Езотерично лечение – том 1 От Тибетеца чрез Алис Бейли

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Неофитът не би задал повечето от тези въпроси, ако имаше търпение и по-добре разбираше това, което изучава. Начинаещите не трябва да изпреварват естественото си развитие, а да разширя­ват съзнанието си последователно и според указанията. Въпреки това, учителят може да поощри задаването на въпроси:

1. Защото ако членовете на групата са достатъчно зрели и интелигентни, чрез формулирането на въпроси те могат да се опоз­наят по-добре; между тях се установява взаимно разбиране, което ги свързва по-тясно.

2. Защото по характера на поставяните въпроси учителят може по-добре да разбере гледната точка на учениците си (напри­мер аз самият да се ориентирам в западната гледна точка за лечи-телството). Не забравяйте, че по своя произход и подготовка аз все пак съм представител на Изтока. Мога да знам повече от вас за лечителското изкуство и за енергиите, които формират човешкото тяло, но вашата гледна точка, терминологията и умствените ви наг­ласи за мен все още са сравнително чужди; вашите въпроси ще ми помогнат по-добрс да разбера изходните позиции и мисловните ви рамки и така ще ми дадат възможност да ви обучавам по-ефективно.

3. Защото задаването на уместни въпроси е един от окулт­ните методи за фокусиране на ума и синтезиране на знанията, както и за очертаване полето на търсенията и възможното разширение на съзнанието.

За природата на „задръстването"

Как мога да опиша това явление, щом вашето разбиране за силите и енергиите и тяхното взаимодействие в човешкото тяло едва прохожда? Да се каже, че задръстването [обструкцията - бел. прев.] е втвърдена сила, ще бъде неточно; да се каже, че това е статична енер­гия - означава малко; да се каже, че е неравномерна или неритмична вибрация едва ли има смисъл. Основният ми проблем е липсата на точни термини, чрез които да ви представя езотеричната истина.

Вероятно задръстването може най-добре да се дефинира като нарушение на свободното протичане на силите през центровете и през цялото тяло. То бива два вида:

1. Задръстване, което възниква в самите центрове и оттам въздейства на съответните жлези. Енергията може да срещне пре­пятствия или когато се влива в центъра (това засяга жлезата в отри­цателен смисъл), или когато изтича от него (тогава действието има положителен знак). Ако вливането й в центъра е затруднено, енер­гията се отразява назад към своя първоизточник - астралното или металното тяло. Така възниква специфично психично потискане, до­колкото няма вътрешен импулс, на който съответната жлеза да мо­же да отговори. Ако проблемът с на изхода на енергиите от физи­ческото тяло, тогава също ще липсва свободно протичане на сили­те и свързаната с центъра жлеза ще бъде силно засегната, което може да се изрази или в прсвъзбуда поради неритмичния енергиен поток, или в недостатъчно захранване. Това рефлектира върху сск-реторната й дейност, а впоследствие повлиява и на кръвообраще­нието.

2. Задръстване, което препятства свободното протичане на енергията или жизнената сила през физическото тяло и предизвиква някои форми на слабост или появата на болни места, където потокът се забавя или пък циркулира прекалено бързо. В някои места енер­гийният поток може да се задържа и да подхранва заболелите органи, което съдейства за тяхното лекуване и прочистване. По принцип вре­менното запушване може да има както благоприятно, така и болестотворно въздействие. Това учудва ли ви?

Отново подчертавам комплексността на разглежданата тема; целият ми популяризаторски опит показва колко трудна с тя за раз­биране. Но ако имате желание и търпение да осмислите нещата чрез интуитивно вживяваме, а не толкова по пътя на логичния анализ, с течение на времето ще откриете, че знаете много - както в интуити­вен, така и в аналитичен план.

Има три начина за откриване мястото на задръстването и на всяка друга обективна болестна проява:

1. Чрез ясновижданс, което позволява на лечителя визуал­но да локализира проблема. Това диагностициранс нсвинаги с точ­но и може да бъде „оцветено" от състоянието на самия лечител.

