Защо целенасочено прокарвате идеята, че съвременната цивилизация е недостатъчно развита?

Зависи за какво развитие става въпрос. Когато усилията на хората са насочени в посока духовно усъвършенстване, материалното остава на заден план и неговата ценност е минимална. Затова от най-древните цивилизации все още няма открити материални останки. Когато духовното е второстепенно, когато дори културните ценности се произвеждат с цел печалба, то всички волеви усилия са насочени към усъвършенстване на материалните ценности. И естествено, тяхното натрупване е голямо и при такава ценностна система материалните постижения изглеждат значителни.

Еволюционното развитие на хората обитаващи материалния свят в продължение на няколко милиона години, на практика не се е променило много. Това не е защото няма еволюция на индивидите - еволюцията си е в пълен ход, но най-развитите хора приключват своето развитие в материалния свят и преминават в по-висшо ниво. Същевременно, най-развитите индивиди на животинския свят преминават в човешкото ниво на развитие. Това прилича на един басейн, в който колкото вода втича, толкова и изтича, а нивото винаги остава едно и също. Темпото на еволюция се променя в известни граници под влиянието на външните условия. А в зависимост от нивото на развитие са интересите на конкретния човек.
Какво знаете за извънземните?

За съжаление, на извънземните се гледа като на някаква екзотика. А желанието за лесни печалби е довело до злоупотреба със страховете на хората и е създадено едно обществено мнение - всичко, което е извънземно е най-добре да се унищожава моментално, а после да се мисли за същността му. Това прави невъзможно нормалното общуване и докато не се промени масовата психоза, контактите ще са съвсем епизодични. В действителност, принципите действащи на Земята и в цялата Слънчева система са валидни за цялата вселена, т.е. всички звезди и техните планетни системи минават през едни и същи етапи на развитие, каквито сме минали ние или ще преминем в бъдеще. Но подчинени на принципа за разнообразието, всички извънземни цивилизации са на различни етапи от своето развитие и са минали по различни пътища за да достигнат до нивото в което са в момента. Общото е, че всички са подвластни на едни и същи физически закони и се подчиняват на едни и същи принципи - Всеобщото единство. Хората съдейки по собствената си природа да произвеждат зло, очакват, че и извънземните цивилизации са носители на зло. Тази илюзия се създава от самонадценяването, че собственото ни развитие е на много високо ниво (в действителност ние сме все още в своето средновековие) и от недостатъчните знания за действителността. Както вече съм споменавал, не съществува безсмислено зло. Има много добре разработена система за недопускане на неговото разрастване. Извънземните естествено имат различни от нашите понятия и е нормално да смятат, че развитието ни трябва да протича по техния начин, използват различни методи и различни помощни средства, но с това различията ни се изчерпват. И когато един ден хората станат търпими към различното и се избавят от повечето си илюзии, постепенно ще се развият нормални отношения, като между добри съседи.

Понятието извънземен също е много неточно - по-голямата част от човечеството живее извън Земята - обитава космическото пространство и останалите планети от Слънчевата система. При достигане на определено ниво на развитие, някои от преражданията стават в други части на вселената. Обитатели на други звездни системи се прераждат като хора. Всичко това е подчинено на Всеобщото единство. Така че всички ние или вече сме били извънземни, или ще бъдем за в бъдеще. Това е неминуем етап по пътя на еволюцията.
Как се постига спокойствие?

Предварително трябва да заявя, че този отговор касае много малко хора. Всички, които го намират за безсмислен, да не му обръщат внимание. И без това желанията им са по-силни от волята.

