Февруари 1999 г. Наръчник към съвкупното право на Общността в областта на транспорта

Решение на Съвета 93/125/ЕИО от 17 февруари 1993 г. относно искането на Испания за одобряване от Комисията на защитни мерки по силата на Член 5 на Регламент (ЕИО) No. 3577/92 от 7 декември 1992 г.

Решение на Съвета 93/396/ЕИО от 13 юли 1993 г. относно искането на Испания за одобряване от Комисията на защитни мерки по силата на Член 5 на Регламент (ЕИО) No. 3577/92 от 7 декември 1992 г.

Библиография

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 3577/92 от 7 декември 1992 г., Official Journal L 364 от 12/12/1992

Решение на Комисията 93/125/ЕИО от 17 февруари 1993 г., Official Journal L 049 от 27/02/1993

Решение на Комисията 93/396/ЕИО от 13 юли 1993 г., Official Journal L 173 от 16/07/1993.

4.2 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: ПРАВО НА УСТАНОВЯВАНЕ

Документ No. 4.2.1

Членове 52-58 на Договора

Членове 52-58 на Договора предвиждат свобода на установяването. Прилагането на това право в сектора на морския транспорт е определено от Съда на Европейските общности в Дело 167/73 “Комисията срещу Република Франция”. По това дело Съдът на Европейските общности реши следното:

“Формулирани така, че да са приложими по отношение на целия комплекс от икономически дейности, основните правила, съдържащи се в Втора част на Договора на ЕИО¹⁷ могат да бъдат обявени за неприложими само чрез изрични разпоредби на Договора.”

Следва да се напомни, че Втора част на Договора на ЕИО (понастоящем включен в Трета част на Договора за Европейския съюз) се отнася за политиката на Общността и особено за четирите свободи, включително свободата на установяване. Член 56 предвижда определени изключения по отношение на свободата на установяване:

“Разпоредбите на тази Глава и мерките, взети в съответствие с тези разпоредби, не могат да повлияят на приложимостта на разпоредбите, въведени чрез законови или подзаконови актове или с административни действия, предвиждащи специално третиране на чуждестранните граждани въз основа на обществената политика, обществената сигурност и здравеопазването.”

Точно чрез прилагането на Член 56 държавите-членки могат да поддържат минимум от изисквания, свързани с националността, за корабите, вписани в техните регистри, особено по отношение на капитана и членовете на ръководния персонал.

В сектора на морския транспорт, правото на установяване е тясно свързано с регистрацията на корабите в националните регистри. Ефектът на формулираната в Договора свобода на установяване върху суверенното право на държавите-членки да определят условията за регистриране в техните национални регистри е обект на решение на Съда на Европейските общности по Дело 246/89 “Комисията на Европейските общности срещу Великобритания”. Съдът на Европейските общности реши следното:

“Съгласно правото на Общността, държавите-членки следва да определят, в съответствие с общите разпоредби на международното право, условията, които следва да бъдат изпълнени за да може един плавателен съд да бъде вписан в техните регистри и да му се даде право да се движи под техен флаг. Независимо от това, при упражняването на това право държавите-членки следва да спазват правото на Общността.”

По Дело 246/89 Съдът на Европейските общности освен това установи, че е в противоречие с правото на ЕО Великобритания да изисква от собствениците, наемателите, управителите и водачите на плавателните съдове, вписвани в британския регистър, да бъдат граждани на тази държава-членка или компании, регистрирани в държава-членка, като поне 75% от собствеността и управлението да е в ръцете на британски граждани. Съдът на Европейските общности обаче стигна до заключението, че не противоречи на правото на Общността една държава-членка да поставя като условие за вписването на плавателни съдове в националния регистър изискването тези плавателни съдове да бъдат управлявани, а работата им да бъде ръководена и контролирана от място, разположено в границите на тази държава-членка.

