Глава 3: Концептуално приложение на моделите за прогнозиране на фалитите. Анализ на "Мостстрой" АД

Те дават възможност да се прецени, дали едно предприятие се намира в финансова устойчивост, чрез възможностите за финансиране и активите на фирмата. Основен показател, това е недостигът на източници за формирането на запаси или по друг начин казано, разликата между величината на източниците на финансиране и сумата на самите запаси.

Друг показател е този свързан с чистите инвестиции. Той също участва в определянето на финансовото състояние на фирмата.

За определяне на краткосрочните активи и методите на финансиране на запасите се използва балансът на фирмата:

• 
  Чист оборотен капитал (ЧОК) ЧОК = текущи активи – текущи задължения
  

• 
  Източници за финансиране на запаси (ИЗ) ИЗ = ЧОК + Краткосрочни лихвени кредити + Краткосрочни кредити по търговски операции
  

• 
  Чисти активи (ЧА) ЧА = Сумата на активите – Сумата на пасивите
  

За да се определи дали един бизнес е пред състояние на фалит, се използват съотношенията между запасите, собственият капитал, източниците на запаси и сумата на активите. Според тях се определят няколко вида финансова устойчивост: абсолютна, нормална, неустойчива и критично финансово положение.

Критичното финансово положение е финансовото състояние на предприятието, при което то не може да покрие в определения срок своите кредити и няма събираемост на вземанията. Когато запасите са повече от източниците на финансиране за тях и чистите активи са по-малки от 0, състоянието на фирмата се определя като фактически банкрут.

От таблица 4 се виждат данните извадени от баланса на фирма "Мостстрой" АД, с помощта на абсолютните финансови показатели. Прави впечатление, че след изчисление на чистият оборотен капитал, той е с намаляваща тенденция. През 2007 г., 2008 г. и 2009 г. разликата между текущите активи и пасиви е била положителна величина, но се смалява. Рязък спад се вижда през 2009 г. и след нея чистият оборотен капитал е отрицателно число. Финансовата устойчивост на фирмата е нестабилна. Източниците на финансиране на запаси също заемат критични стойности през 2010 г. Фирмата изпитва силен недостиг на собствени и привлечени средства, за да формира своите запаси. През кризистната 2010 г. чистите активи са с отрицателна стойност. След обстоен анализ се стига до извода, че фирмата е в критично финансово положение. "Мостстрой" АД няма събираемост на вземанията, което е основната причина за достигане на компанията до фалит.

Тези коефициенти се изчисляват отново на базата на финансовият отчет, който определя имущественото и финансово състояние на фирмата към определена дата. Използва се още и отчета за доходите, който дава представа за финансовите резултати на фирмата. Чрез тези коефициенти могат да се правят сравнения между фирмите. Те са: структура на капитала, финансов риск, темп на растеж и ликвидност (платежоспособност).

Ще започнем със структурата на капитала. Тя има пряко отношение към стопанската дейност на фирмата. Тя е отношение между собствени и заемни средства свързани с дейността на предприятието. В счетоводният отчет той се отразява в пасива на баланса. Съотношенията определящи структурата на капитала, могат да определят степента на независимост на фирмата от кредиторите й. Когато се анализира капиталовата структура, задължително се отчита дълга на предприятието, неговият собствен, оптимален и относителен дял. За да се анализира точно капиталовата структура, се използва коефициент на концентрация. Чрез него се определя общия обем на средствата на собствениците, които са инвестирали в развитието на фирмата. Това е показателят, който определя финансовата независимост. Колкото е по-висок той, толкова е по-висок рискът от фалит. Мениджърите трябва да се стремят да спазват препоръчителната стойност на този коефициент (да е по-малък от 0.5). Когато това е така инвеститорите нямат съмнения, че техните инвестиции могат да бъдат посрещнати от собствеността на фирмата.

Данните от отчетите на фирма "Мостстрой" АД (Таблица 5.) показват, че коефициентът на структурата на дълга е изчислен между нетекущият дълг и общият размер на дълга. Най-високите стойности на дълга на "Мостстрой" АД се наблюдават още през 2007 г. Причината е в противоположни трендове в изменението на елементите на съотношението. Нетекущият дълг се покачва, но общият размер на дълга нараства с по-бързи темпове, след което бавно намалява.

Освен този коефициент, разглеждаме и коефициента на концентрация на собствения и заемния капитал. Сумата на тези два коефициента трябва да е единица. Прави впечатление от Таблица 5., че фирмата има значително по-малък размер на собствения, отколко на заемния капитал, което е сериозна предпоставка за невъможност да се посрещнат задълженията на фирмата, а тук и до обявяването в несъстоятелност.

Коефициентът на покритие на инвестициите определя дела на устойчивите пасиви, спрямо общата сума на активите. Когато този коефициент се намали до 0.65, тогава състоянието на фирмата се определя като критично.

От данните от отчетите на фирма "Мостстрой" АД се вижда, че този коефициент също достига критични стойности. През 2009 г. той е на границата на критичното състояние, докато през 2010 г. е ясно, че фирмата трябва да се обяви в несъстоятелност.

За да се определи доминацията на определен тип капитал (собствен или привлечен), се използва коефициентът на финансовия ливъридж. Логично е да се твърди, че когато расте условната зависимост от външни кредитори, финансовата устойчивост на организацията е нестабилна. За да възстанови стойността на своята фирма, мениджърът трябва да възвърне стойността на коефициента между 0.5 и 1.

