Фалити. Концепции за предотвратяването на фалити и последиците от тях

Университет за национално и световно стопанство

Катедра Финанси


Магистърска теза

на тема:

Фалити. Концепции за предотвратяването на фалити и последиците от тях.

Дипломант:

ф. н. 1322064

редовно обучение

спец. финансов мениджмънт

Научен ръководител:

ас. д-р Иван Костов
София

2015

Приложения......................................................................................................................40

За успешната дейност на един бизнес, трябва да се поемат много рискове, свързани с обезпечаване чрез ресурси, работна сила, търсене на инвестиции и печалба. Изисква се усет и много добро опознаване на конкурентния пазар, както и на икономическата среда. С лекота трябва да се прилагат основните принципи и методи на финансовото управление. Въпреки това, в нередки случаи, бизнесът достига до фалит.

Предмет на предстоящата дипломна работа са фалитите във фирмите, причинени от различна финансова дестабилизация в организацията и възможностите са избягване на тези фалити.

Основната цел на нашето изследване ще бъде анализирането на методите и причината за достигане на фалит на фирмите, пречупено през призмата на финансовите показатели и определени модели.

За постигнето на тази цел ще бъде необходимо да се решат следните задачи:

• 
  разграничаване на понятията, свързани с фалирането на една фирма
  
• 
  разглеждане на обстановката и тренда на развитие на финансовите фалити в България
  
• 
  анализиране на кризата в предприятията и възможностите за избягването й
  
• 
  внедряване на теоритичните концепции в практическите модели за избягването на фалитите
  

В основата на успешното съществуване на една фирма основна роля има целта, мотивацията, спецификите на бизнеса, определени белези и нишата на пазара. Въпросът за фалита е изключително актуален в контекста на съществуващата глобална икономическа криза. В рамките на една организация финансовият мениджър трябва да умее да овладее риска, трябва да осъществява контролинг и наблюдение на бизнес средата си и активно да участва в избягването на евентуален неоправдан финансов риск. За правилното функциониране на една фирма има нужда от добре разработени вътрешни правила и комуникация между управляващи и изпълнители. Управлението и мениджмънтът поемат отговорността за вземане на основните финансови, административни, икономически и други решения. Успехът на бизнеса зависи основно от методиките за прилагане на тези управленски решения на организиране, планиране, координация и контрол.

Много сложно е да се предвидят рисковете, които се съдържат в начина на управление, в поддържането на организационните връзки. Още по-трудно би било да се изработи алгоритъм, чрез който да се пресметне влиянието на погрешните персонални и мениджърски решения, които биха могли да се използват като аргументиране за плана на дейност на организацията. Често в реална среда различните решения се вземат независимо едни от други и това е основната причина за увеличаване на риска от фалит.

Понякога в бизнес средата мениджърите не отчитат достатъчно ясно критичните сигнали, като поведение на клиентите, инвеститорите и останалите участници в публичното пространство, което води цялата организация до неуспех. Много икономически загуби на големи корпорации се дължат именно на подценяване на комплексното влияние на външните фактори в бизнес средата. Около 75% от фалитите се дължат на недоброто познаване на конкурентната среда.

С оглед на точното дефиниране на проблемите в една корпоративна среда ще е необходимо да се разгледат основните възможности за избягването на фалит, както и причините за неговото възникване.

Глава 1: Основни характеристики на фалита.

1.1. Същност на понятието фалит. Несъстоятелност и ликвидация.

За да достигне до целта на изследването, първо трябва да се представят основните аспекти на терминологията, свързана с фалирането на едно дружество.

В основата за разпознаване на фалит е дестабилизиране на управлението на финансите. Има неоправдани разходи със съмнителна възвращаемост. Управлението няма ясна система за бъдещите цели, вземат се неоправдано високи кредити при условията на намалени парични постъпления. В голяма част от развитите страни, решенията се насочват в няколко сфери за да се стабилизира състоянието на фалиращата фирма:

- Отсрочки към кредиторите

- Изготвяне на план за осигуряване на паричната маса на несъстоятелност

- Решения по ликвидиране на бизнеса

Тъй като от фалита на фирмата ще бъдат засегнати и трети страни, преди окончателното му обявяване, мениджърът трябва постепенно да намали своята дейност, като предварително уведоми контрагентите, да изгради система с информация, която предупреждава за реални опасности от риск. Съществуват няколко възможности за диагностициране на бъдещото развитие на фирмата. Възможни са стратегии за вътрешен растеж, които са свързани с продуктовото развитие. То се основава на жизненият цикъл на въвеждане, развитие, растеж, насищане и излизане. Изпълнението на този цикъл обикновено се съпътства от отрицателен паричен поток и отнема значително време преди самото продуктово развитие. Друг вариант е диверсификацията. Тя може да бъде желана и принудителна. За да се постигне, се изследват възможностите на пазара и наличните ресурси. Друга възможност е закупуването на нов бизнес. Това е стратегия за външен растеж на фирмата. Подобно решение трябва да се основава на ясни финансови резултати, оценка на активите, отношенията с доставчиците и ясната търговска репутация.

Фалитът се дели на икономически и финансов. Икономическият фалит е свързан с превишаването на извършените разходи над постъпилите приходи. Или по друг начин казано, обемът на авансираните капитали е по-голям от вътрешната възвращаемост на инвестициите.

Финансовият фалит (несъстоятелността) е невъзможността на предприятието да посреща своите задължения, тоест общата стойност на изискуемите пасиви е по-висок от счетоводната стойност на активите. От своя страна, самата процедура по несъстоятелност представлява съдебно производство, имащо за цел да осигури справедливо удовлетворение на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника. Процедурата по несъстоятелност също не предвижда ликвидация на фирмата, а само справедливо и съразмерно удовлетворение на кредиторите й.¹

Според търговският закон², ликвидацията има различни определения.

Първо, тя може да се разглежда като система от действия, а от друга страна да е определен етап на съществуването на предприятието. Въпреки че това е последният етап (не се осъществява търговска дейност), той все още е юридическо лице. Понятията ликвидация и несъстоятелност си приличат, защото и при двете се събират вземания, изпълняват се задълженията и се осребряват наличните активи. Но на практика двете понятия са коренно различни. Ликвидацията за разлика от несъстоятелността е в извънсъдебно производство. Тя се обявява в интерес на управлението на фирмата, за да може да се удовлетворят задълженията към кредиторите. При несъстоятелността приходите от имуществото се разделят справедливо между собствениците.
1.2. Развитие на несъстоятелността в България за последните години.

За целта на анализа, ще се представи общ преглед на обявилите несъстоятелност фирми през последните години в нашата държава.

За 2013 г. по официални данни от сайта на НСИ³, в несъстоятелност са обявени 820 фирми. Основен фактор за големия брой фалити е финансовата криза от 2008 г. и огромната междуфирмена задлъжнялост. Голямата част от разработените бизнеси са обявени за продажба. След справка в Агенцията по вписванията, става ясно, че броя на тези фирми се увеличава спрямо годината на навлизане в кризата. Тогава те са били приблизително 250 фирми, а през 2011 г. са двойно повече. Прави впечатление високото ниво на продажби на различни офиси и предприятия. Причината за високата продажба са заплахите от фалит. Мениджърите са принудени да продават активите си на ниска цена, в сравнение с реалната.

Важна роля играе и финасовата криза от 2008 г. "Пукането" на строителния балон е причината за увеличаване на броя на фалиралите предприятия през 2012 г. Сред най-продаваните бизнеси са тези в хотелиерският бизнес.

В Таблица 1 са разгледани фирмите, обявили несъстоятелност от държавите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Най-засегнатите сектори в ЦИЕ са строителните и производствените компании, както и търговците на дребно. Наблюдава се огромен ръст от 40% спрямо фалиралите фирми от 2012 г. За България този факор е от огромно значение и е една от причините за промените в Българското законодателство спрямо процедурите за обявяване на несъстоятелност. При цялостен поглед на таблицата се вижда, че 5% повече компании от ЦИЕ са обявили несъстоятелност. Причина за това са забавянията на фискалните мерки в Еврозоната. Абсолютната стойност за този регион за 2013 г. е 70 хил. фирми. При средно изчисление броят на фалиралите фирми, като не се броят тези в Унгария, се е повишил с 9%. Причини за 40% -ното увеличение за фирмите обявили несъстоятелност в България, може да се търси в намаляване на търсенето, недостатъчно улеснен достъп до кредитиране и усложнените процедури до достъп на програми подкрепящи бизнеса. От разглежданите страни Латвия е в най-добро състояние, тъй като тя показва намаление на фалиралите фирми със 7,40%. Основни причини за този позитивен резултат се търси в разстящото частно потребление. Страните с лош резултат като България, Хърватия и Чехия страдат от ниските нива на потребление от страна на домакинствата и рецесията на Евро зоната. Забелязва се, че броя на тези фирми в България, като абсолютна стойност, е доста по-малка от тези например в Хърватия, Чехия, Унгария, Литва, Румъния и Сърбия, но като процентно изменение спрямо предходната година България е сред първите държави по рязко увеличение на обявените в несъстоятелност фирми.

Основен дял на фалиралите фирми се пада на търговията на едро и дребно, поради много слабо вътрешно потребление. Най-малко са затрудненията в ИТ сферата, фармацията, телекомуникациите и аутсорсинг услугите. Причини за тези числа в българската икономика са затрудненият достъп до кредитиране и недостатъчно улеснените процедури за кандидатстване на програми в подкрепа на фирмите, забавят се плащания, прави се неточна оценка на риска и трудното събиране на вземания (междуфирмената задлъжнялост).

За сравнение през 2014 г. има значително снижаване на броя на обявените в несъстоятелност дружества - 37%. За съжаление данните са далеч от данните преди финансовата криза. Основна причина на намаляването в България на фалирали фирми е промяната в закона за обявяване на несъстоятелност при задна дата. Това кара кредиторите и доставчиците да губят своите обезпечения. Утежнените процедури са също причина кредиторите да избягват този път за взимане на вземания.

За 2015 г. прави впечатление, че за първото тримесечие има спад с 20% на исковете за несъстоятелност. Общо 151 фирми са влезли в такива процедури, според данни от Агенцията по вписванията.

Друг анализ, който ще даде възможност за постигане на ясни изводи за тренда на развитие на фалитите в България, е изследването на междуфирмената задлъжнялост. Поставя се въпросът, до колко този риск влияе на фалитите. Според данни от "Кофас" междуфирмената задлъжнялост силно се е покачила спрямо предходните години. Точна цифра за съжаление, няма как да бъде дадена, тъй като анализите се правят на база на експертна оценка за всяка отделна фирма. Важният извод тук, за съжаление е, че трендът е нарастващ. Все повече грешни финансови решения за отложени плащания водят до сериозни последици. Както става ясно строителният сектор носи най-сериозни отговорност за последиците от просрочени задължения. Това е секторът, който е най-зависим от кредитиране и платежоспособно търсене.

Друг сектор в които фалитите са често явление е транспорта. След анализ на оборотите на компаниите в този сектор се вижда голямо намаление (между 30% и 70% спрямо 2012г.). Откритите процедури по несъстоятелност са нарастнали с около 300%.

Има голямо намаление и в търговията с текстил и метали. Една от основните възможности за стабилизиране на тези сектори и намаляването на фалитите в тях е намесата на държавата, чрез стимулиране на икономическата активност. Основният проблем в българската икономика са малкото несъстоятелности и големият дял на некоректни плащания. Трудно фирмите се ориентират кой ще бъде техен стабилен партньор и с кой, търговията ще бъде просто на кредит. Ако фирмите залагат на по-добър рисков мениджмънт, ще се избегне веригата на задлъжнялостите. Не са редки и случаите на фирми с по-малко проблеми в оборотните средства. В условията на криза приходите спадат, но лоши вземания не увеличават своят обем при тях.

Възможност за решаване на проблема с платежоспособността са вариантите за продажба чрез отложено плащане. Едни от основните партньори на България, чрез които се правят такива доставки са Турция, Гърция, Германия, Румъния и Италия. Цифрите варират от 90 дни до 6 месеца. Основен аргумент в полза на този вариант е дългия срок за реализиране на стоките.

На микро ниво за последните години също се забелязва увеличение на средното отложено плащане.

Общият поглед над картината от последните години дава възможност да се анализират по-подробно възможните действия за антикризисни мерки в следващата глава.


Глава 2: Антикризисни действия за предотвратяването на процедурите по несъстоятелност.

2.1. Причини за възникване на кризата в бизнеса

Сред основните причини за възникване на проблеми в едно предприятие са особените промени във външната среда на фирмата и недостатъчния финансов ресурс, с който може да се реагира на новостите в средата. Основните проблеми свързани с влиянието на външната среда са:

- Основният лихвен процент отразява промяната в цената на привлечения финансов ресурс, а чрез него и в управлението и обслужването на дълговия капитал.;

- Достъп до финансиране на предприятията -

"Талантливият предприемач е човекът, който препуска към успеха, оседлал дългове"⁴

Според теорията на Шумпетер, производство чрез кредит може да бъде разгледано като производство "от нищото". Кредитите имат възможността да превръщат ресурсите в продуктивни, ако са в ръцете направилния мениджър. Достъпът до финансиране дава шанс за успешно стартиране, разсширяване или спасяване на даден бизнес. Това обаче е рисково начинание за всеки инвеститор. Трябва да има повече банки и инвеститори готови да поемат риска. От друга страна, фирмите трябва да имат възможност да предоставят гаранции за надежността и стабилността на своите състояния.

Таблица 2. Дял на използване на финансовите инструменти.

Фигура 1: Използване на финансовите инструменти

През 2013г. най-често срещаните източници на финансиране са собственият капитал (42%), не официални заеми (17%) и банкови кредити (14% инвестиционни и 14% за оборотни средства).

Причините за фалитите на предприятието възникнали от факторa на външната среда - достъп до финансиране, е от части затрудненият достъп до публични фондове от страна на малките и средни предприятия. Не се усвояват изцяло Европейските фондове. Такъв пример може да се даде за селското стопанство. Голяма част от производителите в селското стопанство фалират, поради това, че не са участвали по Европейски програми - те не са вложили рисков капитал за помощ при кандидадстване.

Трудният достъп до финансови ресурси се свързва и с ограниченията при инвестициите - твърде малко фирми закупуват нови ДМА (35%), инвестират в по-висока квалификация на персонала (30%) или инвестират в интелектуална собственост (4%).

Задълженията на нефинансовите предприятия възлиза на преблизително 150 милиарда лева⁵. Междуфирмените задлъжнялости са близо 80% от всички задължения. Фирмите, които са имали достъп до финансиране, но не успяват да посрещат своите задължения са предимно в сферата на строителството, както беше споменато по-горе.

- Роля на институционалната среда - институциите имат различно влияние върху фирмите. Едни влияят върху производството, други увеличават конкуренцията, а трети отговарят за разпространението на информацията. Държавния орган трябва да бъде отговорен за стимулирането на продуктивно предприемачество - например чрез улеснени процедури за регистрация, прозрачна данъчна система и ефективно приложение на законите.

От гледна точка на политическите фактори, рискове по несъстоятелност се крият в непостоянството на законовите и нормативни актове. Това от своя страна води до невъзможност на фирмите да изпълняват предварително зададените бизнес планове. Друг проблем са промените по субсидирането на дадени отрасли и неравномерното финансиране на определени бизнес среди.

От гледна точка на демографията, определянето на бюджет и нефинансово стимулиране на кадрите биха могли да предотвратят миграционните процеси.

Най-развиващият се и динамичен елемент на външната среда, това са факторите на пазарните условия. При продуктите трябва да се изследват появата на нови конкуренти, производството на еднотипни продукти заместители и свързани такива. Цените влияят в не по-малка степен на състоянието на фирмата. Дори при малки промени в търсенето, цените рязко изменят стойността си. Бизнес плановете могат да се изменят и под влияние на смяна на настроенията на дистрибуторите. Лъжливото усещане за по-голямо търсене от реалното може да промени тежестта на финансовият ресурс в полза на по-малко нуждаеща се сфера във фирмата. За намаляване на продажбата основен виновник, може да бъде липсата на реклама и масов достъп на потребителите до познанията за предлаганата услуга.

Освен външната среда, виновникът за фалита на една организация може да се търси и във вътрешната. Невъзможността на персонала да се справи с появата на нова техника или технология, недобрата организация на производство и труд, нови начини за използване на персонала могат да доведат до реализиране на финансови резултати, които в своята цялост не гарантират икономически ефективна фирма. Всички тези фактори водят до различни проблеми и затруднения на фирмата. Ако те имат временен характер фирмата има потенциал да преодолее затрудненията чрез правилни мениджърски решения.

В зависимост от обема на предприятието, фалитът може да бъде бързо достигнат. Средната продължителност на дейност на малки и средни предприятия в развитите страни е от 3 до 5 години. Те са най-динамичната структура на пазара.

От основна необходимост за оцеляване на бизнеса е диагностицирането на състоянието, анализът на временните затруднения, създаването на система за оздравителна програма. Задължително се прави анализ на реалното финансово състояние на фирмата и внимателно разглеждане на факторите, от които зависи развитието на основните затруднения на бизнеса. Такива могат да бъдат неправилната позиция на пазара, неподходящият продукт, ненавременната информация, неподходящият персонал, невъзможността за събирания на вземания или неприсъщи постоянни разходи. В посочените възможни причини за фалит на фирмата могат да бъдат открити проблемите и по тях да бъде изготвена стратегия за оцеляване. Възможно е да се определи предварително финансов ресурс за извънредни ситуации, като тези, с помощта на които проблемите могат да се преодолеят или частично да бъде постигната неутрализация.

Сред основните сигурни симптоми на влошаване на състоянието на фирмата са например, траен спад в продажбите и печалбите за определеният отчетен период, високото текучество на кадри или недоволен клиент.
2.2. Вътрешни механизми за стабилизиране на финансовото състояние на компанията.

Оперативните мерки нямат пряко отношение към промените на отношенията във фирмата, но те са достатъчно силен метод за провеждане на кампании за снижаване на цените, увеличаване на търсенето, замяна на активи, съкращаване на разходите. По дефиниция те са по-скоро отбранителни мерки, а целта е да се възвърне платежоспособността и равновесието във финансите. Вариант на възвръщане на тази платежоспособност е намаляване на текущите финансови потребности на фирмата, конвертиране на краткосрочни финансови инвестиции, намаляване на срока на продажбите на кредити, намаляване на гаранционните запаси и други. При невъзможност на приходите от тези действия да покрият краткосрочните задължения, се налага продажба на дългосрочните финансови инвестиции, обратен лизинг или смяна на дълготрайните активи. Когато се намаляват размерът на краткосрочните финансови задължения, обемът на входящите парични потоци трябва да бъде над обема на предстоящите плащания.

До тук е постигнато само краткосрочно стабилизиране на платежоспособността. Но за постигане на устойчивост, основна задача е да се отстранят причините за първоначалната нестабилност. Следва голямо структурно преустройство на финансовите активи на фирмата, балансиране на паричните потоци и генерирането на лични финансови ресурси. Това се постига, чрез намаляване на инвестиционната активност и преструктуриране на ценовата политика.

Понякога в изследването на механизмите на стабилизиране на финансовото състояние на компанията е необходима външна намеса. Това може да са външни юридически или физически лица. Те подпомагат процеса на изготвяне на бизнес план, който включва ясна концепция за характера и мащабите на кризата, методите за финансово оздравяване и определяне на финансовите резултати. Този план задължително трябва да бъде одобрен от кредиторите. Планът може да е с насоченост към рефинансиране и реструктуриране на дълга и на мерки, пряко свързани с промяна и преобразуване на цялото предприятие.

Рефинансирането и реструктуриране на дълга обхваща получаване на субсидии от бюджета, държавни гаранции по кредити, прехвърляне на дълг, рефинансиране на краткосрочните кредити, емисия на облигационни заеми и други. Този метод се използва само в условията на тежка финансова криза.

Реструктуриране на компанията е друг изход от тежката финансова криза. Може да стане чрез сливанията и поглъщанията, смяна на собствеността или отделяне или прекратяване на недоходоносните дейности.

За да се изготви концепция за избягването на краен фалит трябва да се вземат в предвид всички гореспоменати фактори. Трябва да се изготви план, който да бъде комбинация от намаляване на разходите, осигуряване на средства по неотложни плащания, продаване на ненужното имущество и съкращаване на ненужни структурни звена.

Намаляването на разходите се определя основно от финансовия мениджър. Чрез тази мярка, предприятието се освобождава от излишните за него дейности и се концентрира върху основното съдържание на дейността си. Осигуряването на вземанията е по-сложен процес. То е особено трудно когато бизнесът е малък. Трябва да се следи средния период за събиране на вземанията.

Друга помощна мярка е частично намаляване на цените на продуктите чрез редуциране на разходите, необходими за производството им. По този начин се удължава живота на продукта и управлението си осигурява увеличаване на продажбите за определен период, нужен за стабилизирането на организацията.

• 
  Рисков мениджмънт
  

Застраховката от финансовия риск може да защити един важен актив на организацията – вземанията от други фирми. Вземанията са критичен елемент в баланса. Неуспешното тяхно събиране може да бъде причина за криза във фирмата. Те пряко влияят върху печалбата и паричния поток на предприятието. Но бъдат ли оставени вземанията на компанията на външните влиянията на икономическата среда на високата задлъжнялост на доверието, че контрагентите ще плащат навреме, е все едно те сами да се обрекат на загуба и фалит. Загубите от лоши вземания могат да бъдат с катастрофални последици за една фирма.

• 
  Финансово управление
  

Финансовата нестабилност на една фирма е един от най-сериозните предизвикателства пред развитието на организацията. Има противоречие и неточност между фактическото състояние на потенциала на финансите на компанията и необходимия финансов обем потребности за нейното развитие. Финансовата криза създава най-големите заплахи за преодоляването на фалита.

За да се определят концепциите за справяне с нея, трябва да се изведат причините за тази финансова криза. В зависимост от източника на генериране, тя може да е предизвикана от вътрешни или външни фактори, които вече са определени.

Но логично, най-трудна за преодоляване във фирмата е финансовата криза, предизвикана от комбинацията на неблагоприятното въздействие на двата вида фактори.

Според мащаба и обхвата финансовата криза може да бъде структурна и системна. Структурната възниква, когато е на лице трайно нарастване на диспропорциите на отделните параметри на финансовият потенциал на фирмата. Тези промени не съответстват на измененията във финансовата дейност и финансовата безопасност. Такава криза се определя като локална.

Структурната финансова криза може да е предизвикана от неоптималната структура на капитала. Големият дял заемни средства може да наруши финансовата устойчивост на фирмата - увеличава се финансовият риск и се променя финансовата гъвкавост. Фирмата търси нови ресурси от външни източници, чиито условия се оказват неблагоприятни. Получава се ограничение на чистия паричен поток.

Друга причина за структурна финансова криза в организацията е неправилното разпределяне на активите в предприятието. Характерен за този вид финансова дестабилизация е високият дял на дълготрайни активи и липса на високо ликвидни средства или пък небалансираността на паричните потоци. Има разминавания в обема и времето на притока на положителните и отрицателните парични потоци, което от своя страна води до влошаване на платежоспособността на предприятието.

Структурата на инвестициите също може да доведе до финансова криза във фирмата. Непредвиденият срок на откупуване може да създаде липса на възвращаемост за дълъг период от време.

Освен структурна, според своя мащаб и обхват кризата, дължаща се на неправилно управлявани финанси, може да е и системна. Тогава проблемите са във всички основни форми на финансовата дейност и отразяват ясни противоречия в цялата финансова система на организацията.

Степента на разстройване на финансова дейност определя това дали една финансова криза ще бъде лека, тежка или ще бъде под формата на финансова катастрофа. Леката може лесно да се разреши чрез вътрешните механизми за антикризисно финансово управление. Тежката обикновено е комбинация от няколко структурни финансови кризи. При нея са необходими прилагането на редица вътрешни механизми за стабилизация и при необходимост се комбинират с външни такива. Финансовата катастрофа е сред най-опасните проблеми. Тя води до обявяването на несъстоятелност на фирмата. Според последствията които могат да доведат лошите решения във финансовият мениджмънт, можем да отбележим, че финансовите кризи се разделят на такива, които водят до възстановяване на финансовата дейност до предишните размери, криза свързана с обновяване на цялостната финансова дейност и криза водеща до ликвидация на предприятието.

За фалита на една фирма, най-голямо значение има финансовата криза, свързана с платежоспособността на фирмата. Тя е най-тежката финансова криза. При нея бизнесът не е в състояние да посрещне в определените срокове задълженията си към кредитори, контрагенти и бюджет. След като една фирма попадне в такова състояние, имаме заплаха от фалит. За да успее да преодолее тази заплаха се изисква ясно и точно разработване и прилагане на специални методи за финансово управление на фирмата.

Има няколко причини за достигането на този етап във финансовата криза на организацията. Една от тях е нарушаването на финансовата устойчивост. Това нарушаване възпрепятства нормалното протичане на стопанските процеси. Основната проява на финансовата нестабилност се наблюдава, когато финансовите задължения (заемния капитал) е над стойността на активите, тоест на лице е чиста отрицателна стойност. Има случаи, в които има небалансираност в паричните потоци за по-дълъг период от време. Това се наблюдава, когато входящите парични потоци са по-малко от обема на изходящите парични потоци. Ниската ликвидност на активите води до неплатежоспособност на предприятието. Започват да се отлагат посрещането на финансови задължения с настъпил падеж и обемът на тези финансови задължения се оказва по-висок от паричните средства и бързоликвидните активи на фирмата.

Основно негативно влияние върху кризисното състояние на фирмите имат нестабилната околна среда, влошеното платежно състояние, квалификацията на мениджърите и влиянието на инвеститорите. Финансовата несъстоятелност е заплаха не само за самото предприятие, но и за неговите партньори. Като последствие от фалита, се влошава приходната част на бюджета, като поради това се забавя реализацията на икономическото и социално развитие на страната. Като следствие на фалитите, поради неефективното използване на кредитните ресурси е снижаването на общата рентабилност на банката. Проблемите във финансовото състояние в едно предприятие могат да доведат до смаляване на обема на стопанската му дейност и да доведат до намаляване на работните места, стачки и цялостно повишаване на социалното напрежение. Отчитайки последиците за икономиката като цяло, фалитът може да се разглежда и като участник в преразпределянето на общественият капитал с цел по рационалното му използване.
2.2.2. Антикризисни мерки на финансовият мениджмънт

За да успее да преодолее финансовата криза в своето предприятие, всеки мениджър трябва да изготви система, от принципи и методи за реализирането на решения насочени към превантивни мерки и преодоляване на последствията от тази криза. Основна цел е възстановяване на финансовото равновесие и минимизиране на понижаването на пазарната му стойност. Това се постига чрез анализирането на състоянието на предприятието. Финансовият мениджър трябва своевременно да подготви постоянен мониторинг на финансовото състояние и да отчете значимостта на факторите от външната финансова среда. В много чести случаи, тези действия позволяват да се избегне дълбоката криза или поне да се смекчи нейното негативно въздействие върху дейността на фирмата. От гледна точна на финансите, това е най-икономичният вариант.

Важна задача, която трябва да се реши е създаването на план за отстраняване на неплатежоспособността на предприятието. В повечето случаи, решаването на този проблем изважда дружеството от финансовата криза, възвръща се добрата репутация и се осигурява необходимото време за нови антикризисни действия.

След отстраняване на неплатежоспособността на предприятието, следва да се възстанови неговата финансова устойчивост. Това е основната цел на финансовия мениджмънт. То изисква много финансови ресурси и поетапно преструктуриране на финансовата дейност на фирмата. Чрез него се осъществява оптимизиране на краткотрайните активи, капиталовата структура, паричните потоци. Понякога това води до понижаване на инвестиционната активност. В много голяма част от случаите обаче, вътрешните механизми за стабилизиране и обема на финансовите ресурси не достигат за преодоляване на кризата. Необходима става външна намеса, чрез изработване на инвестиционен проект, за предотвратяване на обявяването в несъстоятелност. Трябва да се направи минимизиране на негативните последствия, което ще доведе до промени в структурната дейност на финансите за по-дълъг период от време.

За да се приложи успешен антикризисен финансов мениджмънт и да се избегне стигането до фалит, е изготвена така наречената "Система на антикризисното управление". Тя включва няколко основни принципа:

- Готовност;

- Превантивност;

- Срочност;

- Диференциация;

- Адекватност;

- Комплексност;

- Алтернативност;

- Адаптивност;

- Приоритетност;

- Оптималност;

- Ефективност.

Финансовият мениджър трябва винаги да бъде в готовност, за децентрализация на финансовото равновесие. Понякога настъпилите промени могат да доведат до промяна на конкурентните позиции, промяна във финансовият потенциал на фирмата, за да бъде готов на подобни промени, мениджърът трябва да следи за показатели на подобен вид нарушения във финансовото състояние.

От гледна точка на предотвратяване от заплахата от финансова криза, принципа за превантивност на действията е един от най-важните. Реализацията му е следствие от задълбочено наблюдение и точно диагностициране на финансовото състояние.

Срочността е свързана с превантивните мерки. Тоест колкото по-рано се диагностицират симптомите за финансово неравновесие, толкова по-големи стават обхвата и възможностите за възстановяване на стабилноста във фирмата. За точната диагностика финансовият мениджмънт, се определят и диференцират различните симптоми за критичните явления. Тези индикатори имат различни въздействия върху дейността на предприятието.

За ефективното антикризистно управление тези симптоми трябва да се класифицират в определени групи: в зависимост от последиците, които могат да донесат за развитието на дружеството.

Начинът, по който се реагира към възможността за фалиране на фирмата, стои в основата на принципът адекватност. За да се постигне неутрализация на негативните влияния, са необходими извършването на много разходи и пропуснати възможности. Такива например, могат да са намаляване на обема на операционната печалба, прекратяване на инвестиционни дейности и други. Като последствие се губят клиенти, допълнителни приходи и части от пазара. Пряка зависимост имат мащабите на финансовите инструменти използвани за предотвратяване на заплахите. Трябва да се вземе в предвид реалното равнище на опасност, адекватно спрямо потенциалните заплахи.

