въздух, хиляди, хиляди благодарности, милостиви Боже! Не Бог е пъхнал маркуча тук — обади се Ло-Ло. Той винаги е ужасно неблагодарен. Накрая се чувствам като надут балон. Още малко и ще се пръсна. Сгушвам се и се обръщам обратно по гръб. Мисля си за мама и татко. Сигурно ужасно се тревожат за мен. Божичко, може ли да помогнеш на мама и татко, за да не се страхуват толкова много, сигурно си мислят, че съм мъртва. В името Христово, амин. Татко сто на сто се е обадил в полицията. Сигурно вкъщи е пълно с полицаи. Сигурно вестниците ще публикуват моя снимка. Няма как никой да не е забелязал мъжете, които ме отведоха. Може дори да са записали номера на колата. Ами ако полицията вече е обкръжила манастира? В такъв случай се надявам мъжете да им кажат къде съм. Нали не е |