4.3 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНАТА СИЛА

Член 48 на Договора относно свободното движение на работниците и Регламент на Съвета No. 1612/68 от 15 октомври 1968 г. относно свободата на движение на работниците в рамките на Общността предвиждат:

• 
  Равно третиране, което предполага “премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на националната принадлежност на работниците от държавите-членки по отношение на наемане на работници, заплащане и други условия на работа и трудови правоотношения”.
  
• 
  Равно третиране на местните гражданите и на гражданите от Общността, поемащи дейности като наети лица (Членове 1 и 3 на Регламент на Съвета No.1612/68).
  

Гражданите на държава-членка имат право, ако желаят, да бъдат наети на кораби, регистрирани и движещи се под флага на друга държава-членка.

Може да се предвиди изключение на това правило за поста на капитана или помощник-капитана (старши офицера) на кораба, съгласно параграф 4 на Член 48, който предвижда разпоредбите на този Член да не се прилагат по отношение на наемането на работници в обществения сектор.

За да приложи изключението, посочено в параграф 4 и следователно да резервира пост номер едно и пост номер две за свои граждани, държавата-членка трябва да докаже, че капитанът или помощник-капитанът (старши офицерът) упражняват обществени правомощия на борда на кораба.

4.4 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: ПРАВИЛА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Документ No. 4.4.1

Насоки на Общността по отношение на държавните помощи в сектора на морския транспорт

Цели

• 
  Защита на работните места в Общността (както на борда на корабите, така и на брега);
  
• 
  Защита на съществуващото в Общността ноу-хау и повишаване на морската квалификация;
  
• 
  Подобряване на безопасността.
  

• 
  Европейският морски транспорт е изправен пред силна международна конкуренция. През 1970 г. 32% от общия тонаж на световната флота плаваше под флагове на държави-членки на ЕО; към 1995 г. този дял намаля на 14%.
  
• 
  Разликата в конкурентоспособността между корабите, регистрирани в Общността и тези, регистрирани извън нея (особено флаговете по сметка) се определя основно от фискалните разходи.
  

А. Фискално третиране на компаниите-собственици на кораби (по принцип - връзка с флаг на държава-членка на Общността)

За да се създадат благоприятни условия за лоялна конкуренция с флаговете по сметка, държавите-членки въведоха

• 
  Мерки за подобряване на фискалния климат са морските превозвачи или
  
• 
  Мерки за замяна на системата на облагане с корпоративен данък със система на облагане с данък върху тонажа.
  

Б. Разходи, свързани с работната сила (задължителна връзка с флаг)

Следва да се стимулират държавните помощи в подкрепа на наемането – в частност – на квалифицирани моряци от Общността. Ето защо за сектора на морския транспорт в ЕО следва да се предвидят:

• 
  Намалени вноски за социално осигуряване на моряците от ЕО, наети на кораби, които са регистрирани в държава-членка и
  
• 
  намалени ставки за облагане с данък върху общия доход за моряците от ЕО, наети на кораби, които са регистрирани в държава-членка.
  

При условието за спазване на горната граница съгласно раздел VIII (вижте по-долу), може да се отпусне помощ под формата на плащане или възстановяване на разходите за репатриране на моряците от ЕО, работещи на кораби, вписани в регистрите на държави-членки (особено за корабите, които са разположени на голямо разстояние).

Тъй като субсидиите за подновяване на флотата допринасят за изкривяване условията на конкуренция, Комисията не е склонна да одобрява подобни схеми, освен когато те са част от структурна реформа, водеща до намаляване на общия капацитет на флотата.

• 
  Инвестиционната помощ може да бъде разрешена тогава, когато отговаря на Седмата Директива относно корабостроенето (или на всяко следващо законодателство) или – в определени случаи – ако е в съответствие с политиката на безопасност на морския транспорт.
  
• 
  Отпускането на регионална помощ за морските превозвачи в необлагодетелствани райони може да се разреши тогава, когато тя отговаря на правилника за регионални помощи и когато е ясно, че ползите за региона ще се акумулират в продължение на приемливо дълъг период от време.
  

