Целия живот на човека ли е определен? Казват че 25 процента зависи от теб значи повечето неща са предварително определени. То ако е така човек цял ден да спи пак ще стане каквото е определено, така ли? Какво мислиш за Петър Дънов?
Не, не е така. Това, което ти е предопределено е изчислено на базата на твоите дадености - твоите качества и недостатъци. Т.е. предопределеното не е разписано по дни и часове, а като възможност при благоприятни стечения на обстоятелствата. В много животи не успяваме да изпълним 100% от предвидената кармична програма и остава за доработка в друг живот. Петър Дънов е една велика душа, която е оказала много сериозно влияние върху развитието на човечеството - тепърва предстои да се оценява действителната полза от неговата дейност. И много години все още ще е полезен на хората
Кажи ми - нужно ли е да разгадаваме защо залеза е красив, вместо да му се насладиш? И самият въпрос защо не ни ли пречи да възприемаме нещата по-цялостно. Ти си чел Анастасия и тя наистина ме удиви със своята простота, със своята естественост ... "Във нито една от Галактиките няма такава струна, която е способна да издаде по красив звук от звука на Песента на Човешката Душа" - това са нейни думи... Тя смята, че от човека няма по-съвършено същество във вселената, защото е плод на Божествената Мечта... А ти как мислиш? Не е ли човека богат, защото може да чувства, да се радва на малката локва в двора?
Общо взето съм съгласен с разсъжденията ти и те са правилни докато не залитнеш в посока чувствомания. Хармонията изисква равновесие между чувствата и разума - не трябва да се прекалява с нито едно от тях, т.е. да не се хвърляш от една крайност в друга - от трезв разсъдък към пълното му пренебрегване и отричане. Нормално е да се редуват периоди с лек превес или на разума или на чувствата, но е неправилно да се направи избор само на едното и да се пренебрегва изцяло другото.
Какво представлява истинската любов и как да я различим?
Най-важната отличителна особеност на истинската любов е, че дава свобода на любимия човек, а не се опитва да я ограничава по различни начини - такава каквато е Божествената любов. Всички опити да бъде манипулиран обекта на симпатии, независимо от мотивите е показател за самолюбие, а не на истинска любов. Такива похвати като затрупване с подаръци или глезене, разчетено на зависимост от човешките слабости, са манипулации, с които днес се злоупотребява най-масово. А вътрешната сила да преодолееш собствените си интереси и да даваш безусловна свобода на любимия човек е показател за преодоляването на егоизма и самолюбието, е действителната истинска любов.
Имам проблем в личен план и като виждам отворена за въпроси врата... Вярвам, че животът е прекрасен и че винаги има връщане назад. Отскоро работя на отговорен пост под голямо напрежение и в динамика, в която някои от колегите ми платиха скъпа цена. Мисълта за възможните грешки ме кара натрапчиво да мисля и да философствам по въпроса за реабилитацията. Знам, че не мога да бъда идеална и че е безумно да се харесам на всички, но желанието все пак е по-силно. При моята екзистенциална нагласа, какво би ми оказало терапевтично действие?
1. Трябва да свикнеш с мисълта, че няма правилни и грешни решения за да престанеш да се печеш на собствените си съмнения. Всеки един избор (решение) си има своите плюсове и недостатъци, т.е. въпроса не е дали избора е правилен, а да бъде с колкото се може с по-малко недостатъци и с колкото се може с повече положителни страни. Тази нагласа ще ти помогне да не се отчайваш и вайкаш при трудности, а да си готова всеки един момент да отстраняваш недостатъци, за да превърнеш дори гафа в победа.
2. Да се опитваш да се правиш на идол е голяма грешка, защото хората не са глупави и бързо ще забележат фалша. Ще трябва да се пребориш със страховете си и съмненията си и да разбереш, че най-добрата тактика е да се показваш такава каквато си - хората уважават честността, а не хората без недостатъци. Най-важното е не какво хората мислят за теб, а доколко могат да разчитат на теб. В този смисъл най-важната политика е създаването на колектив, а за целта не трябва да се хващаш на дребните интриги и користолюбие.
Не съм ти писала отдавна. Затова си има обяснение. Спрях да търся яснота, реших че моят път е друг и чувствам, че наистина е така. Но днес имам желание отново да се обърна към яснотата.
