Февруари 1999 г. Наръчник към съвкупното право на Общността в областта на транспорта

1. 
   Основа на политиката на Общността в областта на морския транспорт
   

Общата политика на Общността в областта на морския транспорт започна през 1974 г. на основата на Член 84(2) на Договора на ЕО. Първите мерки бяха взети в отговор на съдебно решение от 1974 г. (по дело 167/73), съгласно което общите правила от Договора следва да се прилагат и по отношение на морския транспорт. През м. май 1979 г. Съветът прие Регламент 954/79 за да се извърши ратификацията от страна на държавите-членки на Конвенцията на Обединените нации относно Кодекса на поведение за конференциите на рейсовите кораби (лайнери) през м. април 1974 г. съвместима с правото на ЕО и с търговските принципи, прилагани от държавите-членки на ОИСР.

2. 
   Пакетът от м. декември 1986 г.
   

• 
  Регламент, прилагащ принципа за свобода на предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държавите-членки, както и между държавите-членки и трети страни (Рег. 4055/86).
  
• 
  Регламент, формулиращ подробни правила за прилагане на Член 85 и Член 86 на Договора по отношение на морския транспорт (Рег. 4056/86).
  
• 
  Регламент, позволяващ на Общността да реагира в случай на нелоялна практика на ценообразуване от страна на определени компании за морски рейсови превози извън Общността (Рег. 4057/86).
  
• 
  Регламент, позволяващ извършването на координирани действия от страна на Общността, в случай че трета страна ограничи достъпа за рейсови кораби от Общността (Рег. 4058/86).
  

3. 
   “Положителните” мерки от 1989 г.
   

• 
  Създаване на Регистър на Общността (“EUROS”) в допълнение на националните регистри. Предложението на Комисията не бе счетено от Съвета за подходящо и бе оттеглено;
  
• 
  Мерки за увеличаване на конкурентоспособността на корабите на Общността. Тези мерки включваха въвеждането на по-строги пристанищни проверки с цел спазване на условията за безопасност, защита на околната среда и охрана на труда, предложения за блоково освобождаване от задължение на консорциуми при условия и задължения, които следва да бъдат дефинирани в Регламент, както и мерки за подобряване обучението на екипажите.
  

4. 
   Дейности, които са продължение на пакета от “положителни” мерки и последни събития
   

1. 
   Правила на конкуренцията
   

През м. април 1995 г. Комисията прие Регламент (ЕО) No. 870/95 относно приложението на Член 85(3) на Договора по отношение на определени категории договори, решения и съгласувани практики на компаниите (консорциумите) за морски рейсови превози, в съответствие с Регламент на Съвета 479/92.

През м. април 1992 г. Комисията прие своята първа директива относно злоупотребата с господстващо положение в сектора на морския транспорт. Решение 92/262/ЕО наложи глоби за определени компаниите за морски рейсови превози за формирането на картел за разпределяне на трафика с участието на Франция и 11 държави от Западна Африка. През м. декември 1992 г. Комисията зае подобна позиция, като наложи глоби на четири компании за морски рейсови превози, обслужващи маршрути между Европа и северен Заир.

С решение от м. октомври 1994 г. (TAA), в съответствие с Член 85 на Договора, Комисията обяви за незаконни разпоредбите на този договор, отнасящи се за управлението на капацитета, мултимодалните фиксирани тарифи и двустепенната структура на тарифите. С решение от м. декември 1994 г. (FEFC) Комисията повторно обяви, че фиксирането на мултимодалните тарифи от корабните конференции не е включено в блоковото освобождаване от задължения съгласно Регламент 4056/86.

