Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| дукт. Човек живее сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки сена много неща като на пиеса, изпълвала го по-рано с ужас. Човек ще се освободи от патоса и не ще усеща повече подстрекателството на мисълта, чене е само природа или нещо повече от природа. по-скоро такъв човек, от когото обикновените окови на живота са паднали до степен, че трябва да продължава да живее единствено заради познанието, трябва да може да отхвърля, без зависти недоволство, всичко, да, почти всичко, което има стойност задругите хора. За него трябва да е достатъчно това най-желано състояние на свободно и безстрашно носене над хора, обичаи, закони и обикновени преценки на нещата (Човешко, твърде човешко 1. § 34) Ницше се отказва от вяра и идеали. Той вижда в човешките действия само последствия от природни причини и в познанието на тези причини открива удовлетворение. Той открива, че човек получава погрешна представа за нещата, когато ги вижда просто така, както са осветени от светлината на идеалистичното познание. Тогава за такъв човек сенчестата страна на нещата остава скрита. Ницше не иска да се запознае само със слънцето, а също и със сенчестата страна на нещата. От този стремеж възниква книгата Странникът и неговата сянка (1879). В нея той иска да обхване явленията на живота от всички страни. Става философ на действителността в най-добрия смисъл на думата. В Утринна заря (1881) той описва моралния процес в развитието на човечеството като природен процес. В тази книга показва, чене съществува свръх- земен нравствен световен ред, че няма вечни закони за доброто и злото и че нравствеността е възникнала от действащите природни импулси и инстинкти в хората. Сега пътят вече е свободен за оригиналния странстващ ход на Ницше. Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължението- гава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на Веселата наука (1882). Това свободно познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината застарите и е открил, чете представляват само човешки, а не божествени ценности. Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти ида постави на мястото му нещо друго, което съответствана подбудите му Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените заедно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел отново средство, именно отново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзно- вено, повесело, отколкото е имало досега. Този, чиято душа жадува да изживее целия обхватна досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично Средиземно море, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорители откривател на един идеал. има нужда от по- крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би посмели, откол- 114 кото мъдри. като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя. И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек?“ (Веселата наука, § 382) 41. От характеризираното настроение в предходните изречения израства образът на Ницшевия свръхчовек. Той е противоположност на съвременния човек. Той е преди всичко противоположност на християнина. В християнството възражението срещу грижата за здравия живот е станало религия. (Антихрист, § 5) Основателят на тази религия учи, че от Бог е презряно имащото стойност за хората. В царството божие християнинът иска да открие реализирано всичко, което на земята му изглежда несъвършено. Християнството е религията, която желае да отнеме на човека всички грижи за земния живот. То е религията на слабите, които с удоволствие приемат повелята Не се противопоставяй на злото и понасяй всяка несгода, защото те не са достатъчно силни за съпротива. Християнинът няма никакво понятие за благородната личност, която иска да създава силата си от своята собствена реалност. Той вярва, че погледът за земното царство унищожава силата завиждане на Божието царство. Дори напредничавите християни, които повече не вярват, че в края на дните ще възкръснат в телесен облик, за да бъдат взети в рая или хвърлени вада, мечтаят за „свръхсети- вен“ редна нещата. Също и тесана мнение, че човек трябва да се издигне над обикновените земни цели ида отиде ведно идеално царство. Те вярват, че животът има някакъв чисто духовен заден план и че чрез това той има стойност. Християнинът не иска да се грижи за инстинктите за здраве, красота, растеж, благополучие, устойчивост, за натрупване насили, а за омразата към духа, гордостта, смелостта, благородството, доверието към самия себе си и свободата надуха за омразата към радостите на сетивния свят, към радостта и ведростта на реалността, в която човекът живее. Антихрист) Тъкмо затова християнството определя природното като осъдително. Християнският Бог представлява отвъдно същество, което ще рече нищо; Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|