ОБЩИ УВОДНИ БЕЛЕЖКИ: ТРАНСПОРТНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС

ОБЩИ УВОДНИ БЕЛЕЖКИ: ТРАНСПОРТНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС

Търговските транспортни услуги носят приблизително 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) в Общността. Ако се включат и операциите за собствена сметка и частният транспорт, делът ще се увеличи до 7% от БВП - което е повече от дяловете на земеделието или стоманодобива. В сектора на транспортните услуги работят 6 милиона души, над 4 % от общия брой на наемните работници. Още 2 милиона души работят в промишлеността за транспортно оборудване, и 6 милиона души са наети в сектори, свързани с транспорта. През 1996 г. инвестициите в транспортната инфраструктура достигнаха 60 милиона ECU, или над 1% от общия БВП.

През последните 25 години Търсенето на товарен транспорт, особено за доставки рамките на Общността, нараства непрекъснато с около 2 % на година (общо за периода - 75 %). През 1998 г. се очаква значително увеличение на товарния транспорт вследствие на увеличения обем на промишлено производство и на износа. За пръв път от десетилетия насам железопътният транспорт започна да се разраства бързо - 10 % (по отношение на обема в тон-километри), докато темповете на растеж на шосейния транспорт спаднаха до 5%. Темповете на растеж на пътническия транспорт постепенно се забавиха, от близо 4 % през 70-те години до 2 % през 90-те години (но като цяло увеличението от 1970 г. насам е общо 110 %). Темповете на растеж на въздушния транспорт намаляха от 8 % на 6 % през първата половина на 90-те години, но през 1997 г. бе регистриран растеж от 10 %.

Тези и други данни² показват важния принос на транспорта за икономическия растеж, конкурентоспособността и заетостта на работната сила в Европейския съюз.

Според Чл. 3 на Договора за създаване на Европейската общност, изменен с Договора за Европейски съюз от Маастрихт³, Общата транспортна политика е един от основните елементи на Европейската общност и на нейния Общ пазар. Рамката за прилагане на тази политика е обект на отделна глава (Чл. 74 до 84⁴), посветена на транспорта. С Договора от Маастрихт бяха въведени допълнителни клаузи, отнасящи се до Транс-европейската транспортна инфраструктура (Чл. 129b до 129d⁵). Договорът от Амстердам, който може да бъде ратифициран в края на 1998 г., подсили ролята на Европейския парламент в процеса на вземане на решения чрез въвеждането на т. нар. процедура за съвместни решения (Co-Decision) за целия транспортен сектор⁶.

Въпреки значението, което се дава на транспорта в текста на Договора, до 1985 г. не бе постигнат значителен напредък в развитието на Общата транспортна политика. Това се дължи на съществените разлики в начина на регулиране на транспортния пазар в отделните страни-членки. В крайна сметка бавният напредък стана причина страните-членки да се обърнат към Европейския парламент с иск да бъде заведено дело срещу Съвета в Европейския съд заради неуспеха да се предприемат съответните действия⁷. Решението на Съда от 1985 г. представляваше повратен момент в развитието на Общата транспортна политика⁸. Съдът задължи Съвета да предприеме действия, с които да гарантира свободата да се предоставят международни транспортни услуги и да разработи условията, според които превозвачи от една страна-член могат да поемат предоставянето на национални транспортни услуги в друга страна-член на Общността (“каботаж”).

След този момент бе постигнат значителен напредък. Бялата книга на Комисията от 1985 г. върху окончателното създаване на общ пазар даде нов стимул на Общата транспортна политика и през следващите години доведе до създаването на основните елементи на сегашното транспортно законодателство, например за морския транспорт през 1986 г., за въздушния транспорт от 1987, 1990 и 1992 г., за шосейния, железопътния и вътрешния речен транспорт от 1991 г.

Бялата книга на Комисията от 1992 г. за бъдещото развитие на Общата транспортна политика⁹ обвърза тези различни дейности чрез един глобален, последователен подход, който отчита различните икономически, социални и екологични аспекти. В допълнение, в съответствие с Бялата книга на Комисията от 1993 г. за проблемите на растежа, конкурентната способност и заетостта на работната ръка, бе поставено началото на амбициозната програма за създаване на Трансевропейска транспортна мрежа.

Положителният отзвук и подкрепата на Съвета за тези концепции стимулира Комисията да представи през 1995 г. петгодишна етапна програма за действие за периода 1995/2000 г. по проблемите на Общата транспортна политика. Тази програма съдържа намеренията на Комисията в три основни сфери:

• 
  Подобряване на качеството чрез създаване на интегрирана транспортна система, основаваща се на модерни технологии, с което ще се направи принос към целите за опазване на околната среда и ще се повиши сигурността;
  
• 
  Подобряване на функционирането на единния пазар с цел да се повиши ефективността, да се разширят възможностите за избор и да бъде направен “приятелски” характерът на предоставяните услуги, като в същото време се спазват социалните стандарти;
  
• 
  Разширяване на външното измерение чрез подобряване на качеството на транспортните връзки между ЕС и трети страни, като едновременно с това се подсилят способностите на Общността да навлезе на транспортния пазар в други части на света.
  

