Философски факултет катедра „Социология” Проект по Теории за модернизацията

1. 
   Увод
   

както вече знаете днес ще представим рецепта за направата на едно много известно ястие от нашата национална кухня, любимо на повечето от нас по всяко време на годината, несравнимо със своята пикантност, със своя лесен и бърз начин на приготвяне и несъмнено прославило страната ни, ястие, което е наречено „скандалът с бившия евродепутат и външен министър на България Румяна Желева”. За първи път рецептата е представена на международно ниво в електронно издание на влиятелния "Financial Times Deutschland"¹ и оттогава се радва на изключителен интерес. Най-хубавото е, че ястието е невероятно практично – вземете един кандидат за еврокомисар по ресора "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи", сложете го на бавен, къкрещ огън в Европейския парламент, добавете евродепутати с различна партийна принадлежност за цвят, един български евродепутат от НДСВ за мирис и то само си става. Важно е обаче да не забравяте, че еврокомисарят трябва да съдържа някои необходими съставки като например подозрение за нерегламентирани бизнес участия, иначе рискувате ястието да не е по вкуса на мнозина. Имайте предвид, че е възможно в кандидата за еврокомисар да се открият някои вредни добавки като честност, прозрачност, грамотност, добра професионална подготовка и солидни знания по ресора му. Ако забележите нещо подобно, препоръчително е веднага да потърсете нов еврокомисар, защото скандалът няма да ви се получи. Що се отнася до евродепутата от НДСВ, постарайте се да го подправите с готовност за компроментиране, пренасяне на вътрешнополитическа битка на европейска сцена и липса на лоялност към сънародник, това ще придаде неподозирана пикантност. Евродепутатите добавете към еврокомисаря с готовност за задаване на неудобни въпроси и недоволство от получените неточни и некомпетентни отговори и ще имате специфична смесица от недоверие и неодобрение. Всичко това поръсете обилно с разнообразни политически интереси, както на национално, така и на международно ниво, с вълна от недоволство от страна на български граждани, компроментиране на българската държава, която така или иначе се гледа под лупа в Европарламента, и с един по времето, по което се измисля рецептата, току-що избран министър-председател, от когото се очаква да вземе най-адекватното решение в една необичайна и неприятна ситуация, и ястието е готово.

Трудно е да се каже с точност кое прави именно тази рецепта за скандал толкова успешна. Някои откриват в нея специфичния вкус на отмъщението, затова че посоченият в рецептата кандидат за еврокомисар е с марката ГЕРБ, а не НДСВ, както се е правило преди това, други се наслаждават не толкова на междупартийните борби, колкото на ситуацията с еврокомисаря, на неговата некомпетентност и неубедителност, трети смятат, че специфичният вкус на скандала се придава от проучването на бизнес връзките на еврокомисаря от Европейския парламент след обвинението в конфликт на интереси. Явно тази рецепта за скандал е популярна именно поради уникалните си продукти, които събрани на едно място са взривоопасни.

Накрая ви препоръчваме да сервирате ястието студено като гарнирате кандидата за еврокомисар с оневиняването му, с оттеглянето на кандидатурата му за този пост поради скандал в Европарламента относно представянето му и с оставка на заемания от него пост на външен министър на България. Ако го поднесете горещо и без гарнитура, рискувате страната производител на този кандидат-еврокомисар да се превърне в „ябълка на раздора” и да се намесят външни дегустатори като председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, който да определи вместо вас кой е най-добрият начин за консумация на ястието.

2. 
   Социален – социологически проблем
   

В нашата презентация ще разгледаме междупартийните борби като социален феномен.

За да конструираме социален проблем трябва да проследим как социалния феномен се проявява в действителността. За тази цел ще видим как междупартийните борби се вписват в днешната социална реалност. Ще видим какви действия индивидите, партиите, институците приемат. В нашата презентация ще проблематизираме междупартийните борби в България и начина, по който те се анализират извън границите на нашата страна.

