Цел 3: Повишаване качеството на човешкия капитал

Цел 3: Повишаване качеството на човешкия капитал

С изпълнението на основната стратегическа цел се очаква и осезателно увеличаване на доходите и покупателната способност на населението.

Реализацията на основната цел е невъзможна без конкретизация на няколко нива – приоритетни сектори, специфични цели към развитието на тези сектори, мерки/програми към всяка от целите и конкретни проекти или проектни идеи за прилагане на всяка от мерките.

Освен компонентите, съдържащи се в основната цел (“икономика” и “жизнена среда”), планът адресира мерки и към още една компонента на общинското развитие –“административен, проектен и финансов капацитет”.

Компонентът “капацитет” е от изключителна важност за приложимостта на плана. Той се третира в широк аспект и обхваща: инструменти за управление/въздействие чрез ресурси на местната власт(недвижимости, финанси), специализирана общинска администрация по стратегическо планиране, разработване и управление на проекти, развитие на партньорства с бизнеса и нестопанския сектор, информация и мониторинг.

За всяка от приоритетните области на плана за развитие са адресирани цели и мерки, следващи логиката на основната цел:

Тази приоритетна област на развитието включва постигането на следните цели и реализиращи я мерки:

З

Това означава икономика, изградена непосредствено върху производство, дистрибуция и използване на знания, иновации, нови технологии и информация, решаващи за постигането на висока конкурентоспособност на външните и вътрешните пазари.

Прилагането на тази мярка изисква:

• 
  Осигуряването на стимули (както от държавата, така и от общината) за създаване на научно-приложни продукти в сферата на селското стопанстово Тези нови стопански структури могат да се превърнат в потенциални ядра на нови дейности (например био-технологии , опитни полета/, способни да доведат до значително нарастване на работните места, създаващи висока добавена стойност;
  
• 
  Привличане на високотехнологични производства чрез активната политика на местната власт – даване на преференции за изграждане на предприятия в сферите на растеж, бизнес инкубатори, ускорено преминаване през административните процедури при регистриране, строителство и стартиране на дейността, предоставяне на услуги от бизнес подкрепящите организации, търсене на партньори, пазари, маркетингова информация;
  
• 
  Насърчаване въвеждането на нови технологии в селското стопанство – по-тясна връзка с Професионалната Гимназия по селско стопанство.
  

Мярка 2 : Създаване на регионални клъстери и мрежи

Понятието “клъстер” е въведено от английското “cluster” и означава буквално “грозд”.

Икономическият му смисъл е:

Клъстерите са географски концентрирани взаимосвързани компании и институции.

Интеграцията може да бъде както хоризонтална (между сродни фирми), така и вертикална - от каналите с доставчици до клиентите. В много от клъстерите участват правителствени и други институции като университети, държавни агенции по инвестиции, малки и средни предприятия, професионални училища, търговски асоциации, сдружения на бизнеса, чиято цел е да осигурят специализирана подготовка, обучение, информация, техническа подкрепа на съвкупността от предприятия.

Обединяването на фирмите в различни по мащаб и териториален обхват вериги е с богата история.

В съвременната икономическа теория клъстерите се смятат за градивните тухли на съвременното стопанство, тъй като повишават производителността, иновативността на компаниите и развиват техните конкурентни предимства. В продължение на години клъстерите са възниквали по естествен начин.

Необходимостта от клъстерите е безспорна за бизнеса, но дали това трябва да бъде планова мярка, инициирана от публична институция?

Пряко отношение към развитието на клъстерите, доколкото те възникват и се развиват на определена територия, има местната власт. Макар че е с твърде скромни правомощия, за да осигури някакви съществени преференции за бизнеса, местната власт има огромно значение за възникването и развитието на клъстера. Поне това показва скромният досега български опит.

След загубата на големите си структуроопределящи предприятия в дърводобива, дървопреработката, консервацията на плодове и зеленчуци икономиката на общината загуби продуктовия си облик и остана със силно преобладаващи малки и средни предприятия. Сега тя се нуждае от нов тип преструктуриране – формиране на клъстери.

Водещият мотив за фирмените обединения е “оцеляване”, но това в сегашни условия означава много повече от обикновено оцеляване – технологично обновяване, качество, ефективност и в крайна сметка, конкурентноспособност.