Съществуването на инфраструктурни мрежи на територията на цяла Европа е от решаващо значение за ефикасното и ефективното придвижване на стоки и товари. Транспортната инфраструктура играе важна роля и за икономическия растеж, като в същото време дава съществен принос за икономическото и социално единство на Общността.

Някои недостатъци, описани по-долу, поставят транспортната инфраструктура на преден план в Общата транспортна политика. Инфраструктурата на пътищата, железопътните линии, вътрешния воден транспорт, на пристанищата и летищата от дълго време се развива въз основа на чисто национална перспектива. През последните две десетилетия делът от БНП, отделян за инвестиции в транспортната инфраструктура от страните-членки на Общността значително намаля. Липсващите връзки, претоварените транспортни възли, несъответствията и недостатъчната модернизация на мрежите предизвикват значително намаляване на ефективността. Това означава, че са необходими значителни инвестиции: според направените оценки през следващите 15 години ще са необходими инвестиции в размер на 400 млрд. екю, за да се завърши транс-европейската транспортна мрежа. За най-неотложните дейности, които трябва да бъдат завършени до 2000 г., са необходими около 200 млрд. екю.

Въпреки усилията на Комисията да изгради всеобхватна политика на Общността по отношение на транс-европейските транспортни мрежи, от 1990 г. насам Съветът се успя да приеме и да прилага единствено програми за действие, осигуряващи финансова помощ за проекти от интерес на цялата Общност в няколко приоритетни вида транспорт и транспортни направления.

Мерките, предприети от Общността в сферата на транс-европейските мрежи, най-сетне бяха поставени на по-здрава правна основа с въвеждането на новия Раздел XII в Десета глава на Договора за Европейски съюз. Според Чл. 129b на Договора Общността съдействува за създаването и развитието на транс-европейски инфраструктурни мрежи не само в сферата на транспорта, а и в сферите на телекомуникациите и енергетиката.

Раздел XII ясно дефинира задачите на Общността в тази област за разработването на насоки, обхващащи целите, приоритетите и макрорамката на заплануваните мерки, като чрез насоките впоследствие трябва да се дефинират проекти от общ интерес. В раздела освен това се посочва, че Комисията ще предприеме всички необходими мерки, за да се гарантира оперативната съвместимост на мрежите. Освен това Общността може да подкрепи финансово усилията на страните-членки по проекти от общ интерес, идентифицирани въз основа на насоките, и в частност чрез анализи на изпълнимостта на проектите, кредитни гаранции или лихвени субсидии. Общността може да участвува във финансирането на конкретни проекти със средства от т. нар. Кохезионен фонд.

В този контекст Европейският парламент и Съветът приеха на 27 юли 1996 г. Решение относно насоките на Общността за развитие на транс-европейската транспортна мрежа. Решението включва насоки относно целите, приоритетите и макрорамката на мерките, които са предвидени в областта на транс-европейските мрежи и определя проектите от общ интерес. Решението обединява в единна схема общите планове за пътната и ЖП мрежите, системата от вътрешен воден транспорт, комбинирания транспорт, пристанищата и летищата. Документът третира освен това управлението на транспортните потоци и системите за контрол на транспортните потоци, които имат пряко отражение върху ефикасността и сигурността на транспортната система като цяло. Насоките оформят основата за идентифициране на проектите от общ интерес, които биха позволили постепенно да се стигне до интегриране на мрежите на европейско равнище. Решението включва и проектите от общ интерес, на които Европейският съвет от Есен отделя специално внимание. Страните-членки определят конкретните детайли по проектите, трасетата, финансирането и темповете на изпълнение в съответствие с националните правила за планиране въз основа на принципа за субсидиарност.

Проектите, които могат да получават финансова помощ от Общността за развитие на транспортната инфраструктура - от фондовете, отделени за транс-европейски мрежи или от Кохезионния фонд - трябва да бъдат от общ интерес, определени в съответствие с насоките. Условията и процедурите за отпускане на финансова помощ от Общността се изложени в специална програма за прилагане на конкретни мерки, приета от Съвета, напр. Регламент 1164/94 от 16 май 1994 г. за създаване на Кохезионния фонд, и Регламент 2236/95 от 18 септември 1995 г. за общите правила за предоставяне на финансова помощ от Общността в сферата на транс-европейския транспорт, телекомуникациите и енергетиката.

2. 
   Външни отношения в сферата на транспортната политика
   

В сферата на външните отношения в рамките на транспорта възникват проблеми с упражняването на правомощия. Страните-членки често сключват реципрочни транспортни споразумения с трети страни по такива проблеми като достъп до пазара. Това естествено налага непрекъсната дискриминация въз основа на националността, която може да доведе до значителни изкривявания. Двустранните споразумения могат освен това да изопачат законодателството, отнасящо се до вътрешния транспортен пазар и неговите икономически изгоди. В допълнение липсата на обща европейска позиция спрямо търговските партньори намалява способността на Европа да развива ефикасно икономическите си интереси. Страните-членки често не признават мнението на Съда относно правомощията на Европейската общност в сферата на външните отношения и обхвата на тяхното приложение в транспорта. Въпреки това съществува тенденция транспортните отношения с трети страни да се водят единствено в рамките на Общността в пълно съответствие с Договора и произтичащата от него правна база.

