ГЛАВА ТРЕТА ИЗМЕРЕНИЯ НА ЧЛЕНСТВОТО НА СТРАНАТА В НАТО

На границата между ХХ и ХХІ век правителството на страната успя да постигне баланс между глобалните цели и приоритети във външнополитическата ориентация и международните отношения, от една страна, и трайните национални интереси в двустранните, особено в регионалните отношения, от друга. Уравновесеното и активно общуване на България с всички нейни съседи (спрямо остатъчна Югославия то се изразяваше в подкрепа за опозицията срещу Милошевич) постави регионалната външна политика по това време сред основните приоритети в отношенията със света и я обозначи като реална мярка за стойността на българските аспирации към НАТО и Европейския съюз. Тази политика предопредели в най – голяма степен, при запазените   впоследствие ориентация и основни приоритети, приемането в НАТО и ЕС. ¹⁷ Как ще се отрази членството на страната спрямо политиката на България на Балканите? В момента Западните Балкани не са много по–стабилни, макар и да не излъчват непосредствени заплахи към стабилността и сигурността на България. Българската регионална външна политика обаче изглежда променена. Нарушено е равновесието между усилията по постигане на централните стратегически приоритети и отстояването на трайните ни регионални интереси. На фона на евроинтеграционната активност регионалната външна политика изглежда минималистична, схематична и инертна. Въпреки че формално следва утвърдената вече линия на регионално политическо общуване, тя наруши наследената ритмична активност и изпусна, особено спрямо западните съседи, своята инициативност и стремеж към изпреварващи действия. Отстъпвайки част от завоюваните позиции, българската регионална външна политика изгуби и част от своя авторитет. В последно време тя като че ли наблюдава Западните Балкани през административната призма на Брюксел, въпреки че през 2004 година бяха дадени достатъчно сигнали както за необходимостта от по–голяма българска чувствителност към случващото се в Република Македония /трагичната самолетна катастрофа на 26.02.2004г., довела до смъртта на президента Борис Трайковски, проведените предсрочни президентски избори са спечелени от Бранко Цървенковски встъпил в длъжност на 12 май 2004 г./, така и за нуждата от засилване на регионалната активност на българската външна политика.

В съвременното ни историческо развитие българите не сме изпитвали чувство за сигурност подобно на гражданите на САЩ или на развитите демократични държави на Западна Европа. В новия контекст това може да се окаже предимство, тъй като приспособяването към реалиите на ограничената сигурност ще стане по-лесно. Що се отнася до цената, която трябва да се плати, въпросът е по-сложен. В икономически смисъл тя няма да е по-висока от цената, която ще трябва да се плати за присъединяване към НАТО – просто поради факта, че страната физически не разполага с повече ресурси. Между политическите партии в страната има консенсус за това, че такава цена трябва да се плати, следователно процесът ще бъде относително гладък. На 28.03.2003 г. парламентарните групи на НДСВ, ДПС и ОДС внесоха общ проект за декларация на парламента във връзка с подписването по-рано в Брюксел на протокола за присъединяване на България към НАТО. Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС инициира консултации за изготвянето на общ проект за декларация на Народното събрание. След консултациите спредставителите на опозицията проектът бе внесен в деловодството на Народното събрание от името на парламентарните групи на НДСВ, ДПС, и ОДС. Съдържанието на декларацията отразява последователната позиция на България през последните 13 години по отношение на присъединяването й към Северноатлантическия алианс.

Различно стои въпросът с политическата цена. Българите твърдо отстояват правата и свободите си, придобити с идването на демокрацията. Местният политически елит и международната общност ще трябва да положат сериозни усилия, за да убедят обществото, че някои лични свободи се налага да бъдат ограничени в името на благото на човечеството. Най-важно е да се осъзнае и широко приеме факта, че присъединяването към НАТО, разглеждано както като процес, така и като цел, е от полза за българската икономика; и че по-силна българска икономика е нещо добро за българската, балканската и глобалната сигурност.