И действително, всичко в човешкия живот се определя от желанията. Всяко едно желание може да се разглежда като един полюс (положителен или отрицателен), и колкото е по-силно едно желание, толкова е по силно и енергийното взаимодействие с околните (привличане или отблъскване). Колкото са по-слаби желанията, толкова един човек е по-уравновесен и по-спокоен - енергийното равновесие силно намалява привличането и отблъскването между индивидите. Някои, вероятно, биха ми възразили, че без желания човешкия живот се обезсмисля, и ще са напълно прави. Смисълът на човешкия живот се определя от уроците, които трябва да се усвояват. В зависимост от това се появяват и желанията. След постигането на определената цел, желанието се неутрализира и следващия етап поражда нови желания. Всичко това се определя от причинно-следствените връзки и е един вид несъзнателно развитие. Тези, които са приключили с кармичното разплащане, възприемат желанията на другите като недостатъчно обосновани. Особени собствени желания те нямат. За това се чувстват като в безпътица. Енергийната им уравновесеност не ги привлича към нищо. Тук се преминава към етапа на съзнателното развитие - търсенето на правилния път. Правилния път не може да бъде намерен на базата на илюзорните знания за действителността. Неизменно следва продължителен период на проби и грешки, който постепенно изчиства от илюзиите. Колкото са по-реални знанията за действителността, толкова повече се приближавате до правилния път. И тъй като той е индивидуален за всеки един човек, не може да бъде посочен точно. Приблизително може да се посочи само посоката - Всеобщото единство. Но тъй като много хора тръгват за Рим и решават, че най-прекия път минава през Австралия, най-малкото е неправилно да бъда настоятелен в определянето на точната посока.

Спокойствие се постига когато се избавите от желанията. А това става само когато разберете илюзорността на причините породили тези желания. Единственото стойностно желание е да се помага на хората да се избавят от илюзиите си. Защото не можете да съществувате отделно от другите хора и вашето собствено развитие е невъзможно без развитието на хората около вас. Най-важния инструмент за това е състраданието. Състраданието не е съпреживяване на проблемите (това усилва отрицателните емоции), състраданието е подкрепа (морална и енергийна) за преодоляването на конкретен проблем. Състраданието е насърчение, а не съчувствие и е по-скоро желание, ако е необходимо да се поеме малка част от товара (но винаги малка част - проблемите и трудностите не са безсмислени, но без подкрепа могат да доведат до отчаяние).

Това, което е необходимо на хората е реалната представа за себе си. Всяко самонадценяване или подценяване е вредно - създава илюзорни представи.

Във всеки, който прочете тези редове, въпреки възмущението му, остава някаква макар и малка частица. И всеки, рано или късно, отново ще се замисли по тези въпроси. Доколкото всички хора са различни, всички мислят различно от мен. И всеки може да намери в какво да ме обвини. Но аз се надявам, в крайна сметка, общия сбор на положителното да е по-голям от отрицателното.

Не се възмущавайте, в действителността никога не може да се каже категорично "не" или "да". Само в илюзорния свят могат да съществуват категорични отговори (истини). В материалния свят няма напълно свободни или не свободни хора. Свободата се определя от много фактори, най-важните от които са:

• 
  Кармичната обремененост. Тя може да бъде обяснена нагледно като си представите, че всеки човек се състои от милиони различни по сила магнити. Към всеки човек вие обръщате тези магнити и в зависимост от това кое преобладава (взаимодействат повече едноименни полюси - сборът от взаимодействията предизвиква отблъскване или разноименни - привличане) се определят и взаимоотношенията. Тъй като магнитите са различни по сила, различни са и области на привличане или конфликт. Общуването е енергиен обмен, благодарение на конфликтите и добрите отношения става неутрализиране на прекалено силните магнити, а прекалено слабите се развиват. Вие се уравновесявате (хармонизирате) енергийно, в резултат на което двата ви полюса стават равни по стойност и с други такива хора нито се привличате нито се отблъсквате. Това уравновесяване ви прави свободни. Докато енергийния потенциал на кармичните взаимодействия е по-силен от потенциала на вашата воля не можете да преодолеете волево привличането или отблъскването, а това предопределя вашето поведение. Едва след кармичното разплащане (неутрализиране) вашата воля става водеща при определянето на вашия избор.
  
