Философия на сг –държавни изпити философия на сестринството и съвременни концепции за сг
Изследвания на пациенти с диабет. Участие на мс. Инсулинотерапия
Изтегляне 457.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Инсулинотерапия
| 20. Изследвания на пациенти с диабет. Участие на мс. Инсулинотерапия - Захарният диабет се определя като синдром, причинен от липса или намалена ефективност на ендогенния инсулин и се характеризира с метаболитно нарушение. При това заболяване намалява способността на организма да образува гликоген от глюкозата и да го натрупва в черния дроб, в резултат на което , глюкозата се натрупва в кръвта / хипергликемия/ и поява на глюкоза в урината (глюкозурия). Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава кръвната захар. Счита се, че за развитие на заболяването имат значение начина на живот, душевния дискомфорт, стрес, системно прехранване, прекаляване с въглехидратна храна, хиподинамията, наследственост. Захарната болест се изявява в два основни болестни типа: младежки (ювинилен) тип, наречен още инсулинозависим инсулинонезависим тип, наречен диабет на зрялата възраст. Увреждане - Съдовите поражения при захарния диабет са от типа микроангиопатия, (засягащи капилярите), специфично за болестта и макроангиопатия, (засягаща артериите, аналогична на атеросклеротичен процес). За да се приложат адекватни грижи за пациентите със захарен диабет, медицинската сестра изработва краткосрочен и дългосрочен план за грижи, въз основа на отличната си теоретична подготовка - да познава основните симптоми, рискови фактори, възможно лечение, усложнения, отнасящи се за конкретния пациент. Пациентът трябва да бъде запознат със заболяването и състоянието си от лекар, от кой тип диабет страда и какво лечение ще прилага. Медицинската сестра може да разговаря с него по въпроси, който го интересуват и проблеми, който среща в ежедневието си с болестта. Пациентите със захарен диабет се наблюдават в извънболничната помощ, като провеждат контролни изследвания на урината и кръвта, профилактични прегледи при специалисти и при влошаване на състоянието или поява на усложнения се хоспитализират в болница. Медицинската сестра трябва да може да обясни на пациента важността от поддържането на нормални стойности на кръвната захар – като за целта пациентите периодично и при необходимост провеждат урино-захарни и кръвно-захарни профили, изследване на гликиран хемоглобин (HbA1с = това е вариант на нормалния хемоглобин, към молекулата на който е прикрепена една молекула глюкоза, отразява средната глюкозна концентрация в предшестващите 2-3 месеца, поради тази причина, нивото на А1с се нарича също и дългосрочна памет на кръвната захар; нормалните стойности са 5-6%, като при захарен диабет те се повишават). Медицинската сестра обучава болните как да ползват за самоизследване глюкомер в домашни условия и задължително да водят дневник. (Стойностите на кр.глюкоза трябва да се движат: на гладно и преди хранене: между 4 и 7 mmol/l; след нахранване между 8 и 10 mmol/l). Медицинската сестра осъществява обучение на пациентите и техните близки за разпознаване признаците на хипо- и хипергликемия и начини за справяне с тях. Диетолечението е от важно значение при терапията на захарния диабет. При част от пациентите може да е самостоятелна терапия , без медикаментозно лечение. При всички случаи със захарен диабет, болният трябва да спазва строг диетичен режим и нормализиране на телесното тегло. Посочват се изрично забранени за употреба храни (захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол и други), разрешени в ограничени количества продукти (хляб, тестени храни, ориз, картофи, зрял боб, леща, плодове), както и храните, на които се отдава предпочитание (зеленчуци, кисело мляко и млечни продукти, яйца, месо, растителни мазнини). За подслаждане се използват в умерено количество синтетични субстанции като захарин. С цел профилактика на увреждания на нервите и съдовете на краката (диабетната полиневропатия), медицинската сестра обучава пациентите да разпознават патологичните симптоми: парещи болки, тръпнене, мравучкане, намалена чувствителност. Хипергликимията е тежко метаболитно усложнение на захарния диабет, настъпващо поради недостиг на инсулин.