2. 
   Безопасност на морския транспорт
   

През 1993 г. Комисията представи пред Съвета Съобщение за общата политика за безопасни морски зони, формулиращо стратегия за безопасност на морския транспорт, която бе одобрена от Съвета. В приложение на тази стратегия, през 1994 г. Съветът одобри Директива относно минималното ниво на обучение на моряците, Директива относно контрола и проверките на корабите, както и Регламент относно тонажното измерване на баластовите обеми в нефтопревозващите танкери с отделен баласт. През м. юни 1995 г. бе приета Директива за държавния контрол над пристанищата, а през м. декември 1995 г. Съветът прие Регламент за управлението на безопасността на пътническите Ро-Ро фериботи.

През следващите години Комисията и Съветът приеха голям брой законодателни мерки по отношение на безопасността на морския транспорт. Неотдавна, още през 1998 г., бяха приети нови закони и допълнения и изменения към съществуващи закони относно правилата и стандартите за безопасност по отношение на пътническите кораби, държавният контрол над пристанищата, нивото на обучение на моряците, класификационните дружества и регистрирането на лицата, пътуващи на борда на пътнически кораби в рамките на ЕО.

3. 
   Морски каботаж
   

Двата отчета на Комисията относно прилагането на този Регламент показват, че икономическият ефект от либерализацията е доста незначителен до този момент. С развитието на либерализацията, обаче, ще се открият повече възможности за повишаване на ефективността.

Понастоящем Съветът обсъжда две предложения на Комисията за съставянето на екипажите на пътническите кораби. Предложението за каботажа предвижда, на първо място, държавата-членка, в която се извършва съответната дейност, да изисква прилагането на нейния правилник относно съотношението на броя на гражданите от ЕС в екипажите, обслужващи всички каботажни фериботни превози на съответната територия; на второ място, ако държавата-членка разрешава наемането на граждани от трети страни в екипажите на каботажните пътнически кораби, те следва да бъдат третирани – по отношение на трудовото законодателство – като жители на държавата-членка, в която е регистриран съответният кораб.

Предложението за директива относно редовните пътнически превози между държавите-членки определя минимално равнище на стандартите по отношение на труда, на нивото на ЕО, които следва да се прилагат спрямо гражданите на трети страни, наети за извършване на съответните услуги.

4. 
   Държавни помощи за морския транспорт
   

5. 
   Пристанищна политика
   

• 
  необходимостта от различни инициативи за повишаване ефективността на пристанищата, включително по-добри процедури, прилагане на нови технологии, подпомагане по-нататъшното сътрудничество в пристанищата и между пристанищата;
  
• 
  дейности за подобряване на инфраструктурата в пристанищата и около пристанищата, с цел интегриране на пристанищата в мултимодални мрежи и осигуряване на адекватен достъп до периферните зони;
  
• 
  необходимостта от осигуряване спазването на отговорностите на Общността, съгласно Договора, за създаване на условия за свободна и лоялна конкуренция в пристанищния сектор.
  

6. 
   Външни отношения
   

4.1 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: СВОБОДА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Да се направи ратификацията от страна на държавите-членки на Конвенцията на ООН за кодекса за морските линейни конференции¹⁶ съвместима с правото на ЕО и с търговските принципи, прилагани от държавите-членки на ОИСР.

1. 
   При ратифициране или присъединяване към Конвенцията на ООН държавите-членки трябва да посочат четирите уговорки, включени в Анекс 1 към Регламента. Регламентът засяга предимно въпроса за участие в търговията.
   
2. 
   По този въпрос, Член 2 на Кодекса на ООН, предвижда следните неща в рамките на един пул от морски превозвачи,
   

(б) Морските превозвачи на трети страни – ако има такива – следва да имат право да придобиват значителен дял – напр. 20% – от превоза и обема на трафика, генериран от търговията.

Това условие е известно като Правило “40/40/20”.

“Национален морски превозвач” в дадена страна се дефинира в Кодекса като “превозвач, използващ плавателни съдове, чиито адрес на управление и ефективен контрол е в тази страна и който е признат за такъв от съответните власти на тази страна”.

