Февруари 1999 г. Наръчник към съвкупното право на Общността в областта на транспорта

• 
  подобряване на безопасността на шосейния транспорт, защита на околната среда, но-ниска консумация на енергия
  

• 
  най-тежките категории моторни превозни средства: М3 с максимално тегло над 10 метрични тона, категория N3
  

• 
  по-леките категории моторни превозни средства
  

• 
  устройствата са необходими поради опасността, произтичаща от високите скорости, както и с цел защита на околната среда; освен това устройствата са необходими заради несъответствия между увеличената мощност на двигателя и други елементи на превозните средства.
  
• 
  като първа стъпка директивата обхваща тежките категории превозни средства.
  
• 
  възможни са изключения за моторни превозни средства от категориите М3 и N3, които се използуват единствено за национални превози (категориите от превозни средства са дефинирани в Приложение І на Директива 70/156/ЕЕС).
  
• 
  дефинира категориите от превозни средства, за които използуването на такива устройства е задължително.
  
• 
  специални изключения: въоръжени сили, обществени услуги и т.н.
  
• 
  три фази на прилагане
  
• 
  хармонизиране на законодателството до 1 октомври 1993 г.
  

• 
  на превозни средства от категория М3 се монтират средства за ограничаване на скоростта до 100 км/ч, на моторни превозни средства от категория N3 - средства, които ограничават скоростта до 90 км/ч заедно с допустимия толеранс.
  
• 
  през първата фаза: прилага се спрямо превозни средства, които се регистрират след 1 януари 1994 г.; през втората фаза: от 1 януари 1995 г. се прилага и спрямо по-стари превозни средства; през третата фаза: прилага се спрямо превозни средства, които се използуват изключително за вътрешни превози - най-късно до 1 януари 1996 г.
  
• 
  техническите изисквания, съдържащи се в Директива 92/24/ЕЕС.
  

• 
  ЕСМТ: 19/СМ от 1964 г., 29 и 30/СМ от 1974
  

• 
  повишена безопасност и защита на околната среда
  
• 
  по-ниска консумация на гориво
  
• 
  оскъпяване на превозните средства.
  

Official Journal L 57 от 02.03.1992 г.

2.13. Технология и безопасност: дълбочина на протектора на автомобилните гуми

Документ № 2.13.3.

Директива на Съвета 89/459/ЕЕС относно уеднаквяване на законодателството в страните-членки относно дълбочината на протектора на автомобилните гуми на определени категории превозни средства и прикачените към тях ремаркета

Цели

• 
  хармонизиране на националните изисквания
  
• 
  улесняване на свободното придвижване на превозни средства и на индивидуалните пътувания между страните-членки
  
• 
  премахване на бариерите пред търговията и на условията за изопачаване на конкуренцията
  

• 
  автомобилните гуми на превозни средства от категориите М1, N1, О1 и О2, както тези категории са дефинирани в Приложение І към Директива на Съвета 70/156/ЕЕС¹³, заедно с измененията, въведени с Директива 87/403/ЕЕС, трябва да имат предписаната дълбочина на протектора.
  

• 
  превозни средства, които никога или много рядко се използуват по публични пътища; за тази група превозни средства страните-членки прилагат специални разпоредби.
  

Основни моменти:

• 
  дълбочината на основните канали на протектора трябва да бъде най-малко 1.6 мм.
  

• 
  подобрена безопасност при движение
  
• 
  повишени разходи за автомобилни гуми
  

Official Journal L 226 от 3.8.1989 г., стр. 4.

2.13. Технология и безопасност: Свидетелства за правоуправление

Документ № 2.13.4.

Директива на Съвета 91/439/ЕЕС от 29.07.1991 г. относно свидетелствата за правоуправление

Изменена с:

• 
  да се повиси сигурността на движение по пътищата; да се облекчи разпознаването на свидетелствата за правоуправление, както и придвижването на хора в друга страна-членка без да е необходимо да се минава през нов шофьорски изпит; да се хармонизират категориите превозни средства, да се предпишат минималните необходими изисквания за получаване на свидетелство, да се предвидят специални разпоредби за инвалиди.
  