Социалният проблем, който откриваме, се свързва с „ битката” между двама български политици. Този проблем ние отнасяме към конкретен исторически контекст, който е свързан със скандала с Румяна Желева. Във връзка с този политически конфликт са предприети конкретни действия и от страна на българските политици, и европейските. Засегнати са много интереси, както политически, така и обществени.

Това, което тук ни интересува и притеснява е спорът между двама български евродепутати, чиято дейност цели защитаването на България и българските интереси Скандалът, който българският евродепутат Антония Първанова завихри като нападна българския кандидат за еврокомисар, се развихри в Брюксел. Бившия член на НДСВ изнесе факти пред Европарламента, с които обяви наличие на конфликт на интереси на Румяна Желева. Първанова изтъкна, че Желева се представя слабо и има разминаване на документацията й. Желева бе обвинена от евродепутата Антония Първанова в конфликт на интереси, защото в качеството си на евродепутат Желева е била и управител на фирма до април 2009 г. - нещо, което се забранява от българското законодателство.²

Това, което се открива като проблем са междупартийните борби в България, които пренесени на европейска сцена злепоставят репутацията на българската държава. Според Констан ролята на политиците е да защитават интересите на обикновените граждани. На тях им се делегира правото да бъдат в политиката. Какво става обаче, когато действията на представителите на българския народ, уронват авторитета на държавата ни ?

Дали конфликтът между Румяна Желева и Антония Първанова доведе до негативни последици за българския народ? Дали чрез техните политически действия се защитиха българските интереси или напротив- влошиха се? Колко ще струва на България скандалът с Румяна Желева?

Като бъдещи социолози ние ще приложим рефлексивно мислене и ще се опитаме да разберем какво всъщност се случва в действителност. За да разгледаме социалния проблем отвъд очевидностите, ние трябва да поставим под въпрос всички феномени и субекти и техните действия като се запитаме защо междупартийните “борби” се разглеждат като проблем, защо сме свидетели на подобни “борби”, под каква форма се осъществяват те, как те влияят върху обществото, какви са мотивите, които подтикват конкретни политически актьори да участват в подобни борби?

Най-напред трябва да си отговорим на въпроса, защо така наречените междупартийни „борби” представляват проблем за нас и как те преминават от българска на европейска сцена, превръщайки случая от вътрешен във външен, интересуващ както българското население и българското правителство от една страна, така и Европарламента от друга.

Преди всичко трябва да се спрем на проблема относно конфликта между старото и новото правителство (научаваме го от медиите). Това е важно от гледна точка на това, че трябва да разберем конфликта в неговия зародиш и да видим наистина как се е отразил в действителността.

Както вече споменахме, в самия си зародиш той започва на наша, българска сцена – имаме предвид конфликта между старото правителство и новото. От медиите знаем за случаите, в които членове на двете правителства открито враждуват и заемат различни позиции по един или друг въпрос. Наскоро станахме свидетели и на конфликт, който се пренесе на европейска сцена и който в по- голямата си част ние определяме като продължение на конфликта между старото и новото правителство.

Тук, обаче, привидно изглежда, че е спор между две жени, едната от които обвинява другата в конфликт на интереси и в неспособност да заеме исканата от нея длъжност като еврокомисар.

В същото време трябва да обърнем внимание и на въпроса защо сме свидетели на подобни борби, защо в последните няколко години в България са налице подобни политически схватки или може би това е начинът, по който едно правителство се опитва да осуети управлението на друго правителство като търси във всеки един удобен случай наличие на неясноти и грешки и отново само в удобен случай ги прави достояние на българската общественост? Но също така е важно да се спомене, че относно конкретния случай, който разглеждаме, отнасящ се до скандала с кандидатурата на Желева за еврокомисар, конфликтът между двете правителства, както вече споменахме, възниква на вътрешно ниво и в последствие прераства на външно като подбудителите му са имали ясна представа какви ще са последиците от това- превръщането на един човек в публична мишена от страна на нападките на негов сънародник с цел да се изложат на международно ниво “слабите” страни на настоящето правителство.