В контекста на схемите за регионални помощи, Комисията ще прилага общите разпоредби за регионалните помощи, формулирани в нейните съобщения, или бъдещите изменения и допълнения към съответните разпоредби.

Държавните помощи за обучение биват одобрявани тогава, когато помощта отговаря на общите критерии на Комисията (напр., пропорционалност, липса на дискриминация, прозрачност и – където е приложимо това – връзка с флаг). По време на периодите на обучение на борда на кораб, обучаващият се персонал трябва да е допълнителен по отношение на екипажа на плавателния съд.

Въпреки че насоките за преструктуриране и оздравяване на фирми в затруднено положение се прилагат по отношение на транспорта само ако се вземе предвид специфичният характер на сектора, Комисията ще прилага тези инструкции при разглеждане на помощите за преструктуриране на компаниите, извършващи морски превоз.

Практиката на Комисията при извършване на оценка на договорите, свързани с предоставянето на обществени услуги, обикновено се състои в следното: счита се, че възстановяването на загубите от дейността, възникнали в пряк резултат от изпълнението на определени задължения за извършване на обществени услуги, не представлява държавна помощ, в случай че са изпълнени определени изисквания. По тази причина не е необходимо уведомление съгласно Член 93(3). Изискванията са следните:

• 
  извършен е адекватен публичен търг (адекватна публичност);
  
• 
  договорът е с приемлива продължителност и периодът му не е прекалено дълъг (обикновено от порядъка на 5 години);
  
• 
  възстановяването на допълнителните разходи е директно свързано с изчисления дефицит;
  
• 
  няма кръстосано субсидиране.
  

Намаляването до нула на данъците и на вноските за социално осигуряване за моряците и на корпоративните данъци за компаниите, извършващи морски превози, представлява максималното ниво на помощ, което може да бъде разрешено. Други системи на подпомагане не могат да осигурят повече ползи от тази, без да предизвикат изкривяване на условията на конкуренция. Ето защо се счита, че общата сума на помощите под формата на директни плащания в рамките на I. Фискални и социални мерки за подобряване на конкурентоспособността; II. Подпомагане на екипажите; III. Инвестиционна помощ; IV. Регионална помощ на основата на Член 92(3) 5(А) и (Б) не бива да надхвърля сумата на данъците и вноските за социално осигуряване, събрани от компаниите за морски превози и от моряците.

Official Journal C 205 от 5/07/1997.

4.5 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

Документ No. 4.5.1

Решение на Съвета 77/587/ЕИО от 13 септември 1977 г., установяващо процедура на консултации в областта на отношенията между държави-членки и трети страни по въпросите на морския транспорт и в областта на действията на международни организации, свързани с тези въпроси

Цели

Да се осигури процедура, чрез която държавите-членки на ЕС и Комисията да могат да определят съвместно дали въпросите, възникващи във връзка с морския транспорт, са свързани с проблеми, представляващи общ интерес. В зависимост от характера на тези проблеми, Решението освен това предвижда държавите-членки на ЕС и Комисията да могат да обсъдят съвместно дали действията на държавите-членки в рамките на международни организации следва да бъдат координирани и да разгледат заедно всички други подходи, които биха били подходящи, както и действията на международни организации, свързани с тези въпроси.

Съобщението от м. юни 1976 г. на Комисията, предназначено за Съвета, със заглавие “Отношения на Общността с държави, които не са членки, по въпросите на морския транспорт” посочва няколко проблема, пред които е изправен секторът на морския транспорт на ЕО. По-специално, дискриминацията по отношение на флаговете, дъмпингът, неспазване и неприлагане на международните стандарти за безопасност. По-късно, с оглед на тези проблеми, Комисията предложи държавите-членки и Комисията да осигуряват тясна координация на своите позиции в рамките та международните организации.

