Обобщен финансов резултат (ФР) на предприятията от нефинансов сектор в съотношение спрямо област Варна – хил. лв

Обобщен финансов резултат (ФР) на предприятията от нефинансов сектор в съотношение спрямо област Варна – хил. лв.

От данните е видно, че община Долни чифлик не е съществен икономически фактор за област Варна. Причината за това е липсата на големи промишлени предприятия, които да оказват силно икономическо влияние.

За разлика от общата тенденция за област Варна за положителен финансов резултат в община Долни чифлик за изтеклия период той е отрицателна величина, като видно от стойностните показатели е, че неговата отрицателна стойност нараства през анализирания п
От проведената анкета сред местния бизнес се налагат следните изводи:

• 
  Основни пролеми, които определят анкетираните за развитието на бизнеса са ограничения пазар и недостиг на финансови средства, а също така нелоялната конкуренция. Фирмите ангажирани с производството на изделия от дърво споделят липсата на суровини за тяхното производство.
  
• 
  Седемдесет процента от анкетираните смятат да увеличат количеството производство през следващата година, един процент ще инвестират в дълготрайни активи, което говори за утвърждаването на фирмите на пазара.
  
• 
  Необходимостта от инвестиции е за техническо обновление и разширяване на дейността, което противоречи в известна степен със споделения проблем за ограничен пазар.
  
• 
  Анкетираните не смятат да променят предмета на дейност на фирмите, което говори за тяхната стабилност. Петдесет и един процента са декларирали печалба през изминалата година.
  
• 
  Десет процента от фирмите изнасят своята продукция в чужбина предимно Гърция, но освен европейските държави Турция, Сърбия,Македония, изделията предимно от дърво намират пазар и в ЮАР.
  
• 
  60 % от анкетираните споделят , че нямат проблеми с местната власт. Останалата част определя проблеми свързани с изваждането на разрешителни, липса на местни данъчни облекчения при осигуряване на работни места
  
• 
  Виждането им за подобряване на условията за бизнес 62 % определят с разработването на общински програми за стимулиране, а 50 % с реклама на града и общината . Сбора от процентите е по-голям от 100, защото част от анкетираните са дали повече от два отговора.
  

ериод. Това обстоятелство показва, че общината е една от най-слабо развитите в областта.

• 
  Наличие на добри транспортни комуникации;
  
• 
  Подходящи природо-климатични условия и съществуващи традиции за развитие на ефективно селско стопанство;
  
• 
  Наличие на значителни открити и закрити складови площи;
  
• 
  Традиции в отглеждането на трайни насаждения
  
• 
  Възможност за преработка на произведените в общината суровини;
  
• 
  Създадени условия за професионална подготовка;
  
• 
  Наличие на неизползвани обработваеми земи
  

• 
  Разрушени връзки между производството, изкупуването, преработката и
  

• 
  Ограничен достъп до външни пазари,
  
• 
  Липса на крупна инвестиция;
  
• 
  Остарял сграден фонд, остаряла селскостопанска техника;
  
• 
  Липса на напоително земеделие;
  
• 
  Намаление на площите с трайни насаждения;
  
• 
  Одребнена собственост върху поземлените имоти
  
• 
  Липса на оборотни средства
  

• 
  Промяна на законодателството и създаване на условия за привличане на инвестиции
  
• 
  Участие с проекти в структурните фондове от ЕС
  

• 
  Закриване на предприятия;
  
• 
  Дъмпингов внос на продукция от селскостопански и промишлен характер;
  
• 
  Влошаване на демографския фактор
  
• 
  Високите стандарти на ЕС и кратък гратисен период
  

Един от ключовите въпроси в развитието на местното самоуправление са проблемите на местните финанси и самостоятелност на Общината.

Местните финанси са парично отражение на организацията и взаимоотношенията, в които влиза Общината при осъществяване на дейността си. От 01.01.2003 г. общините в България направиха началната стъпка по прилагането на финансова децентрализация, регламентирана със Закона за държавния бюджет на Република България.

Основната цел, която трябва да постигнем при въвеждане на финансовата децентрализация е предоставяне на публични услуги по количество, качество и цени, съответстващи на потребностите и съобразени с интересите и възможностите на гражданите. Финансовата децентрализация е дългосрочен процес и се основава на следните принципи:

– Ясно разграничаване на разходните отговорности на държавата и общината.

– Остойностяване разходните отговорности на държавата, с разработените от Министерския съвет стандарти за численост на персонала и издръжка за образование, здравеопазване, социални дейности, читалища, общи държавни служби, отбрана и сигурност.

– Същностни промени в ЗМДТ, насочени към предоставяне на пълни правомощия на общините върху местните приходи, с което се увеличава отговорността на Общината по определяне и събиране на общинските приходи, които са единствения източник за финансиране на общинските дейности. Основните форми на организация на местните финанси са: общинския бюджет, извънбюджетните сметки и фондове и финансите на общинските фирми.

