ОТГОВОРИ НА НЯКОИ ВЪПРОСИ
Неофитът не би задал повечето от тези въпроси, ако имаше търпение и по-добре разбираше това, което изучава. Начинаещите не трябва да изпреварват естественото си развитие, а да разширяват съзнанието си последователно и според указанията. Въпреки това, учителят може да поощри задаването на въпроси:
1. Защото ако членовете на групата са достатъчно зрели и интелигентни, чрез формулирането на въпроси те могат да се опознаят по-добре; между тях се установява взаимно разбиране, което ги свързва по-тясно.
2. Защото по характера на поставяните въпроси учителят може по-добре да разбере гледната точка на учениците си (например аз самият да се ориентирам в западната гледна точка за лечи-телството). Не забравяйте, че по своя произход и подготовка аз все пак съм представител на Изтока. Мога да знам повече от вас за лечителското изкуство и за енергиите, които формират човешкото тяло, но вашата гледна точка, терминологията и умствените ви нагласи за мен все още са сравнително чужди; вашите въпроси ще ми помогнат по-добрс да разбера изходните позиции и мисловните ви рамки и така ще ми дадат възможност да ви обучавам по-ефективно.
3. Защото задаването на уместни въпроси е един от окултните методи за фокусиране на ума и синтезиране на знанията, както и за очертаване полето на търсенията и възможното разширение на съзнанието.
За природата на „задръстването"
Как мога да опиша това явление, щом вашето разбиране за силите и енергиите и тяхното взаимодействие в човешкото тяло едва прохожда? Да се каже, че задръстването [обструкцията - бел. прев.] е втвърдена сила, ще бъде неточно; да се каже, че това е статична енергия - означава малко; да се каже, че е неравномерна или неритмична вибрация едва ли има смисъл. Основният ми проблем е липсата на точни термини, чрез които да ви представя езотеричната истина.
Вероятно задръстването може най-добре да се дефинира като нарушение на свободното протичане на силите през центровете и през цялото тяло. То бива два вида:
1. Задръстване, което възниква в самите центрове и оттам въздейства на съответните жлези. Енергията може да срещне препятствия или когато се влива в центъра (това засяга жлезата в отрицателен смисъл), или когато изтича от него (тогава действието има положителен знак). Ако вливането й в центъра е затруднено, енергията се отразява назад към своя първоизточник - астралното или металното тяло. Така възниква специфично психично потискане, доколкото няма вътрешен импулс, на който съответната жлеза да може да отговори. Ако проблемът с на изхода на енергиите от физическото тяло, тогава също ще липсва свободно протичане на силите и свързаната с центъра жлеза ще бъде силно засегната, което може да се изрази или в прсвъзбуда поради неритмичния енергиен поток, или в недостатъчно захранване. Това рефлектира върху сск-реторната й дейност, а впоследствие повлиява и на кръвообращението.
2. Задръстване, което препятства свободното протичане на енергията или жизнената сила през физическото тяло и предизвиква някои форми на слабост или появата на болни места, където потокът се забавя или пък циркулира прекалено бързо. В някои места енергийният поток може да се задържа и да подхранва заболелите органи, което съдейства за тяхното лекуване и прочистване. По принцип временното запушване може да има както благоприятно, така и болестотворно въздействие. Това учудва ли ви?
Отново подчертавам комплексността на разглежданата тема; целият ми популяризаторски опит показва колко трудна с тя за разбиране. Но ако имате желание и търпение да осмислите нещата чрез интуитивно вживяваме, а не толкова по пътя на логичния анализ, с течение на времето ще откриете, че знаете много - както в интуитивен, така и в аналитичен план.
Определяне мястото па запушването
Има три начина за откриване мястото на задръстването и на всяка друга обективна болестна проява:
1. Чрез ясновижданс, което позволява на лечителя визуално да локализира проблема. Това диагностициранс нсвинаги с точно и може да бъде „оцветено" от състоянието на самия лечител.