Нека да обобщим малко теорията за седемте тела, която, впрочем, не е само една. Например, Ошо също възприема идеята за седем тела: физическо, етерно, астрално, ментално, духовно, космическо, нирваническо.... Преназначенията, които поставя той не са по-различни от твоите, поне не много. Но някак си личи ориенталския му замисъл. Много хора възприемат етерното тяло като отделно тяло, а не като част от физическото. Но тук не става въпрос за различните възприятия. Все пак всичко е едно и същевременно е относително самостоятелно. Всъщност за пръв път от Ошо чух подобно нещо, че астралното тяло е третото тяло и благодарение на него се развива интелектът, а благодарение на менталното - свръхестествените способности, така наречените астрални пътувания... Има леко противопоставяне на думи. Предполагам, че това е поредната игра на думи, която не води доникъде, но пък предизвика у мен вътрешно противоречие.
Какво според теб представлява психиката от окултна гледна точка .... За себе си аз съм открила, че психиката е състоянието, в което се намира човек в даден момент. И как няма да е като почти всичко в живота ни е поредица от състояния. Такова понятие като психични болести звучи смешно. Психе значи душа, а душата е незасегната от болестите на ума. Обикновено дисбаланса в човешката психика идва от ума и от невъзприемчивостта на болката. Това какво общо има с душата? Какво е мнението ти? Какво са психиката, съзнанието и подсъзнанието, не от погледа на Психологията, обаче, а от твоят ...
Съвсем нормално е, когато човек постигне някакво равновесие, да се успокои и да престане да търси активно до момента, когато това равновесие се наруши.
"Всъщност за пръв път от Ошо чух подобно нещо, че астралното тяло е третото тяло и благодарение на него се развива интелектът, а благодарение на менталното - свръхестествените способности, така наречените астрални пътувания... Има леко противопоставяне на думи. Предполагам, че това е поредната игра на думи, която не води доникъде, но пък предизвика у мен вътрешно противоречие." - съвсем естествено по пътя на еволюцията, животинския етап (развитото астрално тяло) чрез метода на проби и грешки да води до натрупване на поука от тях - това развива менталното тяло. Вече в човешкия етап, когато менталното тяло е добре оформено, започва да натрупва енергия в по-висшите тела - изгражда се вече висшето Аз, което от своя страна дава възможност на съзнанието да се разграничи от нисшото аз. Това висше осъзнаване дава и свръхестествените способности - начален етап са астралните преживявания, защото материалното съзнание най-лесно преминава в астралното тяло и много по-трудно му е да го прескочи и да осъзнае менталното тяло.
Втория комплект въпроси възникват от това, че не различаваш човешката душа от божествената душа на човека. Психиката се определя от енергията на човешката душа (менталното тяло) и взаимодействието на тази енергия с околното пространство и другите хора. Тази енергия определя и умствените процеси. А когато хората говорят за душата, имат предвид по-висшата Душа (Божествената), която реално е различна от психиката, но ние трудно разграничаваме висшите от нисшите пориви и мотиви - и това поражда противоречията. По същата причина е направено разграничаване на съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнанието си ние сме го закотвили в материалния свят и в нормални условия не допускаме (отричайки) съществуването на нещо, което не се възприема с физическите сетива и не е признато от другите хора за реалност - това, което аз наричам илюзорни представи за действителността. Съзнанието се доминира от менталната енергия и тя определя реакциите му, развитието се определя от боравенето с езика (словото) и изграждането на смислени логически последователности. Макар и не осъзнато своето влияние има и астралното тяло със своята астрална енергия - това влияние е наречено нисш психизъм (защото става въпрос за животинската душа) и се определя като подсъзнание или остатъците от животински инстинкти и възприятия, както и елементарната животинска телепатия. Подсъзнанието не изключва някои свръхестествени способности, все пак това е енергия по-висша от материалната. Астралното пътуване е възможно именно защото астралното тяло е много по-леко от материалното и следователно, за неговото предвижване в пространството не е нужна особено голяма енергия. Свръхсъзнанието е енергията на Божествената душа, но нейното влияние е толкова по-незабележимо, колкото повече определяме себе си като материално тяло. Когато започнем да определяме себе си като нещо различно от материалното тяло, започваме да обръщаме внимание на онези пориви и влияния, които често влизат в противоречие с интересите на материалното тяло и на общоприетото обществено мнение. Но за това развитие също трябват много години, най-вече за натрупването на по-фина Душевна енергия и заличаването на силните въздействия натрупани при развитието на по-нисшите тела.
Сподели с приятели: |