2. Чрез пряка сетивност, разбирана като „непосредствено чувствознанис", което е свойство на душата и с безпогрешно след като човек се научи правилно да го използва. То представлява син­тез между ментално и духовно възприятие и с конкретно знание или, ако предпочитате - интуиция, която позволява на лечителя безпог­решно да определи къде се е загнездила болестта, да узнае причи­ната за нейната поява, както и вероятното й протичане, последст­вия и изход.

3. Чрез един сравнително по-физически метод, свързан със сстивността на низшата природа, която позволява на лечителя да усети в тялото си същото неразположение, което изпитва и пациен­тът. Това се нарича „окултно пренасяне" и трябва да се използва само от онези, които добре владеят техниките за поглъщане и раз­сейване на енергиите. В този случай лечителят може да почувства причината за болестта или чрез вливане на енергия в етерната със­тавяща на физическата болест, или чрез повишена емоционалност и сетивен отклик в рамките на нейната астрална съставяща.

Двойната причина за задръстването

Искам да формулирам три постулата и после да ги обясня:

Първо, субективното състояние само по себе си не може да причини външно запушване. Душата по необходимост се изразява чрез различните тела, които имат известни предразположения.

Второ, субективният фактор може да се превърне в причина само ако действа заедно с вродените тенденции на физическото тяло; запушването не може да се избегне, тъй като субективният живот определя състоянието на физическото тяло и го предразполага към определени заболявания. Това става по волята на душата. Трябва ли да подчертавам, че на сегашния етап от човешката еволюция почти няма субективни състояния, които да са действително правилни?

Трето, външното състояние само по себе си също не може да стане болестотворна причина. Ако съм прав в главните си твърде­ния (а това ще бъде доказано от бъдещата наука), медицинските наблюдения ще трябва да се приспособят към фактите. Болестотворните причини трябва да се търсят именно в синтеза на външ­ните и вътрешните дадености.

Искам да поясня казаното, защото формулата, че болестта е резултат от две причини - вътрешна и външна, може да доведе до объркване. Всъщност, първоначалната причина е една и това е су­бективната даденост; психологичният фактор, който води към неп­равилно използване на енергията, задвижва онези вътрешни тен­денции, които се проявяват като жизнеопрсделящи фактори във фи­зически план. Тук те влизат в контакт с физическото тяло, което носи специфични прсдразположсности, наследствени слабости и не­достатъци във функцията на жлезите, доколкото това тяло с било предпочетено от душата за подходящ носител, чрез който тя възна­мерява да овладее някои необходими уроци. Взаимодействието, ус­тановено между вътрешните и външните сили, с основната причина (проявяваща се като две причини), която предизвиква конкретните болестни прояви. Иначе казано, това е именно синтезът между два аспекта - негативен и позитивен, който предизвиква появата на трети фактор, т. с. на определен вид заболяване.

Ако говорим за съвършени физически дадености, аз не позна­вам такива, нито физическо тяло или околна среда, към които този термин може да бъде приложен. Трябва да присъстват както вът­решна психологична причина, която с субективна реалност в малък мащаб, така и външно физическо условие под формата на телесни слабости или несъвършенства, които на свой ред представляват ос­татъчни тенденции, скрити предразположения и наследени увреж­дания, плод на неправилни нагласи или фактически злоупотреби в предишните животи. Съединете тези два главни, определящи факто­ра и (съгласно закона) неизбежно ще откриете видимото проявление на физически заболявания, които могат да варират от сериозни до незначителни, от опасни за живота до причиняващи само временен дискомфорт. Никакво външно условие само по себе си не с достатъчно, за да предизвика заболяване, но трудностите произтичат от факта, че съвременната медицина засега не допуска хипотезата за наличието на фактори, породени в предишните животи, т. с. тя не признава скри­тата първопричина, освен в случаите на такива повърхностни при-чинно-слсдствени връзки, като например тази, че безпокойството и силната тревога могат да изострят сърдечните заболявания. Повечето учени все още не разбират, че в случаите на заразни заболявания вът­решната причина има групов произход и следователно оказва групо­во външно въздействие, тъй като е изражение на груповата карма. Изобщо, цялата тази тематика с изключително трудна.

