ГЛАВА II
ПРИЧИНИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ГРУПОВИЯ ЖИВОТ
Основните болестотворни причини бяха разгледани през призмата на нашата арийска раса и съвременното човечество; те са предимно астрални и могат да се приемат за атлантически по своя произход. Накратко разгледахме и някои болести, произтичащи от менталния план; те са по-специфични за арийската раса и включват заболяванията, от които страдат учениците. Инфекциозните и заложените в планетната субстанция болести оказват мощно въздействие на тези раси (те и досега са сред нас), които са най-древни на нашата планета и са свързани с отмиращите лемурийски типове.
В този трактат нямам за цел да разглеждам човешката физи-ология и патологията на болестите. Опитах се да посоча произхода на някои видове заболявания и да привлека вниманието ви към изключителната важност на ендокринната система и (доколкото това с уместно и разумно) да свържа някои от източните теории за центровете със западните научни открития. По-късно ще очертая онези главни условия, чиято промяна ще направи правилното лечение възможно, както и методите, които ще подпомагат процеса на възстановяване и ще позволят на лечителите да действат в съответствие с реалностите на болестта.
Проблемът за болестите днес е от изключителна важност, защото арийската раса, която сега доминира на планетата, носи първото истинско проявление (във външния физически план) на основния синтез на човечеството, който в най-добрия си вариант ще има изключително значение за следващата коренна раса - шестата. Браковете обаче между представители на различните нации и раси - а това са хиляди години смесване на.кръв в резултат на миграции, пътешествия и различни религиозни влияния - са довели до това, че днес чисти расови типове няма.
Това е много ясно изразено, особено ако вземем предвид дългата човешка история. Половите отношения не познават непреодолими прегради и днешните хора носят наследствените черти и кръвта на всички раси; в резултат на световната война (1914 - 1945 г.) този процес ще се усилва [авторът разглежда двете световни войни като фази на една война - бел. ред.]. Това развитие несъмнено е част от божествения план, колкото и нежелателно да изглежда то за онези, които идеализират чистотата на родствените връзки. Това, което е отредено, се сбъдва - то не може да бъде избегнато. Потребността от партньорски отношения рязко се засилва в следните случаи: първо, когато хората се отделят от фамилната си среда и усетят за пръв път пълната самота, при която изчезват обичайните навици и сдържаност, наложени от семейните отношения и националните стандарти; второ, когато опасността от смъртта стане постоянен фактор и голямата ценност засенчи малките ценности, условности и нагласи; трето, когато физическият организъм в резултат на тренировки, научен подход и правилно хранене достига до степен на висока физическа активност. Тук говоря за физическа, а не за мен-талната активност, която може да съпътства (или не) първата.
В подобни моменти животинските инстинкти стават много силни, центровете под диафрагмата рязко се активизират, страстите превъзбуждат слънчевия сплит; а когато човешката воля е призована да преодолее някаква опасност, центърът в основата на гръбнака задейства надбъбречните жлези; тогава волята за живот и съпътстващата я воля за увековечаване и продължаване на живота чрез своите деца става доминираща. Към това трябва да се добави основният съпътстващ фактор на войните (който е воля на самата Природа и е съобразен с някои божествени закони), насочен към компенсиране на загубите на въплътени форми със свеж приток на живот във форма, като по този начин се осигуряват тела за следващия прилив на „А3"-ове и се продължава човешката раса на Земята.
Тези явления винаги се наблюдават по време на войни, особено при световни войни. Армиите са навсякъде; расовата миграция е универсален фактор, както поради военната необходимост, така и за спасяване на гражданското население. Глобалното придвижване на милиони хора е един от основните фактори за формирането на новата цивилизация. Неговата важност се определя от това, че след няколко десетилетия човечеството ще представлява хибридна раса, плод на сексуалните връзки на представители от всевъзможни нации; белите бащи ще имат физическа връзка с жени от всякакъв азиатски или африкански произход, в резултат на което ще се осъществи смесването на кръвта. Ако бъде признато и правилно управлявано и развито, то ще изрази в зачатъчен вид природата на шестата коренна раса, която ще представлява истинско Човечество, без расови и национални бариери, без т. нар. „чиста кръв" и претендиращи за изключитслност касти. Да, то ще бъде с нова и силна жажда за живот, като резултат от сливането на силната природа със слабите, изнемощели типове, както и от смесването на новите расови черти с по-развитите стари. Аз не давам сведения как точно ще се случи това. То би могло да се осъществи и без войни, по пътя на убеждението, че всички хора са равни и хуманни и че смесването на расите ще се отрази благоприятно при решаването на световните проблеми; последните войни обаче ускориха този процес и войниците от всички армии по света имаха физическа връзка с жени от различни раси, цивилизации и цвят на кожата. Независимо дали това се приема за правилно или неправилно от гледна точка на етиката и морала на наблюдателя, то ще доведе до съвършено нова ситуация, с която бъдещият свят е длъжен да се справи. Така постепенно ще отпаднат националните предразсъдъци и расовите бариери (в началните етапи първото оказва по-голямо въздействие, отколкото второто) и в хода на промените през следващите сто години неизбежно ще възникне едно по-хомогенно човечество. Много от господстващите днес представи и обичаи ще изчезнат и на тяхно място ще се утвърдят непознати досега типове, качества и характеристики.
Дали този световен процес се харесва на консервативните и на т. нар. „високоморални" хора, няма никакво значение. Той с факт, който всекидневно се обогатява и развива, и така физически ще предизвиква дълбоки изменения. Подобни мсждурасови и смесени кръвни връзки винаги са съществували, но в ограничени мащаби; разликата е, че днес те се осъществяват в широк план. За да посрещне резултатите от това развитие, човечеството трябва да премине през определена подготовка.
Както ви е добре известно, преобладаващите в наши дни заболявания са следните:
1. Различните сърдечносъдови заболявания, които засягат предимно по-сволюиралите хора.
2. Психичните отклонения и умопомраченията.
3. Ракът, широко разпространен сред всички типове съвременни хора.
4. Социалните (сифилисни по природата си) заболявания.
5. Туберкулозата.
Тези болести имат две основни окултни причини: първо, тясната взаимовръзка между хората при съвременния начин на живот и струпването им в големи населени центрове; второ, (малко осъзнаван факт) древната и наситена с много микроби и отпадъци почва, върху която човечеството живее. Благодарение на удивителната си имунна способност човек непрекъснато се съпротивлява на всякакви болести, в това число: тези, които са резултат от контакта с останалите хора; други, които по всяко време на денонощието се носят из атмосферата; трети, които скрито присъстват в самото физическо тяло; и четвърти (наследени), към които индивидът има постоянна предразположеност. Борбата на човека за неговото здраве е непрекъсната и безкрайна и включва целия спектър от обикновената отпадналост и умора, през общата склонност към простуди, до тежките заболявания със смъртен изход.
За опитния окултен наблюдател нещата изглеждат така, сякаш човечеството (като цяло) бавно се движи под тежестта на плътна сянка, части от която засягат различни области от тялото на всеки човек. Една от целите на Новия Век е да „прогони сянката и да дари на хората добро здраве". Тази сянка прониква и в минералното царство, поразява растителното, а оттам достига и до животинското царство; тя е една от основните причини за всичко, което може да се дефинира като „грях" (учудващо твърдение, нали?). Сянката е плодотворен източник на престъпления и този факт трябва да се приеме и добре да се анализира - рационално, интелектуално и духовно. Ще са необходими всички изброени фактори, за да успее човечеството да се въздигне от тъмата на болестите до сферите на доброто здраве. Някои от Учителите работят над този проблем, като отчитат връзката му с останалите царства на природата, защото за човечеството няма истинско спасение, докато неговото обкръжение тъне в сянката на болестта.