Въз основа на клаузите на Договора за Европейската общност (Чл. 72) Общността сключи специални транспортни споразумения с трети страни, насочени към създаването на взаимен достъп до съответните пазари, по-специално в областта на шосейния и комбинирания транспорт. Тези споразумения засягат Швейцария, Словения и бившата югославска република Македония.

Според десетте “Европейски споразумения”, сключени със страни-кандидатки от Централна и Източна Европа за присъединяване, облекчаването, постепенното либерализиране и създаването на условия за сухопътен и въздушен транспорт между страните трябва да се третират със специални споразумения на базата на законодателството на Общността. В рамките на тези изисквания в момента се водят следните преговори:

• 
  многостранно споразумение за континенталните водни пътища с Чешката република, Полша и Словакия (преговорите са в процес на приключване);
  
• 
  многостранно споразумение за въздушния транспорт с десетте страни-кандидатки от Централна и Източна Европа, с Ирландия и Норвегия;
  
• 
  международен транспорт на пътници с автобус (INTERBUS) - между страните от ЕСМТ;
  
• 
  преговори по условията за шосеен превоз на стоки с България, Унгария и Румъния.
  

В този контекст третата Паневропейска транспортна конференция, състояла се в Хелзинки през юни 1997 г. подчерта необходимостта от свързването на транспортната инфраструктурна мрежа на Съюза със съседните държави и обсъди концепцията за Сътрудничество в [създаването на] европейска транспортна инфраструктурна мрежа. Като се отчитат бюджетните ограничения в рамките на ЕС по отношение на възможностите за финансиране, усилията на Комисията са насочени главно към обединяването на всички европейски държави, на международните финансови институции и на частния сектор с намерението да се подобрят транспортните връзки по тези коридори и зони.

В допълнение, Европейските споразумения със страните от Централна и Източна Европа съдържат клаузи, отнасящи се до транспортната инфраструктура, по-специално по отношение на управлението и модернизацията на структурите, включващи шосейния и железопътния транспорта, на летищата и на вътрешните водни пътища по основните направления от взаимен интерес и по направленията на Паневропейските коридори. Свързването на мрежите на отделните държави с мрежата на Общността следователно представлява приоритет за Общността в контекста на пред-присъединителната стратегия.

В по-общи черти Европейската Общност, в рамките на нейните програми PHARE и TACIS, и международните финансови институции все по-активно участвуват във финансирането на транспортните инфраструктури в Централна и Източна Европа, както и в страните от бившия съветски съюз.

Събирането и разумното използуване на всеобхватни и надеждни статистически данни представлява важен елемент от транспортната политика на ЕС.

В момента съществуват няколко законодателни инструмента, които третират събирането на статистически данни за морския транспорт, за вътрешните водни пътища, и за ЖП и шосейния транспорт. Най-общо съответните статистически данни се събират от администрациите на страните-членки и се предоставят на Евростат, която отговаря за събирането и публикуването на всички статистически данни, отнасящи се до 15-те страни-членки.

Трябва да се отбележи, че документи № 1.3.2. и 2.3.5. са включени единствено с информационна цел, тъй като за нуждите на процеса на анализ те са включени в Раздел 12 (Статистика) на съвкупното законодателство на ЕС, и не на Раздел 9 - Транспорт.

Общопризнато е схващането, че глобалната сателитна навигационна система (ГСНС) трябва да има и европейско измерение. В доклад на Комисията от януари 1988 г. се предлага стратегия на ЕС по отношение на ГСНС, която трябва да съдействува за развитието на транс-европейска система за позициониране и навигация, подкрепена - ако е необходимо - с наземни станции. Стратегията е изградена според подхода, определен с резолюция на Съвета от Декември 1994 г.

В подкрепа на тази стратегия бе разработен конкретен план за действие за създаване на ТСНС, който отчита извършеното от високопоставени представители на националните правителства, потребители, оператори, производители и съответните международни организации.

В същия контекст през 1998 г. бе постигнато и споразумение между Европейската общност, Европейската агенция за космически изследвания и Европейската организация за безопасност на въздушния трафик за приноса на Европа към създаването на глобална навигационна сателитна система. Според клаузите на решение на Съвета от юни 1998 г. по този въпрос Комисията бе натоварена да представя ЕС в мониторинга върху прилагането на споразумението и с координацията на общия подход спрямо неговото изпълнение.

1.1. Транспортна инфраструктура

1.1. Транспортна инфраструктура: Насоки за създаване на транс-европейска мрежа (ТЕМ)

• 
  Постепенно създаване до 2010 г. на транс-европейска транспортна мрежа чрез интегриране на сухопътните, морските и въздушните транспортни инфраструктурни мрежи на цялата територия на Общността в съответствие с рамковите планове, посочени в Приложение I и/или спецификациите в Приложение II на Решението.
  

