Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец

116
дравяващият“)
Засега не мога да имам определено мнение затова каква представа свързва Ницше с думите вечно възвръщане. Би могло да се каже нещо по-конкретно, когато станат налични Ницшевите бележки към незавършените части на Воля за власт във втория разделна събраните му съчинения.

ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ
КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ
I.
Не пиша следващите редове като добавка към твърденията на противниците на Фридрих Ницше, ас намерението да се даде принос за разбирането на този мъж от гледна точка, която несъмнено се взима под внимание при преценката на неговия забележителен мисловен път. Който се задълбочи в мирогледа на Фридрих Ницше, ще се сблъска с безчет проблеми, които могат да се разяснят само от гледището на психопатологията. От друга страна, тъкмо за психиатрията може да бъде от значение да се занимава седна значима личност, която има неизмеримо голямо влияние върху съвременната култура. Същевременно това влияние носи съществено различен отпечатък в сравнение с въздействията, които философите имат върху своите ученици. Защото Ницше не въздейства върху съвременниците си чрез логическата сила на аргументите. Разпространението на възгледите му се обяснява по-скоро със същите причини, които правят възможно за мечтатели и фанатици от всички времена да изпълняват своята роля в света.*
Това, което трябва да се изнесе тук, не е едно завършено обяснение на духовното състояние на
* Авторът на статията се смята за компетентен да разглежда
Ницшевите възгледи от тази гледна точка, защото преди известно

Фридрих Ницше от психиатрична гледна точка. Такова обяснение днес не е възможно, защото все още не е налице пълна и вярна клинична здравословна картина. Всичко, което досега е изнесено за неговото здравословно състояние, носи характера на непълнота и противоречивост. Това, което е възможно днес, е да се разгледа философията на Ницше от гледна точка на психопатологията. Същинската работа на психиатъра ще започне може би точно тогава, когато приключи работата на психолога, която трябва да бъде представена тук. Тази работа обаче е необходима за пълното разрешаване на „Ницшевия проблем. Само въз основана такава психопатологична симптоматология психиатърът ще може да разреши своята задача.
Една особеност, която се проявява в цялата дейност на Ницше, елипсата на чувство за обективна истина. Научен стремеж към истина при Ницше напълно отсъства. Във времето малко преди да изпадне в пълно умопомрачение, тази липса се оформя в омраза към всичко, което се нарича логично основание. Порядъчните неща не носят в ръка своите основания като порядъчните хора. Неприлично е да се показват всичките пет пръста. Малка стойност има това, което може да се докаже, казва той през 1888 г. в написаната малко време в своята книга Фридрих Ницше, борец срещу своето време той представи картина на тези възгледи, която се стремеше да изобрази обективно неговата природа и в която той стоеше настрана от едно психопатологично обяснение. Авторът не иска да се разграничи от своите изказани по-рано убеждения, а само да обхване проблема от една друга страна. – Бел. авт.

преди болестта му книга Залезът на кумирите (том
VIII на Събрани съчинения. Тъй като му липсва това чувство за истина, никога не е водил борбата, която са водили мнозина други, които чрез своето развитие са принудени да се отказват от придобити чрез възпитанието мнения. Когато се конфирмира на седемнадесет години, той е напълно вярващ. Да, три години по-късно, когато завършва гимназията в Шулпфорта, пише На Него, на Когото най-много съм благодарен, поднасям първите творби на мисълта си какво друго мога да Му поднеса като жертва, освен топлото чувство на сърцето си, което възприема по-живо от всякога любовта Му, дала мида преживея най-хубавите часове в живота. Нека ме закриля също и занапред верният Бог Е. Фьорстер-Ницше: Животът на Фридрих Ницше,
I., стр. 194) За кратко време от вярващ той се превръща в атеист, без вътрешна борба. В спомените си, които издава през 1888 г. подзаглавието, той говори за вътрешните си борби. „Религиозни трудности – казване познавам от опита ми Бог, безсмъртие на душата, изкупление, отвъдност, само понятия, на които не съм отделил внимание и време, дори като дете. Може би не съм бил никога достатъчно дете затова Познавам атеизма не като резултат, още по-малко като събитие. При мен той се разбира инстинктивно (M. Г. Конрад, Еретична кръв, стр. 182) Характерно за
Ницшевата духовна конституция е, че той предполага, че като дете не е отделял внимание на приведените религиозни представи. От биографията, представена от неговата сестра, ние знаем, че заради религиозните си