Общинският бюджет е годишен финансов план, включващ паричните взаимоотношения, в които влизат общините при осъществяване на своята дейност. Нормативните актове, на основата на които се съставя, приема, изпълнява и отчита бюджета на Общината са Конституцията на Република България, Закона за местните данъци и такси, Закон за местното самоуправление и местната администрация, Закон за общинските бюджети, Закон за устройство на държавния бюджет и поднормативните актове.

С общинския бюджет местната власт осъществява своята политика и като финансов план отразява очакваните финансови ресурси, тяхното използване, разпределението по време и по видове разходи за осъществяване на отговорностите, делегирани от държавата и местните отговорности. В процедурата по съставяне на общинския бюджет участват освен общински съвет, общинска администрация инаселението. Населението е основен участник и потребител на бюджетните средства, т.е. внесените данъци и такси от населението се ползват пак от него, като обществени услуги – за образование, здравеопазване, социални услуги, осветление на улици и площади, сметосъбиране, сметоизвозване, хигиенизиране, озеленяване, ремонт на улици, за ползване на детските градини и ясли, услуги в духовната сфера – библиотеки, музеи, спорт и туризъм.

Общинският бюджет има две основни части - приходи и разходи .От своя страна приходите са обособени в два раздела-приходи за делегирани държавни дейности и общински приходи.По същия начин са структурирани и разходите-за държавни дейности и за общински дейности.

Бюджетни приходи на Общината са обособени в два основни раздела : собствени приходи, държавни трансфери .

Собствените приходи са данъчни и неданъчни. В данъчните приходи се включват местните данъци-данък върху недвижими имоти,данък върху превозни средства,данък върху наследствата, данък при придобиване на имущества по дарение. Към неданъчните приходи отнасяме приходи и доходи от собственост, общинските такси, глоби, санкции и наказателни лихви, приходи от продажба на общинско имущество, приходи от концесии, други неданъчни приходи.

Взаимоотношенията с централния бюджет са под формата на държавни трансфери-обща допълваща субсидия, целева субсидия за капиталови разходи, държавен трансфер на преотстъпените данъци по ЗОДФЛ, изравнителна субсидия за общински дейности. В приходната част на общинския бюджет постъпват и трансфери от министерства и ведомства.

Анализирайки бюджетните и извънбюджетните приходи за периода 2000 г.-2003 г. се забелязва тенденция на увеличение на приходите. Бюджетните приходи за 2000 год. по отчетни данни са 743079 лв., а за 2003 год. - 1196494 лв. или увеличение с 61 %.

Изследвайки динамиката на собствените приходи и субсидията от Републиканския бюджет се наблюдава запазване тенденцията на увеличаване от 2000 г. до 2003 г. При размер на собствените приходи за 2000 год.-263198 лв. за 2003 год. те са 370253 лв. или увеличение със 41%.

През 2003 г. със 52 % се е увеличил и размера на субсидията от Републиканския бюджет, сравнен с 2000 год.

При анализа на състава и структурата на приходите се забелязва следната тенденция:

Структурата на приходи за 2000 г. е 64 % данъчни приходи по ЗОДФ и 36 % собствени приходи, а за 2003 г. съотношението се променя съответно 69 % данъчни приходи по ЗОДФ и 31 % собствени приходи.

Изразена в цифри, структурата е следната :

Видове приходи	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Данъчни приходи по ЗОДЮФЛ	479881	515825	578803	826241
Собствени приходи	263198	282590	297706	370253
Общо	743079	798415	876509	1196494

Налице е тенденция на увеличаване на данъчните приходи по ЗОДФЛ със средно годишен темп на изменение -2 %, а собствените приходи с среден темп на изменение 2 %.

При съставянето на бюджетите за 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г. не е предвиждан бюджетен дефицит.

Финансовите затруднения в държавата не подминаха и община Долни чифлик. През 1999 г. дефицитът и задлъжнялостта на общината са възлизали на 171913 лв. През 2000 г. и 2001 г. Общината напълно изплати тези задължения. За 2002 г. , 2003 г. и 2004 г. Общината разплаща ритмично всички извършени разходи.

Увеличение на относителния дял през 2003 год. спрямо 2000 г.бележат приходите от :

• 
  данъчни приходи 5 %
  
• 
  други неданъчни приходи 13 %
  

Средногодишния темп на увеличение на имуществените данъци за периода 2000 г.-2003 г. е 21%, а на неданъчните приходи – 12 %. Общо средногодишния темп на изменение на общинските приходите е увеличение с 18 %.

Към 2004 г. общинските данъчни приходи по вид и размер на ставките се определят със закон. Общините нямат данъчни компетенции и не могат да въвеждат други данъци, нито да определят ставките им. Когато общината получава “по закон” данъчни приходи, тя не може да влияе върху техния размер.

До 2005 г. събирането на всички данъци се осъществява от поделенията на данъчната администрация, която е на подчинение на Министерството на финансите. Общината няма база данни за броя на данъкоплатците и за очакваните размери на средствата, които трябва да постъпят като приход в бюджета и не може да прогнозира размера им в дългосрочен план. Не е възможен и контролира на местния данъкоплатец за събиране на данъците. Проблемите в тази сфера се свързват с : първо, данъчната администрация не е заинтересувана от събирането на местните данъци поради по-скъпото им администриране и второ, общините са зависими от предвижданията на данъчната администрация за очакваните приходи при разработване на своите бюджети.