• 
  всички видове свидетелства за правоуправления на лица, живеещи в страните-членки.
  

• 
  всички национални свидетелства за правоуправление трябва да се признават взаимно;
  
• 
  всички новоиздадени свидетелства за правоуправление трябва да отговарят на един от двата модела, възприети в Общността (хартиени или пластмасови карти);
  
• 
  описва подробно категориите и подкатегориите превозни средства, определя условията за издаване на свидетелства за правоуправление според тези категории;
  
• 
  определя минимални изисквания за възраст;
  
• 
  прави задължителни практическите и теоретичните изпити, както и медицинските прегледи за професионални водачи;
  
• 
  регулира доброволната промяна на свидетелството за правоуправление при смяна на местожителството;
  
• 
  приложенията съдържат: модел на свидетелството за правоуправление, изисквания относно изпитите, минимални стандарти на физическа и умствена пригодност;
  
• 
  важни категории превозни средства от гледна точка на разрешителните за правоуправление: С и С+Е (камиони и възможните варианти), D и D+Е (автобуси и автомобили за превоз на пътници), съществуват и подкатегории;
  
• 
  разрешителните за категория С и D се издават само на водачи, които вече имат свидетелство за правоуправление на превозни средства категория В (леки автомобили);
  
• 
  минималната възраст за категория С и нейните подкатегории е 18 години, за D и нейните подкатегории - 21 години (без това изискване да оказва влияние върху прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕЕС) № 3820/85);
  
• 
  изискванията обхващат: теоретични познания, практически умения, поведенчески фактори и специфични изисквания за различните категории, условия и форма на изпитите, изисквания при оценка и спрямо продължителността на изпитите, както и мястото, където те се провеждат.
  
• 
  прегледът на медицинското състояние обхваща зрението, слуха, двигателната система, евентуални сърдечно-съдови проблеми, неврологични и психически проблеми, алкохол, наркотици и др.
  

• 
  Виенска конвенция от 1968 г (ИКЕ на ООН)
  
• 
  СМ/37/ЕСМТ
  
• 
  АРС Споразумение
  

• 
  Международна хармонизация на личните документи;
  
• 
  Увеличени лични удобства при движение от една страна в друга;
  
• 
  Страните-членки запазват правомощията си да определят: (а) валидността на свидетелствата за правоуправление; (б) периода на медицинските прегледи; (в( данъчни разпоредби (1.3 от Директива 91/439/ЕЕС).
  
• 
  Може да се наложи въвеждането на ново свидетелство за правоуправление.
  

Official Journal L 237 от 24.08.1991 г.

Official Journal L 235 от 17.09.1996 г.

Official Journal L 150 от 07.06.1997 г.

2.13. Технология и безопасност: предпазни колани

Документ № 2.13.5

Директива на Съвета 91/671/ЕЕС относно уеднаквяването на законите в страните-членки, свързани със задължителното използуване на предпазни колани в превозни средства с товароносимост под 5 тона

Цели

• 
  Да се хармонизира задължителното използуване на предпазни колани в страните-членки.
  

• 
  Всички моторни превозни средства от категориите М1, М2 и N1, регистрирани в някоя от страните-членки или в трета страна.
  

• 
  Товарни превозни средства с нето тегло над 3.5 тона, както и автобуси и автомобили за превоз на повече от 9 пътници.
  

• 
  Директиви 76/115/ЕЕС и 77/541/ЕЕС съдържат предписания относно техническите изисквания, свързани с предпазните колани.
  
• 
  Предпазните колани са задължителни не само за предните седалки, а и за задните.
  
• 
  Система за обезопасяване на децата
  
• 
  страните-членки трябва да започнат да прилагат тази директива в срок до две години.
  