Фактът, че българите се чувстваха по-малко сигурни от колкото страните членки на НАТО, по начало определи тяхното решение да се присъединят към НАТО. При новия контекст това е положителен момент, тъй като страната вече е направила избор - за повече сигурност чрез една система на колективна сигурност.

Въпреки че въпросите, свързани пряко със сигурността бяха определящи, още в началото на този процес икономическите последици бяха ясно осъзнати и взети под внимание¹⁸. Два са основните типа икономически последици, произтичащи от членството на България в НАТО. Към първия тип спадат най-вече преките резултати. Вторият тип, който е много по-важен за дългосрочното развитие на страната, се отнася към непрякото общо подобряване на климата в страната и държавата, произтичащо от характеристиките, които дадена държава трябва да притежава, за да е член на НАТО.

Непосредствените икономически ползи от членството на България в НАТО са лесни за описване и обсъждане, но трудни за измерване. Най-прякото и лесно за измерване икономическо следствие от присъединяването на България към НАТО е промяната в бюджета на отбраната и неговите пера. На фигура 1 са показани очакванията (при очакван приблизителен 7% растеж на брутния национален продукт за периода 2002-2007) за нарастването на инвестициите за отбрана, както в милиони лева, така и като процент от брутния вътрешен продукт.

Фигура 1. Инвестиции в отбраната в България, 2001г.-2007 г.

Източник: Тотев, Д., Пътят на България към пълноправно членство, нови мисии, способности, партньорства: http://www.ieas-bg.org/projects_02_page_09_bg.php

При сегашните икономически условия на относително стеснено търсене и доколкото поне част от тези инвестиции ще се поеме от съюзниците от НАТО (в рамките на Инвестиционната програма за сигурност и други програми за подпомагане на по-малко развитите членове), тези повишени разходи сами по себе си ще доведат до нарастване на брутния вътрешен продукт. Въпреки това реалистичните очаквания са, че увеличение от 0.1% от брутния вътрешен продукт за отбрана на година може да доведе от 0.15% до 0.2 % увеличение на икономическия растеж на брутния вътрешен продукт. Като следствие може да се очакват подобрени перспективи пред българския военен комплекс. Различните предприятия в отбранителния сектор в страната ще станат значително по-привлекателни като възможности за инвестиции и очаквана възвращаемост. Това ще им позволи да получат чужди инвестиции и ще повиши тяхната конкурентоспособност в международен план.

Освен увеличени военни разходи, членството в НАТО ще означава за България

подобряване на динамиката на свързаните с отбраната производства, както и на други инфраструктурни проекти. Националната система за отбрана е тясно свързана с по-голямата част от цивилната инфраструктура като пътища, железопътни линии, комуникации, енергийни източници. Като член на НАТО, България трябва да поеме задължението да подобри тази инфраструктура в по-голяма степен и в по-кратък период от време отколкото са заложени в изискванията за членство в ЕС. Разходите за постигането на тази цел като процент от националния доход е трудно да се пресметнат точно, но свързания с НАТО принос в тези инвестиции е сравним с инвестициите в отбраната. Следователно, това ще удвои последиците от членството на България в НАТО върху нарастването на брутния вътрешен продукт, с резултат нарастване между 0.3% и 0.4%.

Освен обществените и инфраструктурните разходи, членството на България в НАТО ще даде отражение и върху други производства от различни отрасли на българската икономика. Информационната индустрия ще се повлияе от нуждите от софтуер и промените в телекомуникациите. Туризмът ще се развие благодарение на повишената сигурност и подобряването на пътната и комуникационна инфраструктура и ще има по-добри перспективи за привличане на все повече западни туристи и за разнообразяване на предлаганите услуги. Нови възможности ще се открият и пред образователния сектор, свързани със специфичните познания, умения и изследователска работа, необходими за членството на България в най-съвременната система за отбрана в света. Екологията и земеделието също ще почувстват последиците от интеграцията на България в новата система за сигурност. Докато на този етап е трудно да се изчислят тези последици като ръст на брутния вътрешен продукт, те несъмнено ще допринесат още повече за потенциалния растеж на българската икономика в следващото десетилетие.