Много от това, което бих могъл да кажа в тази връзка, ще прозвучи фантастично и ще предизвика иронична усмивка у скептичния учен. Съвременните научни теории за произхода на болестите, на микробите [с този термин авторът обозначава цялата гама от растителни и животински микроорганизми - бел. ред.] и подобните им болестотворни организми като цяло са правилни, но само ако се помни, че те са резултат от причини, до които изследователят не може да проникне; причини, скрити в историята на самата планета и на еволюцията на човешките раси - една тематична област, в която сега господстват догадки и предположения.
1. Болести на човечеството, наследени от миналото
Преподаваната днес история разполага с данни за твърде кратък период от време и само просветлените историци и учени могат да погледнат много милиони години назад. Почти нищо не с известно за човешките раси, живели в онези далечни времена - нищо не се знае за цивилизациите, процъфтяващи в ранната атлантическа епоха преди 12 милиона години; нищо не се знае за още по-древната лсмурийска цивилизация, съществувала преди повече от 15 милиона години; нищо не се знае и за онзи потънал в мрака на вечността период, който е съществувал преди 21 млн. години, когато хората са били в толкова тясна връзка с животинското царство, че по-скоро са отговаряли на тромавото наименование „животински човек".
В този необозрим период от време мириади [несметен брой -бел. ред.] човешки същества са живели, обичали и събирали опит; земната прах с поглъщала техните тела, като всеки е оставял в нея по нещо от това, което е придобил по време на жизнения си опит, но което се различава от другото, натрупано от живота на душата в нейния собствен план. Външно придобитото е изменяло атомите и клетките на физическото тяло, а когато е идвал часът - се е връщало отново в земята. Всяка напуснала тялото си душа периодично се е завръщала на планетата и милиардите днешни хора на практика са същите онези, които са съществували в късната атлантическа епоха. Като венец и висш продукт на тази емоционално развита раса, сега те донасят със себе си предразположенията и вродените наклонности, усвоени в предишните им съществувания.
Затова трябва да се помни, че физическите тела, в които е въплътено днешното човечество, са продукт на много древна материя и че тази субстанция е нюансирана и дефинирана от миналата си история. Към това трябва да добавим още две положения:
Първо, въплътяващите се души привличат към себе си този тип материал, от който им предстои да си направят външните обвивки, и той неизбежно ще откликва на определен аспект от тяхната фина природа (например, ако те се ръководят от физическото желание, материалът на техния физически изразител активно ще реагира на този стремеж).
Второ, всяко физическо тяло носи в себе си семената на неизбежното възмездие в случай че неговите функции се използват неправилно. Великият изначален грях в лемурийските времена е бил сексуален по своята природа и се е обуславял не само от вродените тенденции, но и от изключително многобройното население на тази цивилизация и близката й връзка с животинското царство. Произходът на сифилисните заболявания датира от тази епоха.
В умовете на невежите битува „възхитителната" идея, че примитивните раси са били застраховани от този тип зараза и че многобройните венсрични заболявания са проблем предимно на развитите цивилизации. От окултна гледна точка това не е вярно и истинското знание ще опровергае подобни твърдения. В детството си расите са злоупотребявали с безразборни полови връзки и са се отдавали на редица извращения, за които в една от най-древните книги, запазени в архивите на Учителите, четем: „Земята взе своята дан и земя към земя, поругана и нечиста, се върна в земята; така порочният живот проникна в изначалната чистота на древната майка. Порокът лежи дълбоко в почвата, като понякога приема форма и само огънят и страданието могат да очистят майката от това зло, с което я дариха децата й."
Лемурийската раса на практика се е самоунищожила в резултат на злоупотреба със сакралния център, който по онова време е бил доминиращо активен. В атлантическата епоха главна цел на „нахлуващия огън" е станал центърът на слънчевия сплит. Ако работата на Йерархията в лемурийските времена с целяла да научи младото човечество да разбира природата, значението и смисъла на физическия носител, то в следващата раса вниманието с било пренесено върху емоционалния проводник, а в нашата арийска раса с предимство се стимулира умът. Посветен в лсмурийската епоха е бил онзи, който с постигал пълен контрол над тялото и хата йога тогава е била прогресивна духовна практика. След време тя е била заменена от лайа йога, която с довела всички центрове на етерното тяло (освен гърления и темснния) до висока функционална активност. Това обаче е друг тип активност (в сравнение с възможната днес), защото трябва да се помни, че в онези времена учителят не е притежавал толкова развито разбиране, както днешните учители, като това твърдение, разбира се, не се отнася за тези Учители, Които са дошли в зората на историята от други сфери и системи, за да ускорят развитието на „животинския човек" и на примитивното човечество.
<А>Венерични и сифилисни заболявания
Успоредно с активността на Великата Бяла Ложа, своята дейност са развивали и тъмните сили. Тяхното влияние е минавало през сакралния център и е довело до порочна ситуация, при която жизнената устойчивост на човешкото тяло е била намалена за сметка на прекалено засилената сексуална потребност, изкуствено предизвикана от черната ложа чрез стимулиране на сакралния център; така са се появили много отвратителни брачни съюзи и широки порочни връзки.
Тогава планстарният Логос е наложил един нов велик природен закон, изразен (много неточно) с думите: „За греховете в които с грешна, душата ще умре". По-правилно с било да се каже: „Този, който злоупотребява с построеното, ще го види лишено от вътрешни сили".
Подчинявайки се на порочните импулси на животинската си природа, представителите на лемурийската раса постепенно са започнали да боледуват от най-ранния вид венсрични заболявания; в крайна сметка цялата раса с била покосена от тях и е измряла - природата е взела своята дан, като е поставила безжалостна цена. Ще попитате как тези ранни обитатели на нашата планета могат да бъдат държани отговорни за своите действия, след като няма грях там, където липсва усещане за отговорност и съзнание за вина. В онези древни времена Йерархията е имала специфични методи за обучение на детските народи, напомнящи тези, с които едно малко дете днес може да бъде научено да се въздържа от някои вредни физически навици. Човечеството тогава с било в състояние да различава порока, защото последствията от него са били физически видими и лесно са се разпознавали. Наказанието е било очевидно, а резултатите незабавни: Учителите на расата са следили причината и следствието бързо да се разпознават.
Именно по това време се появяват и първите зачатъци на семейната институция, разглеждана като противовес на безразборните полови връзки; създаването на семейство се превръща в цел за най-развитите индивиди. Това с била една от първите задачи на Йерархията и първи опит да се създаде форма на групова активност, която същевременно да носи и първия урок по отговорност. Семейната клетка не е била толкова устойчива като съвременната, но дори нейното сравнително кратко съществуване може да се смята за огромна крачка напред; обособяването на семейството и засилващото се чувството на отговорност непрекъснато са се развивали, за да достигнат своята кулминация в съвременната брачна институция с нейния западен акцент върху моногамията; това е предизвикало западното високомерие във връзка с фамилните черти и родословията, интереса към генсалогията и родовите отношения, както и пълния ужас на западния мислител пред сифилиснитс болести, които поразяват семейството и неговото потомство.
