6
Въведение 1. Целеполагане В продължение на 12 столетия се
развива и утвърждава неразривната връзка на българската образователна традиция и православна църква с неизчерпаемия й арсенал от благотворни взаимодействия. Теоретичната и практическа полезност на изследването на тази връзка, от една страна, и отсъствието на системно и цялостно историко-педагогическо
проучване, от друга, са в основата на
мотивацията за избора на темата –
„Развитие на връзката Българска православна църква – българско образование”. Мотивите са пряко свързани с характера на настоящото изследване
– историко-педагогически. Именно този тип изследване
съдържа най-големия потенциал за преоткриване и преосмисляне на редица
педагогически практики, наложени исторически, и трансформирането им в реални познавателни и практико- приложни подходи в съвременната образователна и възпитателна практика.
Хронологическият обхват на изследването е рамкиран между двете ключови събития в българската история – изборът и вероизповедната идентификация на
България през 865 г. и началото на демократичния
ѝ преход в нейната най-нова история. Дванадесетвековният хронологически
отрязък от време, в чиито граници се разгръща еволюцията на връзката
Църква1–българско образование, е
достатъчен за самостоятелно, пространно и многопластово изследване, извеждащо
основни Сподели с приятели: 