Както разбирате, трябва да има два налични фактора, които (съединени и стимулирани) да предизвикат появата на болестта. Това, че душата съзнателно избира тяло (тип проводник), което да предлага подходящи условия за приемане на някои специфични уро­ци и опитности, е слаборазбрана тема. В тази връзка ви напомням, че болестта често с средство за прочистване и има благоприятни последици. Тя предизвиква външно проявление на някакъв нежелан вътрешен фактор и когато вътрешната и външната причини бъдат изложени на ярката дневна светлина, те се очертават по-ясно, с тях може да се работи и често, благодарение на болестта и страданието, те биват отстранени и с тях се приключва.

Корените на артрита и диабета трябва да се търсят в астралното тяло, но като цяло артритът е по-обективна болест в срав­нение с диабета, който е резултат от задоволяване (в сегашния или в предишния живот) на физически желания, свързани с храненето. Артритът нямаше да съществува или щеше да бъде слабо разпро­странен, ако расата се хранеше правилно и разбираше ценността и действието на чистите храни. Колкото до диабета, той по-скоро е резултат от погрешни вътрешни нагласи, отколкото на неадекват­ни външни желания. Те, както вече споменах, могат да възникнат в този живот или да бъдат наследени от предишен. Във втория слу­чай въплътяващата се душа избира семейство, в което да се роди и от което би наследила тяло, притежаващо тенденция или природна предразположеност към тази болест,

Тук се открива огромно поле за изследвания, насочени изби­рателно към онези групи хора, които лесно стават жертва на някои социални заболявания.

Сифилисът и артритът попадат в категорията на болестите, обусловени в голяма степен от задоволяването на физическите же­лания, я.ракът и диабетът се отнасят към типа заболявания, свър­зани с вътрешните емоционални влечения и грубото потискане жи­вота на желанията. Интересно е, че някои инфекциозни болести (ка­то морбили, скарлатина, вариола и холера) се отнасят до груповите заболявания и заедно с това имат пряка връзка с мснталната при­рода. Това вероятно ви учудва, но е факт.

Частично запознатият с тематиката за окултните причини мо­же да предположи, че когато хората изместват фокуса на своето внимание от физическата природа към емоционалната, или от емо­ционалната към мснталната, те стават уязвими за древните заболя­вания, например спрямо сифилиса и рака, характерни съответно за лсмурийцитс и атлантитс. Това не с така.

Искам да напомня, че хората са страдали от тези болести не защото са пренасочвали своето съзнание, а вследствие от злоупот­реба с някои богодадени им способности. Връзката между измест­ването на съзнанието и болестта не с задължителна. В наши дни хората са сплав от три енергийни състояния, които ние наричаме физическо, емоционално и мснтално и които всъщност са лему-рийско, атлантическо и арийско състояние на съзнанието. Малцина са тези, които сега се изявяват като чист тип, т. е. характеризират се с преобладаване на едно или друго състояние на съзнанието. Обикно­вено имаме смесване на трите състояния. Рядко се намира човек или пациент, „който премества фокуса на своето внимание от физи­ческото към емоционалното". Той често превключва между двете нива и е ту емоционален, ту менталсн, а от чисто физиологична глед­на точка той с физически. Най-отчетливи разделителни линии се наблюдават при учениците, които съзнателно и целенасочено се опитват да пренесат фокуса на вниманието си върху мснталния план. През по-голямата част от времето обаче те живеят в тази сфера, която ние наричаме кама-манастична, т. е. астрално- ментална. Това с междинно равнище на съзнанието, по отношение на което са въз­можни само най-широки обобщения. Резки разделителни линии ня­ма и трябва винаги да помните, че в конкретното въплъщение мо­гат да се появят болести, чиито произход е скрит в далечното минало; зародишите на тези болестни тенденции векове са стояли консерви­рани в т. нар. постоянен атом. Макар че не се коренят в устройство­то и качеството на сегашния живот, те изведнъж се пробуждат и определят настоящото въплъщение, като му предоставят възмож­ност за освобождение.

