Философия на сг –държавни изпити философия на сестринството и съвременни концепции за сг
Специални грижи и изследвания за черен дроб и жлъчни пътища
Изтегляне 457.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Изследвания
- Перкутанна трансхепатална холангиография
| 22. Специални грижи и изследвания за черен дроб и жлъчни пътища - Познавайки основните патологични отклонения мс следи за появата им, за техния вид, честота, характер и интензитет. Регистрира ги в температурния лист, сестринския рапорт или сестринско досие.;Поради отпадналост при повечето заболявания на черния дроб пациентът трябва да се постави на постелен режим, в удобно и добре затоплено легло, тъй като и малките физически движения обременяват обменните процеси в черния дроб, засилват болката, тежестта и другите оплаквания; Съществено е значението на хигиенните грижи за тези пациенти. Те включват ежедневните грижи за устната кухина и за кожата. За облекчаване на кожния сърбеж на пациента, медицинската сестра прави обтриване с 1 % ментолов спирт или смес от равни части оцет и вода; При повръщане е необходимо да се остави до леглото на болния бъбрековидно легенче или леген, чаша с вода за изплакване на устата и еднократни кърпи за почистване. Когато пациентът се изпоти обилно е необходимо да му се предостави чисто бельо и да се преоблече. Температурата в стаята се подържа около и малко над 20 градуса, проветрява се редовно, а след повръщане и дефекация се ароматизира.Наблюдението на цвета и количеството на отделената урина е важно и се регистрира в сестринската документация. Изсветляването на цвета на урината и потъмняването /нормализирането / на цвета на фекалиите е добър признак. Медицинската сестра следи дефекацията – честота, вид, консистенция. При поява на запек се прави очистителна клизма или се дава слабо очистително средство. Най-съществено внимание мс трябва да отдели на храненето на тези пациенти. Прилагат се диети 5а и 5 - болните трябва да се хранят по малко и начесто, което се налага от една страна, за да не се обременява черният дроб, а от друга – с малките, но чести порции храна се предизвиква често и умерено отделяне на жлъчка, да не се преяжда, като се забраняват пържени храни, пикантни, силни подправки, основен принцип в диетата на болните е ограничението на мазнините с цел предпазване на чернодробните клетки от мастна инфилтрация, дават се дневно 30-40 г мазнини. Пълно изключване на мазнините от диетата не се препоръчва, защото те усилват образуването и отделянето на жлъчка; белтъчини се дават в различни количества в зависимост от тежестта на заболяването, като се предпочитат животинските белтъци, главно млякото и млечните продукти. Особено ценна белтъчна храна е прясната извара поради богатото си съдържание на липотропни вещества, които спомагат да се мобилизират мастите от черния дроб към периферията и предпазват по този начин черния дроб от мастна инфилтрация. Дневно могат да се дават 200-300 гр прясна извара. Белтъчната храна е необходима и за възстановяване на чернодробния епител; основна храна на болните обаче са въглехидратите под формата на плодове, плодови сокове, зеленчуци, мед. Въглехидратите се дават поради това, че усиленото отлагане на гликогена в черния дроб предпазва чернодробните клетки от мастна инфилтрация. Освен това богатата на въглехидрати храна предизвиква бърза регенерация на чернодробния паренхим; препоръчително е в диетата на болните да се вмъкват разтоварителни дни – дават се само плодове и плодови сокове и захар; препоръчителна е хисарската вода /извор Момина сълза/ и горнобанската вода, които имат жлъчкогонно действие; течностите се дават в достатъчно количество за разреждане на жлъчката и за усилване на диурезата, чрез която се отделят повече токсични продукти; солта се ограничава; Когато пациентът е настанен за лечение в инфекциозно отделение стриктно трябва да се спазва програмата за дезинфекция на стаите, съдовете, за обеззаразяване на отходните места. Когато бъде открит източника на заразата, ако се касае за инфекциозно заболяване (определя се чрез изследване кой вид хепатит), е необходимо използване на допълнително лично предпазно облекло от лекуващия екип при инфекциозно болните, а ако те не са в такова отделение е важно да бъдат изолирани в специално отделено за целта помещение -изолатор.