• 
  Недостатъчно знания за действителността. Образно това може да се илюстрира, като си представите един човек, който се намира в един двор, ограден с много висока стена. Човекът иска да излезе и чупи пръсти и нокти опитвайки се да изкатери стената. Но напразно. Този, който иска да се учи, започва да обикаля стената и да я изследва. Забелязва участък, който се различава и допуска, че това може да е врата. Започва да я изследва за да намери начин да я отвори. Намира съответното устройство, отваря вратата и е свободен да излиза и да се връща когато пожелае. Така придобитото знание дава някаква степен на свобода. Колкото повече знания имате, толкова по-свободни ще бъдете - много по-малко външни фактори ще могат да ви пречат и много по-лесно ще можете да преодолявате препятствия от всякакъв вид. Но винаги има едно "но". Това важи само ако знанията не са илюзорни. Най-важните от всички знания са основните принципи по които е построено битието - те ви предпазват от опитите ви да разбивате планината с глава.
  

Това за глупака сте напълно прав и аз го установявам много често. А за универсалното лекарство не съм съгласен. Всички болести са в резултат на дейността на всеки един човек и са неизбежни в неговата еволюция, доколкото е невъзможна безгрешна еволюция. Всички са забелязали, обаче, че при умерен и хармоничен живот заболяванията са много редки и леки. Ако човешката същност е енергия, то е очевидно, че тя не може да не взаимодейства с околното пространство. Затова е изключително важно, какво е съзнателното отношение (съзнанието е енергиен диспечер) към заобикалящата действителност. Всички болести са в резултат на конфликтния и дисхармоничен енергообмен. Напълно излишно е да навлизам в подробности по този проблем - той е разработен много подробно от Сергей Лазарев в няколкото книги под общото название "Диагностика на кармата". Като религиозен човек, той обяснява всички причини като следствие нарушено единение с Бога, което е едно и също с обясненията по-горе. Всичко е представено с много и разнообразни примери, които достатъчно добре илюстрират всеобхватността на подхода.

Гениален става един човек след натрупването на голямо количество хвалебствия от много хора. В действителност всеки един човек е гениален. Всеки има някакви качества, които в него са по-развити отколкото в другите хора. Един е гениален в доброто, друг в злото. Но забележете, званието "гениален" и хвалебствията получава само този, който е бил полезен на всички хора. Словосъчетанието "гениален злодей" се среща само в литературата като стилистична окраска (превъзходна степен). В действителността такъв човек събира само презрението и страховете на хората.

А за да бъде един човек действително гениален, трябва преди всичко да пренебрегне собствените си интереси, за да се отвори към колективните процеси и мисълта му да стане синхронна на колективната мисъл и на всеобщите интереси. Другото много важно условие за гениалност е намирането на точната мярка - развита уравновесеност и точна преценка. Също като при медицината, много по-важна е точната доза, а не само точния метод. Повечето хора не успяват да реализират своята гениалност, защото поради крайните си възгледи не намират точния момент и точната мярка.
Как практически може да се работи за промяна на злото в хората?

Много добър въпрос. Ако се съобразим с факта, че мислите са най-мощната от достъпните за човека енергии, е желателно да насочим усилията си тази посока. Мислете за хората само добро. Така запълвате пространството с положителна енергия, която неутрализира кафявия газ (отрицателните мисли и емоции). Така натиска на злото постепенно отслабва, хората получават възможност по-често да търсят и да правят добро. Обичайте хората. Не търсете повод за това. Не се опитвайте да наказвате или да награждавате. Само ако обичате без причина можете да бъдете всеотдайни - другото е тънка сметка. В съзнанието си провеждайте добронамерен диалог с хората около вас. Добронамереността предразполага хората да ви се доверят и да се вслушат в думите ви, дори да не са произнесени на глас. Упреците и осъждането активизират гордостта на човека. Търсете във всичко положителните страни и ги осъзнавайте. Насърчавайте тези качества, но умерено, за да не разраства гордостта и самочувствието.

Не. Всички пътища водят към Рим. Но някои решават да се отклонят от прекия път пет крачки, други десет, трети сто и т.н. По принцип това няма значение, всички рано или късно стигат. А ако някой зацикли на едно място (като например Сатаната), губи еволюцията си до това ниво, от което може да продължи без проблеми. Например от ниво животно.