Високата температура

Тя е симптом и индикатор, а не болест, доколкото показва на­личието на болестен процес и е основно средство за неговото отстра­няване. Помислете над това и го приложете по аналогия към всички сфери, защото физическата температура има своите астрални и мен-тални съставки. Това изгаряне на излишната енергия облекчава и ле­кува по два начина - като обезсилва предизвикалите го микроби и енергии, или чрез освобождаващата сила на смъртта. Ако физичес­кото тяло е достатъчно силно, за да може да понесе напрежението на температурата, трябва да й се даде възможност да свърши своята работа, доколкото това е естественото лечение на редица нежелател­ни състояния; тя не само предупреждава за наличието на болестни процеси, но и сама по себе си има терапевтично действие. При това обаче се изисква внимателно наблюдение и балансирана воля, която да уравновссява енергиите на тялото. При висока температура то е сравнително слабо и нормалните му функции са нарушени. Колкото до лечението и правилните грижи при наличие на температура, ортодоксалната медицина знае много и това знание ще е напълно доста­тъчно дотогава, докато механизмът на повишената температура не бъде разбран по-добрс и лекарите не насочат вниманието си към бо-лсстотворнитс причини, а не към следствието.

Свръхсмоционалността с астрално съответствие на физичес­ката температура и свидетелства за невъзможността да се удържи микробът на желанието; неговото овладяване води до бързо спада­не на температурата. Мснтално съответствие на температурата е свръхактивният ум. когато е прекалено делови, но е лошо управля­ван и безрезултатен.

Лечението на рака

При всяко злокачествено заболяване има витална сърцевина, или енергийно ядро, което бавно или бързо (в зависимост от слу­чая) поглъща жизнената сила на човека. Това ядро рядко бива отк­ривано навреме; най-често медицината го констатира едва когато поражението е стигнало до размери, изключващи ефективното ле­чение. То с възможно в ранните стадии, но може да се осъществи само със съдействието на волята на пациента. Малко неща могат да се направят при раковите заболявания, особено ако липсва съз­нателно сътрудничество от страна на болния, доколкото езотерич-ният метод за лечение изисква сливане на волята на пациента с тази на лечителската група в една активна силова единица. Така пробу­дената и концентрирана енергия ще следва мисълта съгласно древ­ния закон и ще стимулира околораковата област (т. с. здравата тъ­кан) към активно поглъщане на отслабената болна тъкан. Ако енер­гията се насочи към самото раково огнище, то ще започне да расте и ще доведе до по-големи поражения за организма. В този смисъл лечението на ранните форми на рак минава през две фази:

1. Стимулиране на здравата околоракова тъкан.

2. Изработване на нови тъкани за смяна на болната, която постепенно отмира и се абсорбира.

Ракът по правило се появява там, където отсъства трансмута-ция на емоционалната сила, а засега има малко ученици (и още по-малко обикновени хора), които са успели да преобразуват своите емоции. Състоянието на свобода от емоцията толкова рядко се сре­ща на сегашния етап от човешкото развитие, че практически може да се оцени като несъществуващо.

Интегрираната и активна личност по принцип не с склонна към ракови заболявания или към други болести от емоционален тип; тя по-скоро с предразположена към сърдечни разстройства. Пълно-кръвният, активен живот е препятствие за болест като рака, макар и не винаги. Когато старостта започне да се прокрадва и жизнените сили забавят своя ход, често може да се появи рак, което доказва истинността на горното ми твърдение. В наши дни, когато ракът с вторият по значение съучастник на разрушението и смъртта (и ако аз съм прав, като твърдя, че това е планетарно заболяване) почти всеки е предразположен към него. Страхът с силен предразполагащ фактор. В същата степен това важи за инертността и емоционалността.

Какво е слабоумие? Има ли данни за семейна обрсмснсност в това отношение? Има ли скрито значение във факта, че неговите симптоми се проявяват още в юношеството? Прав ли с лекарят с общ профил, когато го квалифицира като безнадежден случай? Тези и подобни въпроси често вълнуват изучаващите и практикуващите лсчитслството.