бНай-честите причини са: недиагностициран навреме и нелекуван захарен диабет; грешки в диетата; недостатъчно инсулиново лечение или неговото спиране, инфекции и интоксикации; изгаряния и измръзвания; остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт; физични и психични напрежения. Клиничната картина. В зависимост от тежестта на проявите се различават 4 стадия: химична кетоацидоза клинична кетоацидоза диабетна прекома (сопор) диабетна кома. Клиничните симптоми настъпват постепенно и се изразяват в обща отпадналост, сухота в устата, често уриниране, болки в корема, гадене и повръщане. Появява се типичен ацетонов дъх, дишането става шумно, дълбоко (дишане на Kussmaul), зениците са разширени, тонусът на очните ябълки е понижен. Кожата е суха, хиперемирана, гладка, езикът е сух. Артериалното налягане е ниско, пулсът учестен, мек и недобре напълнен. Хипогликимията е често усложнение на захарния диабет, в резултат на спадане на кръвната захар под 2,8 mmol/l. Най-чести причини могат да са предозиране на инсулина; някои антидиабетни медикаменти, грешки в храненето – пропускане на основно хранене, гладуване; повишено физическо натоварване; прием на алкохол на гладно; някои заболявания - аденом на островния апарат на панкреаса, адисонова болест и др.Клинична картина: Поява на продромални явления – повишен глад, обилно изпотяване, разтреперване, повишена нервна напрегнатост, чувство на страх, световъртеж, сърцебиене. Ако състоянието не се овладее, настъпват централни симптоми – умора, разсеяност, главоболие, сънливост, сопор, кома. Болните са бледи, с изпотена кожа, разширени зеници, ускорена сърдечна дейност. Дишането е нормално, тонусът на очните ябълки е нормален.Температурата и артериалното налягане са нормални. Рефлексите са запазени, няма ацетонов дъх от устата, езикът е влажен. Ако пациентът е в съзнание трябва да приема захар или храни, съдържащи захар (бучки захар, сладки напитки – сокове, кола). Инсулинотерапия - Съществуват няколко вида (групи) инсулинови препарати, които най-общо се делят на: бързодействащ инсулин (обикновен, кристален) – може да се прилага и венозно. (Ins.Actr. и Ins.Hum.R); препарати с удължено действие: които биват интермедиерни инсулини (с умерено удължено действие = Ins.Lente, Ins.Hum.N) и пролонгирани инсулини (с удължено действие =Ins.Hum.M); препарати с комбинирано действие (готови инсулинови смеси) – съдържат бързодйстващ и интермедиерен инсулин в различни комбинации (от 10 до 50 % бърз инсулин и 90 до 50 % интермедиерен инсулин = Ins.Hum.M3, Ins.Comb 70, Ins.Mixt 30). Бързината и продължителността на действие на всички препарати зависи от индивидуалните особености на всеки болен и от приложената доза. За предотвратяване на възпалителни изменения трябва да се редуват местата на поставяне на инсулина. Преценката за степента на тежест на заболяването се прави според изразеността на основните признаци, нивото на повишената кръвна захар, необходимостта от лечение с инсулин и дозировката му. Изследвания - Провеждане на кръвозахарен и уринозахарен профил Същност – представлява изследване на кръвната захар (в милимола на литър=mmol/l) и количеството на захарта в урината през определени интервали от време. Показания – при всички форми на захарен диабет или съмнение за такъв. Цел – да се определи в кой момент от денонощието стойностите са най-високи и най-ниски, каква е загубата на захарта в урината за 24 часа; и за определяне на терапията. Подготовка – м.