В наши дни се наблюдават две много интересни тенденции. Първо, семейната единица по целия свят се разпада като следствие от войните и частично в резултат на съвременните възгледи за брака и развода. Второ, откриват се нови, ефикасни средства за лечение на вснеричните заболявания, което може да направи хората по-безразсъдни. Когато тези средства станат достатъчно съвършени, те ще спасят расата от социалните болести и след смъртта телата ще се връщат в почвата освободени от тази чума, заразявала земята в продължение на хилядолетия. Така почвата постепенно ще се прочиства, а разпространяването на кремацията като практика ще ускори този процес. Изтреблението с огън по време на военни действия също ще даде своя ефект, като в течение на следващите хилядолетия проблемът със сифилиса (наследен от Лемурия) ще бъде решен както за почвата на планетата, така и за човешкото семейство. С течение на вековете човечеството постепенно навлязло в атлантическия етап от своето развитие. Съзнателният контрол върху физическото тяло паднал под прага на съзнанието; в резултат етерното тяло станало по-могъщо (факт, който често се игнорира) и физическото тяло започнало все по-често да реагира като автомат, управляван от внушенията и импулсите на постоянно укрепващата природа на желанието. По това време стремежите стават нещо повече от прост отговор на животинските физически потребности и примитивни инстинкти; те вече се насочват към неприсъщи на тялото обекти и цели, към материално притежаване на това, което бидейки видяно и пожелано, би могло да бъде присвоено. Както в лсмурийските времена основният грях (ако това въобще може да се нарече грях предвид нищожния интелект на тази раса) се е състоял в злоупотребата със секса, така по времето на Атлантида основният грях на хората с била кражбата - всестранно и повсеместно разпространена. Оттук бързо покълнали семената на агресията и съперничеството, които достигнали своята кулминация в Голямата война (както се разказва в „Тайната Доктрина") между Владетелите на светлия лик и Владетелите на тъмния лик. За да получат всичко, към което се домогват, високоразвитите представители на тази раса започнали да практикуват магия. Нямам право да описвам природата и практиката на атлантическата магия (с нейния контрол върху елементите и формите на живот), която вече с забравена и недостъпна за човечеството; не мога да ви съобщя конкретните методи и техники за постигане на желаните цели, употребяваните тогава Думи на Силата, както и прецизно разработените ритуали, следвани от жадните за обогатяване и придобиване на желаното, независимо от цената, която ще трябва да платят останалите хора.
Тази магьосническа дейност е била пародия на Бялата Магия, толкова широко практикувана във времената, предшестващи Голямата война между Силите на Светлината и Силите на злото. Правилната магия с била добре позната за народа на Атлантида - тя се е прилагала от тези Членове на Йерархията, Които са се противопоставяли на развилнялото се на всички равнища зло. Днес отново виждаме същото това зло да крачи по пътеката на войната, макар с него да се борят всички хора с добра воля под ръководството на Великата Бяла Ложа. Да, върхът на разкоша е бил достигнат по времето на Атлантида, за което ние (представителите на нашата прсхвалена цивилизация) почти нищо не знаем; някои слаби отзвуци са дошли до нас от легендите, от древния Египет, от архсологичнитс открития и от древните предания. От тази гледна точка времената на упадъка в Римската империя са рецидив от чисто атлантическа безнравственост. Животът бил поразен от миазмите на отявления егоизъм и самите източници на живота били осквернени. Хората живеели и дишали единствено, за да се доберат до максимален разкош, изобилие на вещи и материални блага. Те били обладани от наплива на желанията и от мечтата да не умрат никога, да живеят още и още, като получават все повече и повече от това, което желаят.
<Б> Туберкулоза
Именно в тези условия се заражда и туберкулозата. Появата й в органите, с които хората дишат и живеят, е било наказание от страна на Великата Бяла Ложа. Когато лемурийската порочност и атлантическата алчност достигнали своя предел, Учителите провъзгласили нов закон за хората на Атлантида: „Този, който живее само за материалните блага и жертва добродетелите в ламтежа си за притежаване на преходното, жив ще е мъртъв, не ще му достига дъх и ще се бунтува срещу мисълта за смъртта, докато не дойде часът на равносметката".
Днес с трудно да се даде точна оценка за нивото на човешкото съзнание от времето на Атлантида. Умствените функции в онази далечна епоха са били незначителни (с изключение на лидерите на расата) и доминирани от едно неудържимо, безжалостно и неудовлетворимо желание за притежаване. Този акт на Великата Бяла Ложа сблъсква съзнанието на човешките същества с два и досега неосми-слени проблема. Първо, хората започват да се досещат, че психичните нагласи и състоянието на съзнанието влияят (положително или отрицателно) върху физиологията. Второ, те стават свидетели на явлението смърт, но смърт, която сами са си навлекли по нов начин, различен от познатите физически въздействия. Този урок е трябвало да им бъде демонстриран в конкретна и обективна форма, защото масите все още не са реагирали на словесни поучения, а само на видими и лично почувствани резултати. Затова, когато те виждали как някой особено хищен и алчен тип започвал да страда от жестока болест, възникнала сякаш в него самия, и как той се вкопчвал в живота (както това се случва при туберкулозно болните), тогава те били изправяни с лице към другия аспект на първоначалния закон, даден в лемурийските времена: „За греховете, в които е грешна, душата ще умре". Ако дотогава смъртта била разглеждана като неизбежна участ на всичко родено, сега хората за първи път започвали да се досещат, че тя може да бъде обусловена от индивидуалното психично действие. Макар и като смътна догадка, това било голяма крачка в развитието на човешкото съзнание; инстинктът не можел да даде решение за тази ситуация.
Смъртта, братко мой, е велико и всеобщо наследство; умират всички форми, или парадоксално казано - такъв е законът на живота. Човешката раса вече е в състояние да усвои урока за двоякото разглеждане на смъртта: а) като завършване на една дъга от Живота в съответствие с великия Закон за Циклите, който постоянно утвърждава новото и приключва старото; б) като следствие на злоупотреба с физическото тяло, на неправилно насочени енергии и на преднамерени лични действия. Човекът, който съзнателно се отдава на порока (има неправилна психична нагласа, а оттук и неправилни действия), извършва същото самоубийство като онзи, който сам си пуска куршум в челото. Сега това рядко се осъзнава, но в бъдеще ще става все по-ясно.
Библейският текст, че греховете на бащите ще паднат върху децата им, с буквално потвърждение, че редица болести са наследени от Лемурия и Атлантида. Сифилисът и туберкулозата са били много разпространени през първата половина от съществуването на нашата арииска раса и днес поразяват не само органите за възпроизводство и дробовете (както в началните етапи на възникването си), а и кръвта, което засяга целия човешки организъм.
През последните петдесет години с направено много за обуздаване на туберкулозата с помощта на чиста и обилна храна, свеж въздух и правилен начин на живот. Много се прави и за овладяване на сифилисните заболявания. Човечеството ще се справи и с двете не само благодарение на съвременното медикаментозно лечение, но и вследствие на растящото ментално поляризиране на расата?-хората ще започнат да подхождат към тези проблеми от гледната точка на здравия разум и ще разберат, че физическите грехове водят до сурови наказания и че е нецелесъобразно да притежаваш това, което не е заработено, от което не се нуждаеш и което по право не ти принадлежи.
Световната война (1914 - 1945) се разгоря именно вследствие от засилването на тези порочни тенденции. Незаконното присвояване на земи, територии и имущество на други народи се квалифицира като агресия. Това по принцип е същото като кражбата и грабежа, но от индивидуален грях то се превръща в характерна черта от поведението на цели нации. Двете фази на световната война изтласкаха този проблем към повърхността на човешкото съзнание и древната атлантическа борба отново се разраства, но този път е много по-вероятно Великата Бяла Ложа да победи. В предишния конфликт нещата са били други. Тогава войната е завършила в резултат от намесата на самия планетарен Логос и древната цивилизация е потънала в морските бездни, предоставена на водата (символ на чистотата, оздравяването и универсалността), която точно торади това е била най-подходяща за унищожаването на това, което един от Учителите нарече „туберкулозно ориентирана раса". Опитите да се спаси здравата част от човечеството са включвали както унищожаването на деградиращите му части чрез удавяне, така и чрез прилагане на специфични физически средства, които аз тук нямам право да разкривам. Сега това се прави чрез огън, което може да се смята за по-успешен подход. За разлика от времената на голямата лемурийска и по-късната атлантическа кризи, човечеството днес е ментално много по-развито, причините за физическите усложнения са добре известни, мотивите се виждат по-ясно, волята за добро и за промяна на болестотворните условия е по-силна от всякога. Новата ориентация, която започва да си пробива път в масовото съзнание, наистина е конструктивна и добра.