• 
  използуването на предпазни колани или на одобрена система за обезопасяване е задължително за всички лица, заели седалка в превозното средство.
  
• 
  децата под 12 години и с височина под 150 см трябва да бъдат обезопасени с одобрена обезопасителна система.
  
• 
  системата за обезопасяване комбинира седалка, неподвижно свързана към автомобила чрез подходящи средства, и предпазен колан, който поне в едната си точка на закрепване е свързан към конструкцията на седалката.
  
• 
  предвиждат се специални изключения за инвалиди.
  

• 
  Виенската конвенция от 1968 г.
  

Повишена безопасност на автомобилния транспорт

Official Journal L 373 от 31.12.1991 г.

2.13. Технология и безопасност: тахографи

Документ № 2.13.6

Регламент на Съвета (ЕЕС) № 3821/85 от 20 декември 1985 г. относно записващото оборудване в шосейния транспорт

Изменен с:

• 
  Да се въведат стандарти на Общността, отнасящи се до техническата конструкция и монтажа, както и до хармонизирането на процедурите за одобрение.
  

• 
  Пътни превозни средства, регистрирани в страните-членки, чиито водачи отговарят на изискванията на Регламент 3820/85.
  

• 
  изключения за ограничен период от време на превозни средства, използувани изключително за дейности, които не попадат в обхвата на Регламент 3820/85.
  

• 
  За извършване на проверки в съответствие с Регламент на Съвета (ЕЕС) 3820/85 оборудването трябва да бъде лесно за използуване, трудно за манипулиране, лесно за проверка от страна на водачите и на контролните органи.
  
• 
  Оборудването трябва да бъде инсталирано в превозни средства използувани за превоз на пътници и на стоки, с изключение на: лекотоварни автомобили, автомобили за превоз на по-малко от 9 пътници, автомобили, които се използуват на разстояния под 50 км, автомобили с максимална скорост под 30 км/ч, автомобили, използувани за редовни национални пътнически превози и за специални международни пътнически превози, и т.н.
  
• 
  Необходимо е одобрение от Общността на записващото оборудване, на формата на записващия носител и на формата на пътния лист.
  
• 
  Инсталирането и проверката на записващото оборудване се извършва само в оторизирани за това работилници.
  
• 
  Списък на задълженията на персонала и на водачите.
  
• 
  Приложенията съдържат изискванията към техническата конструкция, изпитването, инсталирането и проверката на записващото оборудване, на носителя на записа или на пътния лист, печат за одобрение и сертификат.
  
• 
  Могат да се инсталират и да се използуват единствено тахографи и записни носители или пътни листове с одобрение от Общността.
  
• 
  Превозвачите и водачите носят пряка отговорност за правилното използуване на тахографите.
  
• 
  Данни, подлежащи на запис: разстояние, изминато от превозното средство, скорост, време на пътуване, други периоди на работа или на готовност, прекъсване на работа, дневен период на почивка.
  

• 
  Очаква се да бъде приет Регламент на Комисията, който да дефинира техническите спецификации от Приложение 1 В на Регламент на Съвета (ЕС) № 2135/98 за въвеждане от 1 юли 2001 г. на цифров тахограф във всички нови превозни средства, които автоматично регистрират дейността на водачите и съхраняват информацията в продължение на една година; водачите трябва да разполагат с микропроцесорна карта, съдържаща тези данни за тяхната дейност през последните 28 дни.
  

• 
  Конвенция AETR (ИКЕ на ООН)
  

• 
  С проверките се осигуряват по-хуманни условия за работа;
  
• 
  Повишава се безопасността на автомобилния транспорт;
  
• 
  Равни условия за конкуренция;
  
• 
  Повишени оперативни разходи;
  
• 
  Инвестиции за оборудване на автомобилния парк.
  

Official Journal L 370 от 31.12.1985 г.

Official Journal L 274 от 09.10.1998 г.