Описаните дотук преки последици от членството на България в НАТО не трябва да се подценяват, но именно втория тип непреки ползи са много по-важни що се отнася до дългосрочните перспективи на българската икономика.¹⁹

Основният проблем, разглеждан тук, е международният образ на страната като потенциален пазар, производител и износител на продукция. Тук се взима под внимание, че в икономическо отношение България попада в двойно негативен контекст: бивша страна от комунистическия лагер и страна от балканския регион.²⁰ В съзнанието на потенциалните чуждестранни партньори, т.е. на директните инвеститори, и в двата контекста става дума за по- висок риск и по-високи разходи. Контекстът на НАТО е различен – ако не и противоположен – едновременно и на “посткомунистическия” и на “балканския”. Промяната, с която обикновено посткомунизмът се отъждествява става конкретна, дефинирана и последователно отстоявана щом бъде формулирана като “България да се промени така, че да може да се присъедини към НАТО”. Междуетническите и междудържавните напрежения са проблеми, които могат да намерят политическо решение, когато евентуалното членство в НАТО на всички противни страни стане определящо за мира на Балканите. Следователно несигурността както в личен, така и в икономически план рязко ще спадне вследствие присъединяването на България към НАТО.

По-конкретно казано, членството в НАТО подобри институционалната рамка на българската икономика и ефикасно намали сделковите разходи. Това означава, че органите на държавата ще станат по-ефикасни и държавата – по-силна в прилагането на законите. Договорите ще станат по-надеждни, бизнес-климатът - по-сигурен. Средата ще стане по-предсказуема и конкурентоспособността на местния бизнес ще се повиши.

Всички тези преки и непреки икономически ползи от членството в НАТО ще спомогнат за общото развитието на България и ще прибавят някъде между 0.5% и 1% към годишния икономически растеж. В резултат на това заетостта ще се увеличи, което от своя страна влече по-високи приходи в държавния бюджет. Това означава не само повече и по-високи работни заплати, но и по-високи пенсии и повишено благосъстояние изобщо.

От друга страна, България разбира, че след терористичните нападения от 11 септември 2001г. са необходими засилени мерки за граничен контрол. Въпреки това България вече е приела негативите на колективното членство. Пример за това е налагането на визи за руски граждани, след като България стана член на Шенгенското пространство. В отговор на това Русия въведе визи за българите. Тези неща разбира се, спъват бизнеса, както и други видове връзки. Въпреки това от българска гледна точка ситуацията има и положителна страна. Засилен и международно утвърден граничен контрол спомага България да бъде бариера пред пътищата за контрабанда на наркотици и други незаконни стоки, минаващи през територията й. И в това отношение засилената гранична сигурност ще спомогне България да стане по-добро място за местния и международен бизнес.

Другата важна “странична печалба” е резултат от връзката икономика-етнополитика. В предимно затворени общества каквито са обществата на Балканите, дискриминацията към малцинствата приема и формата на икономическа дискриминация. По правило малцинствата са по-бедни от мнозинствата. И в кризисни ситуации обикновено те са най-тежко засегнатите. Техният отговор също по правило донажда политически искания към икономическите. На Балканите, където на практика всички малцинства (с изключение на ромите) са национални малцинства, тоест обърнати за помощ към “майката родина”, която обикновено е съседна на страната, в която живеят, това е изключително опасна ситуация. Етническият елемент много лесно превръща икономическия проблем в политически, а политическия проблем в международен въпрос. Подобряването на икономическия климат няма да разреши нито вътрешните, нито регионалните етнически проблеми. Но по-добрият икономически климат силно ще намали вероятността от възникването на такива проблеми.²¹

Без опита на Полша, Чехия и Унгария, дебатът в останалите бивши комунистически страни по темите, първо, дали да се присъединят към НАТО и второ, дали това членство ще им донесе икономически облаги; безспорно би бил само теоретичен. Опитът на тези страни обаче ни предостави сериозна база за проучване Като пример, може да се посочи следната графика на движението на чуждите директни инвестиции за периода 1993-2000 г. в трите страни, станали членки на НАТО през 1997 г.

