Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| Малвида фон Майзенбуг 77 , одухотворената авторка на Мемоарите на една идеалистка, разказва в наскоро издадената си книга Заникът на една идеалистка за Ницшевото отношение към начина на разглеждане на нещата на Рее през 1876 г. Тогава тя принадлежи към кръга от хора в Соренто, в който се сближават Ницше и Рее. Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора Тя споделя едно място от такъв разговор Огромната заблуда – * При това обаче не трябва да се предполага, че Паул Рее е оказал някакво значително влияние върху съдържанието на Ницшевия светоглед. – Бел. авт. казва Ницше – на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията. Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията. Единственото стойностно и полезно нещо е науката, която постепенно гради камък върху камък, докато се получи сигурна постройка Това е казано доста ясно. Ницше, на когото липсва чувство за обективна истина, идеализира този начин на мислене, когато го срещне при другиго. Резултатът при него обаче не е обръщане към обективната научност. Начинът на собствените му действия остава такъв, какъвто е бил по-рано. И сега истината нему въздейства чрез своята логична природа, а тя му прави естетическо, доставящо наслада впечатление. В двата тома Човешко, твърде човешко (1878) той пее хвалебствена песен за обективната научност. Ала не променя методите на тази научност. Да, той крачи напред по своя път по начина, чрез който през 1881 г. достига до положение да обяви война наистина- та. Именно по това време излага твърдение, чрез което съзнателно се противопоставяна възгледите, предлагани от естествената наука. Това твърдение е неговото толкова обсъждано учение за вечното възвръщане“ 78 на нещата. В Дюринговия Курс по философия“ 79 той открива изложение, което трябва да даде доказателство, че едно вечно повторение на подобни световни събития не е съвместимо с принципите на механиката. Точно това го подтиква да приеме едно такова вечно, периодично повторение на подобни световни събития. Всичко, което се случва днес, трябва вече да сее случвало безброй пъти и трябва да се повтаря безброй пъти. По това време той също така казва какво го е примамило да изложи противоположни мнения спрямо всеобщо признатите истини. Каква е реакцията на мне- нията? Когато едно мнение престане да е интересно, тогава човек се стреми да му придаде очарование, като го превръща в негова противоположност. Обикновено тази противоположност подвежда и си създава нови привърженици междувременно тя става по-интерес- на. (Ницше, Съчинения, том XI, стр. 65) И понеже той съзнава, че неговото противоположно мнение не се съгласува със старите естественонаучни истини, излага твърдението, че тези истини всъщност не са истини, а заблуди, които хората са възприели само защото са се оказали полезни в живота. Принципите на механиката и естествената наука са всъщност измама. Това е искал да изрази в една творба, за която е направил план през 1881 г. Всичко това прави заради идеята за вечното възвръщане. Логическата сила на истината трябва да бъде отречена, за да може да се изложи едно противопоставящо сена същността на тази истина мнение. Постепенно войната на Ницше срещу истината придобива все по-големи размери. В Отвъд доброто и злото той пита дали истината изобщо има някаква стойност. Волята за истина, която още ни примамва към някои рисковани дела, онази известна истинност, за която всички философи досега са говорили с почитание какви въпроси вече ни постави тази воля за истина Какви странни, объркващи, съмнителни въпро- си Това вече е дълга история. И изглежда така, сякаш едва започва. В случай, че искаме истината, защо не Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|