2. Чрез пряка сетивност, разбирана като „непосредствено чувствознанис", което е свойство на душата и с безпогрешно след като човек се научи правилно да го използва. То представлява синтез между ментално и духовно възприятие и с конкретно знание или, ако предпочитате - интуиция, която позволява на лечителя безпогрешно да определи къде се е загнездила болестта, да узнае причината за нейната поява, както и вероятното й протичане, последствия и изход.
3. Чрез един сравнително по-физически метод, свързан със сстивността на низшата природа, която позволява на лечителя да усети в тялото си същото неразположение, което изпитва и пациентът. Това се нарича „окултно пренасяне" и трябва да се използва само от онези, които добре владеят техниките за поглъщане и разсейване на енергиите. В този случай лечителят може да почувства причината за болестта или чрез вливане на енергия в етерната съставяща на физическата болест, или чрез повишена емоционалност и сетивен отклик в рамките на нейната астрална съставяща.
Двойната причина за задръстването
Искам да формулирам три постулата и после да ги обясня:
Първо, субективното състояние само по себе си не може да причини външно запушване. Душата по необходимост се изразява чрез различните тела, които имат известни предразположения.
Второ, субективният фактор може да се превърне в причина само ако действа заедно с вродените тенденции на физическото тяло; запушването не може да се избегне, тъй като субективният живот определя състоянието на физическото тяло и го предразполага към определени заболявания. Това става по волята на душата. Трябва ли да подчертавам, че на сегашния етап от човешката еволюция почти няма субективни състояния, които да са действително правилни?
Трето, външното състояние само по себе си също не може да стане болестотворна причина. Ако съм прав в главните си твърдения (а това ще бъде доказано от бъдещата наука), медицинските наблюдения ще трябва да се приспособят към фактите. Болестотворните причини трябва да се търсят именно в синтеза на външните и вътрешните дадености.
Искам да поясня казаното, защото формулата, че болестта е резултат от две причини - вътрешна и външна, може да доведе до объркване. Всъщност, първоначалната причина е една и това е субективната даденост; психологичният фактор, който води към неправилно използване на енергията, задвижва онези вътрешни тенденции, които се проявяват като жизнеопрсделящи фактори във физически план. Тук те влизат в контакт с физическото тяло, което носи специфични прсдразположсности, наследствени слабости и недостатъци във функцията на жлезите, доколкото това тяло с било предпочетено от душата за подходящ носител, чрез който тя възнамерява да овладее някои необходими уроци. Взаимодействието, установено между вътрешните и външните сили, с основната причина (проявяваща се като две причини), която предизвиква конкретните болестни прояви. Иначе казано, това е именно синтезът между два аспекта - негативен и позитивен, който предизвиква появата на трети фактор, т. с. на определен вид заболяване.
Ако говорим за съвършени физически дадености, аз не познавам такива, нито физическо тяло или околна среда, към които този термин може да бъде приложен. Трябва да присъстват както вътрешна психологична причина, която с субективна реалност в малък мащаб, така и външно физическо условие под формата на телесни слабости или несъвършенства, които на свой ред представляват остатъчни тенденции, скрити предразположения и наследени увреждания, плод на неправилни нагласи или фактически злоупотреби в предишните животи. Съединете тези два главни, определящи фактора и (съгласно закона) неизбежно ще откриете видимото проявление на физически заболявания, които могат да варират от сериозни до незначителни, от опасни за живота до причиняващи само временен дискомфорт. Никакво външно условие само по себе си не с достатъчно, за да предизвика заболяване, но трудностите произтичат от факта, че съвременната медицина засега не допуска хипотезата за наличието на фактори, породени в предишните животи, т. с. тя не признава скритата първопричина, освен в случаите на такива повърхностни при-чинно-слсдствени връзки, като например тази, че безпокойството и силната тревога могат да изострят сърдечните заболявания. Повечето учени все още не разбират, че в случаите на заразни заболявания вътрешната причина има групов произход и следователно оказва групово външно въздействие, тъй като е изражение на груповата карма. Изобщо, цялата тази тематика с изключително трудна.