Физическите заболявания, които попадат под общото наиме­нование безумие, са много по-сложни за разбиране, отколкото обик­новено се приема. От езотсрична гледна точка те се подразделят на следните относително по-прости категории:

1. Усложнения, предизвикани от разпадане на мозъчните тъкани. Те имат сифилиссн произход в много по-голяма степен, от­колкото се предполага, и аз твърдя, че окултно нещата стоят имен­но така, доколкото физическите полови органи са низше съответст­вие на онази отрицатслно-положитслна връзка, която съществува в мозъка между двата центъра - тсмснния и аджна - от една страна, и спифизата и хипофизата, от друга.

2. Проблеми, свързани с превъзбуда на мозъчните клетки; те са породени от специфични енергии, които нарушават равнове­сието на другите енергийни процеси и предизвикват сериозни фор­ми на безумие.

3. Симптоматика, която не се дължи на реални физически поражения или болни тъкани, а на отслабена връзка между етерно­то тяло и плътния физически носител. В резултат може да се появи натрапчива идея, мания и обсебване. Такива случаи се разглеждат от ортодоксалните психиатри и медици най-често като форма на безумие, но това не отговаря на реалностите. Ако под грижите на способен психолог пациентът отново стане в състояние „да владее себе си" (а това е напълно възможно), недъгът ще бъде победен.

Най-напредничавите съвременни психолози вече са склонни да раз­глеждат тези отклонения в светлината на предложената тук хипотеза, което определено спомага за подобряване на лечението.

4. Наследени форми на умствена неуравновесеност, обус­ловени от събития в предишен живот и свързани с природата на наказанието или с кармата на възмездието. За да си осигури този урок, душата преднамерено избира физическо тяло с присъщи нас­ледствени пороци, заложени в него от Повелителите на кармата, ако душата не с в състояние да овладее своя недостатъчно развит проводник, или предизвикани от нея целенасочено и съзнателно, ако благодарение на високото си развитие тялото е в състояние да влезе под контрола на душата. Не подреждам тези форми на безу­мие или неуравновесеност в строги схеми, защото тематиката с пре­калено сложна и често са налице няколко предразполагащи фактора, а понякога имаме само начални симптоми, които може никога да не се проявят като нещо по-сериозно. Тук само изброявам общите категории, като оставям на изследователя задачата въз основа на необходимата огромна експериментална работа да класифицира симптомите и да установи дълбоките им първопричини. Времето за това вече настъпва.

5. Състояния, при които умът е толкова фиксиран и стати­чен и така неразумно контролира съзнанието, че му дава само една гледна точка, един жизнен подход, без никаква пластичност и въз­можност за адекватно приспособяване. Такива индивиди могат да страдат например от т. нар. idee fixe[фикс-идея - бел. ред.] или да станат жертва на някаква натрапчива мснтална форма. Това мен-тално обсебване може да варира в широки граници от мек фанати­зъм до религиозна мания със съпътстващ садизъм и обща вътреш­на болезненост.

Слабоумието спада към първата и четвъртата точки и най-чес­то е съвкупност от фактори, свойствени и за двете. То във всички случаи се наследява, ако не явно физически, то поне чрез заложените астрални дадености, които впоследствие обуславят конкретните фи­зически характеристики на новото тяло. Слабоумието е сифилисно по своя произход (често провокирано в предишен живот) и в дадено­то въплъщение е практически нелечимо.

Неговата скрита сексуална причина прозира във факта, че то се проявява в ранното юношество. Все пак на пациента може значи­телно да се помогне, ако симптомите бъдат разпознати още в раннитe етапи и се съдейства за правилното насочване на неговото мис­лене и задействане на динамичната ефективност на новите интереси. Духовната ориентация и съответните й интереси често са в състо­яние да потиснат развитието на болестта; в такива случаи (и ако това се практикува от най-ранните етапи на заболяването) най-теж­ките състояния могат да бъдат избегнати. Доколкото пациентът при­лага умни усилия да си помогне сам и получава интелигентна по­мощ от страна на лекаря, той може в голяма степен да преодолее своето нещастие, особено по отношение на рецидиви в следващи животи.