В българския си вариант клъстерът е обединение на група фирми, работещи в географска близост и в един и същи бранш, които обвързват дейността си, за да си сътрудничат и да се допълват взаимно. Целта на грозда от свързани предприятия е по-голяма ефективност и пробив на чужди пазари.

Самостоятелното излизане на чужди пазари не е възможно за малките български фирми по много причини - липсват контакти, собствениците не знаят чужди езици, нямат капацитет, за да изпълнят исканите количества и пр. Затова междуфирменото обединение гарантира необходимото количество, качество и срок на доставка.

Ето защо производителите във всички сектори все по-често се замислят за създаване на клъстери като начин да се противопоставят на конкуренцията и да оцелеят. Темата става все по-актуална с приближаващото отваряне към европейските пазари.

По предварителна оценка, икономическата структура на община Долни чифлик предполага обособяването на поне три клъстера - в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, в областта на туризма /морски и селски туризъм/, в областта на дърводобива и дървопреработката.

• 
  Активиране на вертикалната и хоризонтална интеграция за създаване на добавена стойност;
  
• 
  Повишаване на доверието между предприятията, общинските и държавните субекти за насърчаване на икономиката;
  
• 
  Иницииране създаването на добре работещи мрежи от предприятия на регионален принцип с цел повишаване на иновативния им потенциал;
  
• 
  Разширяване достъпа на предприятията до актуална технологична, пазарна, правна и друга важна за тях информация;
  
• 
  Внедряване на мерки за разпространението на нови технологии в селското стопанство.
  

• 
  Разработване на рамкова програма за създаване на регионални клъстери и техните структури в общината;
  
• 
  Организиране на партньорство между централните власти, общината, местния бизнес, местните и национални свързани организации за стартиране и укрепване на клъстера;
  
• 
  Създаване на центрове, предоставящи консултантски услуги, включително и подкрепящи стартиращи фирми – публично-частна инициатива;
  
• 
  Стартиране на специални програми за обучение и квалификация – публично-частно партньорство;
  
• 
  Организация и разпространение на необходимата информация по клъстери – местна инициатива;
  
• 
  Стартиране на пилотни проекти за създаване на клъстери.
  

Общината ще се насочи активно към създаване на бизнес-парковете и бизнес-инкубатори чрез привличане на чуждестранни и местни инвеститори, за да се постигне критична маса за ново технологично развитие и инвестиции, които ще действат като естествени инкубатори за по-малките фирми и ще стимулират растежа на бизнес-услугите.

Прилагането на тази мярка изисква следните дейности:

• 
  Маркетингово проучване на възможностите и дефиниране на потенциални инвеститори;
  
• 
  Разработване на техническа документация и устройствено решение; съгласуване на проектната документация с различните институции;
  
• 
  Идентифициране на различни източници за финансиране на благоустройствените мероприятия (изграждането на необходимата инфраструктура);
  
• 
  Цялостно устройване на терените;
  
• 
  Изграждане/обновяване на прилежащите комуникации.
  

Държавните помощи за изграждане на индустриални зони се предоставят на общини или на частни фирми, местни и чуждестранни. Кандидатите за такава помощ представят в Министерството на икономиката съответни проекти за предварително изграждане на инфраструктура и производствени сгради, които след това се предлагат на инвеститори.

Държавната помощ включва:

• 
  Субсидия за развитие на инфраструктура - част от разходите за изграждане на водоснабдяване, канализация, газоснабдяване, електрозахранване, локални пътища, телекомуникации (в т.ч. интернет) и др.
  
• 
  Продажба на държавна земя на преференциални цени или субсидия с цел придобиване на земя от други собственици
  

Освен това кандидатите за такава държавна помощ представят прогноза за развитие на зоната.