 Фигура 2. Преки чужди инвестиции в Полша, Чехия и Унгария, 1993-2000 г. , млн. USD

Тази графика дава основание за няколко извода:

На първо място, налице е определено увеличение на директните чуждестранни инвестиции в трите страни след като те са станали членове на НАТО.

Второ, това увеличение е особено голямо в Полша. Също така има чувствително увеличение в Чехия, докато притокът на чужди инвестиции в Унгария остава почти непроменен.

На теория връзката между членство в НАТО и увеличения приток на чужди инвестиции може да бъде съвпадение. Увеличението на инвестициите би могло да бъде видяно като последица от структурните реформи и членството им в ЕС. Във всеки случай обаче, не може да бъде пренебрегнато значението на общия климат на сигурност в трите страни. Този климат на сигурност включва политическа стабилност, зачитане на частната собственост и прилагане на законите. Всички тези съображения са тясно свързани с изискванията дадена страна да бъде член на НАТО. И всички те са важни фактори, когато международните инвеститори вземат решенията си.

Естествено, самият Съюз трябва да формулира своята реактивна и проактивна стратегия при новите обстоятелства. Това, което следва може да бъде интересно единствено като гледна точка на външния наблюдател. След края на Студената война, спечелена от страните – членки на НАТО, организацията успя да промени както себе си, така и образа си.²² От защитник на територии тя се превърна в доставчик на сигурност, което е друг тип услуга. Териториалната защита е услуга, оказвана на народа само на дадена територия. Тя се прави с допускането, че ако обстоятелствата го наложат, територията ще бъде защитена за сметка на живота и благоденствието на съседните народи. Друга е природата на доставките на сигурност: те се правят за цялото човечество. Вярно е, че те се правят за сметка само на страните членки. Но в съвременните политически и военни доктрини е залегнала максимата, че сигурността на частта е недостижима без сигурност на цялото.

НАТО става цел след откъсване на страната ни от Съветския блок. Едва през февруари 1997 г. обаче служебното правителство на Стефан Софиянски депозира българската молба за членство в Алианса. Оттогава насам управляващите постоянно пропа­гандират огромната полза за България от реализирането на тази цел в сферата на сигурността и цялостното ни национално развитие. В същото време ясно проличава липсата на конкретни разяснения относно действителните предимства и произтичащите задължения от членството ни в тази организация.

Избраното през април 1997 г. прави­телство започна радикална реформа във въоръжените сили, като пенсионира наследените от съветската епоха висши военни. C това обаче проблемите на страната не са решени. Политиката остава доста непредвидима, корупцията и организираната престъпност са нещо обичайно, а призраците на комунизма са все още живи сред по-възрастната част от населението. В социален аспект гражданите на страната са обезверени и отчаяни.

Един от символите на необичайната ситуация в България беше министър-председателят Симеон Сакскобургготски. Той е единстве­ният бивш монарх, успял чрез победа в парламентарни избори да стане министър-председател на страната си. Кабинетът Сакскуборгготски се придържаше към икономическата и външната политика на предишния кабинет за облекчение на САЩ и останалите страни от НАТО. Нито едно правителство, бившите на ОДС и на НДСВ - ДПС, катко и настоящото на тристраната коалиция БСП - НДСВ - ДПС не допускат някакви неизгоди, а още по-малко рискове за България за интегрирането в НАТО.