Самото понятие време е условно. То е прието с цел сравняване на различните видове движение, т.е. времето е функция на някакъв процес. Времето в друг процес има съвсем друга стойност, например, ако функцията време в първия процес има стойност А, то втория процес може да има стойност 5А - за времето на протичане на първия процес, протичат пет втори процеса и т.н. Фактически времето не съществува като някакъв отделен фактор. То е измислено да служи като протеза за съзнанието с цел по-лесното разбиране на действителността. Така че след като времето е условен фактор, нищо не пречи да бъде измислено и антивреме - то също ще бъде условно.

Проекта има смисъл защото отразява вътрешната потребност от Всеобщото единство. Но от практическа гледна точка, той може да донесе само разочарование. Както съм споменавал, основния начин за общуване е телепатията, такова общуване като на Земята е много рядко изключение. По тази причина не съществува в тази вселена друга цивилизация, която да общува по този начин и съответно да е разработила тези технологии, които са основни в нашия свят. Вероятно някъде съществува подобен тип цивилизация, но тя ще е на много милиарди светлинни години, което прави общуването и дори получаването на някакви сигнали в тези диапазони, които се изследват в момента, много малко вероятно.

Смятам, че най-важното в моя живот е да се опитвам да намалявам илюзиите в този свят. А учител не се става по желание или като му прикачиш звание, а само след като много хора намерят полза за себе си и осъзнаят, че се учат и могат още много да научат, едва тогава след спонтанното "Учителю" един човек става учител.

Медитацията е нещо много лесно, достатъчно е да забравите за себе си... Разбира се , от практическа гледна точка нещата са малко по-сложни, но само докато привикнете. Медитацията е способ за изкуствено разширение на съзнанието - преодоляване на натрупания още от детството опит, какво е реално и какво не е. Съзнанието е сбор от всички енергийни тела на човека, но борави само с част от тях - тези, които са индивидуализирани и влизат в понятието "аз" (его). Когато усещате себе си тук, а всичко останало там, вие сте в материалния свят, когато забравите за своето присъствие и остане само това там, вие медитирате. Способите да забравите за себе си (да медитирате) са много, има достатъчно литература за това. Можете да релаксирате, да танцувате, да слушате успокояваща музика, да рисувате, изобщо да правите любимото си занимание. Дервишите например се въртят за целта около собствената си ос. Основното е да изключите възприемането на материалния свят, като насочите цялото си внимание в една посока. Това е все едно, че четете една много интересна книга - вие изцяло сте извън действителността около вас, не чувствате глад или жажда, не знаете топло ли е или студено, забравяте, че ви боли зъб и т.н. Но четенето на книга не е медитация, защото вашето съзнание се води от автора. А за да медитирате трябва да имате цел, която винаги да е пред вас и да ви води. Ако нямате цел, дори да забравите себе си, тъпчете на едно място и се чудите защо нищо не става, или ако става, то е хаотично, нещо като сънища в будно състояние.

С желание и търпение. Както повечето човешки качества и търпението се увеличава следствие натрупване (акумулиране). Всеки ден, всяка минута трябва да изтърпявате по нещо. Ако днес можете да изтърпите 5 секунди, утре ще са 50, а след месец или два може да са 5 минути, след няколко години ще можете да търпите всичко, колкото си пожелаете. Учете се от всичко, дори и от мухите и комарите. Но най-важното е да не се сърдите на причинителя, който подлага на изпитание търпението ви. Ако трупате отрицателни емоции към учителите ви по търпение, тези емоции ще станат толкова силни, че ще надвият желанието ви да постигнете резултат и накрая ще се откажете.