• 
  Решението се отнася за страните-членки. Този документ съдържа общата рамка, чиято цел е да окуражи страните-членки и, където това е подходящо, Общността, за осъществяване на проекти от общ интерес, чието изпълнение зависи от степента на развитие и от наличието на финансови средства (Чл. 1, алинея 2).
  
• 
  Насоките се отнасят до транспортната инфраструктура и управлението на транспорта и до системите за позициониране и навигация. Транспортната инфраструктура включва пътната и железопътната мрежа, мрежата от вътрешен воден транспорт, морските пристанища, пристанищата по вътрешната водна транспортна мрежа, летищата и транспортните възли между тях. Управлението на транспорта и системите за позициониране и навигация включват необходимите технически съоръжения, както и информационни и телекомуникационни системи.
  

• 
  Решението се основава на Чл. 129b-d от Договора за Европейска общност, и по-специално на Чл. 129с, алинея 1, подточка първа. Документът се състои от насоки, обхващащи целите, приоритетите и общата рамка на мерките, предвидени в сферата на транс-европейските мрежи и идентифицира проектите от общ интерес. Решението бе прието от Съвета със съпътствуващо решение на Европейския парламент. Насоките и проектите от общ интерес изисква утвърждаване от съответните страни-членки.
  
• 
  Чл. 9 до 17 определят основните характеристики и специфичните цели на всеки един от елементите на мрежите.
  
• 
  Проектите от общ интерес най-общо са дефинирани в Чл. 7. Те се отнасят до елемент от мрежите, описан в Чл. 9 до 17 и са свързани с трасетата, описани в рамковия проект в Приложение I и/или съответствуват на спецификациите или критериите в Приложение ІІ на Решението. Освен всичко друго, проектите от общ интерес трябва да бъдат осъществими и от икономическа гледна точка. Приложение ІІІ на Решението включва проектите от общ интерес, на които Европейският съвет от Есен придава особено значение.
  
• 
  Насоките трябва да се адаптират на всеки пет години, за да се отчете икономическото и технологичното развитие в транспорта (Чл. 21).
  
• 
  При мониторинга на развитието и изпълнението на насоките Комисията търси съдействието на Комисията по транс-европейски транспортни мрежи, съставена от представители на страните-членки.
  

Official Journal, L 228 от 9.9.1996 г.

1.1. Транспортна инфраструктура: оперативна съвместимост

Документ №1.1.2.

Директива на Съвета 96/48/ЕС от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на Транс-европейската високоскоростна железопътна система

Цели

В европейските железници се използуват множество различни технически системи и оперативни практики. Това води до проблеми при пресичането на граници (оперативна съвместимост), до по-високи разходи за строителство и по-високи оперативни разходи. Една от целите на ТЕМ, както е посочено в Чл. 129§1 на Договора, е да се подкрепи създаването на система за оперативна съвместимост на мрежите. Повече от очевидно е, че трябва да се започне с високоскоростните влакове (ВСВ). Тази мрежа е нова и следователно позволява възможности оперативната съвместимост да се предвиди още в самото начало.

Отнася се до високоскоростна ТЕМ, дефинирана в насоките¹⁰, и по-специално до ново прокарани железопътни трасета, както и до ЖП линии, пригодени за използуване от високоскоростни влакове, както и до самите влакови композиции.

Директивата няма амбициите да дава препоръки, а се ограничава до онези елементи на ВСВ мрежата, които трябва да бъдат направени съвместими , с цел да се постигне оперативна съвместимост. Директивата по принцип се занимава с връзките между отделните елементи на ВСВ, а не с конкретната конструкция на съоръженията: по този начин се предполага, че нововъведенията ще бъдат стимулирани, а не блокирани. Подсистемите, които са идентифицирани за нуждите на разработването на технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС), са както следва:

Структурна сфера: Инфраструктура, енергетика, управление и контрол, сигнализиране, подвижен състав.

Оперативна сфера: Поддържане, околна среда, експлоатация и потребители.

Директивата (в Приложение ХІІ) съдържа списък на основните параметри, които трябва да се използуват за постигане на оперативна съвместимост.

Организация:

Директивата следва т. нар. нов подход на Комисията към техническата стандартизация хармонизиране. Този подход залага на създаването на смесен представителен орган (Чл. 24h) на железопътни компании и производители, който да бъде натоварен с изготвянето на проекта за ТСОС. Органът се нарича Европейска асоциация за оперативна съвместимост (ЕАОС). Проектът се изготвя за Комисията, която - ако ги одобри - ще ги представи на експертна комисия от страните-членки за становище. ТСОС се отнасят до съществуващи или специално подготвени CEN, CENELEC или ETSI стандарти. В зависимост от становището на експертната комисия на страните членки, Комисията приема ТСОС, които след това ще станат задължителни за ЕС.

Железопътното оборудване, което попада в обхвата на ТСОС, трябва да притежава сертификат за съответствие (Чл. 13§1). Издаването на тези сертификати се възлага на “упълномощените органи”. Всеки упълномощен орган трябва да издава сертификати, които се уважават в ЕС.