Много от тези проблеми са дълбоко свързани с миналото и докато на света не бъдат дадени законите, които управляват реин-карнацията, ще ми бъде трудно да обясня както процесите на физи­ческата наследственост, така и кармичнитс фактори и в частност т. нар. карма на възмездието. Признаването на по-фините форми на болестта, действията на психолога в сътрудничество с ортодоксал­ната медицина (която несъмнено има своето място при предписва­не на ендокринни регулатори) и правилното хигиенно отношение от най-ранно детство са факторите, които ще доведат до голямо облекчение и постепенно ще сведат до минимум мснталнитс и мо­зъчните заболявания, които в наши дни са тъй многобройни и запла­шителни.

Някои изучаващи са обезпокоени от опитите за узаконяване на свтаназията [умъртвяване в случаите на мъчителна, нелечима бо­лест - бел. прсв.] и се съмняват дали лекарят трябва да получи така­ва власт над живота и смъртта на пациента. В същото време те съзнават, че тук е въвлечен и човешкият фактор, особено в случа­ите на нелечимо заболяване, носещо на пациента продължителни и задълбочаващи се страдания. На тях искам да кажа следното:

Когато бъде осъзната и постигната непрекъснатостта на съз­нанието (която отрича смъртта), проблемите на евтаназията ще прес­танат да съществуват. Това означава, че в развитието на расата ще дойде време, когато душата ще знае, че времето на физическия й живот с изтекло и ще се подготвя в пълно съзнание за отделяне от своята форма. Тя ще знае, че функциите на нейната форма повече не са й нужни и е време тялото да бъде изоставено. Тя ще знае, че нейното самосъзнание, фокусирано върху умствената природа, е дос­татъчно силно и жизнено, за да я пренесе през процеса на отделянето.

Когато човекът утвърди у себе си такова съзнание и посоченият процес се признае официално от медицината и от учените, изслед­ващи човешкия механизъм, тогава коренно ще се промени и отно­шението към смъртта и съпътстващите я процеси (вкл. болестта, болката и страданието), а човекът, за когото часът на смъртта с приближил, ще може да се възползва от определени методи за освобождение, към които по принцип спада и свтаназията. Когато смъртта с на прага, ще се изучават и прилагат специфични методи за разделяне и целият този процес ще се разглежда като отделяне на душата, облекчение и освобождение. Това време не е толкова далече, колкото предполагате.

Днес процесът на ускорено отделяне се съпътства от големи опасности; трябва да се разработят много прецизни законови пред­пазни мерки, но дори и тогава могат да възникнат тежки и сериозни разногласия. Независимо от всичко, дошло с времето за разработ­ване на някаква приемлива техника за свтаназия, т. с. за ускоряване на процесите при неотвратимо настъпваща смърт. Засега волята на пациентите за смърт се основава не на знание, на ментална поляри­зация и на постигната непрекъснатост на съзнанието, а на емоци­онални реакции, бягство от болката и страх.

Когато обаче ужасните страдания са налице и няма никаква надежда за реална помощ или излекуване и когато пациентът сам с пожелал да умре (или ако той е прекалено болен, такава с волята на роднините му) и при наличието на необходимите предпазни мерки, тогава нещо трябва да се направи. При определяне времето за от­деляне трябва да се изхожда не от емоции и състрадание, а от зако­ните на духовните науки и от правилното разбиране за духовните възможности на смъртта.

Колко са неадекватни думите при изразяване на истината! Ние използваме думата „зародиш" за обозначаване източника на някоя болест или произхода на някаква форма. Говорим за зародиша или семето на живота; позоваваме се на зародиша на някаква идея; спо­менаваме онази нсоссзасма енергийна точка, която по-късно придо­бива някаква проявена форма. Това може да бъде мисъл-форма, чо­вешко същество или болест и все чрез една и съща дума успяваме да изразим тези три понятия. Колко често съм ви повтарял, че всичко е енергия и че нищо друго не съществува. Зародишът е енергийна точка, съдържаща жизнени потенции, които оказват определено въздсйствие върху околното енергийно поле и пораждат характерни форми на проява, различими във физическия план. Но всичко, за което говорим, в крайна сметка е някаква форма на онази активна енергия, която с съставна част от наличния енергиен потенциал във, на и около плане­тата Земя.