3. 
   Регламент 954/79 съдържа основно следните неща:
   

(б) Преразпределение, въз основа на търговски принципи, на обема на товарите, на които – съгласно Кодекса – имат право всички морски превозвачи от държавите-членки, участващи в търговията, независимо от това дали имат или нямат статус на “национален морски превозвач”. Това преразпределение може да се разшири и да включи морските превозвачи от други държави от ОИСР, при условия на реципрочност, в търговските отношения между държави-членки и трети страни, които не членуват в ОИСР, но са страни по Кодекса.

(в) Забрана срещу прилагането на определени разпоредби на Кодекса на ООН, напр. разделяне “40/40/20” на търговските потоци, по отношение на дейността на корабните конференции в търговията между държавите-членки и – на реципрочна основа – между тях и други държави от ОИСР, които са страни по Кодекса.

4. 
   Член 4 на Регламент 4055/86 от 22 декември 1986 г., прилагащ принципа на свобода на предоставяне на услуги в сектора на морския транспорт между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни, също засяга тези разпоредби на Регламент 954/79. Той предвижда по отношение на търговските обмени, подчинени на Кодекса на ООН, задължение на държавите-членки постепенно да премахнат или да коригират споразуменията за разпределяне на товарите, сключени с трети страни, за да спазят условията на Кодекса и задълженията на държавите-членки съгласно Регламент 954/79 (Вижте друг микрофиш).
   
5. 
   По отношение на процедурните аспекти, Регламентът поощрява разрешаването на споровете извън рамките на Глава VI на Кодекса на ООН, озаглавена “Разпоредби и механизми за разрешаване на спорове”, когато въпросите се отнасят за превозите на корабните конференции между държавите-членки и между тези държави и други държави от ОИСР, които са страни по Кодекса. Освен това той формулира специална помирителна процедура за спорове, произтичащи от преразпределянето на товарите.
   

Official Journal L 121 от 17/05/1979

4.1 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: СВОБОДА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Документ No. 4.1.2

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 4055/86 от 22 декември 1986 г., прилагащ принципа за свобода на предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държавите-членки, както и между държавите-членки и трети страни

Цели

Този Регламент определя как следва да се прилага принципът за свобода на предоставяне на услуги в международния морски транспорт.

Регламент 4055/86 се прилага не само по отношение на търговския обмен между държавите-членки, но и по отношение на търговския обмен между държави-членки и трети страни. Отнася се както за превоза на пътници, така и за превоза на стоки.

1. 
   Лицата, на които се дава правото да предоставят услуги, са:
   

2. б) граждани на държави-членки и компании за корабни превози, контролирани от граждани на държава-членка, които са установени извън Общността, но чиито плавателни съдове са регистрирани в тази държава-членка

2. 
   Регламентът изисква от държавите-членки
   

б) постепенно да отменят или да коригират договорите за разпределяне на товарите, които са сключили с трети страни преди влизането в сила на Регламента на 1 януари 1987 г.

За търговския обмен, който се подчинява на Кодекса на ООН за морските линейни конференции, държавите-членки следва да спазват Регламент 954/79, който предвижда преразпределение – на базата на търговски принципи – на обема на товарите, превозвани от всички морски превозвачи от държавите-членки, участващи в търговския обмен (Вижте друг микрофиш).

В случай на търговски обмен, който не се подчинява на Кодекса на поведение на Обединените нации, на лицата, които съгласно Регламента могат да ползват съответните права, трябва да се даде свободен достъп до дяловете от товарните потоци, които преди това са били резервирани за компаниите от съответните държави-членки.

в) да не сключват споразумения за разпределяне на товарите след датата на влизане в сила на Регламента (1 януари 1987 г.), освен в случаите на изключение, когато морските превозвачи от Общността не биха могли по друг начин да участват в търговските превози до и от съответната трета страна.

Изменения, допълнения и мерки

Решение на Съвета 87/475/ЕИО от 17 септември 1987 г. относно морския транспорт между Италия и Алжир предвижда Италианската република да ратифицира Договора за морски транспорт и навигация с Народна демократична република Алжир, подписан на 28 февруари 1987 г.