Забележка:

В отсъствието на съпоставима високоскоростна мрежа в потенциалните бъдещи членове на ЕС клаузите на Директивата не могат да бъдат приложени директно. Но съответните компетентни органи, занимаващи се с железопътния транспорт в страните-кандидатки трябва да бъдат инструктирани да се съобразяват с ТСОС и да обмислят прилагането им по основните линии, които в бъдеще могат да бъдат включени в ТЕМ за високоскоростни влакове. Производителите също трябва да установят контакти със съответните органи на ЕС в сектора на производството на железопътно оборудване (например UNIFE), за да гарантират, че тяхното производство е съобразено с подготвяните ТСОС.

Official Journal, L 235 от 17.9.1996 г.

Поправка:

Official Journal, L 262 от 16.10.1996 г.

1.1. Транспортна инфраструктура: ТЕМ - финансови нормативи

Документ № 1.1.3.

Регламент на Съвета (ЕС) 2236/95 от 18 септември 1995 г., с която се определят основните правила за отпускане на финансова помощ от Общността в сферата на транс-европейските мрежи.

Цели

Основната цел на Регламент 2236/95 е отпускането на финансова помощ от страна на Общността за транспортни инфраструктурни проекти от общ интерес в сферата на транс-европейските мрежи. Същият Регламент се отнася и до транс-европейските енергийни и телекомуникационни мрежи.

Що се отнася до транспорта, Регламент 2236/95 се прилага единствено спрямо проекти от общ интерес, определени въз основа на насоките на Общността (Решение 1692/96 от 23 юли 1996 г.). Регламентът обхваща всички видове транспорт, в това число контрол върху транспортния поток и оперативната съвместимост в 15-те страни-членки.

1. Съдействие на проектите ще се оказва в съответствие с техния принос за постигане на целите, поставени в Чл. 129b от Договора - свързване и оперативна съвместимост на националните мрежи, достъп до тези мрежи, необходимост от изграждане на връзки между островни, вътрешни и периферни райони - както и на целите и приоритетите, дефинирани в насоките. Общността ще оказва съдействие на проекти, които са потенциално осъществими от икономическа гледна точка и чиято финансовата печалба е оценена като недостатъчна.

2. Решението за отпускане на помощ от страна на общността ще отчита и:

• 
  етапът на изпълнение на проекта;
  
• 
  стимулиращият ефект върху публичните и частните финанси;
  
• 
  стабилността на схемата за финансиране;
  
• 
  преките или косвените социално-икономически последици, специално върху заетостта;
  
• 
  отражението върху околната среда.
  

3. Молби за отпускане на финансова помощ могат да се подават не само от страните-членки, а и от други органи, в това число и в частния сектор, ако е получено съгласие на засегнатата страна (страни) е било предварително получено.

4. Финансовата помощ може да се отпуска в една или няколко от следните форми (Чл. 4 от Регламента):

(а) съвместно финансиране на етап проучване (до 50% от общата стойност)

(б) субсидиране на лихвата върху заеми

(в) отпускане на средства за покриване на таксите за гаранция върху заеми

(г) пряко финансиране на инвестициите в проекти, за които тази форма на подпомагане е била надлежно аргументирана.

Според Чл. 5 от Регламент 2236/95 общата сума, отпусната от Общността, независимо от избраната форма за намеса, за проекти (инвестиции) не може да надхвърля 10% от общата стойност на инвестициите.

5. Целта на финансовото подпомагане, осигурено в съответствие с този Регламент не е конкретното изграждане на мрежите, тъй като това е задача на страните-членки и на частните инвеститори, а по-скоро стартирането и ускоряването на проекти от общ интерес, както и оказване на съдействие при попълването на финансовата схема на даден проект.

6. При големите инфраструктурни проекти първоначалните разходи включват всеобхватно технико-икономическо проучване и други подготвителни мерки, които трябва да бъдат предприети преди етапа на строителство; тези мерки включват проучване на въздействието върху околната среда, на финансовия инструментариум и общата оценка на проекта. Отделянето на средства от фондовете на ТЕМ (Транспорт) за тези проучвания максимизират резултатите от съдействието на Общността и стимулират стартирането на нови проекти. В резултат значителна част от финансовата помощ, отпускана от Общността се използува за технико-икономически проучвания и за други технически или подготвителни мерки.

7. Финансовата рамка за изпълнението на този Регламент за периода 1995-1996 г. е 2,345 милиона ECU (от тях 1,800 милиона за транспорта).

8. За изпълнението на този Регламент Комисията използува съдействието на Експертна комисия, която е със състав, който съответствува на отделните сектори (транспорт, телекомуникации или енергетика). Експертната комисия е съставена от представители на страните-членки и се председателства от Комисията.

Official Journal, L 228 от 23.9.1995 г., стр. 1.

1.2. ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

1.2. Транспортно споразумение: Швейцария

Изменено с:

• 
  да се засили сътрудничеството между Страните по споразумението в определени сектори на транспорта, и специално за транспортния поток през Алпите.
  