Освен всичко това трябва да се акцентира и върху формата, под която конкретните междупартийни борби се осъществяват. Трябва да се вземе под внимание фактът, че няколко месеца преди изслушването на Желева се е водила усилена кампания срещу нейната кандидатура за еврокомисар, което тя сама посочва като основен аргумент за провала на нейното представяне в писмото си до премиера Бойко Борисов като казва: „Предвид провеждащата се вече три месеца кампания срещу мен, съпътстваща от самото начало официалното представяне на моята кандидатура за еврокомисар от България и целяща пълното ми дискредитиране, желанието ми беше единствено да се опровергаят внушенията в пресата и директните обвинения в нарушения на законите на Р България и Кода за поведение на ЕК. “ ³В същото време, както разбираме от публикация в novinar.net : “По време на изслушването в Брюксел Желева беше атакувана първоначално от социалистите в ЕП, които заявиха, че тя не е декларирала конфликт на интереси през 2007 г. и едновременно е била евродепутат и е имала участие в консултантска фирма. Информацията вероятно е дошла от БСП, която часове преди теста даде пресконференция в София и оповести информацията. Желева обаче заподозря евродепутата от НДСВ Антония Първанова, че е разпространила въпросните данни в ЕК. Оттам тръгна и спорът между двете.”⁴

Ето защо, обаче, трябва да се обърне внимание на факта, че като следствие от междупартийните борби на двете правителства се наблюдава уронване престижа на България. Острите нападки от страна на един български депутат, в лицето на Антония Първанова, отправени към друга, в лицето на Румяна Желева, поставя България в неудобната позиция на държава, в която между политическите актьори има силно противоречие и съответно липса на диалог. Това може да бъде потвърдено и от изказването на евродепутата Мария Неделчева в интервю за БТВ, според която: “е срамно България да разрешава някакви личностни, партийни, вътрешнонационални борби на европейска сцена. Съжалявам, че съм български евродепутат в момент, в който трябва всички да застанем зад името на България, защото, когато говорим за комисар, ние говорим това, че това е кандидатурата на България, се случи нещо, което колегите ми от Запада бяха просто шокирани".⁵

И накрая, но не на последно място, трябва да обърнем внимание и на мотивите, които подтикват конкретните политически актьори да участват в междупартийните борби. В конкретния случай, който е обект на нашето изследване, като основен мотив може да бъде посочена, както вече споменахме, възможността за публично и най-вече на международно компроментиране и дискредитиране на кандидатурата за евродепутат на Румяна Желева чрез отправените към нея обвинения за некомпетентност и конфликт на интереси, като всичко това има за цел да нанесе директен удар не само върху имиджа на България, но най-вече върху правителството на Бойко Борисов, което е излъчило и подкрепило нейната кандидатура. “Желева и нейната некомпетентност са това, което представя правителството на Борисов"⁶ - това е мнението на Мартин Шулц, който е председател на Групата на Прогресивния съюз на социалистите и демократите в ЕП.

2. 
   Методология
   

Избрахме да проверим направените от нас хипотези с въпросник, защото по този начин можем да изследваме по- голяма част от мнението в българското общество ( същинското изследване ще се проведе с 1000 респондента). Това е много гъвкав инстумент, защото въпросите могат да се задават по много и различни начини. В същото време позволява да се включат в инструментариума възможно най- много индикатори.

2. 
   Теоретичен модел / Референтна рамка / Казусът Румяна Желева
   

1.