Както разбирате, трябва да има два налични фактора, които (съединени и стимулирани) да предизвикат появата на болестта. Това, че душата съзнателно избира тяло (тип проводник), което да предлага подходящи условия за приемане на някои специфични уроци и опитности, е слаборазбрана тема. В тази връзка ви напомням, че болестта често с средство за прочистване и има благоприятни последици. Тя предизвиква външно проявление на някакъв нежелан вътрешен фактор и когато вътрешната и външната причини бъдат изложени на ярката дневна светлина, те се очертават по-ясно, с тях може да се работи и често, благодарение на болестта и страданието, те биват отстранени и с тях се приключва.
Някои видове заболявания
Корените на артрита и диабета трябва да се търсят в астралното тяло, но като цяло артритът е по-обективна болест в сравнение с диабета, който е резултат от задоволяване (в сегашния или в предишния живот) на физически желания, свързани с храненето. Артритът нямаше да съществува или щеше да бъде слабо разпространен, ако расата се хранеше правилно и разбираше ценността и действието на чистите храни. Колкото до диабета, той по-скоро е резултат от погрешни вътрешни нагласи, отколкото на неадекватни външни желания. Те, както вече споменах, могат да възникнат в този живот или да бъдат наследени от предишен. Във втория случай въплътяващата се душа избира семейство, в което да се роди и от което би наследила тяло, притежаващо тенденция или природна предразположеност към тази болест,
Тук се открива огромно поле за изследвания, насочени избирателно към онези групи хора, които лесно стават жертва на някои социални заболявания.
Сифилисът и артритът попадат в категорията на болестите, обусловени в голяма степен от задоволяването на физическите желания, я.ракът и диабетът се отнасят към типа заболявания, свързани с вътрешните емоционални влечения и грубото потискане живота на желанията. Интересно е, че някои инфекциозни болести (като морбили, скарлатина, вариола и холера) се отнасят до груповите заболявания и заедно с това имат пряка връзка с мснталната природа. Това вероятно ви учудва, но е факт.
Частично запознатият с тематиката за окултните причини може да предположи, че когато хората изместват фокуса на своето внимание от физическата природа към емоционалната, или от емоционалната към мснталната, те стават уязвими за древните заболявания, например спрямо сифилиса и рака, характерни съответно за лсмурийцитс и атлантитс. Това не с така.
Искам да напомня, че хората са страдали от тези болести не защото са пренасочвали своето съзнание, а вследствие от злоупотреба с някои богодадени им способности. Връзката между изместването на съзнанието и болестта не с задължителна. В наши дни хората са сплав от три енергийни състояния, които ние наричаме физическо, емоционално и мснтално и които всъщност са лему-рийско, атлантическо и арийско състояние на съзнанието. Малцина са тези, които сега се изявяват като чист тип, т. е. характеризират се с преобладаване на едно или друго състояние на съзнанието. Обикновено имаме смесване на трите състояния. Рядко се намира човек или пациент, „който премества фокуса на своето внимание от физическото към емоционалното". Той често превключва между двете нива и е ту емоционален, ту менталсн, а от чисто физиологична гледна точка той с физически. Най-отчетливи разделителни линии се наблюдават при учениците, които съзнателно и целенасочено се опитват да пренесат фокуса на вниманието си върху мснталния план. През по-голямата част от времето обаче те живеят в тази сфера, която ние наричаме кама-манастична, т. е. астрално- ментална. Това с междинно равнище на съзнанието, по отношение на което са възможни само най-широки обобщения. Резки разделителни линии няма и трябва винаги да помните, че в конкретното въплъщение могат да се появят болести, чиито произход е скрит в далечното минало; зародишите на тези болестни тенденции векове са стояли консервирани в т. нар. постоянен атом. Макар че не се коренят в устройството и качеството на сегашния живот, те изведнъж се пробуждат и определят настоящото въплъщение, като му предоставят възможност за освобождение.
Високата температура
Тя е симптом и индикатор, а не болест, доколкото показва наличието на болестен процес и е основно средство за неговото отстраняване. Помислете над това и го приложете по аналогия към всички сфери, защото физическата температура има своите астрални и мен-тални съставки. Това изгаряне на излишната енергия облекчава и лекува по два начина - като обезсилва предизвикалите го микроби и енергии, или чрез освобождаващата сила на смъртта. Ако физическото тяло е достатъчно силно, за да може да понесе напрежението на температурата, трябва да й се даде възможност да свърши своята работа, доколкото това е естественото лечение на редица нежелателни състояния; тя не само предупреждава за наличието на болестни процеси, но и сама по себе си има терапевтично действие. При това обаче се изисква внимателно наблюдение и балансирана воля, която да уравновссява енергиите на тялото. При висока температура то е сравнително слабо и нормалните му функции са нарушени. Колкото до лечението и правилните грижи при наличие на температура, ортодоксалната медицина знае много и това знание ще е напълно достатъчно дотогава, докато механизмът на повишената температура не бъде разбран по-добрс и лекарите не насочат вниманието си към бо-лсстотворнитс причини, а не към следствието.
Свръхсмоционалността с астрално съответствие на физическата температура и свидетелства за невъзможността да се удържи микробът на желанието; неговото овладяване води до бързо спадане на температурата. Мснтално съответствие на температурата е свръхактивният ум. когато е прекалено делови, но е лошо управляван и безрезултатен.
Лечението на рака
При всяко злокачествено заболяване има витална сърцевина, или енергийно ядро, което бавно или бързо (в зависимост от случая) поглъща жизнената сила на човека. Това ядро рядко бива откривано навреме; най-често медицината го констатира едва когато поражението е стигнало до размери, изключващи ефективното лечение. То с възможно в ранните стадии, но може да се осъществи само със съдействието на волята на пациента. Малко неща могат да се направят при раковите заболявания, особено ако липсва съзнателно сътрудничество от страна на болния, доколкото езотерич-ният метод за лечение изисква сливане на волята на пациента с тази на лечителската група в една активна силова единица. Така пробудената и концентрирана енергия ще следва мисълта съгласно древния закон и ще стимулира околораковата област (т. с. здравата тъкан) към активно поглъщане на отслабената болна тъкан. Ако енергията се насочи към самото раково огнище, то ще започне да расте и ще доведе до по-големи поражения за организма. В този смисъл лечението на ранните форми на рак минава през две фази:
1. Стимулиране на здравата околоракова тъкан.
2. Изработване на нови тъкани за смяна на болната, която постепенно отмира и се абсорбира.
Ракът по правило се появява там, където отсъства трансмута-ция на емоционалната сила, а засега има малко ученици (и още по-малко обикновени хора), които са успели да преобразуват своите емоции. Състоянието на свобода от емоцията толкова рядко се среща на сегашния етап от човешкото развитие, че практически може да се оцени като несъществуващо.
Интегрираната и активна личност по принцип не с склонна към ракови заболявания или към други болести от емоционален тип; тя по-скоро с предразположена към сърдечни разстройства. Пълно-кръвният, активен живот е препятствие за болест като рака, макар и не винаги. Когато старостта започне да се прокрадва и жизнените сили забавят своя ход, често може да се появи рак, което доказва истинността на горното ми твърдение. В наши дни, когато ракът с вторият по значение съучастник на разрушението и смъртта (и ако аз съм прав, като твърдя, че това е планетарно заболяване) почти всеки е предразположен към него. Страхът с силен предразполагащ фактор. В същата степен това важи за инертността и емоционалността.
Слабоумието
Какво е слабоумие? Има ли данни за семейна обрсмснсност в това отношение? Има ли скрито значение във факта, че неговите симптоми се проявяват още в юношеството? Прав ли с лекарят с общ профил, когато го квалифицира като безнадежден случай? Тези и подобни въпроси често вълнуват изучаващите и практикуващите лсчитслството.
Физическите заболявания, които попадат под общото наименование безумие, са много по-сложни за разбиране, отколкото обикновено се приема. От езотсрична гледна точка те се подразделят на следните относително по-прости категории:
1. Усложнения, предизвикани от разпадане на мозъчните тъкани. Те имат сифилиссн произход в много по-голяма степен, отколкото се предполага, и аз твърдя, че окултно нещата стоят именно така, доколкото физическите полови органи са низше съответствие на онази отрицатслно-положитслна връзка, която съществува в мозъка между двата центъра - тсмснния и аджна - от една страна, и спифизата и хипофизата, от друга.
2. Проблеми, свързани с превъзбуда на мозъчните клетки; те са породени от специфични енергии, които нарушават равновесието на другите енергийни процеси и предизвикват сериозни форми на безумие.
3. Симптоматика, която не се дължи на реални физически поражения или болни тъкани, а на отслабена връзка между етерното тяло и плътния физически носител. В резултат може да се появи натрапчива идея, мания и обсебване. Такива случаи се разглеждат от ортодоксалните психиатри и медици най-често като форма на безумие, но това не отговаря на реалностите. Ако под грижите на способен психолог пациентът отново стане в състояние „да владее себе си" (а това е напълно възможно), недъгът ще бъде победен.
Най-напредничавите съвременни психолози вече са склонни да разглеждат тези отклонения в светлината на предложената тук хипотеза, което определено спомага за подобряване на лечението.
4. Наследени форми на умствена неуравновесеност, обусловени от събития в предишен живот и свързани с природата на наказанието или с кармата на възмездието. За да си осигури този урок, душата преднамерено избира физическо тяло с присъщи наследствени пороци, заложени в него от Повелителите на кармата, ако душата не с в състояние да овладее своя недостатъчно развит проводник, или предизвикани от нея целенасочено и съзнателно, ако благодарение на високото си развитие тялото е в състояние да влезе под контрола на душата. Не подреждам тези форми на безумие или неуравновесеност в строги схеми, защото тематиката с прекалено сложна и често са налице няколко предразполагащи фактора, а понякога имаме само начални симптоми, които може никога да не се проявят като нещо по-сериозно. Тук само изброявам общите категории, като оставям на изследователя задачата въз основа на необходимата огромна експериментална работа да класифицира симптомите и да установи дълбоките им първопричини. Времето за това вече настъпва.
5. Състояния, при които умът е толкова фиксиран и статичен и така неразумно контролира съзнанието, че му дава само една гледна точка, един жизнен подход, без никаква пластичност и възможност за адекватно приспособяване. Такива индивиди могат да страдат например от т. нар. idee fixe[фикс-идея - бел. ред.] или да станат жертва на някаква натрапчива мснтална форма. Това мен-тално обсебване може да варира в широки граници от мек фанатизъм до религиозна мания със съпътстващ садизъм и обща вътрешна болезненост.
Слабоумието спада към първата и четвъртата точки и най-често е съвкупност от фактори, свойствени и за двете. То във всички случаи се наследява, ако не явно физически, то поне чрез заложените астрални дадености, които впоследствие обуславят конкретните физически характеристики на новото тяло. Слабоумието е сифилисно по своя произход (често провокирано в предишен живот) и в даденото въплъщение е практически нелечимо.
Неговата скрита сексуална причина прозира във факта, че то се проявява в ранното юношество. Все пак на пациента може значително да се помогне, ако симптомите бъдат разпознати още в раннитe етапи и се съдейства за правилното насочване на неговото мислене и задействане на динамичната ефективност на новите интереси. Духовната ориентация и съответните й интереси често са в състояние да потиснат развитието на болестта; в такива случаи (и ако това се практикува от най-ранните етапи на заболяването) най-тежките състояния могат да бъдат избегнати. Доколкото пациентът прилага умни усилия да си помогне сам и получава интелигентна помощ от страна на лекаря, той може в голяма степен да преодолее своето нещастие, особено по отношение на рецидиви в следващи животи.