От 2002 година промяната на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ даде възможност Общината да определя размера на неданъчните приходи на база утвърдена от Общинския съвет Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите по чл.9 от ЗМДТ и ги събира по сметката на общината.

От 2005 година общинските данъчни и неданъчни приходи са администрирани от Общинската администрация, което дава възможност за създаване на връзка на местния данъкоплатец с местната власт и възможност на Общината да увеличи събираемостта на данъчните и неданъчни приходи. Така Общината може да провежда собствена данъчна политика на стимулиране или ограничаване на стопански дейности. Това би било добре, ако данъчното законодателство го регламентира, но при сега действащия Закон за местните данъци и такси и Данъчен процесуален кодекс, Общината ще се окаже само един посредник- събирач между граждани и ТДД – Варна, ще се удължи и пътя на данъчно задължените лица до данъчната администрация- гр.Варна.

С размера на приходите за всяка бюджетна година се обезпечават разходите по бюджета, като се спазват приоритетите, утвърдени с решения на Общински съвет. Бюджетните разходи на общината се представят по параграфи и по функции съгласно Единната бюджетна класификация.
Структурата на разходите по параграфи

Разходи по групи	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Заплати	1303115	1275945	1518435	1902883
Осигурителни вноски	534463	500787	518688	625756
Капиталови вложения	76000	50000	263000	282159
Други	1619087	1886887	2568073	1118054
Всичко разходи	3532665	3713619	4868196	3928852

Анализирайки структурата на разходите за 2000 год. и 2003 год. е видно намаление на относителния дял на заплатата и задължителните осигурителни вноски за периода 2000-2001 г. след което се наблюдава повишаване, което се дължи на първоначално намаление на числеността на персонала в Общината, а по-късно увеличение най-вече във функция “Образование”.Същата тенденция се наблюдава и при капитало­вите вложения .

Наблюдава се и увеличение ръстът на средната брутна месечна работна заплата на заетите в бюджетната сфера от 2000 г. до 2003 година – с 35 %, независимо от намалелия броя на заетите в бюджетната сфера.

	Годишен фонд ра­ботна заплата	численост	СМБРЗ
2000 г.	1224578	530	162,54
2001 г.	1201252	495,5	202,03
2002 г.	1431512	484	246,47
2003 г.	1489023	477,5	259,86

Това е добър показател за трайното увеличаване на доходите на работещите в бюджетните дейности.

Динамиката за числеността на персонала зает в бюджетната сфера по функции в Общината по години е както следва:

функции	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Изпълнителни и законодателни органи	55,5	55,5	55,5	58,5
Отбрана и сигур­ност	-	-	-	-
Образование	374	336	325	341
Социални дейности	87	88	88	68
Жилищно строи­телство и БКС	6,5	6	5,5	-
Култура	-	-	-	-
Други дейности	-	-	-	-

Видно от таблицата е, че с 52,5 бр.е намалява бюджетната численост от 2000 година до 2003 г. Намалението на числеността на персонала е извършвано в изпълнение на нормативните актове на Министерски съвет за преструктуриране и съкращение на персонал и вследствие на промяна в законодателството и демографските процеси.

През 2000 год. относителния дял на здравеопазването в общинския бюджет беше 5%., а през 2003 г.- 1%. В средата на 2000 г. със стартиране на националната реформа в здравеопазването и прилагане на Закона за лечебните заведения от структурата на общинския бюджет бяха извадени поликлиничните заведения.

Изменение на разходите в здравеопазването за периода бележи намаление с 80 %.

Социални дейности : До 2003 г. Общината провеждаше своята социална политика чрез Общинската служба за социално подпомагане на социално слаби лица и семейства, органите за домашен социален патронаж, издръжка на социални домове. Относителния дял на разходите за социални дейности за 2000 г. е 35 %, а за 2003 г.-22%. Намаляване на относителния дял за социални разходи се дължи на настъпилите структурни промени и в социалната сфера поради промяна на Закона за социалното подпомагане. Отпускането на помощи на социално слаби лица и семейства от 2003 г. се извършва от Агенцията за социално подпомагане, чрез Дирекцията за социално подпомагане, на Общината остана ангажимента, да осигурява издръжката на социалните домове, домашен социален патронаж.

Жилищно строителство, БКС,опазване на околната среда-по тази функция отчитаме разходите за водоснабдяване и канализация, осветление на улици и площади, управление, контрол и регулиране на дейностите по околната среда, озеленяване, чистота, други дейности по БКС. Тази функция заема сравнително висок относителен дял в общите разходи на бюджета.

Култура: в тази сфера се финансират читалища, библиотеки, музеи, изложбени зали, туристическа дейност, масова физкултура и спорт. Относителния дял на разходите на тази дейност спрямо общия размер на бюджета за 2000 год. е 2 % , а за 2003 год. е 3 %.