Субективните причини за възникването на тези две най-стари болести на човешката раса ще се сторят на неезотериста възможни, но малко вероятни и прекалено абстрактни. В това отношение трудно може да му се помогне. Тези две групи болести са толкова древни по своя произход, че аз ги нарекох присъщи на самия планетен живот и наследство за цялото човечество, породено от нарушаването на някои основни закони. В тази връзка бих могъл да ви запозная още по-обстойно с космичното зло, с начините, чрез които то господства в нашата слънчева система и поразява планетарния Логос, Който засега влиза в числото на „несъвършените Богове". Външната форма на планетата, чрез която Той изразява себе си, е пропита с микробите и семената на тези две болести. Благодарение обаче на развитието на имунитета, на методите на лечение, на превантивната медицина и доколкото самият индивид се стреми към умствен и душевен контрол над животинската природа на желанието, тези форми на човешко страдание ще изчезнат и (независимо от твърденията на статистиката) те вече изчезват в най-контролираните области на човешкото семейство. Когато животът на Бога (проявен като индивидуално и универсално божество) запулсира по-интензивно през различните царства на природата, тези две наказания за човешките злодеяния ще изгубят своя смисъл и ще изчезнат по три причини:
1. Ориентацията на човечеството към светлината става устойчива тенденция, а „светлината разсейва всяко зло". Светлината на знанието и разбирането на причините ще доведат до онези внимателно планирани условия, които ще пратят сифилисните и туберкулозните заболявания в историята.
2. Центровете под диафрагмата ще бъдат въвлечени в пречистващ и извисяващ процес; животът на сакралния център ще се постави под контрол и енергията, която обикновено се фокусира там, ще се насочи към творчество чрез гърления център; а енергията от центъра на слънчевия сплит ще се издигне нагоре към сърцето и човешкият егоизъм ще отмре.
3. Развиваното от науката комплексно лечение ще доведе до постепенно изчезване на заразата.
Другото условие, което ще допринесе за отказа от специфичната ценностна ориентация и от начина на живот, който предразполага към тези болести, засега е неусвоената способност, спомената от Христос с думите, че ще дойде време, когато нищо няма да остане скрито и всичко тайно ще бъде протръбено от покривите. Ръстът на телепатичната възприемчивост и на отделни психични сили (като ясновиждане и ясночуване) ще лишат човечеството от потайността, в която се крие грехът. Силите, по които Учителите и висшите посветени могат да познаят психичното състояние и физическите дадености на човека, неговите качества и съзнание, вече започват да се проявяват в по-напредналите индивиди. Да, хората ще продължават да грешат, ще вършат лоши дела, ще задоволяват прекомерните си желания, но всичко това ще бъде видно за околните и нищо няма да остава в тайна. Индивидуално или в група, но ще се появят хора, които ще могат да виждат тенденциите в живота на човека и дори отделните случаи, когато той се е отдавал на низшите си импулси, и убедеността че такава възможност съществува ще действа като мощен сдържащ фактор, значително по-действен отколкото сега можете да си представите. Човекът наистина е призван да предпазва своя събрат от греха и тази грижа ще приеме формата на знание и на „бойкот и Санкция" - както това се практикува днес за наказание на нациите. Иска ми се да помислите над тези два метода за противодействие на грешните постъпки. Те автоматично ще се превърнат в стимул за добър вкус, правилно чувствознание и добронамереност от страна на един индивид или група към друг индивид или група, като по този начин престъпленията и тенденциите към злото постепенно ще отмират. Трябва да се разбере, че всяко престъпление се базира върху някаква форма на болест, на хи-пер- или хипофункция на жлезите, причинена от някой недоразвит или прекалено развит център. Просветленото обществено мнение, осведомено за строежа на човешкото същество и за великия Закон на Причината и Следствието, ще въздейства на престъпника с помощта на медицината, подходящата среда и чрез наказанието под форма на бойкот и санкция. Нямам време да се разпростирам върху тази тематика, но подсказаните идеи са добра храна за размисъл.
<В> Рак
Тази широко разпространена болест има типично атлантически произход. Вече донякъде се запознахме с двете заболявания, появили се като резултат от преексплоатиране природата на желанието. Ракът в нашия арийски цикъл е следствие от активността на нисшия конкретен ум и от стимулацията на етерното тяло, която той предизвиква. Заедно със сърдечните заболявания, това е главната болест, причинена от свръхактивността на центровете на съвременния арийски човек. Това е болест, която силно засяга напредналите представители на сегашното човечество, които поради прекаления си интерес към бизнеса или лидерството често принасят в жертва своя живот, защото неправилно насочената и прекалено концентрирана енергия предизвиква остри сърдечни проблеми.
Учениците и посветените също страдат от тази болест вследствие засилената активност на сърдечния център. В едни случаи протичащата през сърцето енергия на живота се използва в житейските дела без всякаква мяра. В други - болестта е свързана с разтварянето на сърдечния център, което води до пренапрягане и физически усложнения в органа на сърцето. Третата причина за сърдечните заболявания е преждевременното или насилствено издигане на енергията от слънчевия сплит към сърцето, което предизвиква остро напрежение в цялата сърдечна област.
Разбира се, това са широки обобщения; някои по-късни изследвания ще посочат точно-кой тип активност предразполага в най-голяма степен към сърдечни усложнения. Болестите на сърцето ще се увеличават с навлизането в епохата на новата коренна раса, особено когато центровете с тяхната природа и свойства станат признат научен факт и предмет на квалифицирано внимание. Енергията следва мисълта, затова менталното фокусиране върху центровете неизбежно ще води до тяхната превъзбуда, въпреки лечението и внимателното прилагане на Науката за Центровете. Това е неизбежно, защото човешката еволюция е изпълнена с нервност и с неравномерно, лишено от хармония движение. Едва по-късно сърдечносъдовото стимулиране ще бъде поставено под контрол и сърцето (заедно с останалите центрове) ще възприема само общото напрежение.
Раковите заболявания са тясно свързани с центровете; след време ще бъде установено, че центърът, който управлява раково поразената област, е прекалено активен и пропуска през нейната телесна субстанция твърде мощни енергии. Подобен ще бъде резултатът и при обратния случай, когато низшият ум потиска дейността на определен център и така фактически заприщва свободното протичане на енергията - в резултат отново се стига до натрупването на прекалено много концентрирана енергия в някоя определена телесна област. Един от основните източници на рака е свързан със сакралния център, а следователно с половите органи. Такъв е проблемът с потискането на половия живот от добри намерения и всички свързани с тях съображения. Тук имам предвид онези заблудени кандидати, който (в духа на Средновековието) приемат учението като манастирско и безбрачно и избират пътя на най-малкото съпротивление. В онази епоха сексът е бил представян като зло и безнравствено нещо и като източник на огромно безпокойство, за който дори не трябва да се споменава. Вместо разумно управляване и прс--образуване на тези нормални реакции в творческа активност, те са били жестоко потискани, като на мислите за половия живот е отказвана всякаква изява. Доколкото обаче енергията е продължавала да следва мисълта, този особено магнетичен тип сила е привличал към себе си голямо количество клетки и атоми, което в крайна сметка е водело до образуването на толкова разпространените днес тумори, новообразувания и ракови метастази. Същото може да се каже и за силното сдържане на чувствата и емоционалните реакции от страна на кандидатите. В стремежа си да постигнат контрол над аст-ралното тяло, тези хора прибягват до пряко потискане и сдържане на емоционалната си природа, което превръща центъра на слънчевия сплит в мощен резервоар на силно концентрирана енергия. И тъй като липсва разумно преобразуване на емоциите в устрем и любов (при правилен контрол), наличието на този огромен вибриращ резервоар от сила предизвиква появата на рака в стомаха, черния дроб, а понякога и в цялата стомашна кухина. Само споменавам тези причини - прекалената активност на центровете и потискането на енергиите - като плодотворна почва за появата на рака.