с. обяснява се на пациента същността и значението на пробата. Попълва се съответните съпроводителни бележки (фишове). Трикратен профил – провежда се най-често. Глюкоза в урината при здрави хора не се открива. За качествено доказване (има или няма) е необходима прясна урина. Отчитане: отр. проба (–); слабо положително (+/-) и положителна (+). За количествено определяне е необходима диуреза, отчита се в “%”.Начин на провеждане – от 18 до 6 часа сутринта, пациентът събира урина, м.с. измерва количество и относителното тегло. Част от урината (30 ml), в химически чист съд и със съответната съпроводителна бележка (в която се записва общото количество и относителното тегло) се изпращат в клиничната лаборатория за изследване на захар в урината. По същия начин се процедира и в часовете от 6 сутринта до 12 и съответно от 12 до 18 часа. В 6, 12 и 18 ч. същият ден се взима кръв за кръвна захар, на гладно, преди поставяне на инсулин. (референтни стойности на кръвната захар на гладно: капилярна кръв от 3,5 до 5,5 mmol/l; венозна от 3,8 до 6,1 mmol/l. При 9-10 mmol/l глюкозата вече преминава в урината и се излъчва с нея). На бележките се записват следните данни: отделение; № стая и легло; имена на болния; дата; час и “кр. захар”. Дори да има и други биохимични изследвания, фиша за кръвна захар се пуска отделно. След получаването на бележките дежурната м.с. ги подрежда в хронологичен ред по часове и ги нанася в лист И.З., като преди графа “дата” изписва час на взимане на кръвта. По назначение, може да се проведе четирикратен профил съответно в часовете 6-12-18 и 22 ч., както и еднократно – само сутрин на гладно (вкл. и при профилактично изсл. след 8-10 часово гладуване). При тежки случаи, може да се проведе и така нареченият голям профил - на всеки 3 часа през денонощието.Съществуват и проби с обременяване, които са с особено голяма клинична стойност, тъй като могат да се диагностицират скрити форми на диабет, провеждат при пациенти с не много високи стойности на кръвна захар. Тези проби могат да се провеждат с еднократно или двукратно обременяване. Проба с еднократно обременяване. Орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ) Това е измерване концентрацията на глюкоза в кръвта на гладно и след прием на концентрирана глюкоза. Теста е показателен за способността на панкреаса да отговори на глюкозното натоварване с адекватна инсулинова секреция, която да възстанови нормалните кръвнозахарни нива. Този тест се използва когато стойностите на кръвната захар са гранични и не могат да се интерпретират еднозначно за да се постави или отхвърли диагнозата диабет. Сутринта на гладно, се взима кръв за кръвна захар, след което пациентът изпива 75 g глюкоза на прах, разтворена в 250 ml вода (или 175 ml 40 % Glucosae). Кръвната захар се измерва на гладно, после се изпива определено количество глюкоза и на 60 и 120-та минута отново се измерва кръвна захар. (По преценка може да се проследява кръвната захар на 15-мин и 30-мин след това на всеки 30 мин в продължение на 3 часа: 15-30-60-90-120-150-180-тата минута. Изследването може да спре след възстановяване на изходното ниво). Нормално теста има хипер- и хипогликемична фаза.Резултатите се нанасят на координатна система. На абсцисата се отбелязва времето на взимане на кръвта, а на ордината – стойностите на кр.захар, образува се крива. С нормален характер е, когато изходното ниво е в референтните стойности, след което кривата бързо се покачва и достига своя максимум на 60-тата мин (това е хипергликемичната фаза). След това кривата бързо спада. Към 120-тата мин достига изходното си ниво или спада малко под него (хипогликемична фаза). Към 150-180-тата мин стойностите на кр.захар се нормализират.При наличие на диабет, изходното ниво е нормално или леко повишено, кривата се покачва, но по-бавно, максимумът е след първия час, липсва хипокликемичната фаза. Забавено е и спадането на кривата, което е най-сериозен показател за наличие на диабет.
Изтегляне 457.5 Kb. Сподели с приятели:
|