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 3573/90 от 4 декември 1990 г. промени и допълни – в резултат на обединението на Германия – Регламент (ЕИО) No. 4055/86, прилагащ принципа за свобода на предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държавите-членки, както и между държавите-членки и трети страни.

Библиография

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 4055/86 от 22 декември 1986 г., Official Journal L 378 от 31/12/1986

Решение на Съвета 87/475/ЕИО от 17 септември 1987 г., Official Journal L 272 от 25/09/1987

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 3573/90 от 4 декември 1990 г., Official Journal L 353 от 17/12/1990

4.1 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: СВОБОДА НА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Документ No. 4.1.3

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 3577/92 от 7 декември 1992 г., прилагащ принципа за свобода на предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт в границите на държавите-членки

Цели

Този Регламент определя как следва да се прилага принципът за свобода на предоставяне на услуги в морския транспорт в границите на държавите-членки

Регламент 3577/92 се прилага по отношение на морския транспорт (превоз на пътници и на стоки по море) в границите на държава-членка, включително конкретни видове континентален каботаж, островен каботаж и офшорни услуги в сферата на доставките.

1. 
   Лицата, на които се дава правото да предоставят услуги, са собствениците на кораби от Общността, чиито плавателни съдове са регистрирани в държава-членка и плават под неин флаг, при условие че тези кораби отговарят на всички условия за извършване на каботаж в тази държава-членка.
   

а) граждани на държава-членка, установени в държава-членка в съответствие със законодателството на тази държава-членка и извършващи дейности в сектора на морския транспорт.

б) компании за морски превози, създадени в съответствие със законодателството на държава-членка, чиито основно място на дейност и ефективен контрол над дейността е разположено в държава-членка

или

2. 
   Регламентът установява изискванията за формиране на екипажи, приложими в различните сектори на търговията: изискванията за държавата, под чийто флаг се движи корабът, се прилагат по отношение на континенталния каботаж и морските екскурзии; изискванията за държавата-домакин се прилагат по отношение на използването на кораби под 650 gt и по отношение на островния каботаж. От 1 януари 1999 г., обаче, изискванията за държавата, под чийто флаг се движи корабът, ще се прилагат по отношение на товарните кораби над 650 gt, извършващи островен каботаж, когато съответното плаване предхожда плаване до или от друга държава-членка.
   

3. 
   Ако са изпълнени определени условия, Регламентът дава възможност на държавата-членка да сключва договори за обществени услуги или да налага задължения за извършване на публични услуги, като условие за предоставяне на каботажни услуги, на компании за морски превоз, участващи в редовния транспорт до, от и между островите.
   
4. 
   Регламентът съдържа защитна клауза, отнасяща се за случаите на сериозни смущения във вътрешния пазар на транспортни услуги вследствие на либерализацията на каботажа. По искане на държава-членка, Комисията може да вземе защитни мерки, които могат да включват и временно изключване от обхвата на действие на Регламента – за не повече от 12 месеца – на съответната зона.
   

5. 
   Чрез дерогиране се предвижда временно освобождаване от прилагането на някои условия на Регламента в полза на петте южни държави-членки: Испания, Франция, Португалия, Италия и Гърция.
   

• 
  Екскурзионни плавания до 1 януари 1995 г.
  
• 
  Транспортиране на стратегически стоки (нефт, нефтопродукти и вода за пиене) до 1 януари 1997 г.
  
• 
  Превози с кораби под 650 gt до 1 януари 1998 г.
  
• 
  Редовни пътнически и фериботни превози до 1 януари 1999 г.
  
• 
  Островен каботаж до 1 януари 1999 г. с изключение на редовните пътнически и фериботни превози и на превозите с плавателни съдове под 650 gt в Гърция, която – с цел социално-икономическо сближаване – е освободена от съответните задължения до 1 януари 2004 г.