Виждате, че при всяка възможност напомням за съществуването на центровете и за тяхното физиологично въздействие. Толкова много внимание отделихме на качествата и характеристиките, ко-иТо човекът ще развие в резултат на организирането и правилното ръководство на центровете, че въздействията от страна на енергиите, които те получават и разпределят във физическия организъм, би трябвало вече по принцип да са ви ясни. Все пак ще си позволя още веднъж да привлека вашето внимание към два от факторите, свързани с центровете и с кръвообращението:
1. Кръвта е посредник за ендокринните жлези, а те на свой ред са проявление на центровете; кръвообращението разнася до всички части на тялото необходимите елементи (отговорни за това, което човек представлява в психологичен план) и така физически контролират неговата виталност.
2. Кръвообращението е живот, то разнася из целия организъм определен аспект от енергията, натрупана в центровете, която не е непосредствено свързана с ендокринната система; тя прониква чрез своето излъчване в кръвообращението, във всички артерии, капиляри и вени, разположени в областта на влияние на съответния център. Тази проникваща енергия на самия живот, локализирана и действена, може да бъде както животворна, така и смъртоносна.
Причината за всяка болест (с изключение на нещастните случаи, инфекциите и епидемиите) може да се проследи до състоянието на центровете и следователно - до енергиите, течащи хаотично, свръхактивно и в неправилна посока, или пък блокирани, вместо да бъдат използвани и преобразувани в съответния по-висш енергиен център. Тайната на кръвта още чака своето решение и с времето ще привлича все по-силно вниманието на учените. Толкова разпространената днес анемия също често се дължи на своеобразен излишък от енергия.
Тук мога да дам само някои общи положения, да формулирам причините и да предоставя на интелигентните изследователи задачата да изучават следствията, след като приемат горните твърдения в качеството на възможна хипотеза. Бъдещото задълбочено изучаване на кръвообращението и на жлезите с вътрешна секреция (поотделно и като система) ще потвърди, че те са един от главните източници на физически усложнения. Макар и бавно, изследователите ще бъдат принудени да се обърнат към центровете и да вземат под внимание субективната нервна система (цялата субективна структура от надиси, които се намират в основата на нервите) и да потвърдят, че тези фактори носят отговорност за основните болести и за много други странични заболявания с все още неизяснен произход. Непредубедените изследователи, които вече започват да приемат факта за съществуването на центровете и да ги разглеждат като нещо възможно и подлежащо на демонстрация, ще прогресират много бързо. След това болестите ще бъдат поставени под контрола на систематалайа йога (наука за центровете), която ще представлява пречистена форма на атлантическата лайа йога. Така напредналият ученик ще може да контролира центровете чрез силата на мисълта. В бъдещата йога (благодарение на. медитацията, хармонизирането и правилната практика) центровете ще преминат под прекия контрол на душата - нещо много по-различно от контрола, който се осъществява от ума, но за това човечеството като цяло все още не е готово. Към тези фактори ще се прибави и Науката за Дишането - не дихателни упражнения като преподаваните днес, кого предизвикват толкова опасни последици, а дихателен ритъм, зададен от ума, благодарение на който душата ще започне да проявява себе си. Този ритъм не изисква нищо повече от обикновено, физическо, ритмично дишане, което ще реорганизира тънките тела и ще приведе центровете в желаната активност съобразно индивидуалния лъч и точката на еволюция, достигната от индивида.
Както посочих и по-рано, тук нямам за цел да разглеждам па-тологията на различните болести. Тя е добре изучена и изложена в съвременните медицински учебници и трудове. В този раздел от нашето изследване се опитвам само да подчертая субективните причини и техните обективни следствия. Те трябва да бъдат разглеждани като две страни на едно цяло. Активността на центровете - прекалена или недостатъчна - е субективната причина, която засега остава непризната от никой, с изключение на езотеристите. Явните причини, които всъщност са резултат от истинската, скрита, субективна причина, са предизвикани от самия физически човек в този или в някой предишен живот (това положение ще обсъдим по-късно).
С казаното дотук ви дадох много материал за размисъл. Светлината на знанието ще озари вашия ум в хода на търсенето и изучаването на характеристиките и качествата на тези, които познавате, и в които се е проявила някоя конкретна болест.
Само необходимостта от пълно и системно посочване на основните причини за заболяванията, без да се пренебрегват отделните групи, дори и тези, които са твърде езотерични и неразбираеми за обикновения интелект, ме заставя да включа и нашата втора точка:
2. Болести, възникващи от неизяснени планетарни условия
Тук нямам възможност да навлизам в подробности, доколкото не мога да представя нито едно потвърждение или доказателство за това, което ще кажа. Информацията, която ще дам по-надолу, се налага да бъде приета на доверие, на което много ми се иска да разчитам. В моите възможности е да кажа съвсем малко - само колкото да очертая активния източник на болестите, който е толкова древен, че се е превърнал в присъщ за живота на самата планета. Тези болести нямат субективна (или фина причина) и не са резултат от емоционални състояния или нежелателни умствени процеси. Тъй като не са психични по своята природа, те не могат да се разглеждат като следствие от дейността на центровете. Тези заболявания произтичат от самия живот на планетата и от нейния жизнен аспект, като пряко облъчват индивидуалните атоми, от които е образувано плътното физическо тяло. Този пункт е важен и трябва да се помни. Източникът на този тип заболявания е свързан със самата планета и се обуславя от влиянията върху плътното физическо тяло на някои вибрационни еманации, които идват от повърхността на планетата, но се зараждат дълбоко в нея. Тези излъчвания оказват интензивно влияние върху енергийните единици, които в своята съвкупност образуват атомната субстанция на тялото. Те по никакъв начин не са свързани с кръвообращението или с нервната система и е почти невъзможно да бъдат разпознати и отделени, тъй като съвременният човек с толкова високо организиран и интегриран, че подобни външни тласъци предизвикват незабавна реакция в нервната му система. Днешният лекар не е в състояние да различи болестите, които възникват в собствения вътрешен механизъм на пациента (осезаем или неосезаем), от тези, които са предизвикани от външни дразнители и които оказват незабавно въздействие върху чувствителния човешки организъм - тук нямам предвид инфекциите и заразните болести.
Длъжен съм да подчертая, че именно това неизяснено планетно въздействие (неясно за нас и в наше време) върху физическото тяло е основната причина за смъртта на животинските и растителните форми на живот, като отчасти това е валидно и за минералното царство. Смъртта на човешкото същество се определя предимно от планираното намерение за оттегляне на душата, осъществявано по силата на собственото й решение. Това е вярно до известна степен за всички умиращи, с изключение на тези, които се намират на толкова ниско интелектуално равнище, че душата действа на практика само като осеняващ фактор. При всички умиращи обаче, независимо от степента им на индивидуално развитие, последните етапи на освобождаване (след съзнателното напускане на душата - съзнателно от гледна точка на душата и все по-осъзнато за умиращия) се обуславят от тази носеща смърт сила на самия планетарен живот.