• 
  Държавите-членки и Комисията следва да се консултират взаимно по въпроси, свързани с морския транспорт и разглеждани в международните организации, по различните аспекти на развитието, което се е наблюдавало в отношенията между държави-членки и трети страни в областта на морския транспорт, както и по функционирането на сключените в тази сфера двустранни и многостранни споразумения.
  
• 
  Консултациите следва да се провеждат по искане на държава-членка или по искане на Комисията, в срок от един месец от представяне на искането или при първа възможност – в случай на неотложна необходимост.
  
• 
  Основните цели на консултациите следва да бъдат: (а) да се определи съвместно дали въпросите са свързани с проблеми, представляващи общ интерес; (б) в зависимост от характера на тези проблеми: да обсъдят съвместно дали действията на държавите-членки в рамките на международни организации следва да бъдат координирани и да разгледат заедно всички други подходи, които биха били подходящи
  

Official Journal L 239 от 17/09/1977.

4.5 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

Документ No. 4.5.2

Решение на Съвета 78/774/ЕИО от 19 септември 1978 г. относно действията на определени трети страни в областта на товарните морски превози

Цели

Всяка държава-членка на ЕС да създаде система, която да й позволява да събира информация за действията на флотите на трети страни, чиято практика е вредна за интересите на държавите-членки в сектора на морския транспорт.

Това Решение предвижда събирането и използването на информация в рамките на консултациите, предвидени в Решение на Съвета 77/587/ЕИО от 13 септември 1977 г.

• 
  Всяка държава-членка следва да вземе всички необходими мерки за създаване на система, която да й позволява да събира информация за действията на флотите на трети страни, чиято практика е вредна за интересите на държавите-членки в сектора на морския транспорт, и в частност за действията, които имат неблагоприятен ефект върху конкурентното участие на флотите на държавите-членки в международния морски търговски трафик.
  
• 
  Тази система следва да позволи на всяка страна – доколкото това е необходимо за постигане на целите, споменати в точка 1 – да събере информация относно: нивото на предлаганите морски транспортни услуги; характера, обема, стойността и местоназначението на стоките, натоварвани и разтоварвани в съответната държава-членка от корабите, участващи в извършването на тези услуги; както и нивото на тарифите за тези услуги.
  
• 
  Съветът трябва да реши единодушно спрямо флотите на кои трети страни следва съвместно да се прилага тази информационна система.
  
• 
  Държавите-членки и Комисията следва да извършват редовни проверки, в рамките на процедурата на консултации, установена с Решение 77/587/ЕИО от 13 септември 1977 г. и на основата – наред с другите неща – на информацията, предоставена от тази информационна система, на дейностите на посочените флоти на трети страни.
  
• 
  Съветът трябва да вземе единодушно решение относно съвместното прилагане от страна на държавите-членки, в техните отношения с трета страна или с група от трети страни, на подходящи противодействащи мерки, формиращи част от тяхното национално законодателство.
  

С Решение на Съвета 89/242/ЕИО от 5 април 1989 г. бе променена първа точка на Член 2 на Решение 78/774/ЕИО от 19 септември 1978 г. – основанието за вземане на решение бе променено от единодушна подкрепа на подкрепа от квалифицирано мнозинство.

Решение на Съвета 78/774/ЕИО от 19 септември 1978 г., Official Journal L 258 от 21/09/1978

Решение на Съвета 89/242/ЕИО от 5 април 1989 г., Official Journal L 097 от 11/04/1989.

4.5 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

Да се дефинира подходяща процедура на Общността за противодействащите мерки по отношение на трети страни в областта на международния търговски морски транспорт, които следва да бъдат взети от съответните държави-членки

Резултатите от морската информационна система, създадена по силата на разпоредбите на Решение 78/774/ЕИО от 19 септември 1978 г., заедно с опита на определени държави-членки показа, че е препоръчително да се дефинира подходяща процедура на Общността за противодействащите мерки по отношение на трети страни в областта на международния търговски морски транспорт, които следва да бъдат взети от съответните държави-членки.