Така или иначе приемането на България в НАТО не стана по "класическия модел", т.е. без поставянето на допълнителни изисквания. Военната и особено икономическата ни неподготвеност да поемем в пълен обем задълженията на член в Алианса, ни пос­тави след срещата в Прага в положението на още по-силна конкуренция c другите кандидатстващи страни. Това неминуемо доведе до отделянето на допълнителни финансови ресурси и безрезервно доказ­ване военната и политическата ни лоялност към НАТО. Така цената за членството ни нарастна, като до самото ни приемане стана доста висока. Стойността само на ликвидираните ракетни комплекси СС-23 възлиза на над $ 1,5 млрд. Първоначално правителството декларираше, че България ще получи големи финансови компенсации. Впоследствие те отстъ­пиха по значение, а накрая окончателно бе решено, че не можем да настояваме затях, тъй като сме взели самостоятелно подобно решение. За това пък ще плащаме „членски внос”, като за първата година от членството си България е внесла в бюджета на НАТО сумата от 2 220 000 евро /за 8 месеца/, а за следващите две години – 2005 и 2006г.- съответно 3 380 000 евро и 3 820 000 евро²³. Изчисленията са базирани на плащанията на Унгария, която за момента има най-малка вноска от страните членки. За управляващите остава да преце­нят дали бъдещата сигурност си струва парите днес. Така както из­глежда обаче решението е взето. Нещо повече - c лека ръка се пренебрегва дори рискът за националната сигурност, тъй като разоръжа­ването на България е фактически едностранно. Като страна - членка на НАТО естествено следва превъоръжаване със западно въоръжение. Тук трябва да дадем и отговора на въпроса, защо НАТО толкова обича военните реформи. Всъщност вместо НАТО по-скоро става дума за американските производители на оръжие. Най-показателния пример е Брус Джаксън, който е президент на Комитета на САЩ за разширяване на НАТО и едновременно c това е отговорен директор по стратегическото планиране при "Lockheed Market Corp." - най-големия производител на оръжие в света. Така двете групи на влияние водят една и съща битка - поощряване на разширяването на Организацията на Северноатлан-тическия договор, което ще създаде огромен пазар за тяхната продукция. По този начин към цената на членството на България в западната общност се добавя спазване на натовските правила, които изискват западни апаратури и оръжие. Превъоръжаването на войската през следващите 5 години ще коства най-малко 6 млрд. лв. на България. Още от членството ни в НАТО според разчети на Военното министерство се оказа, че тази сума е недостатъчна. В бюджета на страната за 2003 г. разходите за отбраната и сигурността достигнаха почти 5% от БВП. Това е значително по-голямо увеличение в сравнение c други сфери като образование, здравеопаз­ване и др.

Европа се нуждае от България и въпреки това страната ни е тази, която вечно прави компромиси, най-вече със себе си и своето население. Факт е, че същевременно управляващите поемат скрити от обществеността или противоречащи на националния интерес договорености. Пример за това са непубликуваните клаузи на меморандума между България и САЩ за унищожаване на ракетното ни оръжие. Предоставянето на въздушен коридор за военната операция на САЩ в Афганистан беше абсолютно антиконститу­ционно. Въпреки това министър Свинаров многократно заявява, че България ще постъпи по същия начин в случай на военни действия срещу Ирак. Така страната ни се превръща в абсолютен сателит и най-верен съюзник на САЩ в агресивната им политика спрямо арабския свят.

Така става ясно, че приемането ни в НАТО през 2004г. е нож c две остриета. Възможно е негативните последици да не могат да се компенсират от ползата на членството в Алианса. Такава е ситуацията c присъеди­няването на страната ни към най-голямата международна структура в сферата на сигурността. Оттук произтича необходимостта от засилване на военното, икономическото и политическото сътрудни­чество c развитите западни държави. Членството ни в Алианса ще ни осигури защита в случай на военна опасност, но от друга страна, именно членството е риск, c който България увеличава потенциалната възможност да бъде нападната от противниците на САЩ и Западния свят. Опасност от дисбаланс между негативни и позитивни последици за България от членството й в НАТО произтича още и от допуснатата прекалено висока степен на външна зависимост. Вина за това носи не определено правителство, а всички управлявали досега полити­чески сили.