1. 
   Клаузи за развитието и разширяването на железопътния комбинирания транспорт:
   

• 
  Споразумение по някои инфраструктурни работи, по-специално за строителството на транс-алпийските трасета Готард и Лючберг в Швейцария (известни като NEAT), както и за други мерки, насочени към увеличаването на капацитета на основните железопътни линии през Австрия и Швейцария, например чрез увеличаване на броя на влаковете.
  
• 
  Намерения да се подобри конкурентната способност на железопътния и комбинирания транспорт (чрез стандартизация на съоръженията, съоръжения за достъп до терминали и т.н.)
  

2. 
   Намерение да се облекчи пресичането на границите и да се опростят формалностите.
   
3. 
   Споразумение относно подобряването на безопасността на транспорта по отношение на околната среда чрез въвеждане на емисионни стандарти, осигуряващи високо равнище на защита.
   
4. 
   Премахване на ограничението за движение на пътни превозни средства с тегло над 28 тона в граничните райони на Швейцария, за етапите преди и след смяна на начина на транспорт при комбинират транспорт и при превоз на бързо развалящи се стоки по трасето Базел-Шезо при условията, определени в Административното споразумение, цитирано по-горе (системата при препълване).
   
5. 
   Клауза против прояви на дискриминация.
   

Official Journal, L 373 от 21.12.1992 г., стр. 26.

Official Journal, L 47 от 22.2.1993 г., стр. 27.

1.2. Транспортно споразумение: Словения

Изменено с:

• 
  да се развие сътрудничеството в областта на транспорта и в частност на транзитните превози;
  
• 
  да се предостави на Общността възможността за неограничен транзитен превоз през Словения, както и на Словения през Общността като цяло, като в същото време се гарантира недискриминационното третиране на камиони на Общността и на Словения, преминаващи през Австрия;
  
• 
  да се развие основната пътна инфраструктура, която е от особен интерес за Общността и/или за Словения.
  

През 1991 г. Общността сключи споразумение за транзитни превози с бивша Югославия, което така и не можа да влезе в сила. Следвайки сходен подход и излизайки извън рамките на това споразумение Общността има намерение да сключи транспортни споразумения с новите държави, появили вследствие на Югославската криза, в случаите, когато това определение е приложимо.

• 
  транспорт, специално шосеен, железопътен и комбиниран транспорт и свързаните с тези сектори инфраструктури, включително с паралелно финансиране от страна на Общността
  
• 
  достъп до пазара на шосейния транспорт и съдействие при прилагане на мерки в областта на пътните такси, социалната политика и опростяването на формалностите
  
• 
  преговори за сътрудничество в областта на морския и въздушния транспорт.
  

Сключено за срок от 10 години, с възможност за подновяване за още една година:

- Шосеен транспорт:

• 
  свободен транзитен превоз на Общността през Словения;
  
• 
  свободен транзитен превоз на Словения през Общността като цяло и във връзка със системата от екологични точки за преминаване през територията на Австрия, прилагана от 1 януари 1997 г. Системата от екологични точки е еквивалентна на системата, приложима спрямо камионите на Общността;
  
• 
  кризисна клауза в случай на сериозни проблеми с пропускателната способност и/или повреди на инфраструктурата;
  
• 
  отказ от дискриминационните принципи при определяне на пътните такси, такси за преминаване по магистралите и други, като се предвижда при всяка промяна на съществуващата система да се водят предварителни консултации и преговори за постигане на споразумение;
  
• 
  свободно движение на камиони, които съответствуват на стандартите на Общността по главните пътища, за които е обявено, че представляват особен интерес;
  
• 
  ангажименти за разработването на дефинитивна система за достъп до пазара.
  

• 
  мерки за развитие на този вид транспорт и стимулиране на неговото използуване.
  

- Инфраструктура

• 
  Определяне на основното пътно и железопътно направление от общ интерес, което трябва да бъде обект на развитие. Финансовото участие на Общността (Финансов протокол) за развитие на тези трасета за периода 1993 - 1997 г.
  

Забележка: Според Европейското споразумение между Европейската общност и страните-членки и Словения (Чл. 55) Споразумението в областта на транспорта регулира отношенията между ЕО и Словения в тази област.

Official Journal, L 189 от 27.7.1993 г.

Official Journal, L 351 от 23.1.1997 г.

1.2. Транспортно споразумение: Бивша югославска република Македония

• 
  да се развие сътрудничеството в областта на транспорта и в частност на транзитните превози;
  
• 
  да се предостави на Общността възможността за неограничен транзитен превоз през Бившата югославска република Македония, както и на Бившата югославска република Македония през Общността като цяло, като в същото време се гарантира недискриминационното третиране на камиони на Общността и на Бившата югославска република Македония, преминаващи през Австрия;
  
• 
  да се развие основната пътна инфраструктура, която е от особен интерес за Общността и/или за Бившата югославска република Македония.
  

През 1991 г. Общността сключи споразумение за транзитни превози с бивша Югославия, което така и не можа да влезе в сила. Следвайки сходен подход и излизайки извън рамките на това споразумение Общността има намерение да сключи транспортни споразумения с новите държави, появили вследствие на Югославската криза, в случаите, когато това определение е приложимо.

