Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| Рим, май 1970 Светлина. Интензивна, ослепителна светлина. И въздух. Задъхвам се. Кашлям. Пъшкам. Въздух… Засенчвам очи с ръка. Скимтя. Кашлям. Оставят капака на пода. Светлината пробожда очите ми. Вдигат ме от ковчега. Нещо от мен остава. Вътре. Мият ме. Обличат ме. Мъжът с милия глас ми подава суха бисквитка и чаша сок. * * * Силвана седеше на стол в голямата, пуста трапезария на манастира. Раницата й беше на пода до нея. Блузката лепнеше по изпосталялото момичешко телце. Лицето й беше бледо и потно. Джовани избухна в плач: — Силвана! Гласът му я накара да вдигне глава. Бегла усмивка. Само че не се изправи. Не се втурна към него. Просто си остана седнала на стола, леко настрана. Какво сте направили с нея? — Силвана, малкото ми момиченце! * * * Татко… Виждам го в насрещната светлина. Татко? Татко е дошъл да ме вземе. Или пък е някой, който прилича на него. Някой, облечен в тялото на татко, някой, който ме гледа с неговите очи. Ло-Ло го няма. Все изчезва. 402 Силвана! — казва татко. * * * Той се втурна към нея и я вдигна на ръце. Тя отпусна ръчички около врата му. — Силвана, Силвана, Силвана — шептеше в косата й, мазна и мокра от пот. Кожата й бе студена и лепкава. Остра миризма. * * * Той ме вдигна от стола, класът му идеше от много далеч: Силвана, Силвана, Силвана… Опитвам да се усмихна. Този наистина ли е моят татко? Къде е мама? Къде е Бела? Мирише като татко. * * * — Как се чувстваш, миличко мое? Тя дишаше тежко. — Татко е дошъл да те прибере. Мама те чака. У дома. Толкова се страхуваше за теб. Сега всичко ще се оправи. Тя се вкопчи в него. Той чуваше дишането й, ситно и накъсано. — Всичко свърши, приятелче. Сложи я на стола и хвана личицето й с две ръце. Божичко, какво са й сторили? Погледът й бе далечен и апатичен. Той погали студеното челце. Извърна се гневно към групата мъже зад него. — Какво сте й причинили? Изтегляне 4.15 Mb. Сподели с приятели:
|