Болестотворният зародиш по същество си остава фокус на енергия, функционираща неправилно по отношение на конкретната форма, която е станала възприемчива към активността й или осъз­нава нейното присъствие.

Зародишите са първото следствие на скритите истински при­чини. Някои са част от планетарното зло, което означава, че те имат дълбоко скрита ментална причина, толкова мащабна, че ограниче­ният човешки ум засега не може да я осъзнае. Тези причини се про­явяват например като сляпа, страстна, неистова преданост към ня­каква идея или човек или могат да предизвикат изключително висо­ка температура във физическото тяло (със съответните й симпто­ми), на която медиците ще дадат техническо наименование. Първона­чалната причина е една и съща, но нейното въздействие върху лич­ността ще бъде различно в зависимост от фокуса на вниманието или светогледа на човека. Размислете над това, защото тук ви правя действително важен намек.

Когато казвам „фокус на вниманието", имам предвид не ня­какво ментално отношение или внимание на ума, а действието на жизнената сила във всяка посока, място и аспект на човешкото тяло, където постъпва насочената жизнена енергия. Зародишите са голе­ми или малки живи организми. Те намират своя път в човешкия механизъм чрез жизнената сила, която използва в качеството на раз-пределители сърцето и кръвообращението. По същия начин енер­гията на съзнанието използва като разпрсделители нервната систе­ма и мозъка. При наличието на присъща или наследена слабост, жизнената сила се фокусира неправилно и това води до появата на някакъв вид запушване [обструкция - бел. прев.], забавено развитие или предразположение към определена болест. В този случай заро­дишите могат да намерят плодородна почва за своята зловредна дейност. При голяма жизненост и свободно циркулиране на жизне­ната сила няма да има такива предразположения, зародишът не може да се развие и няма риск от инфекции.

Скарлатината например е заразно заболяване, но не всички изложени на нейните микроби се разболяват. Резистентността към инфекциите и имунитетът срещу заразните болести зависи главно от жизнеността (разбирана като жизненост на определени части от тялото, където е фокусирано вниманието и жизненият акцент), как­то и от активността на кръвните клетки, която обуславя доброто състояние на кръвта.

Този фокус е същият и по отношение на животните, доколко­то това не е средоточие на ума, а фокус на жизнената енергия във физическото тяло. Ако го има и е позитивен, той носи защита, а ако е негативен и слаб - оставя физическото тяло (човешко или живо­тинско) на произвола на инфекцията.

Сега това не може да се изрази по-ясно, защото проблемът за произхода и методът ще останат нерешими докато човечеството не се откаже от привичния си ментален подход и емоционална реак­ция към болката и болестта и престане да дава приоритет на жизне­ната форма. Когато хората развият у себе си по-верен усет за про­порция и започнат да мислят с категориите на душата, на целите и съдбата, тогава болестта ще се дели на:

1. Заболявания, които водят до пречистване и изискват пе­риод на пренагласа и отдих за тялото като подготовка за по-нататъшен живот на земята.

2. Болестни поражения, които целят отделяне (излизане) на душата в нейните два аспекта: като живот и като съзнание.

„Какво е значението на имунизацията (ваксинирането) от окул­тна и езотсрична гледна точка?" Този въпрос често се съдържа ка­то подтекст на следващия въпрос, който представлява за лечители­те голям интерес: „Засяга ли тя тънките тела? Ако да - по какъв начин?"