• 
  транспорт, специално шосеен, железопътен и комбиниран транспорт и свързаните с тези сектори инфраструктури, включително с паралелно финансиране от страна на Общността
  
• 
  достъп до пазара на шосейния транспорт и съдействие при прилагане на мерки в областта на пътните такси, социалната политика и опростяването на формалностите
  
• 
  преговори за сътрудничество в областта на въздушния транспорт.
  

Сключено за срок до 31 декември 2003 г., с възможност за подновяване за още една година:

- шосеен транспорт:

• 
  свободен транзитен превоз на Общността през Бившата югославска република Македония;
  
• 
  свободен транзитен превоз на Бившата югославска република Македония през Общността като цяло и във връзка със системата от екологични точки за преминаване през територията на Австрия, прилагана от 1 януари 1999 г. Системата от екологични точки е еквивалентна на системата, приложима спрямо камионите на Общността;
  
• 
  кризисна клауза в случай на сериозни проблеми с пропускателната способност и/или повреди на инфраструктурата;
  
• 
  отказ от дискриминационните принципи при определяне на пътните такси, такси за преминаване по магистралите и други, като се предвижда при всяка промяна на съществуващата система да се водят предварителни консултации и преговори за постигане на споразумение;
  
• 
  хармонизиране на социалното законодателство на Бившата югославска република Македония и взаимно признаване на титли и дипломи;
  
• 
  свободно движение на камиони, които съответствуват на стандартите на Общността по главните пътища, за които е обявено, че представляват особен интерес;
  
• 
  ангажименти за разработването на дефинитивна система за достъп до пазара.
  

• 
  мерки за развитие на този вид транспорт и стимулиране на неговото използуване.
  

• 
  Определяне на основното пътно и железопътно направление от общ интерес, което трябва да бъде обект на развитие.
  
• 
  Финансово участие на Общността (Финансов протокол) за развитие на тези трасета за периода до 31 декември 2000 г.
  

Official Journal, L 348 от 18.12.1997 г.

1.3. Транспортна СТАТИСТКА

1.3. Статистика на шосейния транспорт: товарен транспорт; система за наблюдение на пазара

• 
  Създаване на система за наблюдение на пазара в сферата на товарния транспорт.
  
• 
  Разширение на системата за наблюдение на пазара в сътрудничество с експерти от страните-членки.
  

• 
  Превоз на стоки чрез шосеен, железопътен и вътрешен воден транспорт
  
• 
  Другите видове транспорт се смятат за допълнителни.
  

Резолюцията не уточнява каква трябва да бъде в завършен вид системата за наблюдение, която трябва да бъде въведена. Аспектите, свързани с търсенето и предлагането на транспорт, с разходите и с цените са основни елементи на системите за наблюдение на пазара. Информацията за търсенето на транспортни услуги се предоставя въз основа на нормативни документи, отнасящи се до превоза на стоки чрез шосеен, железопътен или вътрешен воден транспорт. В отделни моменти системата за наблюдение на пазара обхваща и проучвания на мнението на транспортни оператори, на цените и на разходите, както и анализ на информацията, предоставена в съответствие с нормативните документи, отнасящи се до статистиката на товарния транспорт. Между сега действуващата система и постоянната система трябва да се осигури приемственост. В допълнение към видовете товарен транспорт, посочени в резолюцията, съществува възможност за включване и на други транспортни сектори.

Official Journal, С 86 от 7.04.1992 г.

1.3. СТАТИСТКА на шосейния транспорт

Документ № 1.3.2.

Регламент на Съвета (ЕЕС) № 1172/98 от 25 май 1998 г. относно подаването на статистическа информация за превоза на стоки с шосеен транспорт, с която се изменя Директива на Съвета 89/462/ЕЕС 78/546/ЕЕС

Цели

• 
  Събиране на статистическа информация за превоза на стоки чрез шосеен транспорт
  

• 
  Превоз на стоки чрез пътни превозни средства, регистрирани в някоя от страните-членки.
  
• 
  Данни, отнасящи се до пътните превозни средства, до маршрутите и до стоките.
  

Регламентът създава нормативната база за събирането на данни за превоза на стоки чрез шосеен транспорт. Статистическата информация се събира и се предоставя на Евростат от компетентните национални органи на страните-членки. Евростат, т.е. статистическата служба на Комисията, публикува информацията.

Регламентът обхваща превоза с шосейни превозни средства, регистрирани в съответната страна-членка, която подава информацията за стоки, класифицирани в 24 групи, както и за опасни стоки. Страната-членка, в която е регистриран влекачът, се смята за страна, в която е регистрирано съответното превозно средство.

Предоставят се данни за типа превоз, теглото на стоките, теглото и възрастта на превозното средство, типът на транспорта (под наем, предплатен/на собствена сметка), мястото на товарене и разтоварване, изминатото разстояние и страните, през които е преминал маршрутът.

За да се създаде всеобхватна регионална статистическа база по отношение на превоза на стоки и на брой пътувания на пътни превозни средства ще се използува от ниво 3 според Номенклатурата на териториалните статистически единици, за да се кодира мястото на товарене и разтоварване в ЕС, като за Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, както и за трети страни, ще се използуват списъци на административните региони.