Много от тези проблеми са дълбоко свързани с миналото и докато на света не бъдат дадени законите, които управляват реин-карнацията, ще ми бъде трудно да обясня както процесите на физическата наследственост, така и кармичнитс фактори и в частност т. нар. карма на възмездието. Признаването на по-фините форми на болестта, действията на психолога в сътрудничество с ортодоксалната медицина (която несъмнено има своето място при предписване на ендокринни регулатори) и правилното хигиенно отношение от най-ранно детство са факторите, които ще доведат до голямо облекчение и постепенно ще сведат до минимум мснталнитс и мозъчните заболявания, които в наши дни са тъй многобройни и заплашителни.
Евтаназията
Някои изучаващи са обезпокоени от опитите за узаконяване на свтаназията [умъртвяване в случаите на мъчителна, нелечима болест - бел. прсв.] и се съмняват дали лекарят трябва да получи такава власт над живота и смъртта на пациента. В същото време те съзнават, че тук е въвлечен и човешкият фактор, особено в случаите на нелечимо заболяване, носещо на пациента продължителни и задълбочаващи се страдания. На тях искам да кажа следното:
Когато бъде осъзната и постигната непрекъснатостта на съзнанието (която отрича смъртта), проблемите на евтаназията ще престанат да съществуват. Това означава, че в развитието на расата ще дойде време, когато душата ще знае, че времето на физическия й живот с изтекло и ще се подготвя в пълно съзнание за отделяне от своята форма. Тя ще знае, че функциите на нейната форма повече не са й нужни и е време тялото да бъде изоставено. Тя ще знае, че нейното самосъзнание, фокусирано върху умствената природа, е достатъчно силно и жизнено, за да я пренесе през процеса на отделянето.
Когато човекът утвърди у себе си такова съзнание и посоченият процес се признае официално от медицината и от учените, изследващи човешкия механизъм, тогава коренно ще се промени и отношението към смъртта и съпътстващите я процеси (вкл. болестта, болката и страданието), а човекът, за когото часът на смъртта с приближил, ще може да се възползва от определени методи за освобождение, към които по принцип спада и свтаназията. Когато смъртта с на прага, ще се изучават и прилагат специфични методи за разделяне и целият този процес ще се разглежда като отделяне на душата, облекчение и освобождение. Това време не е толкова далече, колкото предполагате.
Днес процесът на ускорено отделяне се съпътства от големи опасности; трябва да се разработят много прецизни законови предпазни мерки, но дори и тогава могат да възникнат тежки и сериозни разногласия. Независимо от всичко, дошло с времето за разработване на някаква приемлива техника за свтаназия, т. с. за ускоряване на процесите при неотвратимо настъпваща смърт. Засега волята на пациентите за смърт се основава не на знание, на ментална поляризация и на постигната непрекъснатост на съзнанието, а на емоционални реакции, бягство от болката и страх.
Когато обаче ужасните страдания са налице и няма никаква надежда за реална помощ или излекуване и когато пациентът сам с пожелал да умре (или ако той е прекалено болен, такава с волята на роднините му) и при наличието на необходимите предпазни мерки, тогава нещо трябва да се направи. При определяне времето за отделяне трябва да се изхожда не от емоции и състрадание, а от законите на духовните науки и от правилното разбиране за духовните възможности на смъртта.
Зародишите
Колко са неадекватни думите при изразяване на истината! Ние използваме думата „зародиш" за обозначаване източника на някоя болест или произхода на някаква форма. Говорим за зародиша или семето на живота; позоваваме се на зародиша на някаква идея; споменаваме онази нсоссзасма енергийна точка, която по-късно придобива някаква проявена форма. Това може да бъде мисъл-форма, човешко същество или болест и все чрез една и съща дума успяваме да изразим тези три понятия. Колко често съм ви повтарял, че всичко е енергия и че нищо друго не съществува. Зародишът е енергийна точка, съдържаща жизнени потенции, които оказват определено въздсйствие върху околното енергийно поле и пораждат характерни форми на проява, различими във физическия план. Но всичко, за което говорим, в крайна сметка е някаква форма на онази активна енергия, която с съставна част от наличния енергиен потенциал във, на и около планетата Земя.