В случая на дочовешките царства на природата смъртта е пряк резултат от тази неясна активност на планетата. Единствената идея за нейното функциониране, която мога да ви предложа, с че душата на всяка дочовешка форма на живот е неотменим аспект на субстанцията, от която е направена самата планета; тази душа може да се оттегля в съответствие с циклите, още неизучени от науката, но точно дефинирани в своите проявления (независимо от великите планетни катаклизми или от прякото въздействие на четвъртото царство на природата). Тази присъща на планетата сила предизвиква смъртта на животните и при по-широк размах на еволюцията води до изчезване на видовете. Тя е причина и за смъртта на формите в растителното царство, нейно проявление са есенните цикли в годината, изсъхването на тревите, пожълтяването на листата и всички циклични прояви, които свидетелстват не само за смъртта като преходно и временно явление, но и за пълната липса на жизненост в отделните форми. „Времената за гибел" са циклично проявление на този „разрушаващ аспект", атрибут на самата планета. Тези въпроси поначало са трудни за разбиране.
Тази излъчвателна активност на планетния живот е постоянна в своето циклично действие и е тясно свързана с влиянието на първи лъч. Именно този аспект от Лъча на Волята или Могъществото предизвиква разпадането на формите и разлагането на телесния проводник, докато отново не бъде абсорбирай напълно в субстанцията на планетата. Въображението може да ви помогне да разберете колко жизнено конструктивен може да бъде този фактор на божествеността. Смъртта е присъща на тази планета от незапомнени времена, формите са идвали и са си отивали, смъртта е покося-вала растенията, дърветата, животните и безбройните форми на човешки същества, но Земята не се е превърнала в гробница, както би могло да се очаква, а продължава да е прекрасно същество, необс-зобразсно дори от човека. Процесите на умиране, разпадане и разлагане на формите протичат постоянно без да оставят следи и без да загрозяват земната повърхност. Резултатите от разлагането са благодатни по своето въздействие. Помислете над това благотворно влияние и осъзнайте красотата на божествения замисъл, който е скрит в смъртта и изчезването.
Смъртта при човека има два аспекта на активност. Човешката душа се различава от тази на дочовешките форми по това, че в своя собствен план тя е пълен и ефективен израз на трите божествени проявления. Тя избира в определени рамки - според времевите условия и пространствената необходимост - своето въплътяване в човешка форма, както и нейното последващо напускане. Щом дойде време тялото да бъде напуснато, душата извежда нишката на съзнанието от мозъка и нишката на живота от сърцето; жизнените процеси продължават, но вече протичат под влиянието на планетния живот, който започва да управлява физическия елементал (съвкупността от живите атоми на организма). Обърнете внимание на окултния парадокс: смъртта е резултат от процесите на живота. Постепенно тя - или пораждащата я енергия, излъчвана от самата планета - активира разпадните процеси в телесния организъм. Така съставните му химични и минерални елементи, плюс някои неорганични субстанции, се предоставят за абсорбиране в почвата на планетата. Затова смъртта, като резултат от активността на душата, осъществява отделянето на „светлинното тяло и на тънките тела" от физическия организъм едва когато самата душа изостави плътната телесна форма на милостта на планетата. Тази двойна активност води до смъртта такава, каквато я познаваме от човешка гледна точка.
Тази способност на планетарния Логос да извлича присъщата на всеки атом жизнена същност предизвиква онова, което може да бъде наречено отслабване структурата на формата във всяка точка, от която изтича жизнената същност. Това води до състояния, които накрая стават видими - болестта и „тенденцията да умреш" стават познаваеми. Така увяхването на цветче, смъртта на престаряло дърво или животно и много от болестите на човека са предизвестени (казано езотерично) от притегателната сила на мощния планетен живот, разбирана като аспект на това, което неправилно наричаме Закон за Гравитацията. Той (отново казано езотерично) е аспект на Закона за Завръщането, който управлява връзката на въплътената във форма жизнена единица с нейния източник. „Защото от прах си и в прах ще се върнеш" - това е формула на езотеричния закон. В резултат от любопитна еволюция на думите, което би се доказало от всеки добър речник, се вижда, че думата „прах" има два корена: единият означава „издихание", а другият - „да се разпадне на части". Значението на тези два израза е очевидно и последователността на символите впечатлява. След последното издишване следва разпадане на части - това е истинската формулировка. След като големият живот погълне по-малкия, изчезва по реда си и формата, в която той се е съдържал. Това е вярно за всички дочовешки царства, върху които действа притеглянето на планетния живот. Валидно е и за човешкото същество, когато то откликне на зова на душата и върне своето жизнено начало в нея чрезсутратма, а след това и съзнанието си към неговия източник.
Така формата демонстрира резултатите от последователното получаване и отдаване, от прилива и отлива на планетния живот (според цикличния закон) към неговия главен резервоар от жизнена енергия. От тези два процеса зависи здравето или болестта на формата в различните етапи и състояния на отклик и при въздействието на други съпътстващи и обуславящи фактори. Има три основни етапа в жизнения цикъл на дочовешките форми, които са валидни и за човешкото същество, ако неговата душа все още не е интегрираща енергия, а само осеняваща сила:
1. Етап на втичане, оживотворяване и ръст.
2. Етап на устойчивост, когато формата запазва своята цялост за определен интервал от време съгласно вида и средата си, като успешно се противопоставя на всяко „притегляне" от страна на всеобгръщащия живот и на всяка тенденция към реабсорбиране на нейната жизненост.
3. Етап на отделяне, когато притеглянето от страна на големия живот на планетата започва да преобладава и да поглъща отслабващия по-малък живот. Процесът на отслабването е част от цикличния закон и както намеква древната пословица: „дните на човека са седемдесет години". Във втората половина на средния цикличен период процесите на отслабване в тъканите на организма се засилват постепенно и неизбежно; тогава обикновено се появява болестта или състоянието на органите в някоя част от формата се влошава дотолкова, че смъртта побеждава. Продължителността на циклите и тяхната определяща причина са дълбока тайна; те са специфично свързани с различните царства на природата и с видовете, типовете и формите, в които протичат тези единства от жизнени процеси. Правилото на циклите е известно само на Учителите, на тези посветени, в чиито задължения влиза задачата да подпомагат еволюционния процес в дочовешките царства, и на девите, чиято функция е да контролират общия ход на събитията.
Голямата разлика между човешкото царство в трите свята и останалите царства на природата е във фактора свободна воля. По отношение на смъртта свободната воля има тясна връзка с душата - волята на душата (съзнателно или не) се изпълнява, когато тя вземе решение за смърт. Тази идея има различни аспекти, над които изучаващият трябва да размисли.
Така стигаме до още едно голямо обобщение за болестта и смъртта,- разгледани през призмата на човешкото същество:
ЗАКОН № 8
Болестта п смъртта са резултат на две активни сили. Едната е волята на душата, която заявява на своя инструмент: аз вземам Същността назад. Втората е магнетичната сила на планетния Живот, която съобщава на живота в атомичната структура: часът на обратното поглъщане дойде. Връщай се при мен. Така, съобразно цикличния закон, съществуват всички форми.
