Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| по-добре неистината?“ Такива въпроси, разбира се, могат да възникнати в една логична глава. Теорията на познанието се занимава с тези въпроси. Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание. За него започва свят на определени философски проблеми. Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката. Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за истина, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота Така пише Ницше през есента на 1886 г. (в предисловието към второто издание на Веселата наука. Вижда сече в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно ведно изречение, което стои в същото предисловие А що се отнася до нашето бъ- 127 деще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват гои искат да го изложат на ярка светлина. Не, този лош вкус, тази воля за истина, за истина на всяка цена, тази младежка лудост в любовта към истината ние опротивяла От това отвръщане от истината възниква Ницшевата омраза към Сократ. Стремежът към обективност в този дух има за него нещо отблъскващо. В Залезът на кумирите (1888) това е изразено по най-остър начин. Сократ произхожда от най-нисши- те слоеве на обществото, от сганта. Известно е колко отвратителен е бил. Сократ е едно недоразумение Да сравним философския скептицизъм на други личности с борбата срещу истината, която води Ницше. Обикновено този скептицизъм е в основата наедно изразено чувство за истина. Стремежът към истина подтиква философите да изследват своите ценности, извори, граници. При Ницше този стремеж не е налице. И начинът, по който той се занимава с проблемите на познанието, е само доказателство за липсата му на чувство за истина. Че такава липса в една гениална личност се проявява по по-друг начин, отколкото в една обикновена личност, е разбираемо. Колкото и голяма да е разликата между Ницше и психопатично малоценния, на когото в ежедневния живот липсва чувство за истина, и в двата случая имаме работа със същата психологическа особеност, граничеща с патологията 128 II. В Ницшевия мисловен свят се разкрива един инстинкт за разрушение, който го кара в преценката на известни възгледи и убеждения да излезе далече над това, което се явява психологически понятно като критика. Забележително е, че по-голямата част от това, което е написал Ницше, се явява като резултат от този инстинкт за разрушение. В Раждането на трагедията цялото западноевропейско културно развитие от Сократ и Еври- пид до Шопенхауер и Вагнер се представя като пътна заблуда. Несвоевременни размишления, над които започва да работи през 1873 г, започват с решителното намерение да се изпее цялата музикална гама на неговата неприязън. От двадесетте замислени са завършени четири размишления. Две от тях са войнствени творби, които по ужасяващ начин разкриват слабостите на изтощения противник или несимпатичен на Ницше възглед, без да се грижат ни най-малко за относителната правота на оборвания. Другите две са химни за прослава надве личности. През 1888 г. (в Случаят Вагнер) Ницше не само оттегля всичко, което е казал във възхвала на Вагнер през 1876 г, а по-късно представя явлението на Вагнеровото изкуство, което отначало хвали като избавление и повторно раждане на западноевропейската култура, като най-голямата опасност за тази култура. Също и за Шопенхауер той пише през 1888 г. следното Той интерпретира изкуството, героизма, гения, красотата, волята за истина, трагедията като последица на отрицанието или на нуждата от отрицание на волята – най-голямата психологи- 129 ческа фалшификация, която, като приспаднем християнството, съществува в историята. Ако погледнем по-внимателно, той се явява наследник на християнската интерпретация. Само че той също така одобрява Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|