прояви съучениците му са го наричали малкия пастор. От това става ясно, че той е преодолял с голяма лекота религиозните убеждения на своята младост.
Психологическият процес, чрез който Ницше достига до съдържанието на своите възгледи, не е този, който човек извършва, за да стигне до обективна истина. Това може да се види вече в начина, покой- то Ницше достига до основните идеи на своята първа творба Раждането на трагедията от духана музиката. Ницше приема, че в старогръцкото изкуство действат два импулса аполоновият и дионисиевият. Чрез апо- лоновия импулс човек предлага едно красиво отражение на света, една творба на спокойното съзерцание. Чрез дионисиевия импулс човекът изпада в състояние на опиянение. Той не съзерцава сам света, а се прониква с вечните сили на битието и ги изразява в своето изкуство. Епосът, пластиката са достижение на аполо- новото изкуство. Лириката и музиката произлизат от дионисиевия импулс. Дионисиево настроеният човек се прониква с мировия дух и чрез своите действия проявява неговата същност. Той самият става произведение на изкуството. Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност той е забравил да върви ида говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говорима- гичното.“ (Раждането на трагедията, § I) В това дионисиево състояние човек се самозабравя, повече не се чувства като индивидуалност, а като орган на всеобщата световна воля. В празничните игри, провеждани в прослава на бог Дионис, Ницше вижда дионисиево-

то изразяване на човешкия дух. Той си представя, че драматическото изкуство при гърците е възникнало от такива игри. Извършено е по-висше обединение между дионисиевото и аполоновото начало. В античната драма се създава аполоново отражение на дионисиево възбудения човек.
До такива представи Ницше достига чрез философията на Шопенхауер. Той просто премества Светът като воля и представа в областта на изкуството. Светът на представата не е реалният свят. Той е само субективно отражение, което нашата душа създава от нещата. Чрез наблюдение човекът, според мнението на Шопенхауер, недостига до истинската същност на света. Тя му се разкрива в неговата воля. Изкуството на представата е аполоново, това на волята е дионисиево.
Шопенхауер отреждана музиката изключително място сред останалите изкуства. За него другите изкуства са прости отражения на волята, а музиката е непосредствен изразна мировата воля.
Шопенхауер никога не е влияел върху Ницше така, чеда може да се каже, че последният е станал негов привърженик. В книгата „Шопенхауер като възпитател Ницше описва впечатлението, което е получил от учението на песимистичния философ. „Шопенхау- ер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов. Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия

глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринудености естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“
76
Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше- вото отношение към Шопенхауер. Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател, намираме следното Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си. Заради това му дължа огромна благодарност. Но изобщо неми изглежда важно как човек сега приема, че придаден философ е проучено точно това, което той действително е учел. Такова познание най-малкото не е предназначено за хора, които търсят една философия засвоя живота не нови знания за своята памет. Ина- края за мен остава невероятно, че така нещо действително може да се изследва Ницше изгражда идеите си за Раждането на трагедията върху основата на философска постановка, която не е сигурно дали е разбрана правилно. Той не търси логическо, а само естетическо удовлетворение.
Друг показателен пример за неговата липса на чувство за истина показва поведението му, докато пише книгата „Рихард Вагнер в Байройт“ през 1876 г. По това време той записване само всичко, което е хвалебствено за Вагнер, но и някои от идеите, които по-късно в Случаят Вагнер са насочени против Ваг-

123
нер. В произведението „Рихард Вагнер в Байройт“ записва само това, което може да допринесе за възвеличаването на Рихард Вагнер и изкуството му гневните и еретични присъди засега държи на своето писалище. Така не постъпва никой, който има чувство за обективна истина. Ницше не иска да даде вярна характеристика на Вагнер, а иска да възпее майстора с хвалебствен химн. Забележително е как се държи Ницше, когато през 1876 г. среща една личност като Паул Рее, който разглежда част от проблемите, преди всичко етическите, които занимават Ницше, напълно вдухана строгата обективна научност. Този начин на разглеждане нане- щата въздейства върху Ницше като ново откровение Той се удивлявана това чисто изследване наистина- та, освободено от всякакъв романтизъм. Госпожица

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: