Февруари 1999 г. Наръчник към съвкупното право на Общността в областта на транспорта

• 
  Регламентът формулира процедурата за предявяване на иск от лицата, действащи от името на сектора на морския транспорт на Общността, които считат, че са им нанесени вреди или са заплашени от практики на нелоялно ценообразуване.
  
• 
  Практиките на нелоялно ценообразуване се състоят в продължително прилагане на тарифи за превоз на избрани товари, които са по-ниски от най-ниските тарифи за превоз, прилагани за същия вид товари от утвърдени и представителни собственици на кораби; такива практики на нелоялно ценообразуване са възможни вследствие на нетърговски предимства, предоставяни от държава, която не е член на Общността.
  
• 
  Този Регламент предвижда процедура, чрез която Общността взема компенсационни мерки срещу такива практики на ценообразуване.
  
• 
  Предвиден е съответен метод за изчисление за установяване съществуването на практики на нелоялно ценообразуване. При изчисляване на “нормалната тарифа за превоз” се взема предвид съответната тарифа, която в действителност се прилага от утвърдени и представителни компании, действащи в рамките или извън рамките на корабни конференции, или съставна тарифа, основана на разходите на подобни компании плюс приемливо ниво на печалбата.
  

Official Journal L 378 от 31/12/1986

4.5 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

Документ No. 4.5.6

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 4058/86 от 22 декември 1986 г. относно координираните действия за защита на свободния достъп до товари в океанските търговски потоци

Цели

Да се предвидят координирани действия от страна на държавите-членки в случаите, когато конкурентната позиция на търговските флоти на държавите-членки или търговските интереси на държавите-членки са засегнати неблагоприятно от действията на трета страна, която ограничава или заплашва да ограничи свободния достъп до товарите на компании за морски превози от държавите-членки или на кораби, регистрирани в държави-членки.

Наблюдаваното нарастване на броя на държавите, защитаващи своите търговски флоти чрез практики, които опорочиха прилагането на принципа на лоялна и свободна конкуренция с държавите-членки на ЕС в сектора на морския транспорт.

• 
  Координирано действие може да бъде поискано от държава-членка
  
• 
  Съветът, следвайки препоръка или предложение на Комисията, може да вземе решение за координирано действие.
  
• 
  Координираното действие може да се състои от:
  

• 
  дипломатически постъпки пред съответните трети страни;
  
• 
  противодействащи мерки спрямо компанията / компаниите за морски превоз от съответните трети страни.
  

• 
  Противодействащите мерки може да се състоят от:
  

• 
  налагане на задължение за получаване на разрешение за товарене, превоз или разтоварване на товари;
  
• 
  налагане на квоти;
  
• 
  налагане на данъци или мита.
  

• 
  В случаите, когато националното законодателство на дадена държава-членка не предвижда противодействащи мерки, те могат да бъдат взети в съответствие с Решението на Съвета за извършване на координирано действие.
  

Official Journal L 378 от 31/12/1986

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.1

Директива на Съвета 79/115/ЕИО от 21 декември 1978 г. относно направляването на плавателни съдове от морски лоцмани в Северно море и Ламанш.

Цели

Да се осигури за плавателните съдове, желаещи да използват услугите на лоцмани в Северно море и Ламанш, възможност да се обърнат към достатъчно квалифицирани морски лоцмани и да се подпомогне наемането на такива лоцмани от плавателни съдове, движещи се под флаг на държава-членка.

Държавите-членки, които граничат със Северно море и Ламанш, следва да вземат всички необходими и подходящи мерки за осигуряване на плавателните кораби, ползващи се от услугите на морски лоцмани за направляване в Северно море и Ламанш, възможност за използване на квалифицирани морски лоцмани, притежаващи удостоверения, издадени от компетентните власти на някоя от тези държави-членки, удостоверяващи, че тези лоцмани имат необходимата квалификация за направляване на плавателни съдове в Северно море и Ламанш.

Всяка държава-членка следва да вземе всички необходими и подходящи мерки за насърчаване на плавателните съдове, движещи се под нейния национален флаг, да използват в Северно море и Ламанш, когато се нуждаят от помощта на морски лоцмани, услугите само на тези морски пилоти, които притежават удостоверения като тези, описани в точка 1, или еквивалентни удостоверения, издадени от друга държава, граничеща със Северно море.

Библиография

Official Journal L 033 от 08/02/1979

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.2

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 613/91 от 4 март 1991 г. относно прехвърлянето на кораби от един регистър в друг в рамките на Общността

Цели

Прехвърлянето на кораби, движещи се под флага на държава-членка, следва да не се затруднява чрез технически бариери, при условие че за тези кораби е установено, че отговарят на разпоредбите на съответните международни конвенции.

1. 
   Този Регламент се прилага по отношение на товарни кораби с брутен тонаж равен или надхвърлящ 500 тона, които:
   

• 
  отговарят на разпоредбите за нови кораби, дефинирани в Конвенцията “Солас” от 1974 г.
  
• 
  в случай на танкери за химически продукти и на газопревозващи кораби, отговарят на стандартите с кодове, посочени в Член 1(в) за кораби построени на или след 25 май 1980 г.;
  

(б) се движат под флаг на държава-членка и са регистрирани в държава-членка, като са били използвани активно под този флаг в продължение на поне шест месеца; и

(в) притежават валидни сертификати.

2. 
   Държавите-членки не могат да отказват да дават – по технически причини, произтичащи от Конвенцията – съгласие за регистрация на товарен кораб, регистриран в друга държава-членка, ако той отговаря на изискванията и притежава валидни сертификати и оборудване, което е одобрено в страната на произход на кораба или е от одобрен тип.
   
3. 
   При прехвърляне на кораба, приемащата държава-членка следва да издаде сертификати при същите условия, които са били валидни за държавата, под чиито флаг се е движел корабът преди това.
   
4. 
   Държавите-членки трябва веднага да съобщят на Комисията за всеки отказ за издаване на нов сертификат по причини, основаващи се на различия в интерпретацията на изискванията, или на разпоредби, за които Конвенциите са оставили възможност за решение по усмотрение на страните.
   

Регламент на Комисията (ЕИО) No. 2158/93 от 28 юли 1993 г. относно приложението на измененията и допълненията към Международната конвенция за безопасност на живота в морето, 1974 г. и към Международната конвенция за защита от замърсяване от кораби, 1973 г., за целите на Регламент на Съвета (ЕИО) No. 613/91 от 4 март 1991 г.

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 613/91 от 4 март 1991 г., Official Journal L 378 от 31/12/1986

Регламент на Комисията (ЕИО) No. 2158/93 от 28 юли 1993 г., Official Journal L 194 от 3/08/1993.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ:

Да се осигури най-високо ниво на безопасност на навигацията и защита на морската среда.

1. 
   Без да се засягат съществуващите радионавигационни системи, държавите-членки, които участват или се присъединяват към регионални договори за Loran-C, следва да направят това по такъв начин, осигуряващ изпълнение на международните цели.
   
2. 
   Във връзка с тяхното участие в регионалните договори, споменати в точка 1, държавите-членки следва да се стремят да постигнат радионавигационни конфигурации, които да обхващат възможно най-широка географска зона в Европа и в съседните морски зони.
   
3. 
   Комисията трябва:
   

• 
  да осигури координацията между държавите-членки, участващи в регионалните договори, споменати в параграф 1, с цел гарантиране на съвместимостта между въведените на регионално ниво вериги Loran-C;
  
• 
  стимулиране разработването на приемници, които да отчитат текущото развитие на сателитните системи и усъвършенстването на съществуващите системи Loran-C;
  
• 
  провеждане на дейности с цел създаване на радионавигационен план, който да отчита развитието на сателитните навигационни системи, на съществуващите наземни системи и на радионавигационните планове на държавите-членки.
  

Official Journal L 059 от 4/03/1992.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.4

Директива на Съвета 92/29/ЕИО от 31 март 1992 г. относно минималните изисквания в областта на безопасността и здравеопазването за подобряване на медицинската помощ на борда на плавателните съдове

Цели

Плавателните съдове да разполагат с необходимите запаси, поддържани в добро състояние и редовно проверявани, така че работниците да могат да получат необходимата медицинска помощ в морето.

Признаване на факта, че безопасността и здравеопазването на работниците, намиращи се на борда на плавателен съд, който представлява работно място, характеризиращо се с различни видове рискове, напр. географска изолация, изисква специално внимание.

Директивата се отнася за следното:

• 
  Лекарства и медицинско оборудване - лазарет за болните - доктор
  
• 
  Противоотрови
  
• 
  Разпределянето на отговорностите с цел осигуряване и попълване на медицинските запаси представлява задължение единствено на собственика, без никакви разходи за сметка на работниците;
  
• 
  Информиране и обучение
  
• 
  Медицински консултации по радиото
  

Official Journal L 113 от 30/04/1992.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.5

Директива на Съвета 93/75/ЕИО от 13 септември 1993 г. относно минималните изисквания за плавателните съдове, движещи се към пристанища на Общността или напущащи пристанища на Общността и пренасящи опасни или замърсяващи товари

Изменена и допълнена с:

Да се подобри информацията на съответните власти относно транспортирането на опасни или замърсяващи товари с цел осигуряване на по-ефективна защита и намеса в случай на злополука по време на плаване, във връзка с този вид транспорт.

1. 
   Директивата формулира минимума от изисквания, които държавите-членки следва да наложат на капитаните на плавателни съдове или на лицата, управляващи плавателни съдове, движещи се към пристанище на Общността или отплуващи от пристанище на Общността и пренасящи опасни и замърсяващи товари в насипно състояние или в опакован вид.
   
2. 
   Тя не се отнася за военните кораби и за други официални кораби, използвани за не-търговски цели, както и за бункерите, материалите и оборудването, предназначени за използване на борда на кораба.
   
3. 
   Държавите-членки следва да посочат компетентните органи, към които трябва да се адресират предвидените в Директивата съобщения и да информират за това Комисията. Тази информация се публикува в “’Official Journal’ на Европейските общности”.
   
4. 
   На борда могат да се транспортират или вземат опасни или замърсяващи товари само ако на капитана или на лицето, управляващо кораба е представена декларация, съдържаща точните технически наименования на товарите, номерата съгласно Обединените нации (ако съществуват такива), класовете на опасност IMO (Международна морска организация) в съответствие с кодовете на IMDG, IBC и IGC, количествата на тези товари и – ако те са разположени в портативни цистерни или в товарни контейнери – тяхната идентификационна маркировка.
   
5. 
   Задължение за предоставяне на информация за превозването на такива товари:
   

• 
  лице, управляващо плавателен съд, който напуща пристанище на държава-членка, трябва да съобщи на компетентните органи на тази държава-членка, преди отплуването на плавателния съд, цялата информация, посочена в Анекс I;
  
• 
  лицео, управляващо плавателен съд, който пристига от пристанище, разположено извън границите на Общността и плаващ към пристанище, разположено в Общността или към място за закотвяне, разположено в териториалните води на Общността, трябва при отплуване от пристанището на натоварване – като условие за влизане в пристанището или за закотвяне – да предостави на компетентните органи на тази държава-членка, в която е разположено първото пристанище на местоназначение или първото място за закотвяне, цялата информация, посочена в Анекс I;
  
• 
  държавата-членка може да освободи от това изискване редовните курсове по разписание с продължителност под 1 час. Комисията може да даде съгласие за приемливо удължаване на този период, при условие че информацията в Анекс I е достъпна през цялото време;
  
• 
  плавателните съдове, които влизат в пристанище на държава-членка или отплуват от пристанище на държава-членка, трябва да използват, в съответствие с приложимите национални разпоредби, услугите, предоставяни от службата за местен корабен трафик (VTS), където такава служба съществува, или да използват пилоти.
  

6. 
   Задължения за предоставяне на информация в случай на произшествие:
   

• 
  компетентните власти в съответната държава-членка трябва да бъдат информирани веднага от капитана на съответния плавателен съд за всяко произшествие или обстоятелство по време на плаване, които представляват заплаха за нейните брегови интереси и други свързани с тях интереси;
  

7. 
   Капитанът на кораба трябва да попълни вярно и точно контролен лист, копие на който е показано в Анекс II към Директивата, и да го предостави на лоцмана за негова информация и на компетентните власти, ако го поискат. Лоцманите, участващи в направляването, трябва веднага да информират компетентните органи, ако узнаят, че има недостатъци, които могат да застрашат навигационната безопасност на плавателния съд.
   
8. 
   Компетентните органи на съответната държава-членка трябва да предадат по радиото, в съответната зона, съобщение за всеки инцидент и информация за всеки плавателен съд, който представлява заплаха за останалия морски трафик.
   
9. 
   Компетентните органи в държавите-членки трябва да обменят информацията, която е нужна за целите на безопасността.
   
10. 
    Създаване на комитет, състоящ се от представители на държавите-членки, председателстван от представителя на Комисията, като задължение на този комитет е даването на становище относно мерките, които следва да бъдат взети.
    

Директивата е изменяна и допълвана през 1996 г., 1997 г. и 1998 г. в светлината на промените в международните конвенции и кодекси (Директиви на Комисията 96/39/ЕО от 19 юни 1996 г.; 97/34/ЕО от 6 юни 1997 г. и Директива на Комисията 98/55/ЕО от 17 юли 1998 г.).

Комисията е дала съгласие да се освободят от това изискване редовните курсове по разписание с продължителност под 1 час:

• 
  в Германия, чрез Решения на Комисията 96/127/ЕО от 22 януари 1996 г. и 96/710/ЕО от 27 ноември 1996 г.;
  
• 
  и във Франция, чрез Решение на Комисията 96/513/ЕО от 29 юли 1996 г.
  

Директива на Съвета 93/75/ЕИО от 13 септември 1993 г., Official Journal L 247 от 5/10/1993.

Решение на Комисията 96/127/ЕО от 22 януари 1996 г., Official Journal L 29 от 7/02/1996.

Директива на Комисията 96/39/ЕО от 19 юни 1996 г., Official Journal L 196 от 7/08/96.

Решение на Комисията 96/513/ЕО от 29 юли 1996 г., Official Journal L 215 от 24/08/1996.

Решение на Комисията 96/710/ЕО от 27 ноември 1996 г., Official Journal L 326 от 17/12/1996.

Директива на Комисията 97/34 ЕО от 6 юни 1996 г., Official Journal L 158 от 17/06/1997 (коригиран в Official Journal L 162 от 19/06/1997).

Директива на Съвета 98/55/ЕО от 17 юли 1998 г., изменяща и допълваща Директива на Съвета 93/75/ЕИО от 13 септември 1993 г. относно минималните изисквания за плавателните съдове, движещи се към пристанища на Общността или напущащи пристанища на Общността и пренасящи опасни и замърсяващи товари (Official Journal L 215 от 1 август 1998 г., стр. 65)

Директива на Комисията 98/74/ЕО от 1 октомври 1998 г., Official Journal L 276 от 13 октомври 1998 г.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Да се насърчи използването за транспорт до, от и в рамките на Общността на нефтопревозващи танкери, които са безопасни за околната среда, чрез изпълнение на Резолюция A.747(18) на IMO (Международната морска организация) за прилагане на измерване на тонажа на баластовите обеми в нефтопревозващите танкери с отделен баласт.

1. 
   Целта на тази Резолюция е да се насърчи използването на нефтопревозващи танкери, оборудвани с отделени баластови резервоари, като се изисква от пристанищните и навигационните органи в пристанищата на Общността да прилагат препоръките на Резолюция A.747(18) или да разрешават прилагането на система за намаляване на налозите, като напр. системите, предвидени в споменатата Резолюция.
   
2. 
   Резолюцията подканва правителствата да препоръчат на пристанищните власти да прилагат по отношение на всички танкери, оборудвани с отделени баластови резервоари, препоръките за изваждане на тонажа на отделените баластови резервоари от брутния тонаж винаги, когато техните налози са базирани на брутния тонаж, както и да посъветват навигационните органи да действат в съответствие с тези препоръки.
   
3. 
   Регламентът се отнася за нефтопревозващи танкери:
   

• 
  които са оборудвани с резервоари, конструирани специално за превозване на отделен баласт;
  
• 
  които са проектирани, построени, приспособени, оборудвани и които се използват като нефтопревозващите танкери с отделен баласт, включително двукорпусни танкери с алтернативна конструкция;
  
• 
  които отговарят на изискванията на Международната конвенция от 1969 г. за измерване на тонажа на корабите;
  
• 
  които притежават Международен тонажен сертификат (1996).
  

4. 
   Дефиниции на технически термини, напр. “отделен баласт” и “двукорпусен танкер”.
   
5. 
   Регламентът изисква органът, който издава Международни тонажни сертификати (1996), да посочва конкретно както тонажа на отделените баластови резервоари на съответните плавателни съдове, изчислени по методите, формулирани в Анекс I към Регламента, така и намаления брутен тонаж на плавателния съд.
   
6. 
   В случаите, когато пристанищните органи определят дължимите такси за нефтопревозващите танкери въз основа на техния брутен тонаж, те трябва – в съответствие с разпоредбите на Резолюция A.747(18) – да извадят тонажа на отделените баластови резервоари от брутния тонаж на плавателния съд, така че техните изчисления да са базирани на изчислената намалена стойност на брутния тонаж. Изчислените по този начин такси трябва да са поне със 17% по-ниски от тези, прилагани за нефтопревозващи танкери със същия брутен тонаж, но без отделени баластови резервоари.
   
7. 
   Като друга възможност, горепосочените органи могат да направят оценка на таксите на база, която е различна от брутния тонаж, при условие че съответните такси не са по-неблагоприятни от тези, изчислени по горепосочения метод.
   
8. 
   Регламентът създава консултативен комитет, състоящ се от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.
   

Official Journal L 319 от 12/12/1994.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.7

Директива на Съвета 94/57/ЕО от 22 ноември 1994 г. относно общите правила и стандарти за организациите за контрол и проверка и за съответните дейности на морската администрация.

Изменена и допълнена с:

Да се приемат мерките, които следва да бъдат реализирани от държавите-членки и от съответните организации, свързани с контрола, проверката и издаването на сертификати за корабите, с цел осигуряване на ефективно прилагане на международните конвенции.

1. 
   Целта на тази Директива е да се приемат мерките, които следва да бъдат реализирани от държавите-членки и от съответните организации, свързани с контрола, проверката и издаването на сертификати за корабите, с цел осигуряване на ефективно прилагане на международните конвенции.
   
2. 
   Държавите-членки се задължават да направят необходимото, за да могат техните администрации да гарантират правилното привеждане в действие на разпоредбите на международните конвенции.
   
3. 
   Държавите-членки се задължават да възлагат дейностите, свързани с контрола, проверката и издаването на сертификати само на упълномощени организации.
   
4. 
   Държавите-членки се задължават да признават само организации, които отговарят на критериите, формулирани в анекса към Директивата.
   
5. 
   Ако едно от горепосочените задължения е възложено на упълномощена организация в страна, която не е член на Общността, държавите-членки могат да поискат реципрочно признаване.
   
6. 
   Ако тези задължения са делегирани на упълномощени организации, необходимо е да бъдат установени работни взаимоотношения между съответните национални органи и организациите, упълномощени да действат от тяхно име.
   
7. 
   Създаден е регулативен комитет, който да подпомага Комисията. Неговата задача е да наблюдава отблизо организациите, на които е дадено съответното разрешение.
   
8. 
   Държавите-членки могат да отнемат или да суспендират разрешенията на упълномощените организации. Формулирани са различните етапи на процедурата за суспендиране на разрешение.
   
9. 
   Всяка държава-членка се задължава да наблюдава упълномощените организации или – ако организациите са разположени в друга държава-членка – да извършва проверка на контрола над тези организации, упражняван от административните органи на другата държава-членка.
   
10. 
    Държавите-членки се задължават да направят необходимото, за да не бъде третирането на корабите, движещи се под флаг на трета страна, по-благоприятно от третирането на корабите, имащи правото да се движат под флаг на държава-членка.
    
11. 
    Формулирана е процедура за признаване на организации, за актуализиране на критериите за признаване, както и за суспендиране или отнемане на разрешенията на упълномощените организации.
    
12. 
    Всяка държава-членка се задължава да направи необходимото, за да бъдат плавателните съдове, движещи се под неин флаг, изградени и поддържани в съответствие с формулираните от упълномощена организация изисквания по отношение на корпуса, машините и оборудването, електрическите инсталации и инсталациите за управление.
    
13. 
    Упълномощените организации се задължават да се консултират взаимно и периодично, с цел поддържане на еквивалентни технически стандарти и с цел прилагане на тези стандарти.
    

Директивата е изменена и допълнена през 1996 г. с Решение на Комисията 96/587/ЕО от 30 септември 1996 г. относно публикуването на списъка на упълномощени организации, които са обявени в съответствие с Директива на Съвета 94/57/ЕО от 22 ноември 1994 г.

Директивата е изменена и допълнена през 1997 г. с цел отразяване на разпоредбите, формулирани в анекса към Резолюция A.789 на IMO (Международната морска организация) относно спецификациите на функциите на упълномощените организации, действащи от името на администрациите, по отношение на извършването на проверки и издаването на сертификати (Директива на Комисията 97/58/ЕО от 26 септември 1997 г.).

Списък на упълномощени организации:

Американска корабна агенция (ABS)

Агенция Веритас (BV)

Китайска класификационна асоциация (CCS)

Дет Норске Веритас (DNV)

Германски Лойд (GL)

Гръцки корабен регистър (HRS)

Корейски корабен регистър (KRS)

Корабен регистър на Лойд (LR)

Нипон Каиджи Киокай (NK)

Регистро италиано навале (RINA)

Морски корабен регистър (MRS)

Решение на Комисията 98/295/ЕО от 22 април, 1998 г. относно признаването на Гръцкия корабен регистър в съответствие на Директива на Съвета 94/57/ЕО.

Решение на Комисията 98/403/ЕО от 12 юни, 1998 г. относно признаването на Руския морски корабен регистър в съответствие на Директива на Съвета 94/57/ЕО.

Библиография

Директива на Съвета 94/57/ЕО от 22 ноември 1994 г., Official Journal L 319 от 12/12/1994.

Решение на Комисията 96/587/ЕО от 30 септември 1996 г., Official Journal L 257 от 10/10/1996.

Директива на Комисията 97/58/ЕО от 26 септември 1997 г., Official Journal L 274 от 7/10/1997.

Решение на Комисията 98/295/ЕО от 22 април 1998 г., Official Journal L 131 от 5/05/1998.

Решение на Комисията 98/403/ЕО от 12 юни 1998 г., Official Journal L 178 от 23/06/1998.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.8

Директива на Съвета 94/58/ЕО от 22 ноември 1994 г. относно минималното ниво на обучение на моряците

Изменена и допълнена с:

Да формулира минимално ниво на обучение на моряците в Общността с цел подобряване безопасността на морския транспорт.

1. 
   Директивата се отнася за моряците, работещи на борда на морски кораби, които се движат под флаг на държава-членка, с изключение на военни кораби и други кораби, които биват притежавани или използвани само за държавни нетърговски цели, както и рибарски плавателни съдове и яхти, използвани за развлечение, които не извършват търговски дейности.
   
2. 
   От държавите-членки се изисква да направят необходимото, за да отговаря квалификацията на моряците, работещи на споменатите в параграф 1 кораби, на условията за минимално обучение, съгласно изискванията на “Конвенцията за стандартите за обучение, издаване на сертификати и носене на вахта от моряците” (STCW), а моряците да притежават сертификат, т.е. документ, който е издаден от или под контрола на компетентен орган на държава-членка и упълномощаващ притежателя да извършва посочените в документа работни дейности.
   
3. 
   След 25 май 1999 г. ще влязат в сила разпоредбите на Директива 98/35/ЕО, отразяваща преработените изисквания на STCW 1995. От държавите-членки се изисква – наред с други неща – да направят необходимото, за да имат екипажите на борда на корабите възможност да се свързват с пътниците в критични ситуации. Освен това се предвижда на борда на всички видове танкери да се установи общ език / да се установят общи езици.
   
4. 
   Разпоредбите, отнасящи се за периодите на почивка на персонала, носещ вахта (палубна и ходова), са формулирани в изменената и допълнена Директива в съответствие с изискванията на преработената STCW 95.
   
5. 
   В контекста на Държавния пристанищен контрол, държавите-членки могат да задържат кораб, ако екипажът не може да представи доказателство за професионални умения.
   
6. 
   Създаване на комитет, който да дава становище по проектите, свързани с техническите промени на Директивата.
   

В светлината на новия правилник за обучение и издаване на сертификати, съдържащ се в преработената Конвенция STCW 95, новата Директива 98/35/ЕО освен това въвежда:

• 
  общи критерии за признаване в ЕС на сертификатите на моряците, издадени от трети страни;
  
• 
  нови разпоредби, установяващи работен език като съобщително средство за екипажите, намиращ се на борда на пътнически ро-ро кораби, в съответствие с изискванията СОЛАС, влезли в сила през м. юни 1997 г., отнасящи се за бордовите комуникации.
  
• 
  нови изменения и допълнения с цел по-ефективно прилагане на разпоредбите на STCW 1995.
  

Директива на Съвета 94/58/ЕО от 22 ноември 1994 г., Official Journal L 319 от 12/12/1994.

Директива на Съвета 98/35/ЕО от 25 май 1998 г., Official Journal L 172 от 17/06/98.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Да се подобри безопасността на пътническите фериботи от типа “рол-он / рол-оф” чрез усъвършенстване на тяхната конструкция и оборудване, чрез повишаване на качеството на техните екипажи и отговорностите на собствениците и водачите на този тип кораби.

1. 
   Резолюцията приканва държавите-членки и Комисията да подкрепят инициативата на група от морски специалисти от Международната морска организация (IMO) да се препоръчат мерки за подобряване на безопасността на пътническите фериботи от типа “рол-он / рол-оф”.
   
2. 
   Освен това тя подканва държавите-членки и Комисията да подадат или да подкрепят предложения, според които Международната морска организация (IMO) следва:
   

• 
  да направи преглед на изискванията за устойчивост на повреди, прилагани по отношение на пътническите фериботи от типа “рол-он / рол-оф” с цел повишаване на тяхната издръжливост;
  
• 
  да направи преглед на евакуационните процедури за тези кораби;
  
• 
  да направи преглед на изискванията за квалифициран медицински персонал на борда на тези кораби;
  
• 
  да подготви конвенция, която да предвиди мерки за разследване на морски произшествия и за сътрудничество между държавите при извършване на тези разследвания;
  
• 
  да подобри функционирането на корабните регистриращи устройства като помощно средство за определяне на причините за произшествията, свързани с тези кораби;
  
• 
  да прилага стандартите, формулирани в споразумението за стабилността на съществуващите пътнически фериботи от типа “рол-он / рол-оф” и по отношение на всички кораби, плаващи в поска от и към пристанищата в точно определена морска зона в северозападна Европа;
  
• 
  да подобри целенасочеността и скоростта на дейностите на подкомитета на Международната морска организация, занимаващ се с изпълнението на изискванията от държавите, под чиито флаг се движат плавателните съдове.
  

3. 
   Освен това, Резолюцията приканва държавите-членки и Комисията да направят усилия да приложат разпоредбите, отнасящи се за разширените прегледи съгласно законите за държавен пристанищен контрол.
   
4. 
   Тя приканва Комисията да представи предложения за решения – в частност, за предварително задължително прилагане на Международния кодекс за управление на безопасността (ISM Code) към 1 юли 1996 г. – които да имат за цел подобряване на безопасността на борда на този тип кораби.
   
5. 
   Тя настоява за неотложен диалог между държавите-членки и Комисията по въпроса за безопасността на фериботите и придава особено значение на необходимостта държавите-членки и класификационните асоциации да направят всичко, което е в рамките на техните правомощия, за да постигнат тази цел, свързана с безопасността.
   

Official Journal C 379 от 31/12/1994.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.10

Директива на Съвета 95/21/ЕО от 19 юни 1995 г. относно привеждането в сила – по отношение на кораби, използващи пристанища на Общността и плаващи във води, които са под юрисдикцията на държави-членки – на международни стандарти за корабна безопасност, за предпазване от замърсяване и за условията на живот и работа на борда на кораби (държавен пристанищен контрол).

Изменена и допълнена с:

Да се създаде законовата рамка, необходима за въвеждане на хармонизирана система за държавен пристанищен контрол с оглед намаляване на броя на нестандартните плавателни съдове, използвани във водите на Общността и – с помощта на тези превантивни мерки – подобряване на безопасността в морските води и на защитата на морската среда.

1. 
   Целта на тази Директива е да се подобри морската безопасност във водите на Общността чрез привеждане в сила на изискването за спазване на международните стандарти.
   
2. 
   Обхват на Директивата: Тази директива се отнася за всички търговски кораби и екипажи, използващи пристанища на държави-членки или офшорни терминали, или закотвени до такива пристанища или съоръжения.
   
3. 
   Държавите-членки се задължават да създадат и поддържат национални морски администрации (“компетентни органи”) за извършване на контрол над корабите в техните пристанища или във водите под тяхна юрисдикция.
   
4. 
   Задължения за инспектиране: Всяка държава-членка е задължена да инспектира поне 25% от корабите, които влизат в техните пристанища и се движат под флаг на друга държава. Формулирани са критерии за избор, въз основа на които се взема решение кои плавателни съдове следва да бъдат инспектирани. Не се извършват допълнителни проверки на плавателни съдове, които са били инспектирани през изминалия период от шест месеца.
   
5. 
   Процедура на инспектиране: Посочен е списък на сертификатите и документите, които следва да бъдат инспектирани, както и на видовете проверки, които следва да бъдат извършвани, заедно с правилата, които следва да се спазват, ако се окаже, че е необходимо да се извърши по-подробна проверка.
   
6. 
   Следва да се упражнява засилен контрол върху:
   

• 
  нефтопревозващите танкери – в период от пет години или по-малко от датата на започване на периода на изваждане от употреба;
  
• 
  корабите за превозване на насипни товари, ако са на повече от 12 години;
  
• 
  пътническите кораби;
  
• 
  газопренасящите танкери и танкерите за химически продукти – на възраст над десет години.
  

3. 
   Държавите-членки се задължават да направят необходимото, за да бъдат отстранени и коригирани всички недостатъци, открити в хода на проверката. Формулирани са условията, даващи основание за задържане на кораб.
   
4. 
   Действия след инспектиране и задържане: Формулирани са условията, които следва да бъдат изпълнени, за да се разреши на един плавателен съд да продължи към ремонтен завод. Трябва да се правят съобщения за всякакви подобни придвижвания и за всички взети мерки. В случай на отказ да се изпълнят исканията на компетентните органи, могат да бъдат наложени наказания (отказ за достъп до всички пристанища на Общността).
   
5. 
   Формулирани са правила относно професионалната компетентност и критериите за квалификация на инспекторите.
   
6. 
   Пилотите и пристанищните власти са задължени да докладват за всеки установен недостатък.
   
7. 
   Държавите-членки се задължават да направят необходимото, за да има сътрудничество между техните компетентни органи и съответните органи на други държави-членки.
   
8. 
   Всеки компетентен орган е задължен да публикува, веднъж на тримесечие, подробни данни за случаите на задържане със заповед. Формулирани са изисквания за информацията, която следва да бъде предоставена.
   
9. 
   Собствениците или водачите на неизправни кораби, за които има основание за задържане, са задължени да заплатят такса, която да покрие разходите за проверката.
   
10. 
    Държавите-членки са задължени да предоставят на всеки 3 години подробна информация за броя на работещите за тях инспектори, както и за броя на корабите, влизащи в техните пристанища.
    
11. 
    Създаден е регулативен комитет, който да подпомага Комисията.
    

Директива на Съвета 98/25/ЕО от 27 април 1998 г., изменяща и допълваща Директива на Съвета 95/21/ЕО от 19 юни 1995 г. с цел включване на Конвенцията “СОЛАС‘74”, Marpol 73/78 и STCW ’78.

Директива на Комисията 98/42/ЕО от 19 юни 1998 г., изменяща и допълваща Директива на Съвета 95/21/ЕО от 19 юни 1995 г. с цел включване на измененията и допълненията към Конвенциите, Протоколите, Кодексите и Резолюциите на Международната морска организация (IMO), както и на разработките във връзка с Парижкия меморандум на разбирателство.

Библиография

Директива на Съвета 95/21/ЕО от 19 юни 1995 г., Official Journal L 157 от 7/07/1995.

Директива на Съвета 98/25/ЕО от 27 април 1998 г., Official Journal L 133 от 7/05/1998.

Директива на Комисията 98/42/ЕО от 19 юни 1998 г., Official Journal L 184 от 27/06/1998.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.11

Регламент на Съвета (ЕО) No. 3051/95 от 8 декември 1995 г. относно управлението на безопасността на пътнически ро-ро плавателни съдове

Изменен и допълнен с:

С оглед изпълнението на Резолюцията на Съвета от 22 декември 1994 г. за формулиране на необходимите разпоредби за задължително предсрочно (не по-късно от 1 юли 1996 г.) прилагане на Международния кодекс за управление на безопасността (ISM Code) по отношение на всички ро-ро фериботи, извършващи редовни курсове до и от пристанища в Европейската общност.

1. 
   Цел на Регламента: след потъването на “Естония”, да се подобри безопасността в морски води и предпазването на морската среда от замърсяване чрез
   

• 
  установяването и поддържането от компании на адекватна система за управление на безопасността на борда на корабите и на суша;
  
• 
  контрол над тези системи от администрациите на държавата, под чийто флаг се движи съответният кораб, както и от пристанището.
  

2. 
   Дефиниция на основните термини, използвани в Регламента.
   
3. 
   Определяне на компаниите, за които се отнася Регламентът, а именно: всички компании, използващи поне един ро-ро ферибот, извършващ редовни курсове до или от пристанища в Общността, независимо от неговия флаг.
   
4. 
   Задължения на компаниите: Те трябва да спазват разпоредбите на Международния кодекс за управление на безопасността – приемайки ги за задължителни във вида, по който са изложени в Анекса. Изпълнението на това задължение е съществено условие за получаване на разрешение да се използват ро-ро фериботи, извършващи редовни курсове до или от пристанища в Общността. Компаниите, използващи един или повече ро-ро ферибота по редовни схеми в защитени води между пристанища, разположени в една и съща държава-членка, могат да отложат до 1 юли 1997 г. привеждането в съответствие с разпоредбите на този Регламент.
   
5. 
   Сертификат за управление на безопасността и документ за спазване на изискванията: Държавите, под чиито флаг се движат плавателните съдове, са задължени да удостоверят спазването от страна на ро-ро фериботите, плаващи под техен флаг, на изискванията, формулирани в анекса (сертификат за управление на безопасността). След консултации с администрацията на държавите, под флаговете на които се движат плавателните съдове, държавите-членки трябва да издадат на компаниите, извършващи дейността си предимно на тяхна територия, документ, удостоверяващ спазването на изискванията. Валидността на сертификата и на документа е ограничена до пет години. Задължение да се признават сертификатите, издадени от органите на друга държава-членка. Задължение да се признават документите, удостоверяващи спазването на изискванията, както и сертификатите за управление на безопасността, издадени от органите на трети страни или от упълномощени организации, действащи от тяхно име, ако те гарантират спазването на разпоредбите на този Регламент.
   
6. 
   Задължение от страна държавите-членки да осигурят спазването на разпоредбите на този Регламент от всички компании, предоставящи редовни фериботни ро-ро услуги до и от техни пристанища.
   
7. 
   Дори и когато дадена компания притежава документ, удостоверяващ спазването на изискванията, държавата-членка може по причини, свързани със сериозно нарушение на безопасността или сериозна заплаха за околната среда, да суспендира дейността и да постави въпроса пред Комисията.
   
8. 
   Комисията, с помощта на регулативния комитет, може да променя дефиницията на определени термини и да взема решения относно суспендирането на разрешения от страна на държави-членки.
   
9. 
   Процедура, определяща метода на работа на консултативния комитет.
   

Регламент на Комисията (ЕО) No. 179/98 от 23 януари 1998 г., въвеждащ съответните части на указанията на Международната морска организация (IMO) за администрациите.

Регламент на Съвета (ЕО) No. 3051/95 от 8 декември 1995 г., Official Journal L 320 от 31/12/1995.

Регламент на Комисията (ЕО) No. 179/98 от 23 януари 1998 г., Official Journal L 19 от 24/01/1998.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Да формулира изискванията за идентификационните карти на инспекторите от службите за пристанищен държавен контрол, както е посочено в Член 12 (4) на Директива 95/21/ЕО.

Идентификационните карти, посочени в Член 12 (4) на Директива 95/21/ЕО следва да отговарят на изискванията, формулирани в анекса към тази Директива.

Official Journal L 196 от 7/08/1996.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.13

Директива на Съвета 96/98/ЕО от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване.

Изменена и допълнена с:

Да се хармонизират изискванията за безопасност по отношение на морското оборудване в Общността.

1. 
   Цел на Директивата: да се подобри безопасността в морските води и защитата от замърсяване на морската среда чрез подобряване на характеристиките на морското оборудване, свързани с безопасността.
   
2. 
   Дефиниции на основните думи, използвани в Директивата.
   
3. 
   Обхват: Директивата се отнася за оборудването, предназначено за използване на борда на всеки нов кораб на Европейския съюз, независимо от мястото, където е бил разположен корабът по време на построяването му, както и за оборудването, намиращо се на борда на съществуващите кораби на ЕС, независимо от това дали това оборудване е поставено за първи път или с цел замяна на оборудване, което преди това се е намирало на борда на кораба. Тя не се отнася за оборудването, което вече се е намирало на борда към датата на приемане на Директивата.
   
4. 
   Принцип, съгласно който държавите-членки, като държави, под чийто флаг се движат кораби, носят основната отговорност за безопасното функциониране на техните флоти. Всяка държава-членка или организация, действаща от нейно име трябва да направи необходимото, при издаване или подновяване на съответните сертификати за безопасност, за да бъде оборудването, намиращо се на борда на корабите под неин флаг, в съответствие с изискванията на Директивата.
   
5. 
   Принцип, съгласно който, най-късно до 30 юни 1998 г., на борда на кораби на ЕС ще може да се поставя само оборудване, за което е доказано, че отговаря на съответните международни документи. Спазването на изискванията на международните конвенции и на съответните резолюции на Международната морска организация (IMO) по отношение на оборудването може да се докаже единствено чрез съответните стандарти за изпитания и процедури за оценка на съответствието, посочени в Анекс A.1 към Директивата.
   
6. 
   Държавите-членки нямат право да пречат на предлагането на техните национални пазари и на поставянето на борда на кораби на ЕС на оборудване, посочено в Анекс A.1 и отговарящо на разпоредбите на Директивата. Освен това държавите-членки са задължени да признават такова оборудване при издаване или подновяване на сертификати за безопасност.
   
7. 
   Описание на процедурата за въвеждане на подробни изпитателни стандарти за оборудването, посочено в Анекс A.2.
   
8. 
   Правила, определящи прехвърлянето в регистъра на държава-членка на нов кораб, който не е регистриран в друга държава-членка, независимо от флага.
   
9. 
   Задължение за уведомяване на Комисията и на другите държави-членки относно органите, назначени да извършват проверка на съответствието, посочвайки специфичните задачи, които следва да изпълняват тези органи, както и идентификационните номера, определени за тези органи.
   
10. 
    Описание на процедурата, чрез която се прави оценка дали оборудването, посочено в Анекс A.1, отговаря на изискванията на международните документи, посочени в същия анекс.
    
11. 
    Правила, определящи поставянето на съответната маркировка върху оборудване, произведено съгласно съответните международни документи и според процедурите за оценка на съответствието.
    
12. 
    Процедура за оценка на оборудването на борда на кораби.
    
13. 
    Правила във връзка със защитната клауза.
    
14. 
    Правила, определящи предлагането на пазара на изцяло ново оборудване.
    
15. 
    Възможност за изпробване и – вследствие на това – транспортиране на борда на кораб на ЕС на оборудване, което не отговаря на процедурите за оценка на съответствието.
    
16. 
    Правила, определящи замяната на оборудване в пристанище извън границите на Общността при изключителни обстоятелства, когато е невъзможно да се намери оборудване, на което е била извършена проверка на типа съгласно изискванията на ЕО.
    
17. 
    Създаване на експертна комисия, която да подпомага Комисията.
    
18. 
    Възможност за изменение и допълнение на Директивата с цел адаптирането й към всички следващи изменения и допълнения на съответните международни инструменти и за актуализиране на Анекс А – както чрез добавяне на ново оборудване, така и чрез прехвърляне на оборудване от един анекс към друг.
    
19. 
    Описание на процедурата, която трябва да се следва в случаите, когато в Директивата е предвидена процедура на комитета.
    
20. 
    Въвеждане на принципа за взаимната помощ между държавите-членки с оглед осигуряване на ефективно въвеждане и привеждане в сила на Директивата.
    

Директива на Съвета 96/98/ЕО е изменена и допълнена с Директива на Комисията 98/85/ЕО от 11 ноември 1998 г. с цел въвеждане в Анекс I на първоначалната Директива на измененията и допълненията от Конференцията СОЛАС, отнасящи се за новите стандарти за изпитания и новия правилник по отношение на оборудването, което следва да бъде поставено на борда на корабите.

Директива на Съвета 96/98/ЕО от 20 декември 1996 г., Official Journal L 46 от 17 февруари 1996 г.

Директива на Комисията 98/85/ЕО от 11 ноември 1998 г., Official Journal L 315 от 25 ноември, 1998 г.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Да се формулират общи стандарти за безопасност за риболовните плавателни съдове.

1. 
   Цел на Директивата: да се подобри безопасността на новите и съществуващите риболовни плавателни съдове чрез въвеждането на група от хармонизирани правила за безопасност по отношение на конструкцията, подразделянето и устойчивостта, машините и електрическите инсталации, противопожарната защита, животоспасяващото оборудване, навигационното и радиокомуникационното оборудване. Обхват на Директивата: новите и съществуващите риболовни плавателни съдове с дължина 24 метра или повече, движещи се под флаг на държава-членка или такива, които се използват във вътрешни води или териториални морета на държавите-членки или оставят улова си в пристанища на държави-членки.
   
2. 
   Общи изисквания по отношение на безопасността, основаващи се на “Протокол ‘Торемолинос 1993’ относно безопасността на риболовните плавателни съдове”, които следва да бъдат приложени от държавите-членки по отношение на риболовните плавателни съдове под техен флаг (§.1 и 4); специфични изисквания, които следва да бъдат приложени по отношение на новите риболовни плавателни съдове под техен флаг, ако тези кораби са с дължина между 24 и 45 метра (§.2) или се движат в определени зони (§.5); мерки за безопасност, които следва да бъдат приложени от държава-членка, в качеството на страна-домакин, по отношение на риболовни плавателни съдове под флаг на трета страна, при използването им във вътрешните води или териториалните морета на държавата-членка или при оставяне на улова в нейни пристанища (§.5). Разпоредба за автоматично признаване на морско оборудване, одобрено по силата на разпоредбите на Директивата на Съвета относно морското оборудване (§.5).
   
3. 
   Процедура за вземане на допълнителни специфични мерки за безопасност, необходими за подобряване на безопасността в определени области, ако местните условия, освобождаването от определени задължения и еквивалентните мерки дават основание за това.
   
4. 
   Стандарти, които следва да бъдат приложени по отношение на проектирането, изграждането и поддръжката на здравината на корпуса, на основните и спомагателните машини и оборудване, на електрическите и автоматичните блокове на съществуващите риболовни плавателни съдове.
   
5. 
   Спесификация на проверките, които следва да се извършат за издаване на сертификати.
   
6. 
   Условия, при които държавите-членки, в качеството си на страни-домакини, могат да инспектират риболовните плавателни съдове с цел проверка на изпълнението на изискванията на Директивата.
   
7. 
   Условие, при което Комисията може да измени и допълни Директивата, за да бъдат отразени промените на международно ниво и за да се хармонизира интерпретирането на разпоредбите на “Протокол ‘Торемолинос’ 1993”, които са оставени на усмотрението на администрацията.
   
8. 
   Регулативният комитет, създаден по силата на Директива на Съвета 93/75/ЕИО от 13 септември 1993 г., следва да оказва помощ на Комисията във връзка с тази Директива.
   
9. 
   Процедура за уведомяване на Международната морска организация (IMO) относно приемането на директивата.
   
10. 
    Система от наказателни мерки, която следва да се организира от държавите-членки.
    

Official Journal L 34 от 9/02/1998

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.15

Директива на Съвета 98/18/ЕО от 17 март 1998 г. относно правилата и стандартите за безопасност за пътническите кораби.

Цели

Да се подобри безопасността на морския пътнически транспорт, като за целта спазването на изискванията за безопасност се въвежда като условие за обслужването на редовни линии.

1. 
   Директивата се отнася за всички ро-ро фериботи и високоскоростни пътнически плавателни съдове, плаващи до или от пристанище на държава-членка и извършващи редовни курсове, независимо от техния флаг, при международни или вътрешни плавания в морски зони от Клас А. Държавите-членки могат да разширят обхвата на приложение, включвайки и други морски зони.
   
2. 
   Целта на Директивата е:
   

• 
  да бъдат формулирани условия за безопасно функциониране на пътнически ро-ро фериботи и високоскоростни плавателни съдове, извършващи редовни курсове до или от пристанища на държави-членки;
  
• 
  да осигури правото на държавите-членки да провеждат, участват или съдействат на всяко разследване на морски произшествия, свързани с тези транспортни услуги;
  
• 
  да подпомогне в рамките на Общността въвеждането в експлоатация по конкретни редовни линии на кораби и плавателни съдове, за които е потвърдено, че отговарят на изискванията на Директивата, както и прехвърлянето на такива кораби и плавателни съдове към други редовни линии с подобни работни условия.
  

3. 
   Една линия се нарича редовна тогава, когато обслужването се състои от серия от плавания, извършвани така, че да се обслужва трафика между две или повече пристанища, съгласно публикувано разписание или с достатъчно често извършвани редовни плавания, за да се формира различима систематична поредица.
   
4. 
   Директивата формулира условията, които трябва да бъдат спазени, за да се извършват пътнически превози по редовни линии с ро-ро фериботи или високоскоростни плавателни съдове.
   

3. 
   Компании, които експлоатират или имат намерение да експлоатират такива фериботи или плавателни съдове трябва да спазват следните разпоредби:
   

• 
  те трябва да вземат необходимите мерки за прилагане на специфичните изисквания, посочени в Анекс I (позволяване на капитана да взема необходимите решения, регистриране на навигационните действия и инциденти, докладване на повреди в корпусните люкове и т.н.)
  
• 
  те нямат право нито да пречат на държавата-домакин или на друга значително заинтересована държава-членка да провежда разследване на морско произшествие, нито да им отказват достъп до информацията, извлечена от VDR-устройствата (устройствата за записване на данни за плаването) на техни плавателни съдове, които са участвали в произшествие;
  
• 
  те трябва да информират държавите-домакини, че за плавателните съдове, движещи се под флаг, който не е на държава-членка, администрацията на държавата, чийто флаг се използва, е приела ангажимента на компанията да изпълни задълженията, наложени от държавите-домакини като условие за извършване на редовни услуги по линии до или от едно или повече техни пристанища.
  

4. 
   Ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически плавателни съдове трябва да отговарят на следните изисквания:
   

• 
  те трябва да притежават валидни сертификати, издадени от администрацията на държавата, чийто флаг се използва;
  
• 
  те трябва да бъдат контролирани дали издават сертификатите в съответствие с разпоредбите на Международната морска организация (IMO);
  
• 
  те трябва да отговарят на класификационните стандарти, установени по отношение на изграждането и поддръжката на техните корпуси, машини, оборудване, електрически инсталации и устройства за управление;
  
• 
  те трябва да са оборудвани с VDR-устройства (устройства за записване на данни за плаването) с цел предоставяне на информация за всяко възникнало произшествие.
  

5. 
   Всяка държава-домакин трябва да провери валидността на предоставените доказателства за изпълнението на тези условия и да проведе първоначален специфичен преглед в съответствие с разпоредбите, формулирани в Анекс 3, за да се увери, че ро-ро фериботът или високоскоростният пътнически плавателен съд отговаря на условията за извършване на редовни услуги по линии до или от едно или повече нейни пристанища.
   

5. 
   Тази проверка на доказателствата за изпълнение на условията се извършва преди въвеждането на кораба или на плавателния съд в експлоатация по редовна линия, или – ако корабът или плавателният съд вече извършва редовни услуги – в срок от 12 месеца от датата на прилагане на Директивата.
   
6. 
   Специфичен преглед се извършва винаги и в случаите, когато ро-ро фериботът или високоскоростният пътнически плавателен съд са преминали през основен ремонт, когато има промяна в управлението или промяна на флага, както и когато е извършено прехвърляне в друг клас.
   
7. 
   Освен това, по време на срока на валидност на сертификатите се провеждат и два специфични прегледа без предварително предупреждение.
   
8. 
   Ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически плавателни съдове, на които са извършени специфични прегледи, удовлетворяващи държавата-домакин, се освобождават от разширените проверки, предвидени в Директива на Съвета 95/21/ЕО от 19 юни 1995 г.
   

6. 
   Директивата описва процедурата да специфични прегледи. Ако бъдат установени недостатъци, държавата-домакин трябва да изисква от компанията да вземе необходимите мерки, за да ги отстрани, след което съответната държава-домакин проверява дали корекцията я задоволява напълно. Ако това не е изпълнено, държавата-домакин не трябва да позволява съответният ферибот или плавателен съд да бъдат използвани.
   
7. 
   Директивата предвижда значително заинтересованите държави-членки да могат да участват в разследвания, свързани с морски произшествия с участието на ро-ро фериботи или на високоскоростни пътнически плавателни съдове, извършващи редовни услуги по линии до или от пристанище на Общността.
   
8. 
   Директивата предвижда няколко съпътстващи мерки, включително следното:
   

• 
  процедура за разрешаване на всякакви спорове във връзка с целесъобразността на освобождаването от определени задължения;
  
• 
  създаването на брегови навигационни системи за направляване;
  
• 
  определяне на идентификационни номера;
  
• 
  предоставяне на Комисията на разнообразна информация – както е посочено в Анекс 4 – относно собствеността на плавателния съд, квалификацията на екипажа и др.;
  
• 
  компетенция за внедряване на интегрирана система за планиране при непредвидени ситуации на борда на кораба;
  
• 
  установяване на работни ограничения.
  

9. 
   На базата на информация, предоставена от държавите-членки (Анекс 4), Комисията ще създаде база данни, която ще бъде достъпна за администрациите на държавите, под чиито флагове се движат плавателните съдове, както и за държавите-домакини. При определени условия, компаниите на други страни със запазен интерес в експлоатацията на ро-ро фериботи и високоскоростни пътнически плавателни съдове също така ще имат достъп до тези данни.
   
10. 
    Държавите-членки следва да информират трети страни, под чиито флагове се движат кораби или които носят отговорност като държави-домакини, относно изискванията, наложени по отношение на всяка компании, извършваща редовни курсове до или от пристанище на Общността.
    
11. 
    Комисията ще бъде подпомагана от регулативния комитет, създаден с Директива 93/75/ЕИО от 13 септември 1993 г.
    

Official Journal L 144 от 15/05/1998.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

Документ No. 4.6.16

Директива на Съвета 98/41/ЕО от 18 юни 1998 г. относно регистрирането на лицата, плаващи на борда на пътнически кораби.

Цели

Да се подобри безопасността и възможностите за спасяване на пътниците и екипажите, намиращи се на борда на пътнически кораби, плаващи към или от пристанища в държави-членки на Общността, и да се осигурят по-ефективни действия за справяне с последиците от възникнали произшествия.

1. 
   Списък с дефиниции на термини, използвани в предложението.
   
2. 
   Предложението не се отнася за военни кораби и десантни кораби, за яхти за развлечение и за кораби, които се движат под флаг на държава-членка, но чиито плавания се извършват изцяло извън Общността.
   
3. 
   Всички лица на борда на пътнически кораби, напускащи пристанище, разположено в държава-членка, трябва да бъдат преброени преди отплуването на кораба. Броят на пътниците трябва да бъде съобщен на капитана на кораба и на лице, определено от компанията.
   
4. 
   Всички компании, които отговарят за експлоатацията на пътнически кораби, предприемащи плавания на разстояние над 20 мили от мястото на отплуване, трябва да създадат система за регистрация на определени данни относно пътниците (фамилно име, собствено име, пол, възраст и специални данни) и да назначат определено лице, което да отговаря за поддържането и изпращането на необходимата информация.
   
5. 
   Държавата-членка, от която започва плаването на пътническия кораб, може да намали границата от 20 мили и да освободи – при определени условия – корабите, плаващи в защитени води, от едно или всички задължения, споменати в предишната точка.
   
6. 
   Регистрационните системи трябва да отговарят на следните функционални критерии: възможност за лесно прочитане, достъпност, наличност, възможност за улесняване на ползвателя, сигурност и алтернативни средства.
   

Official Journal L 188 от 2/07/1998.

4.6 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: БЕЗОПАСНОСТ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ

(Забележка: това е предложение за законодателство, което все още не е прието)

Документ No. 4.6.17

Предложение за Директива на Съвета относно създаването на Европейска система за предоставяне на сведения за плавателните съдове в морските зони на държавите-членки.

Цели

Да се подобри информацията за движението на корабите с цел подобряване на безопасността на морския трафик и за предпазване от замърсяване.

1. 
   Целта на Директивата е в Общността да се създаде система за предоставяне на сведения за плавателните съдове с цел подобряване на безопасността на морския транспорт и предотвратяване на замърсяването от кораби.
   
2. 
   Тя не се отнася за военните кораби и за други официални кораби, използвани за нетърговски цели, а също така и за запаси и оборудване, предназначено за използване на борда на кораба.
   
3. 
   Директивата създава Европейска система за предоставяне на сведения за плавателните съдове (Eurorep), състояща се от обща система за предоставяне на сведения и от система за предоставяне на сведения на службите за морски трафик (VTS).
   
4. 
   Държавите-членки трябва да посочат компетентните органи и службите за морски трафик (VTS), които следва да получават информацията и отчетите, предвидени в тази Директива и да информират за това Комисията.
   
5. 
   Задължения за предоставяне на информация относно превоза на товари:
   

• 
  капитанът на всеки участващ в системата Eurorep плавателен съд, превозващ опасни или замърсяващи товари, трябва да уведоми компетентните органи на съответната държава-членка за влизането и очакваното придвижване в зоната на Eurorep и във всяка подзона на Eurorep, в съответствие с процедурите, описани в Анекс II;
  
• 
  всеки плавателен съд трябва да съобщи на компетентните служби за морски трафик (VTS), при влизане в зоната, за която отговаря съответната VTS, своето име, своя повикващ сигнал, своя идентификационен номер съгласно Международната морска организация (IMO) – ако има такъв, своите координати, курс и – когато е необходимо – да съобщи за наличието на борда на кораба на опасни или замърсяващи товари;
  
• 
  Държавите-членки трябва да направят необходимото, за да бъдат компетентните служби за морски трафик (VTS), намиращи се под тяхна юрисдикция, оборудвани – в частност – с подходяща радиолокационна станция за кръгов обзор и с комуникационни средства, както и да бъдат управлявани в съответствие с наредбите на Международната морска организация (IMO) относно службите за морски трафик, които са в сила по времето на приемане на тази Директива, в частност тези, формулирани в Резолюция A 578 (14) на Международната морска организация (IMO).
  

6. 
   Участието в системата Eurorep е задължително за всеки плавателен съд, превозващ опасни или замърсяващи товари, който се движи към пристанище на Общността, или има намерение да пусне котва в териториалните води на държава-членка – като влизането в това пристанище или пускането на котва в тези териториални води зависи от това участие – или се движи под флаг на държава-членка на Общността. Обхватът на това изискване трябва да се разшири и да включи също така транзитните плавателни съдове след влизането в сила на измененията и допълненията към Конвенция “СОЛАС”, отнасящи се за задължителното предоставяне на сведения.
   

Предложение на Комисията, Official Journal C 22 от 22/01/1994.

Изменено и допълнено предложение на Комисията, Official Journal C 193 от 16/07/1994.

АНЕКС 1

АНЕКС 1: ИНДЕКС

Списък на законодателните мерки, посочени в настоящото Ръководство

• 
  по раздели –