Окултното значение на ваксината не е по-голямо от това на обикновената подкожна инжекция. Цялата тема за серумите и вакси­ните е прекалено раздута от някои псевдоокултисти. Човешкото тяло днес приема такова огромно количество чуждородна, проникваща отвън субстанция, че целият този въпрос има голямо значение и все пак е по-незначителен, отколкото смятат хората. Ето такъв е пара­доксът. Всевъзможната некачествена храна, многовековното вдиш­ване на дим и замърсен въздух, приемането на най-разнообразни ле­карства, проникването в растителното и минералното царства в тър­сене на техните съставки, както и инжекциите с минерални субстанции, дроги, лекарства и серуми - всичко това понякога учудва с необикно­вената усвоимост, на която се оказва способно човешкото тяло.

Справедливостта обаче изисква да подчертая, че по отноше­ние на физическото благосъстояние на човека тези методи и техни­ки на Запада са довели до формирането на по-здрава раса, отколко­то на Изток; постигнато е значително удължаване на живота и са победени много жестоки напасти, които са взимали големи човеш­ки жертви. Аз, като жител на Изтока, признавам това. Обрисувах тази ситуация с цел да пренеса вашето внимание от частното върху общото.

Връщайки се към темата за болестта и имунизацията, искам да напомня, че има три групи заболявания, които са свойствени не толкова за хората, колкото са присъщи на самата планета. Те се срещат под най-различни форми във всички царства на природата и се състоят от:

1. Голямата група на раковите болести.

2. Групата на сифилисните заболявания.

3. Туберкулозните болестни форми.

Повечето възражения, изтъквани от близките до окултизма лекари, неосъзнато са основани на усещането, че трябва да същест­вуват по-подходящи методи за контрол върху човешките болести, отколкото чрез въвеждане в човешкото тяло на субстанции, взети от телата на животните. Това е безспорна истина, която рано или късно ще бъде доказана. Друга тяхна реакция е също толкова не­осъзнатото интуитивно отвращение. По-съществено възражение пре­дизвикват страданията на животните, които дават ваксината и дру­гите субстанции.

Въздействието на тези методи върху вътрешните тела клони към нула и е много по-малко по сила в сравнение с влиянието на самите болести. В това се състои и най-интересният въпрос пред бъдещите изследователи: доколко болестните състояния на чо­вешкото тяло засягат вътрешните тела от структурна гледна точка! На този въпрос аз няма да отговарям. Контролът над бо­лестите се осъществява от днешната медицина по три начина: с помощта на науката за хигиената, чрез превантивната медицина и чрез имунизациите. Това са низши съответствия на методите на ак­тивност, които произтичат съответно от астралния план, от етер­ните равнища и от самата Земя.

„Възможно ли е чрез медитация да се стимулира задният или предният дял на хипофизата в случаите на хипофункция? Ще може ли медитацията, насочена към интегриране на личността, автома­тично да отстрани неразположението и да нормализира дейността на хипофизата? Може ли така да се уравновеси и урегулира актив­ността и на другите важни жлези?"

Ето само няколко от въпросите; цялата тази тема е твърде обширна, за да позволява едно по-пълно разглеждане в рамките на този трактат.

Съвсем накратко ще кажа, че стимулирането от страна на нс-офита на хипофизата или на кзлто и да с друга ендокринна жлеза чрез мс/тттация с много опасно. Това по принцип е възможно, но не се препоръчва, освен под мъдрото ръководство на онези, които знаят и виждат повече от вас. Жлезите са резултат от активността или пасивността на центровете (чакрите) на тялото и се развиват пара­лелно с тях. Това развитие зависи от лъча и от точката на еволюция. Темата с огромна и сложна и на мен ми се иска да ви напомня, че постоянната личностна загриженост за физическите фактори не во­ди ученика по правилния път. Той трябва да се стреми към интегра­ция на личността, която да се превърне в чист канал на душата. Такава интеграция с закономерен резултат:

1. От формирането на характера.

2. От контакта с душата благодарение на медитацията.

3. От жизненото проявление чрез служене. Дългогодишната и последователна работа в тези три насоки неизбежно ще доведе до желаните промени в системата на ендок­ринните жлези и доколкото целият механизъм е в състояние да из­държи натиска на изискванията от страна на душата, те трябва да се посрещат във всеки отделен живот.