Допълнително може да се предоставят данни за конфигурацията на осите на пътните превозни средства и типа товар.

Official Journal, L 163 от 6.06.1998 г.

1.3. СТАТИСТКА на железопътния транспорт

Документ № 1.3.3.

Директива на Съвета 80/1177/ЕЕС от 4 декември 1980 г. относно подаването на статистическа информация за превоза на стоки с железопътен транспорт, като част от регионалната статистическа информация

Цели

• 
  Събиране на статистическа информация за превоза на стоки чрез железопътен транспорт
  

• 
  Превоз на стоки чрез железопътен транспорт
  
• 
  Национален транспорт, международен транспорт, транзитно преминаване.
  

Директивата създава нормативната база за събирането на данни за превоза на 24 групи от стоки чрез железопътен транспорт и транспортните отношения (връзките страна-страна между отделните страни при международен превоз, включително международен транзитен транспорт, както и регион-регион на национално равнище. Националният трафик освен това обхваща различни класове в зависимост от разстоянието.

Official Journal, L 350 от 23.12.1980 г.

1.3. СТАТИСТКА на вътрешния воден транспорт

Документ № 1.3.4.

Директива на Съвета 80/1119/ЕЕС от 17 ноември 1980 г. за статистическите данни за превоза на стоки по вътрешните водни пътища

Цели

• 
  Събиране на статистическа информация за превоза на товари по вътрешните водни пътища.
  

• 
  Превоз на стоки по вътрешните водни пътища.
  
• 
  Национален транспорт, международен транспорт, транзитен транспорт.
  

Директивата създава правната база за събирането на данни за превоза на стоки по вътрешните водни пътища. Статистическата информация се събира и се предоставя на Евростат от компетентните национални органи на страните-членки. Статистическата служба на Комисията, Евростат, публикува събраната информация.

Директивата обхваща транспорта на стоки по вътрешните водни пътища в рамките на националния, международния и транзитния транспорт. Стоките са разделени в 24 групи, като се отчитат и транспортните връзки (от страна до страна - на международно равнище, и от регион до регион - на национално равнище).

Библиография

Official Journal, L 339 от 15.12.1980 г.

1.3. Статистика на морския транспорт

Документ № 1.3.5.

Директива на Съвета 95/64/ЕС от 8 декември 1995 г. относно статистическите данни за транспорта на стоки и пътници по море

Цели

• 
  Събиране на статистическа информация за превоза на стоки и пътници по море.
  

• 
  Превоз на стоки и пътници по море, с данни за начално пристанище, тип товар, наименование на стоките, и транспортните връзки.
  
• 
  Данни предоставят единствено пристанища, които обработват над 1 милион тона стоки и над 200,000 пътници годишно.
  

Директивата създава правната основа за събирането на данни за превоза на стоки и пътници по море. Статистическата информация се събира и се предоставя на Евростат от компетентните национални органи на страните-членки. Статистическата служба на Комисията, Евростат, публикува събраната информация.

Директивата обхваща транспорта на стоки и пътници с мореходни плавателни съдове по маршрути, които минават изцяло или частично по море.

Данните, които се събират, съдържат информация за типа товар и за пътниците, заедно с информация за плавателния съд (предоставят се данни за съдове над 100 б.р.т.). Товарите са класифицирани в 29 групи, стоките са класифицирани в 24 групи, плавателните съдове са класифицирани в 11 големи групи, които съдържат подкатегории и класове плавателни съдове в зависимост от техния размер (по товароносимост или б.р.т.).

Official Journal, L 320 от 30.12.1995 г.

1.4. ГЛОБАЛНИ САТЕЛИТНИ НАВИГАЦИОННИ СИСТЕМИ (ГСНС)

Документ № 1.4.1.

Решение на Съвета 98/434/ЕС от 18 юни 1998 г. относно Споразумение между Европейската общност, Европейската агенция за космически изследвания и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването за приноса на Европа към развитието на глобална сателитна навигационна система (ГСНС)

Цели

Постигане на споразумение Европейската общност, Европейската агенция за космически изследвания и Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) относно приноса на Европа към създаването на ГСНС.

1. 
   По силата на споразумението се назначава комисия, която представя Общността в дейностите по мониторинга върху изпълнението на споразумението и координира общия подход към неговото изпълнение.
   
2. 
   Споразумението обхваща:
   

• 
  координиране на дейността на страните при постигане на пълните оперативни възможности на ГСНС-1, в това число развитие и валидизиране на оперативните параметри на европейския принос към ГСНС-1;
  
• 
  подготвителна дейност по дефинирането и разработването на ГСНС-2.
  

3. 
   Приносът на Общността обхваща обобщаването на изискванията на всички потребители и валидизирането на параметрите на системата въз основа на тези изисквания; в частност Общността е натоварена със създаването на EGNOS¹¹, като бъдат предприети всички необходими действия, включително лизинга на геостационарни транспондери.
   

Official Journal, L 194 от 10.07.1998 г.