Болестотворният зародиш по същество си остава фокус на енергия, функционираща неправилно по отношение на конкретната форма, която е станала възприемчива към активността й или осъзнава нейното присъствие.
Зародишите са първото следствие на скритите истински причини. Някои са част от планетарното зло, което означава, че те имат дълбоко скрита ментална причина, толкова мащабна, че ограниченият човешки ум засега не може да я осъзнае. Тези причини се проявяват например като сляпа, страстна, неистова преданост към някаква идея или човек или могат да предизвикат изключително висока температура във физическото тяло (със съответните й симптоми), на която медиците ще дадат техническо наименование. Първоначалната причина е една и съща, но нейното въздействие върху личността ще бъде различно в зависимост от фокуса на вниманието или светогледа на човека. Размислете над това, защото тук ви правя действително важен намек.
Когато казвам „фокус на вниманието", имам предвид не някакво ментално отношение или внимание на ума, а действието на жизнената сила във всяка посока, място и аспект на човешкото тяло, където постъпва насочената жизнена енергия. Зародишите са големи или малки живи организми. Те намират своя път в човешкия механизъм чрез жизнената сила, която използва в качеството на раз-пределители сърцето и кръвообращението. По същия начин енергията на съзнанието използва като разпрсделители нервната система и мозъка. При наличието на присъща или наследена слабост, жизнената сила се фокусира неправилно и това води до появата на някакъв вид запушване [обструкция - бел. прев.], забавено развитие или предразположение към определена болест. В този случай зародишите могат да намерят плодородна почва за своята зловредна дейност. При голяма жизненост и свободно циркулиране на жизнената сила няма да има такива предразположения, зародишът не може да се развие и няма риск от инфекции.
Скарлатината например е заразно заболяване, но не всички изложени на нейните микроби се разболяват. Резистентността към инфекциите и имунитетът срещу заразните болести зависи главно от жизнеността (разбирана като жизненост на определени части от тялото, където е фокусирано вниманието и жизненият акцент), както и от активността на кръвните клетки, която обуславя доброто състояние на кръвта.
Този фокус е същият и по отношение на животните, доколкото това не е средоточие на ума, а фокус на жизнената енергия във физическото тяло. Ако го има и е позитивен, той носи защита, а ако е негативен и слаб - оставя физическото тяло (човешко или животинско) на произвола на инфекцията.
Сега това не може да се изрази по-ясно, защото проблемът за произхода и методът ще останат нерешими докато човечеството не се откаже от привичния си ментален подход и емоционална реакция към болката и болестта и престане да дава приоритет на жизнената форма. Когато хората развият у себе си по-верен усет за пропорция и започнат да мислят с категориите на душата, на целите и съдбата, тогава болестта ще се дели на:
1. Заболявания, които водят до пречистване и изискват период на пренагласа и отдих за тялото като подготовка за по-нататъшен живот на земята.
2. Болестни поражения, които целят отделяне (излизане) на душата в нейните два аспекта: като живот и като съзнание.
Имунизациите
„Какво е значението на имунизацията (ваксинирането) от окултна и езотсрична гледна точка?" Този въпрос често се съдържа като подтекст на следващия въпрос, който представлява за лечителите голям интерес: „Засяга ли тя тънките тела? Ако да - по какъв начин?"
Окултното значение на ваксината не е по-голямо от това на обикновената подкожна инжекция. Цялата тема за серумите и ваксините е прекалено раздута от някои псевдоокултисти. Човешкото тяло днес приема такова огромно количество чуждородна, проникваща отвън субстанция, че целият този въпрос има голямо значение и все пак е по-незначителен, отколкото смятат хората. Ето такъв е парадоксът. Всевъзможната некачествена храна, многовековното вдишване на дим и замърсен въздух, приемането на най-разнообразни лекарства, проникването в растителното и минералното царства в търсене на техните съставки, както и инжекциите с минерални субстанции, дроги, лекарства и серуми - всичко това понякога учудва с необикновената усвоимост, на която се оказва способно човешкото тяло.