• 
  Осигуряване на фирми-производители да разполагат със собствени щандове и по-добри условия по време на Коледните базари;
  
• 
  Участие на традиционен фестивал на виното в гр. Варна
  

• 
  Маркетингова реклама за извоюване и утвърждаване на имидж на община Долни чифлик като отлично място за успешен бизнес;
  
• 
  Разширяване на контактите с чужди бизнес-партньори, организиране и участие в бизнесфоруми и срещи;
  

• 
  Разработване на пакет от инструменти за стимулиране на бизнеса на местно ниво:
  

информация за подпомагане издаването на разрешителни или лицензи при

навлизане на нов бизнес;

Цел 2: Създаване на условия и стимулиране развитието на средния и малък бизнес във всички отрасли




Мярка 1: Повишаване информираността на бизнеса за намеренията на местната власт по отношение подкрепата на бизнеса и възможностите за финансиране на проекти и програми от европейски фондове и други донори



Първата необходима стъпка е към подобряване на диалога и повишаване на взаимното доверие както между общината и бизнеса, така и между представителите му. Втората стъпка е в координирането на бизнес-намеренията, тяхното информиране и насочване. За това е необходимо:

• 
  Ежегоден анализ на нуждите, проблемите и възможностите за подкрепа от страна на общината;
  
• 
  Провеждане на регулярни срещи с бизнеса за информиране относно общински проекти;
  

• 
  Осигуряване на информация за възможностите за финансиране по Европейски програми и фондове на регионално, национално и международно ниво (със съдействието на неправителствени организации). За целта да се организира специален раздел в уеб страницата на общината;
  
• 
  Насърчаване започването на бизнес чрез правни консултации, обучение, "комплексно обслужване" за достъп до информация, посредничество за издаване на разрешителни, достъп до площ за стопанска дейност;
  

Освен с информация и консултации, ефективното подпомагане на средния и малък бизнес се реализира чрез:

• 
  Проучване на необходимостта от създаване на Общински гаранционен фонд,
  
• 
  Създаване на бизнес-инкубатори
  
• 
  Специализирано обучение и услуги,
  

• 
  Развитие на традиционни отрасли с потенциал – селско стопанство, туризъм, преработваща промишленост
  
• 
  Развитие на алтернативни сектори – шивашка промишленост, мебелна промишленост, леката промишленост
  
• 
  Съхраняване и социализация на културно-историческото и природно
  

От анализа стана ясно ,че качеството на човешките ресурси /образователния ценз/ не е на нужното ниво и не отговаря на пазара на труда в областта, ето защо трябва да се работи за повишаването му, като основно средство за подобряване на общинската икономика. В същото време квалифицираната работната сила, работи с остарели технологии.

Ниската степен на използване на съвременни информационни и комуникационни технологии, “изтичането на мозъци”, липсата на осъзната фирмена политика за квалификация и обучение на работната сила, са сериозни негативни тенденции, които категорично потвърждават необходимостта от адекватни действия.

О

Основните дейности, които ще бъдат подкрепени по тази мярка са:

• 
  Адаптиране на сгради, компютърни мрежи и друго оборудване;
  
• 
  Развитие на информационните технологии, развитие на бази данни,
  

• 
  Осигуряване на професионално насочване в средните училища;
  
• 
  Разработване на учебни програми, преодоляващи несъответствията между уменията и нуждите на пазара на труда;
  
• 
  Създаване на програми за професионално образование и обучение в
  

• 
  Включване на информационните и комуникационните технологии в училищата;
  
• 
  Развиване на връзки между социалните и икономическите партньори и
  

Пазарът на труда не гарантира в достатъчна степен възвръщаемост на инвестициите - ефектът от обучението не се реализира веднага, а в по-дългосрочна перспектива. Освен това, работодателите са настроени предпазливо и по-скоро негативно към инвестиции в подготовка и повишаване на квалификацията на работната сила. Мярката предлага действия за насърчаване и подкрепа на професионалното обучение и отговаря на предизвикателствата на средата. В тази връзка е необходимо да се доразвият и приложат идеите за съвременни образователно-квалификационни центрове по туризъм и селско стопанство.

Местната власт в сътрудничество с местните социално-икономически партньори следва да подпомогне следните дейности по тази мярка :

• 
  Достъп до продължително професионално обучение и обучение по време на работа;
  
• 
  Интервенции отнасящи се до активно включване на социални партньори (дружества, асоциации и др.) в продължително професионално обучение, провеждане на проучвания за нуждите на пазара на труда, работа в мрежа и др.;
  
• 
  Професионална преориентация/повторно обучение/ преквалификация на заетите в районите, в които се осъществяват структурни промени;
  
• 
  Помощ за инвалиди при наемане на работа;
  
• 
  Стаж за млади хора.
  

Т