Много ми е трудно, а и не трябва да давам категорични преценки. Работата е там, че всеки има положителни стани и недостатъци. И не е в това проблема. За съжаление, всички хора търсят абсолютната истина, за която да се хванат, както удавника търси своята сламка. Всеки един човек има области, в които има натрупани повече знания от някакво средно ниво, и е нормално и положително да има желанието да иска да споделя с другите, тези знания. Друг е въпроса, какви мотиви определят това желание за споделяне. Два са основните мотива, които едновременно движат този процес: желание за самоизтъкване и желанието да се помага. Колкото желанието за самоизтъкване е по-силно от желанието да се помага, толкова повече егото (илюзорните възприятия) изкривяват действителността, и обратното. Всеки един мироглед е един вид работна хипотеза, авторът не осъзнава в дадения момент съществуващите недостатъци. Когато установи някакъв недостатък, всеки се стреми да го преодолее и да намери решение на конкретния въпрос, така че всичко е в постоянно движение и усъвършенстване. Затова е неправилно да се прикачат определения като полезен или безполезен, глупак или умен, и т.н. Истината е всеобхватна и безкрайна и във всеки един човек може да бъде намерено парченце от нея. Ако отречем някого, рискуваме да загубим този малък детайл, който ще ни помогне да свържем и обобщим фактите. Всички хора се привличат или отблъскват помежду си, но тъй като това се определя от милиони параметри - едни се привличат повече други по-малко, едни се привличат в една област други в друга. Така и този, който търси да научи нещо се привлича от определен мироглед, който по своите показатели му импонира. И тук проблема не възниква от това, колко погрешен е този мироглед, а от вкопчването - заключението, че е намерена истината, а всичко останало не струва. Както и в любовта, колкото е по-голяма разликата в плюса (има в повече) и в минуса (недостиг) толкова по-силно е привличането. Но с времето тези разлики постепенно се изравняват - пълното прилива към празното докато празното се напълни, в резултат на което привличането се неутрализира. Така че, всеки който търси нови знания трябва да си изгради нагласата да бъде вечно търсещия, и там където се спира да знае, че се спира за малко, колкото да вземе това което му е необходимо и да продължи нататък. Много е важно да не оплюваме извора, от който сме пили, колкото и малко да сме получили. Защото хората са различни и колкото и добре да ги познаваме не можем да преценим точно, кой от какво има нужда.

Както вече съм споменавал, външния вид на човека е следствие съчетанието на две основни енергийни конфигурации: всичко натрупано в предишните животи на индивида (личната карма) и полученото от родители и други близки хора, с които сте прекарали много време заедно (родова карма). Много е важно да не се сърдите на близките си хора, за някои черти, които смятате за некрасиви. Може да ви е трудно да повярвате, но още преди да се родите, всички възможни следствия в този ви живот, са били много внимателно проанализирани с ваше участие. Може да бъдете напълно сигурни, че сте избрали възможно най-удачния вариант - този, който ще ви донесе най-голямата полза от този ви живот.

Човешката красота зависи от енергийната уравновесеност на конкретния човек, т.е., колкото повече се различават стойностите на плюса и минуса в дадена точка от енергийния спектър на човека, толкова е по-дисхармонична някоя част от неговото тяло или лице. И обратното, колкото повече плюсове и минуси са равни по стойности (уравновесени), толкова той е по-красив и хармоничен. Действителната цел на живота в материалния свят е именно това енергийно уравновесяване и хармонизиране. За да стане по-ясно, ще преведа следния пример: нека оприличим всеки един човек на необработен ръбест камък. Поставяме всички камъни в един въртящ се барабан (живота), може да бъде нещо като бетонобъркачка. Ако въртим камъните продължително време, те триейки се един в друг, постепенно заоблят острите си ръбове, и колкото повече се въртят камъните, толкова повече се полират и разкриват красотата си. Ако ги въртим много продължително време, те стават отначало овални, а после постепенно стават идеално сферични, защото с тази форма имат най-малкото съпротивление помежду си. Някои от камъните са от по-твърди породи и тяхното усъвършенстване става по-бавно, но те се въртят по-дълго време и крайната цел винаги се постига.

Тъй като хората са осъзнати и волеви, те могат при желание да ускорят този процес на усъвършенстване. Трябва само да се стремят да бъдат уравновесени, по колкото се може повече показатели. Не се заблуждавайте, ако в нещо сте уравновесени или бързо успявате да постигнете равновесие - тези аспекти вече не оказват влияние на външния вид. А там, където ви е най-трудно да постигнете напредък, са тези натрупвания, които развалят красотата ви. Бъдете търпеливи, в тези случаи резултати се постигат бавно.

Да, действително, в стремежа си един човек да бъде уравновесен, може да залитне в една крайна пасивност. Помнете винаги за тази опасност. Преборете се със страха си от допускането на грешки. Винаги си повтаряйте: “За лудо работи, за лудо недей стоя.” “Направи добро и го хвърли на вятъра”. А за ръчичка никой никога няма да ви хване и поведе. Само ако търсите и опитвате, незабележимо за вас, ще ви насочват и предпазват от безсмислени грешки.