Болният трябва да бъде запознат със състоянието си от лекар, от опасността на възможните усложнения. Медицинската сестра трябва да обучи пациента за спазването на хигиенно-диетичен режим при съответното заболяване, да даде препоръки за болнеосанаториално възстановяване . Необходимо е да се разяснят на пациента потенциалните рискове за здравето му, които могат да влошат състоянието на болния и биха причинили заболяването като: грубо нарушение на диетата, нервно-психически и физически напрежения, добавъчни инфекции, лоша лична хигиена и др. Изследвания: скопия и графия но рядко се прилагат.Ro с контрастна материя: Перорална холецистография – контрастта се приема п/з устата и дава данни за положението ,формата, размерите и функцията на жл.мехур, както и за наличие на камъни в него. Оцветява се предимно жл.мехур. Противопоказания: жълтеница, холецистектомия и резекция на стомаха, ЧН, бъбречни увреждания. Подготовка: 2-3 дни преди това се спират храните богати на целулоза и образуващи газове.Спират се лс влияещи в/у жлъчката и може да се даде еспумизан.В деня преди из-нето в 15ч пц приема бойденова закуска с цел да се изпразни жлъчния мехур и да се напълни с контраста.Пц не вечеря,прави се клизма и след нея пц изпива контраста в рамките на час(Jodopam,Billibik).Сутринта преди из-нето пак клизма.Техника:провежда се от рентгенов лаборант и се правят серия от снимки 12-14 часа след приема на контраста.После може да приеме,яйца с мляко,шоколад за да се види контрактивността на мехура и след час 2пак се снима.Венозна холангиохолецистография – по-добре се вижда мехура и пътищата.В Ro кабинета се въвежда само 1мл от контрастта изчаква се и после цлата доза като ампулата е затоплена и се прави венозно в легнало положение Прави се бавно за 10-20 мин и се снима след 20,60,120-160мин и се използва Bilipolin.Вечерта и сътринта се правят клизми.След из-нето се дават повече течности.Инфузионна холангиохолецистография – прави се при високи стойности на серумния билирубин(100-130ммол/л) като контрастта се въвежда ч/з капкова инфузия92амп. Bilipolin в 200мл. 10% глюкоза за 20-30мин.).Този метод доказва изменения на пътищата след холецистектомия. Интраоперативна холангиография: прави се по време на лапаротомия ч/з инжектиране под налягане в жл.пътища на контраст.В следоперативния период п/з Т-образния дрен се впръска контраст и се прави когато има механични нарушения след вадене на жлъчката.Перкутанна трансхепатална холангиография –ПТХ(тънкоиглена холангиография) е за спешна декомпресия.Добре се изобразяват интрахепаталните пътища и се откриват разположените в хилуса на черния дроб процеси.Ендоскопски: Лапароскопия:директен оглед на лигавицата на коремната кухина и органите в нея с лапароскоп,вкаран през корема,позволява да се вземе и тъкан и да се направят снимки.Прилага се при болести на перитонеума,дифузни увреждания на черния дроб,з-ния на панкреас,далак и др.Прави се на гладно след кръвни из-ния след клизма,пикане и премедикация.След това пц е на лего и се следи за 24 часа. ERCP – ендоскопски и рентгенологичен метод за визуализиране на жлъчните пътища и главния панкреасен канал.Използва се фиброгастродуоденоскоп ч/з който се въвежда водноразтворимо рентгеноконтрастно в-во.Показано е при жълтеница,болки след холецистектомия,промени на жл.пътища,заболявания на панкреаса.Други изследвания: Абдоминална ехография-безвредна.Сцинтиграфия:радиоактивния изотоп се въвежда венозно 20мин преди самото из-не.Чернодробна биопсия.КАТ.Функционални из-ния-дуоденално(класическо) сондиране,минутирано дуоденално сондиране.
Изтегляне 457.5 Kb. Сподели с приятели:
|