2.13. Технология и безопасност: Изпитване за пригодност за движение по шосе

Изменя/отменя:

• 
  Повишена безопасност на автомобилния транспорт
  

• 
  Моторни превозни средства, регистрирани в страните-членки
  

• 
  Целта на Директивата е да въведе сходни условия за безопасност и конкуренция; изброяват се категориите превозни средства, които подлежат на изпитване, определя се честотата на изпитванията и параметрите, които са обект на изпитване;
  
• 
  в разпоредбите на Директивата се съдържан минималните изисквания, като страните-членки могат да предписват по-чести и по-разширени изпитвания;
  
• 
  изпитванията се извършват единствено от държавата или под нейния пряк контрол;
  
• 
  всяка страна-членка ще признава доказателствата за проведени изпитвания за международен трафик в друга страна,но не се предвижда взаимно признаване на изпитателните центрове;
  

• 
  Честота на изпитванията на тежкотоварни автомобили: всяка година; автобусите и автомобилите за превоз на пътници - два пъти на година.
  
• 
  Основни елементи на проверка: спирачки, управление, видимост, светлини, мостове, колела, гуми, окачване, шаси, оборудване за безопасност, ниво на шума, замърсяване на въздуха (при обществения транспорт - допълнителни
  
• 
  елементи: например достъп до изходите, отопление и т.н.)
  
• 
  Основни съставки на отработените газове, подлежащи на проверка: съдържание на въглероден окис (СО), за моторни превозни средства с дизелови двигатели - прозрачност на отработените газове.
  

• 
  Прогресивно въвеждане на:
  

• 
  допълнителни елементи на проверка и хармонизиране на процедурите за проверка;
  
• 
  хармонизиране на методите за проверка;
  
• 
  хармонизиране на показателите за пригодност за движение по шосе
  

• 
  възможно е въвеждането на проверки по маршрута на движение.
  

• 
  Виенската конвенция от 1968 г. (ИКЕ на ООН)
  
• 
  Женевската конвенция от 1958 г. (ИКЕ на ООН)
  

• 
  повишена безопасност на автомобилния транспорт
  
• 
  по-малки разходи за компенсиране на щети от инциденти;
  
• 
  повишена способност за предоставяне на търговски услуги;
  
• 
  взаимно признаване на доказателствата от проведени изпитвания;
  
• 
  по-строги нормативи, по-чести проверки на автомобилите;
  
• 
  увеличени разходи за поддържане.
  

Official Journal L 46 от 17.02.1997 г.

Official Journal L 47 от 18.02.1977 г.

2.14. Превоз на опасни товари: консултанти по проблемите на безопасността

• 
  Да се намалят рисковете, присъщи на превозите на опасни товари.
  

• 
  Всички предприятия, чиято дейност обхваща превоз, товарене и разтоварване на опасни товари по шосе, с влак или по вътрешни водни пътища, са задължени да назначат консултанти по проблемите на безопасността, които трябва да преминат курс на обучение и да положат изпит.
  

• 
  консултантът изпълнява всички задължения според Приложение I, които се отнасят до дейността на съответното предприятие;
  
• 
  консултантът трябва да притежава сертификат, издаден според разпоредбите на Общността, за обучение след като е преминал през съответния курс и е положил съответния изпит;
  
• 
  консултантът изготвя доклад за инцидент в случай, че от инцидента са засегнати хора, собственост или околната среда.
  
• 
  страните-членки приемат необходимите закони, регламенти и административни наредби не по-късно от 31 декември 1999 г.;
  
• 
  Приложение II съдържа списък на теми за изпита, Приложение III съдържа формат на сертификата.
  

• 
  С допълнителна Директива ще се определят минималните изисквания към изпитите за консултанти по проблемите на безопасността.
  

• 
  повишена безопасност на превозите;
  
• 
  необходимо е обучението на значителен брой консултанти по различни теми, необходимо е и осигуряването на инфраструктура за обучение.
  

Official Journal L 145 от 19.06.1996 г.

2.14. Превоз на опасни товари: железопътни превози

Документ № 2.14.2.