Тук става дума за нормалното разпадане на формите след завършване на цикъла им на въплъщение; при човека той се определя от някои основни психични фактори, които могат да ускорят или забавят „часа на края", но само до определена граница. Заповедта на душата и разпореждането на планетния Живот имат последната дума като крайни определящи фактори, с изключение на случаите на война, инцидент, самоубийство или епидемия.
В определени времеви рамки поглъщателната сила на планетата е много голяма, например при епидемиите, породени от големите войни. След края на военния цикъл те оказват сериозно въздействие върху човешката раса. Човечеството, особено от Източна Европа, не се е избавило изцяло от епидемиите, резултат от първата половина на световната война, а предстояГи тези от втората. Психологичните следствия продължават: белезите и резултатите от втората фаза на световната война Ще напомнят за себе си поне 50 години дори и ако благодарение на порасналите научни възможности епидемиите бъдат поставени под контрол. Но за това няма гаранция. Само времето ще покаже доколко успешно човечеството ще може да се противопостави на бедствията, с които го наказва разбунилата се природа.
Добре би било, ако практиката за кремиране на освободените от пребиваващия в тях живот форми получи повсеместно разпространение. Това би довело до ограничаване на болестите до минимум, а дълголетието и жизнеността ще се превърнат в норма. Съпротивителният процес, който позволява на формата да остане имунна и невъзприемчива към планетното притегляне и тенденциите за рсабсорбиранс, изисква голям разход на енергия. Когато животът вътре във формата се засилва и отзивчивостта към болестотворни-те фактори намалява, въплътената душа получава по-голямо влияние, по-голяма красота на изява и полезност в служенето. Някога в бъдещето това ще стане валидно за всички царства на природата и Божественият Живот ще засияе в цялата си възходяща слава.
3. Расови и национални болести
Тук по-скоро ще се опитам да посоча факторите, породени от миналата история на расата, отколкото да давам конкретни подробности за болестите, свойствени за различните нации. Последното всъщност трудно може да се направи поради взаимозастъпването и паралелността, характерни за всички сфери на живота в природата. Старая се преди всичко да дам информация за превантивното лечение и за спешно необходимите мерки по неутрализиране на условията, които в резултат от миналите злоупотреби със силите на природата са станали господстващ фактор в живота на нашата планета. Следователно, тук аз няма да акцентирам вниманието ви върху специфичното и индивидуалното. Така постигам и друга цел, а именно поставям основите за обсъждане на следващата тема - връзката на Кармичния Закон с болестта, със смъртта и с човечеството като цяло.
Разглеждайки расовите и националните болести нямам намерение отново да подчертавам, че туберкулозата е болест на средния клас хора в която и да е страна; че диабетът е основен недъг, ширещ се навсякъде по света, където употребяват много ориз в храната; че ракът е много разпространен във Великобритания и че сърдечносъдовите заболявания са главната причина за смъртността в САЩ. Този род обобщения са и верни и неверни (като всяка статистика), а задълбочаването в тази проблематика не носи особена полза. Всички тези трудности ще бъдат преодолени в съответното време благодарение на растящото осъзнаване и интуитивното диагностициранс на болестите, чрез прекрасната дейност на научно-академичната медицина, както и с проявяването на повече разбиране за правилните условия на живот.
Предпочитам да давам по-широки обобщения, които да очертават причините, а не да насочват вниманието ви към следствията. Затова подчертавам следното:
1. Самата почва на планетата е една от основните причини за болестите и заразяването. В продължение на несметни сони от време безброй човешки и животински тела са погребвани в нея; почвата системно е била заразявана с микроби и с остатъци от болести, при това в много по-фина форма, отколкото се предполага. Това са продукти от много древни, известни и неизвестни болести. Те се намират в повърхностните и подпочвените слоеве и при подходящи условия все още са в състояние да предизвикват опасни заболявания. Позволявам си да твърдя, че погребването на мъртвите тела в земята никога не е влизало в замисъла на Природата. Животните умират и техните тела се връщат в прахта, но се връщат пречистени от слънчевите лъчи и вятъра. Слънцето предизвиква както живот, така и смърт; дори и най-опасните микроби (вируси, бактерии и др.) бързо губят своята сила, ако бъдат изложени на безжалостния слънчев огън. Телата, освободили жизнения си аспект в условията на влага и тъмнина, са благотворна хранителна среда за болестите. Когато кремацията се утвърди като световна практика, ще станем свидетели на рязко снижаване на заболяванията и ще заживеем в един много по-здравословен свят.
2. Неправилното психично състояние на расата или нацията предизвиква понижаване на съпротивителните сили спрямо бо-лестотворните фактори; така се стига до висока възприемчивост към заразите и склонност към боледуване. Мисля, че не е необходимо да се разпростирам повече върху тази тема.
3. Жизнените стандарти в много страни по света създават условия за болести и лошо здраве. Мрачните и гъстонаселени жилища, землянките, недохранването, вредните жизнени навици и различните професионални заболявания дават своя принос към общата картина на лошото здраве на човечеството. Това са общоизвестни факти и за тяхното преодоляване се прави много, но то все още не е достатъчно. Някои от положителните следствия на световната война ще бъдат ускоряването на необходимите промени, осигуряването на адекватно образование и научно хранене на младежта. Националните физически болести варират в съответствие с предразполагащата специфика на труда: проблемите на предимно селскостопанското население коренно се различават от тези на живеещите във високоиндустриалните страни; физическите предразположения на моряка са много по-различни от тези на чиновника от големия град - тази информация е баналност за съвременния човек. Някои болести изглеждат с местен произход, други са всеобщи по своите следствия; едни постепенно отмират, други се появяват незнайно как; има такива, които остават завинаги с нас, други изглеждат циклични; едни са ендемични, за разлика от други, които са епидемични.
Как е могло да възникне такова разнообразие от болести и форми на телесни недъзи? Как е станало така, че едни раси са предразположени към определена форма на физическа немощ, а други успешно й се съпротивляват? Климатичните условия определят някои типични заболявания, които имат строго локален характер и не се срещат на други места по света. Ракът, туберкулозата, сифилисът, менингитът, пневмонията и сърдечните заболявания обаче, както и скрофулозата (ако се използва този термин в старото му значение на някои видове кожни заболявания), вилнеят по целия свят и взимат милиони жертви; дори ако техните първопричини могат да бъдат проследени до някои от големите расови периоди, днес те са всеобщи по своите следствия. Отговор на тези въпроси ще получим, ако си спомним, че атлантическият период, макар и отдалечен от нас на хиляди години, все още реално се усеща, защото преобладаващото мнозинство от днешните хора като цяло са атланти по своето съзнание и следователно са предразположени към болестите, характерни за тази цивилизация.
Ако направим пълен обзор на световното здраве при нормални, а не при военновременни условия, ще възникне въпросът има ли поне сто хиляди съвършено здрави хора от милиардите, които населяват нашата Земя? Струва ми се, че не. Дори ако отсъства активен болестен процес, състоянието на зъбите, слуха и зрението често не са на необходимата висота; наследените склонности и активната предразположеност предизвикват силно безпокойство. Към това трябва да добавим психичните трудности, менталните заболявания и някои поражения на мозъка. Цялата тази картина е плачевна. Днешната медицина се бори с множеството бедствия; учените търсят средства за облекчаване и ефективни методи за лечение; изследователите изучават скритите микроби, специалистите търсят нови пътища за противодействие на болестите. Хуманистите, които гледат далече напред, са въвлекли в тази борба хигиената, задължителните имунизации, редовните прегледи, чистата храна, юридическите норми и по-добрите жилищни условия, но въпреки всичко болестите прогресират, смъртността расте. Необходими са повече болници.