За изследваната фирма, тези рамки са непостижими след 2008 г.
Таблица 5. Финансови коефициенти на фирма "Мостстрой" АД

Номер	Показатели	2010	2009	2008	2007
1	Собствен капитал	10803	8404	8568	8429
2	Дълг	25096	26080	21682	16752
3	Активи	14293	34484	30250	25181
4	Нетекущ дълг (Дългосрочни пасиви)	968	5600	14440	10648
5	Нетекущи активи	7008	13902	13631	11490
6	Коефициент на структурата на дълга	0.57	1.32	1.4	1.5
7	Коефициент на концентрация на собствен капитал	0.08	0.08	0.09	0.12
8	Коефициент на устойчивост	0.1	0.64	0.79	0.83
9	Коефициент на финансов ливъридж	1.37	1.18	1.27	0.2

3.3. Z-оценка на Бийвър и Олтман

Освен горните два модела, за изследването на състоянието на фирмата се използват и реантабилността, осезаемостта на активите, данъчната изгода от дълга и растежа на фирмата.

За да може да се направи емперично изследване, е важно да се определи размерът на фирмата. Това се прави с помощта на натурален логаритъм от нетните приходи и от продажби. Когато една фирма има по-голям размер, вероятността тя да изпадне във фалит е по-малка. Затова заплахата от фалит грози предимно малките и средни предприятия.

“Фирмите с висока рентабилност, малко недългови данъчни облекчения и висока ефективно корпоративна данъчна ставка имат големи данъчни изгоди от дълга си и би трябвало да се очаква да са с по-високо съотношение дълг-собствен капитал.”⁷

Един от най-известните модели за прогнозиране на фалит е моделът Z-оценки. Негови автори са Бийвър и Олтман. Същността на техният модел използва система от финансови показатели, участващи в регресионен модел. Той се основава на вариационни редове, включващи финансови показатели изведени от представителна извадка на подобни фирми. Определят се статистически значимите финансови отношения и се определят критичните им стойности. Тези критични стойности определят възможността за оцеляване на фалиралите фирми. На практика тази критична стойност представлява Z-оценката. Когато този показател е под 0.45, можем да твърдим, че фирмата е в критично състояние. Разглежда се 5 годишен период, преди настъпването на финансова криза във фирмата. Ако този показател спада, фирмата е достигнала състояние на фалит. Коефициентът на Олтман е по-прецизният показател. Той използва 33 фалирали и 33 не фалирали фирми. Чрез тази извадка, той прави анализ за измерване на риска от състояние на неплатежоспособност на фирмите и определя предразположението на предприятието към фалит.

                   БПЛ             Пр.              СК             Фин.Р             Кр.А

                 Об.А          Об.А            Пр.К            Об.А              Об.А

където:

КО – коефициент на Олтман;

Пр.- приходи;

СК – собствен капитал; Пр.К – привлечен капитал;

Фин.Р – финансов резултат;

Кр.А – краткотрайни активи;

Об.А – общо активи

 Олтман е стигнал до извод, че критичната стойност на неговият коефициент е 1.8. Под тази стойност фалит е вероятен в рамките на 2.5 години. Точността на метода според изследванията му е 95% до една година на фалита, 72% за две години и 48% до три години.⁸

За онагледяване на ситуацията в България и за преценка на ефективността на модела на Олтман, ще се използват отново финансовите отчети на "Мостстрой" АД в търговският регистър. Две от условията за предстоящият анализ са изпълнени - публично дружество във фалит, което едновременно с това е и производствено.

В таблицата се вижда равняване на абсолютните показатели от годишните финансови отчети на фирмата. Забелязва се огромен спад в приходите от продажби. За сравнение през разглежданият период 2007 г. те са били 30 705 лв., а през 2010 г. - 1 517лв.

Всички показатели за оценяване на риска от фалит значително намаляват в периода 2007 г. - 2010 г. Важно е да се отбележи, че през 2007 г. фирмата е имала положителна печалба в размер на 5 194 лв., а за сравнение през 2010 г. "Мостстрой" АД има загуба от над 20 хил. лв. Неразпределената печалба също се е стопила бързо и цената на акциите се е понижила в пъти. През 2007 г. от 54 лв. за акция, през 2010 г. тя е едва 0,34лв., което показва нейното огромно обезценяване.

Дори при прост анализ се забелязва разклатената устойчивост на фирмата.

Според горните изчисления оценката на риска от несъстоятелност за последната разглеждана година (2010 г.) е -6,28. Тази стойност е много под 1,8, тоест ясно се вижда високият процент на риск от фалит. Чрез този модел рискът от несъстоятелност се оценява като много висок, но се забелязва и че фирмата не попада за пръв път под тези критични нива.

Основни причини за решението за обявяване на несъстоятелност на Мострой АД е заради неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на фирмата. Има наложени запори и възбрани по редица дела. Една част от неговите задължения са от големият кредит към ОББ АД, чийто падеж е бил на 31.05.2010 г. Всички задължения на фирмата и нейните дъщерни дружества са изискуеми. От таблица 5. се вижда, че фирмата работи на загуба, тоест липсват парични средства и дългът към банката не може да бъде изплатен. Започва се принудително събиране на дължимите суми. Фирмата е имала и договори с лизингодателя Интерлиис АД за транспортни средства, които през Август 2010 г. са били принудително иззети. Това практически довежда до невъзможност фирмата да продължи да съществува. Тя е принудена да обяви фалит.