Директива на Съвета 96/49/ЕС относно уеднаквяването на законите в страните-членки по отношение на железопътните превози на опасни товари

Изменена с:

• 
  да се хармонизира законодателството на страните-членки и да се приведе в съответствие с RID
  
• 
  да се улесни свободното движение на стоки и услуги и да се гарантира високо равнище на безопасност
  

• 
  превоз на стоки, изброени в Приложението
  

• 
  превоз на опасни товари чрез транспортно оборудване, принадлежащо на или под контрола на въоръжените сили;
  
• 
  управлението на влаковете
  
• 
  включването на товарни вагони във вътрешни влакови композиции
  
• 
  оперативни правила за спомагателни операции, например композиране и укрепване;
  
• 
  запознаване на персонала и ръководните кадри с информация относно превозваните опасни товари;
  
• 
  специални правила за превоз на опасни стоки с пътнически влакове.
  

• 
  Правила на RID, които обхващат и националния трафик;
  
• 
  На страните-членки се дава правото да прилагат специални разпоредби относно опаковката и етикетирането, използуваните езици, използуването на железопътни вагони, резервоари и контейнери, еталонна температура по време на превоз, временно отменяне на Приложението без елементи на дискриминация, и т.н.
  
• 
  На страните-членки се дава правото за прилагат по-строги разпоредби за превоз през тунели, сходни по характеристики с Тунела под Ла Манш или при околна температура, която редовно спада под -20^оС;
  
• 
  Страните-членки могат да поддържат по-малко строги разпоредби при превоза на малки количества от определени опасни товари;
  
• 
  Страните-членки имат правото да разрешават превоза на опасни товари при по-малко строги условия в случай на местни превози на малки разстояния в района на пристанища, летища или промишлени обекти;
  
• 
  Страните-членки могат да запазят националните разпоредби, които са в сила към 31 декември 1996 г. и се отнасят до превоза на вещества, съдържащи диоксини и фурани.
  
• 
  Съществуващите специални двустранни и многостранни споразумения с други страни-членки могат да се прилагат най-късно до 31 декември 1998 г.;
  
• 
  Превозите между територията на Общността и трети страни трябва да се извършват в съответствие с RID, с изключение на превозите до и от онези републики от бившия Съветски съюз, които не са страни по COTIF;
  
• 
  Комисията ще получава съдействие от комитет, създаден в съответствие с Чл. 9 от Директива 94/55/ЕС (Official Journal L 319 от 12.12.1994 г.);
  
• 
  Приложението съответствува напълно на RID 1997.
  

Националните и международните железопътни превози в рамките на ЕС са обект на разпоредбите на RID.

Препратка към други международни задължения:

RID

• 
  Съществува отделна Директива 96/35/ЕС относно назначаването и професионалната квалификация на консултанти по въпросите на безопасността при превоз на опасни товари по шосе, с влак или по вътрешни водни пътища (Official Journal L 145 от 19.06.1996 г.)
  
• 
  Повишена безопасност
  
• 
  Едно единствено европейско правило за ЖШП превоз на опасни товари.
  
• 
  RID се прилага и спрямо националните превози, но съществуват разпоредби за използуване на ЖП вагони и опаковки произведени преди 1 януари 1997 г.; може да се наложи да се инвестират средства за нови ГЖП вагони и опаковки.
  

Official Journal L 235 от 17.09.1996 г.

2.14. Превоз на опасни товари: превози по шосе

Документ № 2.14.3.

Директива на Съвета 94/55/ЕС относно уеднаквяването на законите в страните-членки по отношение на превозите на опасни товари по шосе

Изменена с:

• 
  Да се хармонизира законодателството в страните-челни и да бъде приведено в съответствие с ADR;
  
• 
  Да се облекчи свободното движение на стоки и услуги и да се гарантира високо равнище на безопасност.
  

• 
  Превоз на стоките, изброени в Приложенията
  

• 
  Превоз на опасни товари с превозни средства, принадлежащи на или намиращи се под контрола на въоръжените сили.
  