Трябва да се изгради точна и ясна система, включваща в себе си добре разработени и реализирани антикризисни мерки. В тяхната комплексност трябва да осигурява ефективност на неотрализирането на негативните фактори. Принципът за алтернативност изхожда от анализирането на максимално много алтернативни инвестиционни проекти и тяхната ефективна оценка. Когато фирмата е под влияние на негативни фактори, управленското тяло трябва да е готово да бъде динамично и адаптивно към бързо променящите се влияния на външната и вътрешна финансова среда.

Ако диагностицирането на ранен етап е невъзможно, а диагностицирането в късен етап може да бъде катастрофално за механизмите на вътрешно стабилизиране. Трябва да се оптимизират външните форми за оздравяване, чрез рефинансиране на дълг, сливания, отдаване под аренда и др.

Последният принцип е ефективността. Нейното реализиране може да се определи, чрез ясно дефинирани цели. Те трудно могат да се измерят в парично изражение, затова определянето на ефективността има относителен характер. Правят се съотношения за равнището на постигнатите цели към направените финансови разходи по алтернативни решения.

Съдържанието на антикризисните действия на финансовите мениджъри, освновано на изоброените принципи е процес, който обхваща подготовката, определянето и реализирането на управленски решения във фирмата, за предотвратяване на риска от достигане на финансови кризи и минимизирането на последствията от тях. Резултат на приемането на тези управленски решения е обособяването на специализирани високо квалифицирани групи от мениджъри, в условията на тесни времеви рамки, неопределеност и напрежение по структурите на фирмата. На така създадените групи се определят специализирани пълномощия за действия и работа с финансовите ресурси. Минава се през постоянен мониторинг, обособяват се обобщени решения за действия към неблагоприятните фактори на финансовото състояние.

През първият етап на този мониторинг, се определят така наречените кризисни полета. Това са параметрите на финансовото състояние, при чието нарушение кризата търпи развитие.

Вторият етап включва допълнителни специални финансови показатели, отразяващи симптомите на финансовата криза.

Следващият етап включва анализ на периодичността на финансовия мониторинг.

Четвъртият етап обуславя размерите на разминаванията между индикаторите на кризисното развитие от планираните. Следва анализ на отклоненията на всеки показател, определят се причините и възможното влияние на отклоненията от крайните резултати.

В изложеното по-долу ще се разгледат стъпките, през които е редно да премине всеки успешен финансов мениджър в условията на настъпваща корпоративна криза:

• 
  Превантивни действия
  

• 
  Определяне и разпознаване на признаците на финансовата криза във фирмата
  

• 
  Проследяване и анализ на факторите
  

• 
  Определяне на план за механизми, водещи до финансова стабилност
  

1. Прекратява се неплатежоспособността на предприятието

2. Възвръща се финансовата устойчивост чрез равновесия във финансовите ресурси

3. Извършва се промяна от финансовият мениджър на основната финансова стратегия, с цел задържане на равновесието в дългосрочен план.

• 
  Изготвяне на обобщена програма за извеждане на предприятието от финансовата дестабилизация
  

Една от най- важните процедури за антикризистни мерки е диагностиката. Тя е система от последващи финансови анализи, определящи причините за несъстоятелността и разкриващи степента от заплаха на фалит за предстоящия период.

Диагностиката се дели на експресна и фундаментална. Експресната включва система за следене и оценка поетапно на вече готовите механизми за финансов анализ. Определят се обектите на следене, формират се индикатори, които представляват потенциална заплаха. Постигнатите стойности се анализират и сравняват с подобни на фирми в същият отрасъл. Причината за това е сходното поведение на тези фирми на пазара. Тези показатели най-често следят нетния паричен поток, собственият капитал, заемният капитал, дългосрочният дълг, дебиторската задлъжнялост и други.

• 
  Представяне на показателите за оценка и диагностициране на финансовата криза
  

- Показатели за рентабилността на фирмата - те определят възможността за реализация на по-високи доходи (коефициенти за рентабилност на приходи от продажби на активите на собственият капитал и на печалба от акция);

- Показатели за ликвидност - това е възможността на предприятието да посреща текущите си задължения, с наличните краткотрайни активи, анализират се коефициентите на общата, бързата и незабавната ликвидност;

- Показатели за управление на активите - при тях се следи за обращаемостта на дълготрайните активи, запасите и вземанията на фирмата;

- Показатели за растеж - следят тренда на приходи от продажби, нетна печалба, капитал и доходност от една акция;

- Показатели за контрол върху разходите - имат голямо значение за рентабилността на компанията, разглежда се дяла на приходите и разходите от продажбите. Разделят се разходите на такива за заплати, научноизследователски дейности, управленски разходи и постоянни разходи.

• 
  Анализ на данните