Честно казано за самоубийството не ми се мисли. То е точно толкова противоестествен акт, колкото и убийството. Вероятно ще ми възразите, че живота си е ваш и ще правите с него каквото искате. Но това въобще не е вярно. Нито сте се раждали, нито сте се създавали сам, за да имате претенциите, че живота си е ваш. Вече доста пъти съм повтарял, че човек не може да живее сам, независимо от другите хора - както той (тя) зависи от тях, така и те зависят от него (нея). Така че престанете да разпалвате егоизма си. Що се касае до предначертаното - това е типичен пример за илюзиите раждани от крайностите в мисленето. Вярно е, че всеки един живот се изчислява предварително и преобладаващата част от предвиденото се сбъдва, но не защото е предначертано, а защото много добре се познават законите, по които протича живота и тези знания дават точни прогнози. Едно самоубийство е предвидено като вероятна възможност, защото в предишен живот вече е правено такова бягство, и това преживяване неминуемо оказва влияние върху настоящия живот. Като особено критичен е момента на съвпадение във възрастта, при предишния и настоящия живот. Предвидено е известно повишаване на мотивацията за живот, но не прекалено силна, защото тогава проблема няма да се прояви и няма да може да се преодолее - ще остане в латентно състояние. Проблема ще изчезне, само ако бъде волево преодолян по самоизградено убеждение. Само собствените усилия дават стойностни резултати. Ако все пак стигнете до убеждението, че живота не струва - това е ваше право на избор, но то обезсмисля настоящия ви живот, а не си въобразявайте, че следващия ще бъде по-добър. Тези житейски обстоятелства ще се повтарят до тогава, до като трайно бъде преодолян този проблем. Един от много силните мотиви за преодоляване на тази слабост са подсъзнателните спомени за преживяното след самоубийството. Човек не може да напусне материалното си тяло преди програмирания срок. Самоубиецът нарушил тези срокове преживява много мъчително разлагането на материалното си тяло - той се усеща разкъсан и разпилян на милиарди частици. И това неприятно и болезнено състояние продължава толкова години, колкото са били предвидени за живот в материалното тяло.

• 
  Да станете достоен гражданин на Божието царство - да търсите и прилагате Божиите интереси.
  
• 
  Да обичате всичко - постарайте се постепенно да замените субективното си отношение (омраза, безразличие, безотговорност, страх) към хора, животни и растения с еднаква добронамереност.
  
• 
  Да бъдете полезни на всички - за разлика от горното емоционално отношение е желателно да потърсите и реални действия за подобряване отношението към хора, животни и растения.
  
• 
  Да изградите силно и постоянно желание да се учите - избийте си от главата си убеждението, че много сте научили, и че достатъчно знаете.
  
• 
  Умереност във всичко - основна цел, без реални резултати в това направление, не може изобщо да се говори за духовно развитие.
  
• 
  Грижете се за материалното си тяло - то ангажира голяма част от съзнанието ви, затова е желателно да не го пренебрегвате, за да ви създава колкото се може по-малко проблеми.
  
• 
  Цепете секундата - не пренебрегвайте фактора време. Стремежа към точност е стремеж към синхронизация с всеобщите процеси.
  

Огромната и основна разлика между земното и Божието царство е, че всеобщите интереси, в единия случай, се налагат чрез принуда от управляващите. Докато в Божието царство не може да попадне никой, който не е приел доброволно и с радост да служи на общите интереси, които са много по-важни от личните. В Божието царство няма алинеи и параграфи, те са заменени с любов и търпение, и всеки може да се включи, само ако успее да се хармонизира (да се изчисти от агресията и насилието) с общите цели и задачи.

В Божието царство всички, малки и големи по възраст, ранг, знания и способности с радост (ако липсва означава, че е налице насилие) се подчиняват на Божията воля. Ще попитате, как се разбира Божията воля? Тя се реализира чрез Божествената йерархия - ако не можете да се включите (да намерите своето място) означава, че все още имате проблеми с индивидуализма.
Възможно ли е да получим Божията благодат?
Това е много широко понятие. Божията благодат получава всеки - непрестанно, всеки ден и час, но само по толкова, колкото няма да навреди на неговото развитие. Големи способности и блага получава само този, който не изпитва нужда от тях. Две са основните причини за това: докато човек има желание да притежава, това винаги е за сметка на всички останали. Дайте си ясна сметка за желанията си, не са ли обосновани единствено с желанието да докажете на себе си и на всички останали, колко сте стойностни и значими. Втората много важна причина е създаването на дисхармония - привличането на материални и енергийни ресурси от вашите желания става за сметка на привличането им от друго място. Колкото по-слабо желание имате да притежавате нещо или да демонстрирате способности, толкова способностите ви се увеличават, защото липсата на желания е гаранция, че Божията благодат ще бъде равномерно разпределена в пространството. Разбира се, за увеличаване на способностите ви, много е важно и какви критерии имате за добро и зло.Много добре е известна крилатата мисъл: Ако много силно желаеш нещо то обезателно ще се сбъдне. Както съм отбелязвал многократно, мисълта е енергия и тя неминуемо предизвиква някакви взаимодействия в пространството, т.е. желанието привлича обекта, към който е насочено и облекчава препятствията. Но човешката енергетика е прекалено слаба за даде видими резултати, но когато импулса на желанието се повтаря многократно, той се натрупва и в крайна сметка дава реален резултат. За увеличаването на енергийните възможности на човека се използват нисши енергийни същности, които поради това, че са с неразвита воля могат лесно да бъдат управлявани. За привличането им се използват различни способи известни като магия, но злоупотребата с тях винаги дава плачевни резултати поради липсата на синхрон с околното пространство. Другият, вече естествен начин, е нравствено-духовното усъвършенстване - то се отразява на цвета на аурата, чистата аура привлича тези енергийни същности, защото това е техния начин да служат на Бог, като отдават енергийния си потенциал на висшите същества, които могат да го управляват според волята Божия. А когато се изпълнява Общия План, на помощ се притича и груповата душа, към която принадлежи съответния индивид, и още по-висши същества - и нищо не може да се противопостави на такава сила.

Не зная до кога ще съществува тази нагласа да се обвързва една истина с привидния й материален източник. Повечето от хората с които съм имал контакти явно смятат, че е особено важно за тяхното духовно развитие да ми знаят и кътните зъби (от тях не ми останаха много). Обикновено ми обясняват, че подробностите от моето житие-битие ще им помогнели да преценят доколко могат да ми имат доверие. Хора, моля ви, НИКОГА НЕ МИ СЕ ПРЕДОВЕРЯВАЙТЕ. Ако стигнете до убеждението, че съм човек заслужаващ доверие - подписвате духовното си самоубийство. Винаги помнете, че мога в нещо да ви заблудя, че дори в момента може да ви заблуждавам. Никога не приспивайте вниманието си, и то не само по отношение на мен, а спрямо всички видове учения и философии. Всяка истина, която ви харесва е само временен инструмент, който използвате за вашето развитие и след това изоставяте без съжаление. Всяко фаворизиране и абсолютизиране унищожава постепенно всичко положително, което сте успели да натрупате. Поучете се от историята на религиите.

Приемането на това единствено желание да служиш, не означава, че трябва да се откажеш безвъзвратно от останалите желания, а само да осъзнаеш, че те са второстепенни и маловажни и не си струват големите усилия за тяхното постигане. Все едно, че главното ти желание е работата ти, която обичаш и на която държиш много, а всички останали желания са хобита, с които се занимаваш за разнообразие в извънработно време. Много е важна мярката за всичко. Върховното блаженство (нирвана) се постига именно по този начин. Кармичните задължения не са нарушен баланс, такъв просто на този етап от развитието на човека е невъзможен. Кармичните задължения могат да се оприличат на крачещ човек - той премества центъра на тежестта си на единия крак, след това инерцията го принуждава да премести тежестта си на другия крак, иначе ще падне. И благодарение на кармичните разплащания, човек крачи по своята еволюция.