• 
  Обхватът на приложение на правилата на ADR се разширява и върху националните превози.
  
• 
  На страните-членки се дава правото да прилагат специални разпоредби относно опаковката и етикетирането, използуваните езици, използуването на железопътни вагони, резервоари и контейнери, еталонна температура по време на превоз, временно отменяне на Приложението без елементи на дискриминация, и т.н.
  
• 
  Националното законодателство може да остане в сила до 31 декември 1998 г.
  
• 
  Страните-членки могат да запазят своето национално законодателство по отношение на превоза на малки количества от определени опасни стоки на тяхна територия.
  
• 
  Условията за превоз на биологични агенти и генетично модифицирани микроорганизми;
  
• 
  Съществуващите специални двустранни и многостранни споразумения могат да се прилагат най-късно до 31 декември 1998 г. без дискриминация;
  
• 
  превозните средства, регистрирани в страни, които не са членки на Общността, трябва да отговарят на изискванията на ADR при превози на територията на Общността;
  
• 
  Създава се специален комитет по проблемите на превоза на опасни товари, в бъдеще страните-членки могат да предложат на Комисията въвеждането на по-строги правила.
  
• 
  Изменя се 89/684/ЕЕС за професионалното обучение през периода на валидност на определени сертификати;
  
• 
  Приложенията относно типовете опасни товари по шосе в ЕС трябва да отговаря на разпоредбите на ADR
  

• 
  Споразумението ADR
  

• 
  Повишена безопасност;
  
• 
  Едно общо европейско правило за превоза на опасни товари;
  
• 
  С прилагането на ADR спрямо националните превози се налага да се направят значителни инвестиции в превозни средства и т.н.
  

Official Journal L 319 от 12.12.1994 г.

2.14. Превоз на опасни товари: проверки при превози по шосе

Документ № 2.14.4.

Директива на Съвета 95/50/ЕС от 6 октомври 1995 г. относно уеднаквяване на процедурите за проверка на превозите на опасни товари по шосе

Цели

• 
  Да се гарантира достатъчно ниво на проверки, като се използува списък от общи елементи, изпълнение на изискванията за безопасност и предприемане на мерки в случай на сериозни или повтарящи се нарушения.
  

• 
  Всички проверки се извършват от страните-членки при превоз на опасни товари по шосе, когато пътните превозни средства преминават по тяхна територия или при навлизане от трета страна.
  

• 
  на проверка се подлага пропорционална извадка от товарите;
  
• 
  страните-членки използуват списъка, съдържащ се в Приложение І, като на водача се дава копие от него;
  
• 
  при установено нарушение превозните средства могат да бъдат приведени в съответствие или да бъдат обездвижени, като се постави изискването да бъдат приведени в съответствие преди пътуването да продължи;
  
• 
  нарушенията са изброени в Приложението;
  
• 
  сериозните или повтарящите се нарушения се докладват на компетентните органи в страната-членка, в която е регистрирано превозното средство;
  
• 
  до Комисията се изпращат годишни доклади относно прилагането на Директивата;
  
• 
  страните-членки уведомяват Комисията за съдържанието на основните разпоредби на вътрешното законодателство в сферата, попадаща в обсега на тази Директива.
  

• 
  Споразумение ADR (ООН)
  

• 
  повишена безопасност на пътния транспорт
  
• 
  значителен брой водачи трябва да преминат специално обучение, необходимо е и създаването на инфраструктура за обучение
  

Official Journal L 249 от 17.10.1995 г.

2.15. екоточки

Документ № 2.15.1.

Регламент на Комисията (ЕС) 3298/94/ЕС от 21 декември 1994 г. относно подробните мерки, отнасящи се до системата от права за преминаване (екоточки) на тежкотоварни превозни средства през Австрия, установена в съответствие с Чл. 11 от Протокол № 9 към Договора за присъединяване на Норвегия, Австрия, Финландия и Швеция

Замества:

Изменен с:

• 
  Да се приемат подробни практически мерки за прилагане на специалния режим на преминаване на тежкотоварни камиони през Австрия.
  
• 
  Да се подмени системата с разпределение на екоточките, установена с Регламент на Комисията 3637/92/ЕЕС.
  
• 
  Междувременно действителната ситуация, произтичаща от Регламент на Комисията 3637/92/ЕЕС остава в сила за страните, които към този момент вече са били членки на ЕС.
  
• 
  Да се отчетат транзитно преминаващите превозни средства през Финландия и Швеция (базисна година - 1991: емисия: 15.8 г No_Х/кВ.
  

• 
  Преминаването през Австрия на товарни автомобили с тегло в натоварено състояние над 7.5 тона, регистрирани в страните-членки (включително и в Австрия);
  
• 
  Забележка: Норвегия и Словения също са обект на прилагане на екосистемата.
  

• 
  Екокарта: надлежно попълнена стандартна бланка, с която се потвърждава плащането на екоточките за пътуването (таксата може да покрива стойността разходите за производство и разпространение на бланката плюс екоточките) - екокартата се предоставя на страната-челна, в която е регистрирано превозното средство, или на Австрия.
  
• 
  Екотабелка: програмирана е така, че да съдържа информация за страната на регистрация и стойността на емисиите на NO_X на двигателя; екотабелката е непрехвърляема, поставя се на предното стъкло; броят на екоточките, еквивалентни на информацията за емисиите на NO_X, съхранени в екокартата, се изважда от общия брой екоточки, предоставени на страната, където е регистрирано превозното средство; инфраструктурата за тази дейност се осигурява и се поддържа от Австрия;
  
• 
  стандартен СОР документ (СОР = conformity of production document, документ за съответствие при производството): съдържа доказателства за емисиите на NO_X на превозното средство, регистрирано след 1 октомври 1990 г. или регистрирано преди тази дата, но с по-късна дата на смяна на двигателя.
  
• 
  допустимата стойност според СОР документа на превозни средства, регистрирани преди 1 октомври 1990 г. или на превозни средства без документ е 15.8 г NO_X/кВ.
  
• 
  Пътуванията през австрийската граница с влак (конвенционален или комбиниран) и преди това или след това по шосе не се смятат за транзитно преминаване по шосе, а като двустранни пътувания (за целта могат да се използуват терминалите Фуерниц/Филах Юг, Зилиан, Инсбрук/Хал, Бренерзее, Грац);
  
• 
  Екоточките могат да се използуват между 1 януари на годината, за която те са отделени, и 31 януари на следващата година;
  
• 
  96.66% от общия брой на екоточките се разпределят сред страните-членки на два транша (първият преди 1 октомври на предходната година, вторият преди 1 март на текущата година). Екоточките, които най-вероятно няма да бъдат използувани, трябва да бъдат върнати от страните-членки на Комисията преди 15 октомври;
  
• 
  Резерв на Общността: неразпределените 3.34% и върнатите екоточки се разпределят в зависимост от следните критерии:
  
• 
  Гърция и Италия - заради специалното им разположение
  
• 
  Обединението на Германия
  
• 
  Развитието на алтернативни видове транспорт през Австрия, например Ro-La (Rollende Lanstrasse = rolling motorway, подвижна магистрала)
  
• 
  Броят на екоточките, които са предоставени и реално използувани от страните-членки
  
• 
  Средните данни за емисията на NO_X за преминаващите превозни средства от страните-членки;
  
• 
  Непредвидени обстоятелства
  
• 
  Транзитното преминаване на тежкотоварни превозни средства с максимално допустимо тегло над 3.5 тона, регистрирани в Австрия в т. нар. “малък германски ъгъл” (Kleines Deutsches Eck): Германия има право да ограничи броя на единичните пътувания.
  