• 
  Държава-членка, която е взела или има намерение да вземе противодействащи мерки по отношение на трети страни в областта на международния търговски морски транспорт, следва да се консултира с останалите държави-членки и Комисията в съответствие с процедурата за консултации, установена с Решение 77/587/ЕИО от 13 септември 1977 г.
  
• 
  Държавите-членки следва да положат усилия за съгласуване на всички вземани от тях противодействащи мерки.
  
• 
  Съветът може да вземе единодушно решение относно съвместното прилагане от страна на държавите-членки, на подходящи противодействащи мерки, формиращи част от тяхното национално законодателство.
  

Official Journal L 332 от 28/11/1983

4.5 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

Документ No. 4.5.4

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 4055/86 от 22 декември 1986 г., прилагащ принципа за свобода на предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държавите-членки, както и между държавите-членки и трети страни

Цели

Разгледан ли е на друго място въпросът за свободата на предоставяне на услуги? Що се отнася до външните отношения, Регламентът, забранявайки договорите за разпределяне на товарите, съдържа разпоредби, съгласно които могат да бъдат сключвани такива договори тогава, когато компаниите от Общността, извършващи морски превози, по друг начин не биха имали възможност да предлагат действително своите услуги в съответните трети страни.

• 
  Член 3 предвижда постепенна отмяна на съществуващите споразумения за разпределяне на товарите, съдържащи се в двустранните договори.
  
• 
  Член 5 предвижда забрана за сключването на бъдещи споразумения с трети страни за разпределяне на товарите, освен в случаите на изключение, когато компаниите от Общността, извършващи морски превози, не биха могли по друг начин да участват в търговските превози до и от съответната трета страна.
  
• 
  При тези обстоятелства, Съветът чрез квалифицирано мнозинство приема предложение на Комисията за вземане на необходимите мерки. Тези мерки могат да включват преговори и сключване на споразумения за разпределяне на товарите.
  

Решение на Съвета 87/475/ЕИО от 17 септември 1987 г. относно морския транспорт между Италия и Алжир предвижда Италианската република да ратифицира Договора за морски транспорт и навигация с Народна демократична република Алжир, подписан на 28 февруари 1987 г.

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 3573/90 от 4 декември 1990 г. измени и допълни – в резултат на обединението на Германия – Регламент (ЕИО) No. 4055/86, прилагащ принципа за свобода на предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държавите-членки, както и между държавите-членки и трети страни.

Библиография

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 4055/86 от 22 декември 1986 г., Official Journal L 378 от 31/12/1986

Решение на Съвета 87/475/ЕИО от 17 септември 1987 г., Official Journal L 272 от 25/09/1987

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 3573/90 от 4 декември 1990 г., Official Journal L 353 от 17/12/1990

4.5 МОРСКИ ТРАНСПОРТ: ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

Документ No. 4.5.5

Регламент на Съвета (ЕИО) No. 4057/86 от 22 декември 1986 г. относно нелоялната практика на ценообразуване в сектора на морския транспорт

Цели

Да се реагира в случай на нелоялна практика на ценообразуване от страна на определени трети страни, участващи в международния морски товарен транспорт, ако тя предизвиква сериозни смущения в товарните схеми по определени маршрути от или в рамките на Общността и причинява или поражда заплаха за причиняване на големи вреди за собствениците на кораби от Общността, обслужващи тези маршрути, както и за интересите на Общността. В отговор на нелоялна практика на ценообразуване, причиняваща големи вреди, Общността може да приложи компенсиращо мито.

Имаше основание да се счита – наред с другите неща, въз основа на информационната система, създадена с Решение на Съвета 78/774/ЕИО от 19 септември 1978 г. – че определени практики на нелоялно ценообразуване от страна на компании за морски превози от трети страни имат неблагоприятен ефект върху участието на собствениците на кораби от Общността в конкуренцията в областта на международния морски транспорт.