„За просвещението не се иска нищо друго, освен свобода, и то най-невинната от всичко,което може да се нарече свобода, а именно - винаги и изцяло открито, публично да използваш разума си.”, „... публичното използване на собствения разум трябва винаги да е свободно и единствено това може да осъществи просвещението сред хората; частното ползване на същия обаче може често пъти да бъде ограничавано в значителна степен, без това особено да накърнява развитието на просвещението.” ⁷

От тази гледна точка поведението на българския евродепутат Антония Първанова, обвинена, че е предизвикала скандала при изслушването на кандидата за Еврокомисар от България Румяна Желева, може да се разгледа като публична изява на един отговорен, буден, зрял гражданин на обществото. В публичната си изява Антония Първанова е длъжна свободно, изцяло публично да използва разума си като пълнолетен човек с модерно самосъзнание.

2.

„...в някои дела, засягащи интереса на обществото, е необходим определен механизъм, според който някои членове на обществото трябва да се държат само пасивно, за да бъдат насочвани от правителството чрез едно изкуствено единодушие към обществени цели или най-малко да бъдат  удържани от рушенето на тези цели.”, „Частно изявяване наричам това, което се осъществява от една определена гражданска служба или определен пост.” ,„...тук наистина не е позволено да се разсъждава, а се изисква подчинение.⁸”

3.

„...той не бива да бъде упрекван и да му се забранява в качеството му на учен да прави забележки по повод грешките в службата, щом ги представи за обсъждане пред една своя публика.”⁹

2. 
   Хипотези
   

1. 
   Ако междупартийните борби в България продължават да се пренасят на европейско ниво, то репутацията на България ще се влоши все повече.
   
2. 
   От друга страна, ако това се случи, то ще се увеличи и недоверието на българските граждани спрямо политическите актьори в България.
   

2. 
   ЕСИ
   

Предмет на нашето изследване са пълнолетните български граждани на възраст над 18 г., които имат правото да изразяват свободно и публично своя глас по определени политически проблеми, касаещи политическата ситуация в съвременна България.

Целта на това изследване е да потвърди или обори предварително зададените от нас хипотези, свързани с казуса „Румяна Желева”. Цел на изследването е да открие формирането в обществото на нагласи, положителни или отрицателни, във връзка със скандалното й завръщане след изслушването пред Европейската комисия през януари 2010 г.

Мъже и жени над 18г, гласували на последните парламентарни избори, живяли в България през последните 5 години, български граждани от столицата, големи областни центрове, други градове и села.

За постигане целите на изследването се изработва въпросник с въпроси от открит и закрит тип. Въпросите от закрит тип с между 3 и 5 възможни отговора съставляват 90% от въпросника. А въпросите от отворен тип, предоставящи на респондентите възможност да се изразят в свободна форма, са съответно 10% от въпросника. Интервюерите получават въпросника и попълват на място съответните данни според отговорите на респондентите.

Въпросите, на които трябва да си отговори това изследване са:

• 
  Запознати ли са пълнолетните български граждани със скандала с вече бившата външна министърка Р.Желева, гръмнал през януари т.г., по време на изслушването на кандидатурата й за еврокомисар по ресора «Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и управление на кризисни ситуации»?
  
• 
  Повлия ли този скандал на имиджа на партия ГЕРБ, чийто член е самата Румяна Желева?
  
• 
  Отрази ли се и как скандалът с външната министърка на страната ни на доверието в правителството на ГЕРБ?
  
• 
  Продължава ли да вярва българинът, че и през 2010 г. в българската политика се шири «шуробаджанащина», «сметкаджийство на дребно», «интереси на определени хора с тъмно/криминално минало», че «политиката е мръсна работа», че «нищо не се е променило»?
  

Методът на изследването включва провеждането на пряко социологическо интервю, проведено от техническо лице интервюер, което попълва въпросник с подбрани по темата въпроси от закрит и открит тип, и респонденти от целевата група. Изследването стартира с пробно изследване на 15 жени и 15 мъже. Същинското изследване предвижда провеждане на интервюта с равен брой мъже и жени (общо 1000 човека), пълнолетни, български граждани, по местоживеене в цялата страна.

„Отговор на въпроса „Що е Просвещение?“ Кьонигсберг Прусия, 30 септември 1784