• 
  Изключения:
  
• 
  Доставка на нови превозни средства, без да се превозват товари, при наличие на съответните регистрационни документи и регистрационни номера за износ (Чл. 12);
  
• 
  пътувания с разрешение на ЕСМТ
  
• 
  Пътувания, които попадат в категорията, посочена в Приложение С, например извънредни превози на товари до и от летища при отклоняване на полети, определени видове автомобили за превоз на багажи, превоз на пощенски пратки, превоз на отпадъци, животински трупове, пчелни яйца и рибен хайвер (за зарибяване), починали хора, произведения на изкуството, оборудване, приспособления и животни за изложби или културни мероприятия, резервни части за кораби и самолети, превоз на товари от фирми, занимаващи се с услуги при смяна на жилище, празни курсове на товарни превозни средства, изпратени, за да сменят повредено превозно средство, превоз на спешна медицинска помощ (при природни бедствия), на ценни товари, придружавани от полиция.
  
• 
  От 1.1.1998 г. най-малко 95% от екоточките ще бъдат в “електронен” формат. Всички страни-членки могат да получат максимум 0.6% от годишната квота на ЕС в книжни марки. Това означава, че страните-членки, които правят по-малко от 10,000 курса на година могат да получат цялата си квота от екоточки в хартиени марки, докато останалите страни-членки трябва да имат поне част от тяхната квота в “електронен” формат.
  
• 
  Системата с екоточките за пръв път влезе в сила едновременно със Споразумението между Европейската икономическа общност и Република Австрия за превоза на товари по шосе и ЖП, като новият режим замени предишния, който бе влязъл в сила от 1 януари 1995 г., и ще се прилага според Чл. От Регламента до 2004 г.
  

След 2004 г. системата за контрол върху околната среда може да бъде поддържана чрез въвеждането на изключително чувствителни коридори.

Важни моменти:

• 
  Ускорена подмяна/модернизиране на автомобилния парк;
  
• 
  Една либерална транзитна система се поставя под количествен контрол.
  
• 
  Увеличени разходи за превозите и за контрола, осъществяван от властите.
  

Official Journal L 341 от 30.12.1994 г.

2.16. Регистрационни ЗНАЦИ

Документ № 2.16.1.

Регламент на Съвета (ЕС) № 2411/98 от 3 ноември 1998 г. относно признаването при движение в рамките на Общността на отличителните знаци, показващи в коя страна са регистрирани моторните превозни средства и прикачените към тях ремаркета

Цели

• 
  Да се гарантира, че страните-членки, които според разпоредбите на Чл. 37 от Виенската конвенция изискват моторните превозни средства и прикачените към тях ремаркета, регистрирани в друга страна-членка, да носят отличителен регистрационен знак при преминаване през тяхна територия, ще признаят и отличителния знак на страната-членка, в която е регистрирано превозното средство, ако този знак отговаря на разпоредбите, съдържащи се в Приложението към Регламента.
  

• 
  Всички моторни превозни средства и прикачените към тях ремаркета според дефинициите на:
  

• 
  Директива на Съвета 70/156/ЕЕС (Official Journal L 42 от 23.02.1970 г,) заедно с последните изменения, въведени с Директива 97/27/ЕС (Official Journal L 233 от 25.08.1997 г,)
  
• 
  Директива на Съвета 92/61/ЕЕС (Official Journal L 255 от 10.08.1992 г.) заедно с измененията, въведени с Договора за присъединяване от 1994 г.
  

• 
  Дефинира видовете превозни средства;
  
• 
  Дефинира отличителния знак на страната-членка, където е регистрирано превозното средство;
  
• 
  Изисква взаимно признаване на отличителния знак на страната-членка, където е регистрирано превозното средство, ако той е изложен върху регистрационния номер в съответствие с Приложението;
  
• 
  В Приложението се поставят техническите изисквания относно начина, по който отличителният регистрационен знак се прикрепва към регистрационния номер (място, размер, цвят, състав и т.н.).
  

Official Journal L 299 от 10.10.1998 г.