За осъществяването на тези практически мерки Менталната и Християнската науки предлагат своята помощ и честно се стараят да привлекат силата на мисълта за решаването на този проблем. В наши дни обаче тези инициативи като цяло се намират в ръцете на фанатици и набожни, недостатъчно интелигентни хора; те се отказват от всякакъв компромис и изглеждат неспособни да разберат, че знанието, събрано от медицината и от тези, които прилагат научен подход към човешкото тяло, е толкова Богодадсно, колкото и техният все още недоказан идеал. След време истините, които изповядват тези групи хора, ще се прибавят към работата на психолога и лекаря и когато това стане, нещата ще се подобрят. Ние ще влезем в новата епоха на благополучие едва след като работата на хирурга и лекаря бъде призната за съществена и полезна, когато анализите и изводите на психолога допълнят тяхната работа и след като силата на правилното мислене получи полагащото й се място в лечебния процес.
Към различните видове недъзи трябва да прибавим и групата от ментални болести - раздвоение на съзнанието, безумие, натрапчиви идеи, умопомрачения, аберации и халюцинации. Вече изброените средства на лечение също могат да бъдат допълнени с работата, извършвана от Членовете на духовната Йерархия и от Техните ученици; те използват силата и знанието на душата, плюс мъдростта на други лечителски групи, за да даряват здраве на хората, за да се опразнят санаториумите и да бъде избавено човечеството от основните физически болести и психични разстройства, както и да бъдат предотвратени редица престъпления. Това ще се осъществи благодарение на хармоничната интеграция на целия човек, чрез правилно разбиране природата на енергиите и при адекватна оценка на ендокринната система и фините връзки на нейните жлези.
В наши дни четири групи хора работят паралелно, но за съжаление без необходимата съгласуваност и интеграция:
1. Академичните и ортодоксални лекари и хирурзи.
2. Психолозите, невролозите и психиатрите.
3. Менталните лечители и работници от различните идейни и религиозни школи.
4. Напредналите ученици и тези, които работят с душите на хората.
Когато тези четири групи установят тясно сътрудничество и започнат да работят съвместно за освобождаване на човечеството от болестите, ще станем свидетели на истинското чудо на човешкото същество. След време ще се появят болници, в които тези четири аспекта на единната медицинска и лечителска дейност ще бъдат провеждани в хармония и тясно сътрудничество. Никоя група няма да успее да реши проблемите самостоятелно, без участието на останалите; всички те са дълбоко взаимозависими.
Именно поради неспособността на тези групи да признаят достойнствата на останалите, които също се стремят да подпомогнат физическото благополучие на човечеството, ми е почти невъзможно Аа^зложа учението с по-детайлни и ясни изразни средства. Имате ли представа срещу каква стена от антагонистично мислене и враждебни коментари е принудена да се изправя всяка пионерска идея? Дали някога сте се вглеждали в кристализиралите мисъл-форми, с които са длъжни да си съперничат всички нови идеи (или йерархични напътствия)? Осъзнавате ли каква огромна мъртва тежест от предвзети и отдавна остарели формулировки трябва да се отмести, преди Йерархията да успее да внедри назрялата нова концепция в съзнанието на средно мислещата (или може би нсмислещата) публика? Медицината е една от най-трудните за работа области, защото обектът на дейността й е съкровен, а страхът много влияе върху реакциите и на лекарите, и на пациентите. Пропастта между закостенялото старо и духовно жадуваното ново изисква голямо и внимателно строене на мостове. Парадоксално с, че най-големи трудности създават именно новите школи на мисълта. Ортодоксалната медицина приема бавно (което е много добре) новите техники и методи; понякога тя наистина е прекалено инертна, но новите видове лечение и диагностика трябва да бъдат обстойно проучени и статистически проверени преди да се включат в медицинската теория и практика; рисковете за пациента са прекалено големи, а добрият хуманен лекар няма да превърне болния в обект на експеримент. Трябва да се признае, че през последните няколко десетилетия медицината прогресира достатъчно бързо, като електро- и физиотерапията, светолечението и други съвременни методи и научни направления доста обогатиха медицинската теория и практика. Вниманието, което се отделя на неосезаемото и на лечението на „неопределеното" (ако е правомерен този странен термин) расте и намира своето законно място в новите подходи за лекуване на болестите.
Принципите на менталните школи и култове (както те погрешно се самоопределят) не са толкова ефективни и вината за това до голяма степен е тяхна. Различните култови, идейни и религиозни школи (плюс манотсрапевтите, природолечителите и др.) често създават конфликти поради прекалените си претенции и безкрайни нападки по адрес на ортодоксалната медицина и другите, доказали своята полезност клонове на знанието, т. с. срещу събирания в продължение на векове опит на академичните школи по медицина и хирургия. Те забравят, че много от претенциите им за успех (а те често са неопровержими) могат да бъдат квалифицирани под общото наименование „ябчителство с вяра", проведено правилно или не. Този начин отдавна е признат от академичните мислители и всички права са му дадени. Като истински пазители на определени истини, тези култове трябва преди всичко решително да променят своя подход и да усвоят духовната природа на компромиса в нашите дни на еволюционен напредък. Техните идеи няма да принесат желаната полза, ако са отделени от богодаденото знание, което медицината с натрупвала в продължение на векове; освен това те би трябвало да регистрират и своите многобройни провали, точно както процедират с шумно рекламираните си постижения. Резултатите от тяхната дейност не могат да се мерят с успехите на ортодоксалната медицина и на благотворителността в болниците, където (независимо от пропуските и глупостта понякога) страданията на човешките маси намират ефикасно третиране. Тези култове нямат смелостта да признаят, че в случай на тежка болест или нещастен инцидент пациентът физически е неспособен нито да потвърди, нито да опровергае божественото лечение и изцяло зависи от лечителя, който работи без да познава кармата му. Както и при ортодоксалната медицина, много от техните прехвалени изцеления се оказват успешни само защото последният час на пациента не е наближил и той би оздравял във всички случаи, макар че с помощта на опитен лекар това е станало по-бързо.
При сериозен нещастен случай, когато кръвта на пострадалия изтича, представителят на който и да е култ по неволя ще се обърне към методите на ортодоксалния медик и по-скоро ще постави кръвоспиращ бинт, отколкото да стои и да гледа как човекът умира, ако тези мерки не се вземат навреме. Когато се сблъсква със смъртта, той често прибягва до изпитаните и надеждни методи за медицинска помощ и по-скоро ще извика лекар, отколкото да позволи да бъде обвинен в убийство.
Казвам всичко това не в дух на пренебрежение, а за да покажа, че всички школи - ортодоксални, академични, древни, материални, духовни, пионерски, новаторски или ментални - са взаимозависими; те са длъжни да се обединят в една всеобхватна лечителска наука. Това ще бъде наука, която изцелява целия човек, като използва всички ресурси - физически, емоционални, ментални и духовни - на които е способно човечеството. В сравнение с привържениците на науката за менталния контрол върху болестите, ортодоксалната медицина проявява по-голяма откритост за сътрудничество с новите школи. Професионалните медици обаче няма да си позволят да превърнат пациента в опитно зайче само заради удоволствието на пионера (привърженик на култа) да докаже своята теория, колкото и безупречно да изглежда тя при съпоставка с вече изпитаното и провереното. Средният път на разумния компромис и сътрудничество е най-мъдрият - това е урокът, от който се нуждае всеки дял на съвременното човешко мислене.
Така стигаме до нашата трета, завършваща глава на раздела, в който са систематизирани основните причини за заболяванията. Темата за кармата досега не е обсъждана в дълбочина, затова тук възнамерявам да я разгледам дори по-детайлно, отколкото вероятно ще изисква нашата конкретна тематика.
Сподели с приятели: |