Справедливостта обаче изисква да подчертая, че по отношение на физическото благосъстояние на човека тези методи и техники на Запада са довели до формирането на по-здрава раса, отколкото на Изток; постигнато е значително удължаване на живота и са победени много жестоки напасти, които са взимали големи човешки жертви. Аз, като жител на Изтока, признавам това. Обрисувах тази ситуация с цел да пренеса вашето внимание от частното върху общото.
Връщайки се към темата за болестта и имунизацията, искам да напомня, че има три групи заболявания, които са свойствени не толкова за хората, колкото са присъщи на самата планета. Те се срещат под най-различни форми във всички царства на природата и се състоят от:
1. Голямата група на раковите болести.
2. Групата на сифилисните заболявания.
3. Туберкулозните болестни форми.
Повечето възражения, изтъквани от близките до окултизма лекари, неосъзнато са основани на усещането, че трябва да съществуват по-подходящи методи за контрол върху човешките болести, отколкото чрез въвеждане в човешкото тяло на субстанции, взети от телата на животните. Това е безспорна истина, която рано или късно ще бъде доказана. Друга тяхна реакция е също толкова неосъзнатото интуитивно отвращение. По-съществено възражение предизвикват страданията на животните, които дават ваксината и другите субстанции.
Въздействието на тези методи върху вътрешните тела клони към нула и е много по-малко по сила в сравнение с влиянието на самите болести. В това се състои и най-интересният въпрос пред бъдещите изследователи: доколко болестните състояния на човешкото тяло засягат вътрешните тела от структурна гледна точка! На този въпрос аз няма да отговарям. Контролът над болестите се осъществява от днешната медицина по три начина: с помощта на науката за хигиената, чрез превантивната медицина и чрез имунизациите. Това са низши съответствия на методите на активност, които произтичат съответно от астралния план, от етерните равнища и от самата Земя.
Науката за хигиената, използването на водата и растящото знание за хидротерапията са земни аналогии на някои конкретни вътрешни активности на астрален план. От гледна точка на кандидата, тези методи се наричат пречистване.
Превантивната наука (като за болестите, така и за смъртта) с земно съответствие на редица процеси от етерния план, които осигуряват правилно използване на силите и контрол над някои разрушителни фактори, като не им се позволява да тръгнат по разрушителен път на развитие.
Науката за имунизациите по своя произход с чисто физическа и засяга само физическото тяло. Не след дълго тази наука ще бъде сменена от една по-висша техника, но времето за това още не е настъпило.
Жлезите
„Възможно ли е чрез медитация да се стимулира задният или предният дял на хипофизата в случаите на хипофункция? Ще може ли медитацията, насочена към интегриране на личността, автоматично да отстрани неразположението и да нормализира дейността на хипофизата? Може ли така да се уравновеси и урегулира активността и на другите важни жлези?"
Ето само няколко от въпросите; цялата тази тема е твърде обширна, за да позволява едно по-пълно разглеждане в рамките на този трактат.
Съвсем накратко ще кажа, че стимулирането от страна на нс-офита на хипофизата или на кзлто и да с друга ендокринна жлеза чрез мс/тттация с много опасно. Това по принцип е възможно, но не се препоръчва, освен под мъдрото ръководство на онези, които знаят и виждат повече от вас. Жлезите са резултат от активността или пасивността на центровете (чакрите) на тялото и се развиват паралелно с тях. Това развитие зависи от лъча и от точката на еволюция. Темата с огромна и сложна и на мен ми се иска да ви напомня, че постоянната личностна загриженост за физическите фактори не води ученика по правилния път. Той трябва да се стреми към интеграция на личността, която да се превърне в чист канал на душата. Такава интеграция с закономерен резултат:
1. От формирането на характера.
2. От контакта с душата благодарение на медитацията.
3. От жизненото проявление чрез служене. Дългогодишната и последователна работа в тези три насоки неизбежно ще доведе до желаните промени в системата на ендокринните жлези и доколкото целият механизъм е в състояние да издържи натиска на изискванията от страна на душата, те трябва да се посрещат във всеки отделен живот.
Сподели с приятели: |